HobbyKafe.com

Родът Worsleya обхваща само един вид Worsleya procera, преди класифициран като Worsleya rayneri. Това е един от най-големите – на височина достига до 1,5 м – и най-редки членове на семейство Amaryllidaceae. Ворслеята често е наричана Императрицата на Бразилия, поради произхода си.
Тя расте в крайно неблагоприятна, влажна среда. Среща се само на силно огрени от слънцето места, висяща от гранитни скали, надвесена над водопади и изложена на бурен вятър. Ето защо ворслеята трудно се поддава на култивация, като има много точни и специфични изисквания kъм отглеждането, но за сериозния колекционер притежаването й е истинско съкровище, а предизвикателството да я отгледа, граничи с невъзможното.
Растението има огромна луковица, дълги листа, извити надолу и наистина красиви и зрелищни цветове, които се появяват през лятото на гроздове до 8 броя. Те са много едри, до 15-20 см, синьо-лилави, с малки петънца по тях.

от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 11:02 am

С уговорката, че никога не е имало трайно и категорично разделение на сортовете по видове  и факта, че повечето рози са плод на селекции в древността и най вече последните 100-200 години и с трета уговорка, че модерните класификатори са от последните 20-30 години, все пак, да разделим розите някак  за пригледност:

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.
Read the rest of this entry »

Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м . В България се срещат три вида:
Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур).

Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.
Read the rest of this entry »

Хранителни вещества: Всички растения се нуждаят в една или друга степен от поне 16 елемента, за да се развиват и цъфтят нормално. Три от тези елемента въглерод (C), водород (H) и кислород (O) растенията получават от въздуха и водата. От останалите 13, шест се използват от растенията в относително големи количества и се наричат макроелементи, това са азот (N), фосфор (P), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), и сяра (S). Останалите 7 елемента се наричат микроелементи включват желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo), и хлор (Cl). Всеки от тези елементи има съществена роля за развитието на растенията:
Азотът е елементът на растежа.той е основен за производството на протеини и хлорофил и необходим за развитието на листата и стъблата. Азотът е причина за тъмнозеления цвят на листата, но когато е в излишък, се отразява в прекалено вегетативно развитие и потискане на цъфтежа.
Фосфорът е важен за образуването на корените, енергийния баланс на растението и образуването на семена. При млади растения, той стимулира особено бързото нарастване на кореновата система.
Калият е важен за развитието на тъканните клетки и цветовете, помага за заздравяването на стъблата и нарастването на листната маса. Калият е общ стимулант за растенията и повишава жизнеността и устойчивостта на болести.
Магнезият е основна част от хлорофилната молекула и помага за абсорбирането на останалите вещества от растенията.
Read the rest of this entry »

Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър

Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.

Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.
Read the rest of this entry »

Температура: Основното изискване на хибискуса е към топлината, най-общо казано ако на вас ви е добре, и на хибискуса ще му е добре. Най-добри резултати и много цветове се постигат при температури от 1 6 до 30 градуса. Кратки периоди на твърде топло или студено се отразяват обикновено в загуба на листа и цветни пъпки.
Ако температурата падне под 1 0 градуса особено през нощта, растежът и залагането на пъпки се забавят, цветовете силно издребняват и част от тях се деформира. Температура под 0 градуса силно поврежда хибискуса. Колко голяма ще е повредата зависи от това точно колко е студено и за какъв период, възрастта на растението и доколко е дихидратирано. Под нулата за няколко часа, особено на течение може изцяло да унищожи растението. Температура над 32 градуса, обикновено предизвиква опадване на пъпките, въпреки че цветето издържа до 50 градуса при положение, че му се осигури достатъчно вода.
Read the rest of this entry »

Тиландзиите са бромелии, но не всички бромелии са тиландзии. Наричат ги още „въздушни” растения (Air pants). Въздушните бромелии растат и се отглеждат без почва, за разлика от повечето видове бромелии. Корените им имат основно прикрепващи функции.

Светлина: Тиландзиите изискват филтрирана светлина, като е добре да се избягват директните слънчеви лъчи, особено през лятото – периода от Април до Октомври. Могат да се отглеждат в домашни условия, срещу прозорец. Препоръчително е да има леко въздушно движение, но основното, което трябва да помним е ярката, но засенчена светлина. Внимавайте, ако ги окачвате по други растения и дървета – те може да изискват пряка светлина, а тиландзиите не трябва да се излагат на директно слънчево греене.
Read the rest of this entry »

Амарилисите произхождат от тропическите гори на Южна Америка и имат ботаническо име Hippeastrum. Рода Amaryllis има един единствен вид Amaryllis belladonna. Той е есенно цъфтящ, с родина Южна Африка . Големите цветове и лекотата , с която те могат да бъдат доведени до цъфтеж ги прави популярни и търсени в световен мащаб. Съществуват много красиви сортове, с различни нюанси на червено, бяло, розово, жълто и оранжево. Има и много шарени и многоцветни хибриди.

Подготовка за засаждане: Корените на новозакупената луковица трябва да бъдат поставени в хладка вода за няколко часа. Самата луковица не трябва да се мокри. Аз лично това не го правя, а направо засаждам, като напудрям корените и половината луковица с някакъв прахообразен фунгицид. Ако не искате да я садите веднага, за да може да цъфне по-късно, я съхранявайте на хладно при температура около 10°С.

Засаждане: Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Аз поради липса на място(и наличие на много луковици) ги садя по 3 в една голяма саксия, така че почти се опират една в друга. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзид). На много места пише че почвата трябва да е лека, но аз съм привърженик на по-тежката, т.е. слагам много пясък и малко перлит.
Read the rest of this entry »

Фаленопсисите са най-разпространените и най-благодатните орхидеи изобщо. ‘Фалчето’ привлича с големите си и дълготрайни цветове и несравнимо продължителния цъфтеж.

Отглеждането на този вид орхидея е сравнително лесно, ако се придържаме към някои принципи.
Светлина: Като цяло Фаленопсисите са силно светлолюбиви, но не трябва да бъдат излагани на преки слънчеви лъчи. Ако растението е държано на сравнително тъмно място, то няма да цъфти редовно. Начин да се познае дали растението получава достатъчно светлина е зеления цвят на листата. Ако са тъмно зелени,то светлината му е малко, ако са светлозелени към червеникави, значи получава повече светлина.
Темперaтура: Хибридните фаленопсисите растат безпроблемно на умерени темперетури. Нощни над 16 градуса, дневни до 30. За кратко време може да издържат и до 10 градуса, но е важно тогава да не са поливани.
При видовите темперетурите трябва да бъдат по-високи, поне нощните. За повечето видови фаленопсиси от значение за цъфтежа е високата темперетура-над 25 граудса.
Read the rest of this entry »

Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън  Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.

от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm