Хоята на Къминг.
А кой е той? Хю Къминг е известен английски колекционер и изследовател Hugh Cumming.
(Еднин любопитен факт за орхидеено изкушените. Неговото име носят и Podochilus cunmigii и Coelogyne_cumingii. А Vanda lamellata, Dendrobium anosmum, Dendrobium superbum, Grammatophyllum scriptum, Phalaenopsis ambilis var aphrodite са само част от видовите орхидеи въведени благодарение на неговия колекционерски труд.)
И така през 1835 г Хю Къминг започва експедиция на Филипините, и тук на о-в Миндоро открива и хоята, наречена по-късно от Decaisne в негова чест Cumingiana.( бел. В литературата може да се срещне изписана по два начина „cumingiana“ или „cumingeana“. Decaisne все пак я описва като cumingiana.)
Read the rest of this entry »
Родината на функията е Япония. Това е царицата на сенчестите градини. Наричат я още “Функия“ по името на нейния изследовател – немският ботаник H. Funk. Заради приликата на листата с живовляка, в Англия е позната и като лилия-живовляк.
Тя е многогодишно градинско растение с височина до 100 см, с големи тесни или закръглени и сърцевидни листа. Цветовете са многообразни – бяло, жълто, зелено, синьо, изпъстрени с многобройни цветни жилки. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от джуджета (5 см) до гигантски, почти двуметрови растения. Средната височина на хостите е около 100 см.
Цъфти от юни до август. Цветовете са в съцветия, в бяло, виолетово или пурпурно, разположени на високи стебла над листата. Растението има силен аромат.
Read the rest of this entry »
Камбанките или още Кампанулите са голям род от семейство Камбанкови, обхващаш около 300 вида едно-, дву- и многогидишни растения, всички с цветове приличащи на камбанки. В зависимост от климатичните особености в северните райони размерите им са от 5 см. височина до 2 м. в южните по-топли региони. Ботаническото име на рода Campanula идва от италианското ‘campana’ - камбана, описваща формата на цвета.
Естествен хабитат: Среща се в Европа, Средиземноорието, Средна Азия, някои части на Северна Америка.
Описание: Листата често са различни на едно и също растение, в основата на стеблото листата са по-широки, нагоре се стесняват. Краищата им могат да бъдат назъбени или гладки – понякога едновременно на едно също растение. Съцветията са сожноцветни, цветовете са камбановидни, най-често сини или лилави, по-рядко бели или розови. Плодът е капсуловидна кутийка, в която са събрани семената. Цъфтят през пролетта и лятото.
Ето никои видове кампанули
C. pyramidalis – стравнително по-топлолюбив вид, произхожда от планините на Южна Европа. Достига 1-1,30 м височина, и пирамидални съцветия от звездички с диаметър до 5 см. Цъфти в края на лятото, в бяло или синьо. Read the rest of this entry »
Hooker назовава тази хоя в чест на Т. Томсон, заедно с когото я открива в боровите гори на планината Khasia (Индия) , на височина 900 м над морското равнище. Този вид е разпространен така също в Тибет и Китай.
Листата на H. tomsonii са овални, мъхести, сиво-зелени с неравномерно разпръснати по тях сребристи петна.
Те достигат дължина 4- 5 см и ширина около 2 см, но могат да бъдат достатъчно вариабилни в това отношение. Разстоянието между листните възли е около 5 см. Стеблата й са изключително крехки и чупливи.
Цветовете са събрани в плоски съцветия, на брой около 20-30. Те са ослепително бели с червено-жълта сърцвина и имат чашковидан форма.
Read the rest of this entry »
Бомареите са род в семейството на Алстромериите и доста приличат на тях по листата, но цветовете им са значително по-зрелищни. В рода има повече от 100 вида, повечето от които са катерещи се лиани, други са почвопокривни, а има и такива които са ниски и компактни като храстчета. Разпространени са в Южна Америка от Мексико, чак до Андите и Патагония. Цветовете са събрани в съцветия като големи чадъри, като всяко от тях може да наброява 30-45 отделни камбанки, всяка от които има три външи и три вътрешни венчелистчета, често в контрастни цветове или изпъстрени с точки.
Размножават се от семена или делене на туберите и въпреки че в нашата страна не са достатъчно зимоустойчиви, могат успешно да се отглеждат в саксия.
Bomarea acutifolia е от Мексико и Коста Рика, по-малко зимоустойчива от останалите. Външните венчелистчета са ярко червени, вътрешните ярко жълти, потъмняващи до оранжево-червено, тичинките са наситено сини. Достига доста големи размери, до 4,5 м.
Bomarea hirtella е с по-малки размери, достига само 1,20 м. Широко разпространена в Мексико на 2500 м надморска височина. Обича зесенчени условия, богата почва и висока влажност.
Bomarea caldasii e вечнозелена лиана от северната част на Южна Америка, цъфти късна пролет/ранно лято.
Bomarea patacoensis произхожда от Колумбия и Перу. Външните венчелистчета са алени, а вътрешните първоначално се отварят жълти и постепенно преминават в ярко червено, със яркоизразени по-тъмни червени точки. Достига 2-3 м.
Bomarea salsilla е листопаден вид от Чили, цъфти късна пролет или ранно лято.
от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:15 am
Caesalpinia pulcherrima – често растението е наричано паун, червена райска птица, мексиканска райска птица, гордостта на Барбадос. Това е храст, достигащ до 3 м височина, с произход тропическа Америка и западна Индия. Листата приличат на акациевите, а цветовете са събрани в метлици достигащи до 20 см дължина, всяко отделно цветче се състои от 5 венчелистчета, които са предимно жълто-оранжево-червени, но има и сорт Rosea. След прецъфтяването се образуват типичните за семейството шушулки, размножава се от семена и лесно се самозасажда.
Растението е националното цвете на остров Барбадос и дори е изобразено на личния флаг на Кралица Елизабет, в качеството й на суверен на острова.
Любопитно е, че във Филипините цветето е известно като Кабалеро, може би ярката му паунена окраска се свързва с колоритната личност на латиноамериканския мъж.
от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:28 am
Номохарисите са много привлекателен род в голямото семейство на Лилиите. Представляват малки луковици с произход от подалпийската част на Хималаите, с широко отворени цветове и ниски стъбла. Родът се състои от 7 вида от Китай и северна Индия. Произходът на името насочва към гръцките думи „номос” долина и „харис” благодат, красота.
Китайската алпийска лилия е прекрасно растения за градината, въпреки че сравнително рядко се среща. Цветовете наподобяват орхидеи, на цвят са бели или светло до тъмно розови, силно изпъстрени с точки и петънца.
Подобно на лилиите се нуждаят от сравнително по-суха зима и влага през лятото. Предпочитат богати почви, сянка и по-хладни условия на отглеждане, например северната част от градината ви. Луковиците се засаждат през есента, на дълбочина 7-12 см в добре дренирана, богата на хумус или песъклива почва. Семената може да се сеят и през пролетта и през есента, и тъй като растенията не обичат да се пипат корените им, по-често се практикува размножаването със семена. Добре вкоренените и установени вече растения достигат размери от 35 см до 1 м височина и цъфтят обилно. Номохарисът е студоустойчив до 6 зона.
от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 10:43 am
Родът лешеналция обхваща 20 вида, енедемити в Австралия. Те са с различни цветове синьо, зелено, жълто, червено и бяло и се ценят високо като орнаментални растения. В култивация е важно да се осигурят условия, наподобяващи естествената среда на местообитание. Това включва песъклива, много добре дренирана почва. Като цяло растенията живеят 3 до 4 години, но много ресно се размножават от резници, така че лесно се подновяват.
Най-популярна е синята лашеналция – L. Biloba – цветовете й са 1,5-3 см в диаметър, с ветрилообразна форма и са прекрасно наситено сини, листата също имат синкав оттенък. Цъфтежът е през пролетта и лятото. В естествените си условия, това е ниско храсче, което достига до 50 см височина и е силно раклонено настрани.
от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 7:53 am
Име: Стефанотис флорибунда – Мадагаскарски жасмин, Сватбен венец
Ботаническо наименование: Stefanotis floribunda
Семейство: Asclepiadaceae
Стефанотис – Мадагаскарски жасмин цвят / Stephanotis floribunda flowers
Името Стефанотис има гръцки произход и е съставено от две думи – stephonos което означава корона и otos което означава ухо – малко смешно име – корона от уши.
Стефанотиса е тропически катерлив жасмин. В естествени условия цъфти целогодишно и е много популярен за изработката на сватбени букети и венци. Познати са около 13 вида от род Stefanotis, като най-широко са разпространени в Мадгаскар (S. acuminata, S. floribunda, S. grandiflora, S. Isaura, S. thouarsii) по-малко в Китай (S. nana and S. yunnanensis), Япония (S. japonica and S. lutchuensis) и Куба (S. longiflora and S. vincaeflora).
Мадагаскарския жасмин е харесван за отглеждане поради красивите си бели цветове с наситен аромат и ясно зелени дебели листа с размер от 5 до 10 см. Аромата силно напомня този на истинския жасмин, въпреки че като видове не са роднини. Стефанотиса принадлежи към към Asclepiadaceae докато жасмина към Oleaceae. У нас се отглежда в домашни условия, през лятото може да се изнесе на открито. Добре е да му се подсигури по-висока въздушна влажност или да се опръсква. Достига на дължина от 2 до 6 метра. Цветовете са восъчно бели и могат да добият леко жълтеникав оттенък след седмица. Препоръчителни температури на отглеждане от 18°C до 28°C, да се избягва падането им под 7°C. Обича ярка светлина, но не и директно слънце. Изисква е добър дренаж на почвата. Поддържа се непрекъснато влажна по време на активния период на растеж. През останалото време е добре почвата да пресъхва преди полване.
Размножава се чрез резници или от семена. Read the rest of this entry »
Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м . В България се срещат три вида:
Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур).
Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.
Read the rest of this entry »
Хоята на Къминг.
