Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).
Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.
Read the rest of this entry »
Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.
Read the rest of this entry »
Името гастрохилус идва от гръцкото gaster – корем и cheilos – уста. Отнася се към формата на цвета, и по-точно на устната. Представителите на този род се срещат основно в тропическите и субтропическите части на Азия: Хималаите, Непал, Индия, Виетнам, Тайланд, Шри Ланка, Китай, Филипините и др. Систематиката им е още в процес на прецизиране. Преди са се отнасяли към род Saccolabium и все още може да се намерят под това име. Описани са 151 вида, но от тях са признати официално 52.
Имат моноподиален растеж и по външен вид приличат на смес от Vanda и Phalaenopsis. Повечето са с компактен размер, с няколко кожести листа. Корените са многобройни, дебели, голяма част са въздушни. Цветоносите са къси, излизат странично на стъблото. Цветовете са многобройни, оцветени предимно в жълто, оранжево, бяло и кафяво. Read the rest of this entry »
Глицинията или Вистерия – Wisteria е от семейството на граховите (pea family). Бобово (Fabaceae -бившето Leguminoseae) растение, чийто род включва десет вида листопадни катерливи лиани, две от които са с естествен хабитат Съединените Щати, а останалите – източна Азия. Наречена е в чест на професора по анатомия на Пенсилванския Щатски Университет Каспар Вистер – Caspar Wistar (1761-1818).
Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят. Read the rest of this entry »
Семейство: Fabaceae, подсемейство Мимозови – Mimosoídeae.
Разпространение: Това подсемейство се дели на три подрода Acacieae, Ingeae, Mimoseae. Към Мимоза (Mimosa L.) принадлежат от 300 до 450 вида растения от семейство мимозови. Разпространени са в тропическите и субтропическите области на Америка, а част от видовете – в Азия и Африка.
Описание: Мимозите са дървета, храсти и тревисти растения. Листата им са перести, нарязани, сложни и реагират на докосване. Цветовете са малки, топчести, розово-червени, бели и бледорозови. Използват се в растителни композиции като растения за преден план.
Температура: През пролетта и от средата на есента 20-24°C. През зимата се препоръчват средни температури 16-18°C, растенията се държат в добре осветени помещения ,при температури, не по-ниски от 15°C. При отглеждане на открито в нашия климатичен пояс мимозата през зимата издържа на температури около 0°C, като младите леторасти измръзват.
Read the rest of this entry »
Семейство: Брошови (Rubiaceae).
Родът Гардения (Gardenia J. Ellis.) е получил своето име в чест на американският цветар-любител А. Гарден, живял през втората половина на 18 в. и наброява около 250 видове растения от семейство Брошови. Гардениите са вечнозелени храсти достигащи на големина до малки дръвчета.
Разпространение: Субтропичните гори на Япония и Китай.
Отглеждане: Гардениите са доста взискателни растения, обичат целогодишно ярка дифузна светлината, топлината и висока влажност на въздуха. Бавно се адаптират при преместване на ново място, в предцъфтежна фаза е достатъчно само са завъртим саксията на 180 градуса, за да предизвикаме окапване на цветните бутони.
Растеж: Умерен.
Светлина: Ярка, разсеяна, без директно слънцеогряване.
Температура: Умерена, през пролетно-летния период — 22-24°C, през есента и зимата 18°C ( не по-ниска 16°C).
Цъфтеж: В зависимост от сорта и вида, както и от условията на отглеждане.
Поливане: От пролетта до есента поливаме обилно, след засъхване на повърхностният слой. През зимният период гарденията се полива умерено, като се изчакват два-три дни след засъхване на най-горния слой на почвата. Не трябва да се допуска пресъхване или преовлажняване на субстрата, в който е засадено растението. Read the rest of this entry »
Семейство: Агавови (Agavaceae).
Разпространение: Тропичен и субтропичен пояс.
Легенда: Името на драцената произхожда от древногръцката дума dracaena – женски дракон.
Описание: Родът Драцена (Dracaena L. (D. Vand.) съдържа около 150 вида многогодишни растения от семейство Агавови (Agavaceae). В различните източници Драцената се посочва, че принадлежи към семейство Драценови (Dracaenaceae), а в английската таксонометрия се причисляват към семейство Рускусови или Иглицови (Ruscaceae). Имат вдървени стебла и издължени листа събрани на върха. Драцените се използват като декоративни растения за жилищни и офис площи. Смята се, че драконово дърво успокоява и облекчава депресии.
Растеж: Бавен.
Период на покой: Няма изразен.
Цъфтеж: Много рядко цъфти при стайно отглеждане. Цветовете на драцените са малки, бели или зеленикави, с приятен мирис, достигащ при различните видове до тежък аромат, понякога по време на цъфтеж е за предпочитане да се извадят на открито. Read the rest of this entry »
Разпространение: Руселията – Russelia е храст от семейство Scrophulariaceae с естествен хабитат Мексико. Първоначално е пренесено и се отглежда успешно в Централна и Южна Флорида, постепенно се разпространява по цял свят, където позволяват климатичните условия. Топлолюбиво растение.
Описание: Руселията е бързорастящ силно разклонен храст, с тънки стебла и тънки, тъмно зелени листа, излизащи под ъгъл на стеблата. Понякога листата са дребни като люспички. Стеблата са жилави и изправени. Дължината им достига 1,2 до 1,80 м. Образуват туфи, чиято горна част пада каскадно надолу заедно със снопчета ярко червени или бели цветове с дължина до 2,5 см., приличащи на малки факли, откъдето и името Firecracker plant. Russelia equisetiformis lutea има жълтоцъфтяща форма, както и двуцветна – едновременно жълти и червени цветове.
Отглеждане: Руселията е едно от често отглежданите градинки растение и лесно се разпознава по ясно червените си цветове с форма на тънки издължени камбанки. Руселията не е капризно растение, издържлива е и може да се открие из много европейски градини. Позната е също като Firecracker plant и Coral plant. Руселията може да бъде листопадна при континентален климат. Препоръчва се растението да се отглежда на открито от пролет до ранна есен, след това е добре да се прибере в зимна градина или оранжерия. При субтропичен и тропичен пояси, където се отглежда на открито и цъфти целогодишно, руселията е вечнозелена. Read the rest of this entry »
Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Родина: Централна и Южна Америка.
Описание: Родът Зефирантес (Zephyranthes) са многогодишни тревисти растения, наброяват около 35 вида и принадлежат на семейство Амарилисови (Amaryllidaceae). Името идва от Zephyrus – западен вятър и anthos – цвете. Растението е разпространено във влажните райони на Централна и Южна Америка. Луковиците са два вида – с къси и дълги шийки, яйцевидни или кръгли, не много големи, с диаметър от 2 до 3,5 см. Листата са тесни и дълги, линейни и тревисти. Цветовете приличат на тези на минзухара, единични, на дълги и тънки дръжки. На цвят са бели, жълти, розови, червеникави, има и двуцветни видове.
Цъфтеж: Ежегоден.
Светлина: Ярка. Зефирантесът е способен да понася преки слънчеви лъчи.
Температура: В периода на активен растеж 18-25 °C. В периода на покой е най-добре да се държи в прохладни помещения при 10-12 °C. Read the rest of this entry »
Онцидиум (Oncidium) e род многогодишни растения от семейство Орхидееви – Orchidaceae.
Абревиатурата на родовото име е Onc.
Голяма част представители на род Онцидиум (Oncidium) са епифити, по-рядко литофити. Широко са разпространени в Централна и Южна Америка, южните части на Флорида и Карибите – Антилските острови. Срещат се в гори от различен тип от 0 до 4000 м. надморска височина. Много представители на род Онцидиум (Oncidium) и хибриди с участието му са популярни стайни растения а също широко представени в ботаническите градини. Oncidum altissimum и Oncidium baueri достигат височина 5 метра, а Oncidum sarcodes – 3 метра.
Етимология и история на името: Oncidium altissimum е описан от шведския ботаник Петер Улоф Шварц през 1800 г. Латинското име на рода произлиза от гръцки – onkos – подутина, изпъкналост и eidos – вид, образец. Името е свързано с особеностите на устната на цвета на Онцидиума (Oncidium). Read the rest of this entry »
