HobbyKafe.com » Проблем с Орхидея

Вредители и болести при орхидеите. Част 3 / 3

HobbyKafe — Tue, 27 Jul 2010 20:36:14 +0000

Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене.
Кореново гниене
Причинителите на кореновото гниене са гъбични организми: Fusarium oxysporum, Fusarium solani var. argillaceum, Fusarium sporotrichiella, Fusarium javanicum и др. Поразяват корените, псевдостъблата (булбите), листата загниват, омекват и покафеняват. Проникват чрез нараняванията по корените. Заболяването е типично за цимбидиуми, пафиопедилуми, ванди, милтонии и одонтонии (Odontoglossum x Miltonia).
Борба с кореновото гниене: Оптимизиране на условията на отглеждане. Растението се третира три последователни пъти със системен фунгицид при поливане – фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, беномил – 0,2% като едновременно се опръсква цялото растение в интервал от 10 дни.
Кафяво гниене
Причинява се от бактерии от родове Erwinia, Pseudomonas. Най-често поразяват младите листа и новия прираст. По тях се появяват воднисти, светло и тъмнокафяви петна, които бързо увеличават размерите си. При поразяване на стеблото и точката на растеж (при моноподиалните орхидеи това е точката от която нараства растението ) загива цялото растение. Бактериалното гниене се се развива агресивно при наличие на излишна влажост и ниски температури. Най-често поразяваните орхидеи са катлеи, цимбидиуми, фаленопсиси, пафиопедилуми.
Бораба с кафявото гниене: Силно увредените растения се унищожават. Локалните поражения могат да се изрежатдо здрава тъкан, като мястото на среза се дезинфекцира – спирт, кислородна вода, в краен случай въгленов прах. Необходимо е да се оптимизират условията на отглеждане не орхидеите – влажност и температура, както и да се прилага профилактично опръскване с фунгициди на медна основа.
Фузарийно гниене
Причинител е гъбичката Fusarium moniliforme var. lactis. Предизвиква петна и гниене на листата, псевдостъблата (булбите), точката на растеж. Поразените листа при каланте пожълтяват, после стават тъмно сиви. Тъканта на листа омеква и се покрива с гъбични спори във вид на бяло-розов налеп. Краищата на листата изсъхват и се подвиват. По листата на цимбидиума образуват тъмно-кафяви налепи. Поразяват също ангрекуми, епидендруми, ванди, милтонии.
Борба с фузарийното гниене: Оптимизиране на условията на отглеждане. Растението се третира три последователни пъти със системен фунгицид при поливане – фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, беномил – 0,2% като едновременно се опръсква цялото растение в интервал от 10 дни.
Сиво гниене
Причинител на сивото гниене е Botrytis cinerea. Поразява цветовете на орхидеите, по които се появяват малки сиви петънца, като по-късно гниенето се разпространява на целия цвят. Най-често поразява физически слабите растения. Прекалено високата влажност на въздуха и ниските температури са основан предпоставка за заболяването. Поразява предимно орхидеите с бял цвят – пафиопедилуми, катлеи, фаленопсиси, цимбидиуми.
Борба със сивото гниене: Унищожават се поразените цветове. Понижава се въздушната влажност, повишава се температурата и се осигурява добра въздушна вентилация.
Антракноза
Антракнозата се причинява от гъбички от родове Colletotrichum, Gloeosporium, Cladosporium. Поразяват листата, новия прираст и булбите. По тях се образуват ясно открояващи се от здравата тъкан кафяви петна с различна големина и малки черни точици . Поразеното листо придобива мозаечна окраска и загива. Предпоставка за развитието на антракнозата са високата въздушка влажност и високите температури. Инфекцията се разпостранява с капки вода при опръскване и поливане. Поразява цимбидиуми, катлеи, дендробиуми, станхопеи и други орхидееви.
Борба с антракнозата: Заразените листа се премахват. Спира се торенето с азот-съдържащи торове. Орхидеите се опръскват с фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, меден оксихлорид в концентрация 0,5% и други фунгициди 2-3 пъти в интервал от 10 дни. Профилактично се третира един път месечно.
Ръжда
Причинител са гъбичките от рода Uredo — Uredo behnickiana, Uredo nigropuncta. При различните видове орхидеи признаците на поражението са различни. Обикновено се изразява с червеникави петна по листата, отделящи керемиден прах и е придружена с хлороза. Поразява катлеи, епидендруми, онцидиуми, блетили, станхопеи. Причинитела на заболяването е внесен от Куба.
Борба с ръждата: Болните растения се унищожават. Няма описано лечение. Можете да пробвате с ПЕРОЦИН 75 Б.
Петнистост по листата
Причинители на петна по листата могат да бъдат гъбичките на Alternaria sp., Cercospora angreci, Cercospora odontoglossi, Chaetodiplodia sp., Coniothyrium sp.,Corynespora cassiicola, Diplodia laelio-cattleyae, Diploida paraphysaria, Fulvia fulva, Lasiodiplodia theobromae,Leptothyrium sp., Phoma oncidii-sphacelati, Phyllosticta capitalensis, Pseudocercospora sp., Septoria selenophomoides .
Борба : Оптимизиране температурните условия и влажността, опръскване с фунгицид на медна основа.
Вируси
Известни са повече от 50 вида вируси, поразяващи орхидеите.
web.aces.uiuc.edu
www.crittercreeklab.com
Orchid Viruses Found in Florida
Цимбидиумен мозаечен вирус (Cymbidium mosaic virus (CymMV))
Причинител – вирус от семейство Flexiviridae, род Potexvirus. По младите листа се наблюдават хлорозни петна и штрихи, разположени паралелно на централната жилка на листа. С развитието на заболяването петната и щрихите стават все по-отчетливи и тъмни. При старите листа се наблюдава некроза на поразените тъкани. Растенията видимо забавят растеж, интензивността на цъфтежа намалява. Инфекцията се разпространява от листни въшки, също и от инструментите при вегетативно размножаване и обработка на листа и др.
Одонтоглосум пръстеновиден вирус (Odontoglossum ringspot virus (ORSV)
Причинител – вирус от рода на Tobamovirus. Среща се по-рядко от цимбидиумния мозаечен вирус. Болестта се проявява с повата на петна по листата и цветовете.
Катлеен мозаечен вирус (Cattleya mosaic virus)
Най-характерни симптоми на увреждането са петната по цветовете, деформацията на листата –петнистост, хлоротичност и деформации. По класификацията на Американското фитопатологично общество катлеите се поразяват от двата вируса Одонтоглосум пръстеновиден вирус (Odontoglossum ringspot virus (ORSV)) и Цимбидиумен мозаечен вирус (Cymbidium mosaic virus (CymMV)).
Борба с вирусите: Стерилизация на инструментите и саксиите в 70% спирт. Унищожаване на болните растения. Неизползване на субстрата втори пъти.
Неинфекциозни заболявания
При неравномерно поливане, прегряване в резултат на директно излагане на слънчеви лъчи, небаласирано подхранване, използване на пестициди и ниската култура на отглеждане могат да възникнат различни видове петна по листата, изсъхване на върховете на листата, изсъхване на корените и други поражения на тъканите.

Вредители и болести при орхидеите. Част 2 / 3

HobbyKafe — Tue, 27 Jul 2010 14:29:16 +0000

Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%.
Борба с червеното паяче: акарициди.
Използва се също и естествения им враг – хищното паяче фисейлус – (Phytoseiulus persimilis). За успеха на този метод е необходимо да се поддържа влажност 70-80%.
Оранжерийна плоскотелка – Плоскотел кърлеж
Основно анатомично различие при оранжерийната плоскотелка от червеното паяче е формата на тялото – разчленено е на няколко части – предна, средна и задна. Най-типичен е (Brevipalpus obovatus). Поврежда листата на стахопеи, пафилопедиуми, каланте, дендробиуми, цимбидиуми, липариси, целогини и др. Женският екземпляр е керемидено-червен, тялото е ъгловато, яйцевидно, с мрежеста окраска на гърба. Яйцата са с удължено-овална форма, гладки, ярко червени. Личинките са удължени, овални и червени, нимфата – издължена, овална, също червена. Целогодишно се размножават в закрити помещения и оранжерии.
Признаци на пораженията: Повредените листа придобиват сребристо-бял цвят. Цветовете се деформират. На повърхността на листата има слабо забележими дребни дупчици и бразди. Без лупа или друг оптичен прибор с увеличително стъкло вредителите практически не могат да се забележат. Силно увреденото растение изсъхва.
Борба с плоскотелия кърлеж: акарициди, инсектоакарициди.
По-рядко срещани: Tenuipalpus pacificus – дължината на тялото на възрастния екземпляр е 0,25мм. Обикновено нападат фаленопсиси. Онцидиумния плоскотел кърлеж (Brevipalpus oncidii) най-често поразява плейонета, онцидиуми, одонтоглосуми и производни.
Кореново-луковичен акар
Кореново-луковичен акар (Rhizoglyphus echinopus). Възрастния акар е с овална форма, бял или светло жълт, със здрави кафяви крачета. Развитието от яйце до възрастен екземпляр при температури 26-28 °C е завършено за 9-11 дни, при 20 °C – за 14 дни. Най-често нападат отслабналите растения, проникват в корените и повреждат също и новия прираст.
Борба с кореново-луковичния акар: акарициди.
Повредените части на растенията се изрязват и унищожават.
Акарициди
Талстар 10ЕК – 0,02-0,03%, Би-58 – 0,1%, Санмайт 20ВП – 0,05-0,075%, Омит 57Е – 0,1%, Ниросан 5ЕК – 0,06%, Лиросект 2ЕК – 0,1% и други.
При темпертатури от около 20 °C са необходими минимум 3-4 обработки в интервал от 9-10 дни, а при 30 °C – минимум 3-4 обработки в интервал от 3-4 дни.
Насекоми
Листни въшки
Най-разпространена е оранжерийната листна въшка (Myzus persicae). Нанася поражения на цветовете на дендробиуми, ликасте, катлеи, ванди. През лятото на цветните пъпки и цветовете на фрагмипедиуми, цимбидиуми, дендробиуми се появява черната бобова листна въшка (Aphis fabae). По цветовете на целогините често се заселва орхидеената (Cerataphis orchidearum), а а цветовете а блетилите – оранжерийната (Aulacorthum circumflexsus).
Борба с листната въшка: опръскване с инсектицид.
Биоагент – Хищни галици (Aphidoletes aphydimysa) в съотношение хищник-жертва 1:50.
Щитоносна въшка
По орхидеите се среща щитоносна орхидеена въшка (Pseudoparlatoria parlatarioides), щитоносна бромелиева въшка (Diaspis bromeliae), кафява мека шитовидна (Coccus hesperidum), власеста въшка (Pseudococcus maritimus) и други. Тези паразити се прилепват по листата, особено в пазвите, по стеблата и цветоносите, както и по трудно достъпни места. На местата, където се хранят, се обрауват дребни светло-жълти петна, по-късно тъмни вдлъбнатини, кафяви или малиново-виолетови. Въшките отделят медна роса, която обилно покрива растението. Върху медната роса се развиват в последствие гъбички (Capnopodium), в резултат на което по растението се появяват черни лепкави участъци. Щитоносните въшки нападат всички видове орхидеи, особено дендробиуми, цимбидиуми, пафилопедиуми, катлеи, станхопеи, плейонета, блетили.
Борба : Трикратно опръскване през 7-10 дни с инсектицид.
Биоагент: Бръмбар – криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri) в съотношение хищник –жертва 1:50.
Трипс
Възрастното насекомо е с дължина на тялото 2-2,5 мм. Има две двойки крила. В спокойно състояние, са съставени от една тънка ярка ивица на гърба на насекомото и почти не се виждат. Възрастните имат по-тъмна окраска – черна или тъмно кафява. Личинките са жълти или жълто-зеленикави и трудно се различават на фона на листата. Най-често орхидеите се нападат от два вида – оранжериен трипс (Heloithrips haemorrhoidalis) и тютюнев трипс (Thrips tabaci). Трудно се диагностицират. Обикновено поразяват листата и псевдобулбите (булбите). Пораженията от трипса се наблюдават по листата като характерна сребриста окраска с масивни точковидни тъмни екскременти. С времето поразените участъци потъмняват. Снасят яйца в самата тъкан на листата. Най-често нападат цимбидиуми, епидендруми, ангулоа, спатоглотиси, стеноринхуси, катасетуми и др.
Борба : Трикратно опръскване с инсектицид.
Биоагент: Хищен паяк амблисейус (Amblyseius mackenziei – в съотношение хищник-жертва 1:25.
Оранжериен скакалец (Tachycinrs asynamorus).
Охлюви
Хранят се през нощта, през деня се крият. Изяждат всички нежни и крехки части на растенията. Всички големи охлюви – с черупка и голите – лесно се откриват по оставените сребристи следи от слуз. Дребните се откриват при накисване на субстрата във вода за 15-30 минути. Корените на орхидеите често се увреждат от Zonitoides arboreus. Достатъчни са 2-3 броя, за да нансесат сериозни увреждания.
Борба с охлювите
Мокрици
Увреждат всички части на растенията. Следите, които оставят по растенията, наподобяват на наядените от охлюв.
Борба: Почистване на растението, измиване и пресаждане. Могат да бъдат примамени с обелки от картоф, ябълка или бира и лесно да бъдат отстранени. Растенията също се опръскват с Фозалон 0,2-0,3%.
Стоножки
Когато са малко на брой, имат полезен ефект за субстратите– компостират (разрохкват), но по-големи популации изяждат корените на възрастните растения и всички части на младите.. Методите за борба са както при мокриците.
Колембола
Колемболата (Collembola) е с дължина 1,5 мм, белезникава на цвят. Може да скача. Развива се добре в плътен и влажен субстрат. При масово размножаване нападат освен разложения субстрат и корените на младите растения и разсади, но не нанасят вреда при възрастните.
Борба: пресаждане, засушаване на субстрата.

Вредители и болести при орхидеите. Част 1 / 3

HobbyKafe — Sun, 25 Jul 2010 18:16:25 +0000

Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания.
Като предпазна мярка за предотвратяване на появата на нови вредители и развитие на болести, субстрата трябва да е обеззаразен. Новозакупените растения е добре също да се пресадят, за да се намали вероятността от привнос на вредители, гъбични заболявания и т.н.
Санитарно-хигиенни мероприятия:
Растенията се поливат, киснат и торят всяко с отделен разтвор, като ползваната вече веднъж вода се изхвърля, за да се избегне пренасянето на вредители, гниене, зарази и т.н. от едно растение на друго. Това е една от най-често допусканите грешки при отглеждане на орхидеи.
Дезинфекция на съдовете, кошнички, саксии, подложки за окачените с 1,5% разтвор на меден сулфат (CuSO4).
Унищожаване на невъзвратимо болните и силно увредени растения, които не подлежат на лечение. Тези, които са заразени е добре да се изолират отделно, без контакт с останалите растения за периода на лечение или обезпаразитяване.
Редовно използване на механически мерки в борбите с вредителите:
Използване на примамки за мокрици и охлюви;
Изтриване на листата на растенията с разтвор на 40% спирт и разтвор на хвойнов екстракт (20г. на 1 л. ) за намаляване вероятността за разитие на шитовидни , власести и др. въшки.
Използване на биологични методи:
Използването на биологичните методи се практикува предимно в оранжерии и разсадници.
Внасяне и аклиматизация на паразити и хищници, унищожаващи вредителите – фитосейлус (Phytoseiulus persimilis), циклонеда (Cycloneda limbifer), афидиус (Aphidis matricariae), криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri);
Използване на фитонцидни растения за подтискане развитието на бактериози, кореново гниене и др.
При малка ефективност от предпазните мерки и висока опасност от силно увреждане на растенията от вредители и патогени, през април и в края на октомври се провеждат двукратно обаработки с комбинирани смеси пестициди.