Хранителни вещества: Всички растения се нуждаят в една или друга степен от поне 16 елемента, за да се развиват и цъфтят нормално. Три от тези елемента въглерод (C), водород (H) и кислород (O) растенията получават от въздуха и водата. От останалите 13, шест се използват от растенията в относително големи количества и се наричат макроелементи, това са азот (N), фосфор (P), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), и сяра (S). Останалите 7 елемента се наричат микроелементи включват желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo), и хлор (Cl). Всеки от тези елементи има съществена роля за развитието на растенията:
Азотът е елементът на растежа.той е основен за производството на протеини и хлорофил и необходим за развитието на листата и стъблата. Азотът е причина за тъмнозеления цвят на листата, но когато е в излишък, се отразява в прекалено вегетативно развитие и потискане на цъфтежа.
Фосфорът е важен за образуването на корените, енергийния баланс на растението и образуването на семена. При млади растения, той стимулира особено бързото нарастване на кореновата система.
Калият е важен за развитието на тъканните клетки и цветовете, помага за заздравяването на стъблата и нарастването на листната маса. Калият е общ стимулант за растенията и повишава жизнеността и устойчивостта на болести.
Магнезият е основна част от хлорофилната молекула и помага за абсорбирането на останалите вещества от растенията.
Read the rest of this entry »
Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър
Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.
Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.
Read the rest of this entry »
Температура: Основното изискване на хибискуса е към топлината, най-общо казано ако на вас ви е добре, и на хибискуса ще му е добре. Най-добри резултати и много цветове се постигат при температури от 1 6 до 30 градуса. Кратки периоди на твърде топло или студено се отразяват обикновено в загуба на листа и цветни пъпки.
Ако температурата падне под 1 0 градуса особено през нощта, растежът и залагането на пъпки се забавят, цветовете силно издребняват и част от тях се деформира. Температура под 0 градуса силно поврежда хибискуса. Колко голяма ще е повредата зависи от това точно колко е студено и за какъв период, възрастта на растението и доколко е дихидратирано. Под нулата за няколко часа, особено на течение може изцяло да унищожи растението. Температура над 32 градуса, обикновено предизвиква опадване на пъпките, въпреки че цветето издържа до 50 градуса при положение, че му се осигури достатъчно вода.
Read the rest of this entry »
Тиландзиите са бромелии, но не всички бромелии са тиландзии. Наричат ги още „въздушни” растения (Air pants). Въздушните бромелии растат и се отглеждат без почва, за разлика от повечето видове бромелии. Корените им имат основно прикрепващи функции.
Светлина: Тиландзиите изискват филтрирана светлина, като е добре да се избягват директните слънчеви лъчи, особено през лятото – периода от Април до Октомври. Могат да се отглеждат в домашни условия, срещу прозорец. Препоръчително е да има леко въздушно движение, но основното, което трябва да помним е ярката, но засенчена светлина. Внимавайте, ако ги окачвате по други растения и дървета – те може да изискват пряка светлина, а тиландзиите не трябва да се излагат на директно слънчево греене.
Read the rest of this entry »
Амарилисите произхождат от тропическите гори на Южна Америка и имат ботаническо име Hippeastrum. Рода Amaryllis има един единствен вид Amaryllis belladonna. Той е есенно цъфтящ, с родина Южна Африка . Големите цветове и лекотата , с която те могат да бъдат доведени до цъфтеж ги прави популярни и търсени в световен мащаб. Съществуват много красиви сортове, с различни нюанси на червено, бяло, розово, жълто и оранжево. Има и много шарени и многоцветни хибриди.
Подготовка за засаждане: Корените на новозакупената луковица трябва да бъдат поставени в хладка вода за няколко часа. Самата луковица не трябва да се мокри. Аз лично това не го правя, а направо засаждам, като напудрям корените и половината луковица с някакъв прахообразен фунгицид. Ако не искате да я садите веднага, за да може да цъфне по-късно, я съхранявайте на хладно при температура около 10°С.
Засаждане: Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Аз поради липса на място(и наличие на много луковици) ги садя по 3 в една голяма саксия, така че почти се опират една в друга. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзид). На много места пише че почвата трябва да е лека, но аз съм привърженик на по-тежката, т.е. слагам много пясък и малко перлит.
Read the rest of this entry »
Фаленопсисите са най-разпространените и най-благодатните орхидеи изобщо. ‘Фалчето’ привлича с големите си и дълготрайни цветове и несравнимо продължителния цъфтеж.
Отглеждането на този вид орхидея е сравнително лесно, ако се придържаме към някои принципи.
Светлина: Като цяло Фаленопсисите са силно светлолюбиви, но не трябва да бъдат излагани на преки слънчеви лъчи. Ако растението е държано на сравнително тъмно място, то няма да цъфти редовно. Начин да се познае дали растението получава достатъчно светлина е зеления цвят на листата. Ако са тъмно зелени,то светлината му е малко, ако са светлозелени към червеникави, значи получава повече светлина.
Темперaтура: Хибридните фаленопсисите растат безпроблемно на умерени темперетури. Нощни над 16 градуса, дневни до 30. За кратко време може да издържат и до 10 градуса, но е важно тогава да не са поливани.
При видовите темперетурите трябва да бъдат по-високи, поне нощните. За повечето видови фаленопсиси от значение за цъфтежа е високата темперетура-над 25 граудса.
Read the rest of this entry »
Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън 
Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.
от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm
Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).
Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.
Read the rest of this entry »
Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.
Read the rest of this entry »
Името гастрохилус идва от гръцкото gaster – корем и cheilos – уста. Отнася се към формата на цвета, и по-точно на устната. Представителите на този род се срещат основно в тропическите и субтропическите части на Азия: Хималаите, Непал, Индия, Виетнам, Тайланд, Шри Ланка, Китай, Филипините и др. Систематиката им е още в процес на прецизиране. Преди са се отнасяли към род Saccolabium и все още може да се намерят под това име. Описани са 151 вида, но от тях са признати официално 52.
Имат моноподиален растеж и по външен вид приличат на смес от Vanda и Phalaenopsis. Повечето са с компактен размер, с няколко кожести листа. Корените са многобройни, дебели, голяма част са въздушни. Цветоносите са къси, излизат странично на стъблото. Цветовете са многобройни, оцветени предимно в жълто, оранжево, бяло и кафяво. Read the rest of this entry »
Хранителни вещества: Всички растения се нуждаят в една или друга степен от поне 16 елемента, за да се развиват и цъфтят нормално. Три от тези елемента въглерод (C), водород (H) и кислород (O) растенията получават от въздуха и водата. От останалите 13, шест се използват от растенията в относително големи количества и се наричат макроелементи, това са азот (N), фосфор (P), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), и сяра (S). Останалите 7 елемента се наричат микроелементи включват желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo), и хлор (Cl). Всеки от тези елементи има съществена роля за развитието на растенията:
