HobbyKafe.com » Поръчка на цветя

Дендробиум Нобиле – Dendrobium nobile

HobbyKafe — Fri, 25 Nov 2011 06:25:27 +0000

Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър

Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.

Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.

Няколко основни факта за големия и разнообразен род Дендробиум може да помогнат на цветарите да разберат защо е невъзможно обобщение на условията на отглеждане на толкова много видове. Местообитанието на дендробиумите се разпростира от Индия на запад, на север до Япония, Австралия и Нова Зеландия на юг, а източната граница на разпространение обхваща повечето тихоокеански острови. В рамките на този огромен район дендробиуми са намирани на височина от морското равнище до около 3660 м.

Заради климата в нашата област, ние предпочитаме да гледаме растения от планинските райони на Индия, цяла Югоизточна Азия и югозападен Китай. Тези растения обикновено изискват по-хладна и суха зимна почивка, което значи, че растенията изискват най-малко грижи и топлина през зимата. Някои често отглеждани дендробиуми от този регион са от групите ‘soft cane’ и ‘nobile-type’ (бел. прев.: Понякога родовете са разделени на различни групи включващи видове от рода, които си приличат, имат сходни изисквания и могат да се кръстосват по между си без проблем. Обикновено имат и един вид, който е основен за групата, както например за ‘nobile-type’ е Dendrobium nobile) Орхидеите имат големи и привлекателни цветове и като цяло са лесни за отглеждане. Dendrobium nobile най-често се отглежда, но и други видове от региона, които изискват сходни условия като например: D. aphyllum, D. bensoniae, D. christyanum, D. crepidatum, D. devonianum, D. draconis, D. falconeri, D. farmeri, D. fimbriatum, D. lindleyi, D. loddigesii, D. ochreatum, D. parishii, D. trigonopus, D. unicum, и D. wardianum.

Трите дендробиума, които ще разгледаме в статията са най-често изполването в кръстосването. И понеже хибридите често изискват условия на отглеждане подобни на родителите си е добре да познаваме родителите, за да отгледаме “децата” по-лесно.

Веднъж преди време D. nobile беше използван за растение родител, при което се получиха 77 регистрирани хибрида. Но в последно време най-често се използват австралийските видове D. phalaenopsis и близкия му роднина D. bigibbum.

Отглеждането на всеки един от тези видове е сравнително лесно, след като цветаря се запознае с условията в съответните хабитати. Информацията по-долу е от книгата Orchid Species Culture – Dendrobium от Тимбър Прес с незначителни промени.

Dendrobium nobile Lindley 1830
(бел. прев.: Понеже доста често хората не знаят как да разчетат горното: Dendrobium е родът, nobile е видът, Lindley е името на човека, който го е открил и описъл, а 1830 е годината през която това става.)

Синоними: D. coerulescens Wallich, D. formosanum (Rchb. f.) Masamune, D. lindleyanum Griffith. Името D. friedericksianum се използва понякога за растения, които всъшност са D. nobile. D. nobile var. pallidiflora Hooker се смята за синоним на D. primulinum Lindley.

Произход/ местообитание: Югоизточна Азия, включително и Непал, Сиким, Бутан, Североизточна Индия, Бирма, Тайланд, Лаос, Виетнам, както и голяма част от южен Китай. В Индия растенията се срещат на 200- 2000м. нм. в., а в северен Тайланд са най-разпространени на 600-1500 м нм. в.

Климат: Станция #48327, Чианг Май, Тайланд, Lat. 18.8N г.д.. 99.0E г.ш, на 335 м. нм.в.

Отглеждане

Светлина: 40 000- 50 000 lx. Поради наличието на дъждовен период, характеризиращ се с висока облачност през лятото е добре да се осигури леко засенчване, но въпреки това светлината да бъде достатъчно висока, на границата на поносимост на растенията, без обаче да предизвика спиране на растежа или изгаряне на листата. Цветари отглеждащи тези орхидеи казват, че може да поняся и пълно слънце (демек да е на пряка слънчева светлина), ако се аклиматизира от началото на пролетта и има отлично движение на въздуха. Може да познаете, че светлината е достатъчно висока по листата, които стават жълтеникави.

Температура: През летните дни дневна средно 26-28 С и нощна 19-20 С. Пролетта е най-топлия период от годината с дневни температури 30-31 С и нощни 12-19 С. Растенията могат да толерират и нощни температури около 10 С.

Влажност: Около 80% през лятото и намаляване до 60% през зимата.

Вода: Валежите са умерени до силни от края на пролетта до ранна есен, но условията са много по-сухи през зимата. Култивираните видове трябва да се поливат обилно по време на активен растеж, след като приключи през есента водата се намаля постепенно.

Торене: ½ от дозата която пише на опаковката, веднъж седмичмо докато растенията нарастват активно. Тор с високо съдържание на азот се препоръчва от пролетта до средата на лятото, а после се тори с тор с високо съдържание на фосфор до края на лятото и есента. У. Нептун съобщава в бюлетин на American Orchid Society през 1984 г., че цъфтежа се увеличава при използването на 10-30-20 NPK тор в съотношение 1,3 мл. тор на литър вода, веднъж седмично от пролетта. В края на лятото и есента сменя тора с 0-44-0 в същото разреждане. Торенето спира, а водата се намаля до следващата пролет.

Период на почивка: През зимните дни средната дневна температура е 25-28 С, а нощна такава 9-10 С. Могат да издържат на нощни температурни спадове до 10 градуса за 3 месеца. Растенията могат да понасят и температури няколко градуса под нулата за кратски срокове, но такива крайности трябва да се избягват при отглеждането им. При много студено време за да се размине с минимални щети орхидеята трябва да е суха. Някои казват, че понасяли и слани. В хабитатите им средните валежи са много ниски за 4-5 месеца през зимата, но в началото на сезона влажноста е много висока, заради честите мъгли и обилната роса. Някои цветари препоръчват напълно да се спрат поливките през зимата, но растенията ще са най-щастливи ако между поливките се оставят по-дълги периоди на засушаване, но не и да се засушават за дълъг период от време. 1-2 месеца в края на зимата обаче климата е топъл и сух с ниска влажност. Растението трябва да изсъхва напълно между поливките и да остане сухо за по дълъг период. Рядко рано сутринта може да пулвелизирате растението за да не го засушите прекалено. Торовете трябва да са значително намалени или изобщо да не се ползват през този период, докато поливките не се учестят през пролетта. Хладно и сухо е най-същественото условие за домашно отглежданите дендробиуми и трябва да се поддържа докато не започнат да растът новите булби през пролетта. В природата светлината е най-голяма през зимата.

Субстрат: Растенията могат да бъдат монтирани върху корк или дървовидна папрат, ако влажноста е висока. Качените орхидеи трябва да се напояват най-малко веднъж на ден през лятото. Големите растения най-добре се развиват в отцедлив субстрат с висок достъп на въздух (бел. прев.: например средни или големи кори) Цветарите посочват че типът на саксията не е от особено значение, но е препоръчително да се използват глинени. Пресаждането трябва да се избягва, докато корените не изпълнят напълно саксията. Когато е необходимо пресаждане е най-добре е да се усъществи, когато новите корени започнат да растът или колкото се може по-скоро след прецъфтяване.

Други бележки: Дендробиум нобиле цъфти обилно ако се тори през сезона на активен растеж и ако си почине добре през зимата. Има случай за докладван екземпляр от това растение, който е цъфнал с повече от 1000 цвята на веднъж. Цъфтежа може да се забави ако поддържате хладно, сухо с малко количество светлина, докато не наближи времето, когато искате да цъфне.Растенията се размножават чрез кейки, които се появяват по старите булби. Също така може и старите булби да се нарежат на парчета и да се сложат да лежат на сфагнум. С повече късмет от тези нарязани булби може да пораснат кейки, които се преместват когато започнат да им растът корени. Изсушените стъбла се използват в Китайската медицина.

Инфомация за растението

Размери и тип на растението: До 60-90 см. Симподиален епифит.

Псведобулби: До 60-90 см дълги. В основата си са леко подути. Стъблата са жълтеникави, леко зигзагообразни, кръгли в сечение. С възраста се набръчкват. Във възлите обикновено са удебелени и сплескани.

Листа: 6-7 на брой, спирално разположени, 7-10 см дълги, обли, кожести. Остават на растението около 2 години, после опадат.

Цветонос: Къс. Много цветоноси се появяват едновременно над възлите и на булбите с листа и на старите обезлистени булби.

Цветове: От 1 до 4 на цветонос от 6 до 10 см в диаметър. Устата е пухеста. Цветовете са ароматни и издържат 3-6 седмици или повече, ако са на по-хладно и светлината е слаба.

от botan » Пет Ное 27, 2009 11:51 pm

Глориоза – Gloriosa. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Tue, 06 Sep 2011 11:47:14 +0000

Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина.
Отглеждане: Глориозата предпочита ярка дифузна светлина. Подходящо разположение у дома е на южен прозорец, както и западно или източно изложение. При изнасяне на открито, растението трябва да се адаптира внимателно към слънчевите лъчи.
Глориозата е топлолюбива, пролетно-летните температури са в интервала от 20-28 °С.
През зимата растението има ярко изразен период на покой. На есен, след като прецъфти, се намалява поливането до пълно прекратяване. Наземната част отмира около края на септември – началото на октомври. Луковиците се изваждат и съхраняват в пясък при температури от 8-10 °С. Допуска се и презимуване и в саксиите.
Препоръчва се ежегодно пресаждане на пролет. Грудката се сади хоризонтално, покрита на два три сантиметра с почва. Кълна се намира на закръгления край и ако се увреди, не пониква, за разлика от много други растения.
През пролетно летния период се възобновява поливането с мека вода. Почвата трябва да е леко влажна и да не пресъхва в дълбочина. По време на вегетативния период се подхранва с течен тор за цъфтящи растения, ежеседмично, докато не приключи цъфтежа.
Глориозата обича високата въздушна влажност. За създаване на подходящ микроклимат, растението може да се постави в кашпа с влажен мъх или керамзит. Препоръчително е редовното опръскване с мека (преварена) вода, като внимаваме капките да не попадат по цветовете, за да не се появят петна. Саксиите трябва да са керамични, широки и плитки. Не се препоръчва отглеждане в пластмасови съдове. Почвата не трябва да е сбита и глинеста. Подходящи са хранителни почви – смес от две части хумус и една част листовка. Може да се добави пясък или торф. Задължително се осигурява добър дренаж на дъното на саксията – керамзит или керамични парченца.
Размножаване: Предимно с грудки или семена.
Грудките се засаждат в края на март – началото на април. Почвата се поддържа леко влажна при температури не повече от 20°С и не по-ниски от 15°С. След като поникне, се пренася на по-светло място.
При размножаване от семена, растението се развива бавно, цъфтеж се наблюдава след две – три години. Семената се засаждат веднага след като узреят в лека почва – смес от торф и пясък в равни пропорции. Почвата се поддържа влажна, а температурите около 20-25°С.
Проблеми при отглеждането: Глориозата расте бавно и не цъфти – възможни причини са недостатъчна светлина, слаба или увредена грудка при неправилно съхранение.
Листата жълтеят и покафеняват по краищата при недостатъчна въздушна влажност и засушаване на почвата. При резки темпаратурни промени потъмняват и увисват.
Стеблата са меки и засъхващи, листата оклюмали и пожълтели в основата – вероятно загниване на грудката от преполиване.
Вредители: Щитовидна въшка.

Декоративен лук – Алиум – Allium sp.

HobbyKafe — Tue, 03 May 2011 16:35:19 +0000

Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.

от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm

Агапантус – Agapanthus

HobbyKafe — Tue, 26 Apr 2011 12:57:20 +0000

Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.

Някои от популярните видове и сортове са:
- A. praecox – вечнозелен агапантус, особено необикновен с това, че на един цветонос, може да има до 3 отделни съцветия.
· A. ‘Midnight Blue’ сорт мини агапантус произхождащ от Ирландия, листата са тревисти, достига размери до 40 см., цветът е наситено тъмно син.
· A.campanulatus – студоустойчив, отделните камбанки с с размери около 3 см, цветоносът достига около 70 см.
· A.’Castle of Mey’
· A. ‘Lilliput’

Отглеждане
Агапантусът необича тежки, преовлажнени почви, както и такива, които лесно пресъхват, особено през периода на активна вегетация, когато растението изисква обилно поливане – ключов фактор за обилен цъфтеж. Всъщност растението може да оцелее след 6-8 месечно засушаване, но това силно се отразява на цъфтежа. Много хранителните почви също трябва да се избягват, тъй като се провокира свръх развитие на слаби листа, които са лесно податливи на студ. Предпочита ярко слънчево огряване. Не се напада от неприятели, освен в много редки случаи от щитоносна въшка и червен акар.
Размножаването е чрез разделяне на коренищата – за вечнозелените видове на всяка 4 година, веднага след прецъфтяване, новите растения зацъфтяват още на следващата година. Листопадните видове се пресаждат на пролет, преди да започне вегетацията, веднага след засаждането се поливат обилно и след това не се поливат чак докато не се появат листата. Тези видове агапантус не обичат разделянето, цьфтят най-добре когато корените им напълно обхванат саксията и обикновено зацъфтяват на втората или дори третата година след разделянето. Семенно размножените растения зацъфтяват на третата или четвъртата година.

* за по-експериментално настроените градинари на Българска територия. Във Великобритания е напълно студоустойчиво, моят екземпляр отглеждан в саксия не мръзне при –15, вече 5 години зимува на тераса, на която температурите са само с 5 до 10 градуса по-високи от външните.

Източници на инфо и снимки:

http://www.agapanthus.org.uk
http://en.wikipedia.org/wiki/Agapanthus

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:16 pm

Бамбук – Bamboo. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Mon, 13 Sep 2010 22:33:23 +0000

Бамбука (Bamboo) е от семейство Житни ( Poaceae). Подсемейство Бамбукови (Bambusoideae) наброява около 1200 вида. Родината му е Източна и Южна Азия. Бамбука е най-бързо растящото растение на Земята с рекорд от 120 см. на денонощие. На височина може да достигне до 40 м.

Описание: Според характера на кореновата система се дели на две основни групи:

Първата е бамбукови (bambuseae), има прибрана (съсредоточена) коренова система. Новите пролетни издънки поникват съвсем близо до снопа стебла, от чиито корени излизат. Това е предпоставка за образуване на практически непроходими храстовидни гъсталаци. Не са подходящи за жив плет – всеки посаден храст е тесен долу и се разширява нагоре, оставяйки големи празнини между отделните насаждения.

Втората група бамбукови (olyreae) има така наречената „бягаща“ коренова система. Среща се в умерени климатични зони, в тропиците вирее само в планините. За една година такъв подземен корен може да измине от 7 до 10 метра, като от него на следващата пролет могат да покарат от десет до петнайсет нови издънки, достигащи почти пълен ръст до края на топлия сезон. Инвазивният бамбук има много повече положителни черти, отколкото недостатъци. „Бягащата“ коренова система при тези видове води до създаване на горички с по-рядко разположени стволове – идеални за залесяване на ерозиращи и обезлесени терени.

Почти всички бамбукови са с големи размери – например Dendrocalamus brandisii може да достигне до 38 метра височина, а обиколката на стеблото му до 80 см., което е около 25 см. в диаметър. Растенията от подсемейство бамбукови са култура с основно стопанско значение за много държави. Обикновения бамбук Bambusa arundinacea по значение може да се сравни само с кокосовата палма. Родината му е неуточнена, въпреки, че е широко разпространен. От коренището на обикновения бамбук бързо и буйно израстват многочислени стебла с височина до 18 и повече метра и листа с дължина до 20 см. на широчина до 1,5 см.

Отглеждане: При отглеждане на бамбук като декоративно растение, трябва да имаме предвид, че растението развива мощна коренова система. Препръчва се на площите където се отглежда, да се направят ограждения, вкопани в земята, за да се предотврати нежеланото кореново разрастване.

Цъфтеж: Някои видове бамбук цъфтят многo рядко – веднъж на сто години. Нискостебления бамбук цъфти веднъж на 20 години. Ако достигне до фаза на цъфтеж, веднага след това растението загива, тъй като е изразходван целя му енергиен запас. Като правило, цъфтежа обхваща почти цялата територия,на която е разположен бамбука. Така понякога изчезват цели бамбукови горички. През 90-те години в Европа е имало подобен случай с култивиран градински бамбук. Трябва да отбележим, че редовното подрязване предотвратява цъфтежа и последващото загиване на растението. Самия процес на цъфтежа не е изучен достатъчно, тъй като бамбука рядко цъфти. Все още не е известно защо цъфти толкова рядко и какво точно катализира процеса на цъфтеж. Спред учените, това е в следствие на еволюционния процес – в природата не съществуват животни или птици, които предимно да се хранят със семената на бамбука – нали трябва да доживеят до следващия цъфтеж след около 25 години, което практически е невъзожно.

Разпространение: Бамбука е тропическо и субтропическо растение, в естествени условия се среща в Азия, Европа, двете Америки, Африка и Австралия. От Китай и Япония в Европа са пренесени пъстролистни видове бамбук, от които като декоративен вид особено е ценен ниския Bambusa fortunei. Тревовидните бамбуци се срещат изключително в тропиците, докато някои от дървовидните се срещат и в по-нискотемператури зони. Например Chusquea aristata в източните части на Андите вирее при 4700 м. надморска височина и образува гъсталаци, достигащи границата със снега по върховте, а в горите на Хималаите няколко вида бамбук виреят до 3800 м.надморска височина. Японския Bambusa metake и някои видове китайски бамбук се аклиматизират прекрасно и в централна Европа. Представители на рода Саза (Sasa) растат и на остров Сахалин и Курилските острови.

Размножаване: Чрез делене на коренището и с резници.

Употреба: Бамбука е емблематичен с това, че е единствената храна на пандите.

В басейна на Амазонка широколистния Bambusa latifolia е важна част от бита на аборигените. Видовете Bambusa, Dendrocalamus и Phyllostachys се използват в кулинарията. Свежите бамбукови връхчета имат много твърда, светло жълта сърцевина. използват се връхните крехки части, покрити с тъмно кафяви листенца, които се белят преди приготването. Обикновено се внасят от Азия и Латинска Америка. Съдържат циано-глюкозидно съединение, което се разгражда в процеса на термична обработка. Връхчетата на бамбука съдържат и много метасилициева киселина (H2SiO3), която е един от факторите, противодействащи на процесите на стареене, необходима за поддържане на нормалното състояние на косите, кожата и костите, както и действа успокояващо при депресии, поради което са широко използвани в традиционната източна медицина. Приличащите на овес семена на бамбука също могат да се употребяват като храна.В Европа бамбука като селскостопанско растение се култивира само в Италия.

Бамбука също се използва като строителен материал. В древността цялата столица на Сиам – днешен Тайланд е плувала на бамбукови салове. От бамбук са се строили също мостовете и водопроводите.

Бамбука е широко използван в градинарството, тъй като е вечно зелено растение. В градините в Европа също е много популярен. Сочните зелени листа, стеблата с различни цветове и форми чудесно хармонират с цветя и дървета. Бамбуковите горички, в саксия или като оформление на вътрешни дворове са често решение в декоративното градинарство.

На остров Ява от бамбук са изработени домакинските съдове, като и част от храната, приготвена в тях също е бамбук. От нацепен бамбук се приготвят различни плетени изделия и дори връхни дрехи. В Индия до ден днешен съшествува каста „банспхор“ – от „банс“ – бамбук, която се занимава основно с направата на изделия от бамбук. В САЩ в края на XIX век са произвеждали даже рамки за велосипеди.

Бугенвилея – Бугенвилия – Bougainvillea. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Wed, 01 Sep 2010 00:06:24 +0000

Бугенвилеята е от сем. Вечеринкови (Nyctaginaceae). Растението е класифицирано през 1768 г. от френския ботаник Филиберт Комерсон, който придружавал сънародника си, морския откривател адмирал Луис Антоан дьо Бугенвил, по време на околосветско пътешествие.

Разпространение: Родина на Бугенвилеятат е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина.

Описание: Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти, лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.

Отглеждане: Бугенвилеите растат и цъфтят на цикли, всеки един е горе-долу 5-6 седмици, след което всички бракти опадват. Растението навлиза в период, когато не се образуват нови прицветници, а се развиват листа и стъбла. Ако е гледано правилно, отново навлиза в цъфтежен цикъл. В северните ширини, растенията цъфтят най-добре през пролетта, есента и зимата – дългият ден през лятото подтиска образуването на бракти. В географските ширини, където денят и нощта са приблизително равни, бугенвилеите цъфтят непрекъснато. Някои сортове са селектирани така, че да цъфтят най-добре през дъждовен период, следващ силно засушаване.

Бугенвилеята изисква минимум пет часа ярко слънце, шарената сянка или по-малко слънце се отразяват веднага на обема цветове, растенията нарастват предимно на листна маса.

- бугенвилеите не цъфтят добре в затворени помещения, нуждаят се от проветрение, затова мястото им е на балкона, а не на вътрешен перваз.

- бугенвилеите се нуждат от висока влажност точно преди да зацъфтят, веднъж щом цветообразуването започне, влажността може да са намали.

- по време на вегетативния цикъл на растеж, при наличие на достатъчно светлина, се формират цветните пъпките, в противен случай растението не може да премине в следващия цикъл и развива само листна маса.

- продължителността на цъфтежния цикъл зависи от общото състояние на растението – колкото по-добро и силно, толкова повече и по-продължително време се задържат прицветниците. При високи температури и условията на дълъг ден, цъфтежът е по-слаб. Идеалното време за цъфтеж е пролет и есен, когато дните са по-къси.

- след всеки цъфтежен цикъл, растенията могат да се подрежат, за да се контролира размера им.

- контейнерите, в които се отглеждат, не е необходимо да са много големи – бугенвилеите цъфтят по-добре, когато кореновата система плътно обхваща съда и дори е леко притисната. Бугенвилеите не бива да се пресаждат, докато корените не изпълнят така съда, че на практика почти да заместят почвата, до степен да не могат да се поливат. Ако и когато се наложи пресаждане, трябва да е много внимателно, като корените не трябва да се нараняват – възстановяването им може да отнеме месеци.

Саксиите с бугенвилеи, изнесени навън в двора, не трябва да се поставят директно на земята. Корените ще преминат в пръстта през дупките и при преместване на саксията най-силните, изхранващи растението, ще бъдат откъснати. Хубаво е саксиите така да са поставени, че да има приток на въздух под дренажните дупки. Така въздуха спира естествено растежа на корените извън саксията. Това също спомага да не застоява вода в корените на растението. Наличието на вода в подложката на саксията е противопоказна при бугенвилеите, които изискват отличен дренаж.

Подхранване: Бугенвилеите се нуждаят от редовно подхранване, особено в активния сезон. За целта може да се използват както разтворими, така и бавнодействащи торове, които са за предпочитане. По време на дългите дни и активния сезон, се тори веднъж седмично. По време на късия ден – веднъж на 4-6 седмици. Напълно спящи растения – без листа и пъпки, не се торят изобщо, до поява на новия растеж. Бавно действащите торове са за предпочитане, защото се усвояват само когато растението има реална нужда от тях, и хранителните вещества са постоянно достъпни в умерено коричество. Универсалната формула 20-20-20 върши добра работа, но препоръчителната формула е със състав 15-5-15, като задължително освен трите основни съставки азот, фосфор и калий, използвния тор трябва да съдържа микроелементи – желязо, магнезий и калций.

Период на покой: Бугенвилеите не са студоустойчиви, достатъчни са няколко часа при температури под нулата, за да загинат. Лека слана няма да ги повреди особено, но до няколко дни след попарването, ще загубят всички листа и прицветници. Преди да приберете растенията вътре, орежете ги силно, дори и да цъфтят в момента, защото при прибирането стресът ще предизвика постепенно опадване на листата и прицветниците. По този начин ще се оформи растението, а самото орязване не влияе по никакъв начин на циклите на покой и цъфтеж. В зависимост от това, къде държите бугенвилеите през зимата, те или ще запазят листата си и ще продължат да цъфтят, или ще изпаднат в покой. В този случай, почвата трябва да се поддържа съвсем леко влажна, колкото растението да не изсъхне, докато настъпи периода на активен растеж.

Размножаване: Могат да се използват зрели и зелени резници, както и „листни” /leaf bud/ резници. Зелените резници са подходящи за размножаване през пролетта и лятото, а зрелите – през есента и зимата. Стъблото се нарязва на секции и на зелените резници се оставят листата, а на зрелите се премахват. Резниците се поставят в почва – торф с много пясък, обилно се напояват и захлупват с прозрачен съд или плик, така че да се образува мини парник с максимално количество влага вътре и се поставят на сянка. Зелените резници, заложени през май-юни се вкореняват до август, а зрелите изискват три – четири месеца. За предпочитане е да се използват стъблени резници, а не връхни. Те осигуряват по-компактно растение, защото новия растеж тръгва от спящите пъпки, а не от върха. Освен това, меките връхчета и листа на младите клонки лесно загниват и стават жертва на бактериози.

Подрязване: Връхчетата на новите растения трябва често да се пензират – на всеки 4 – 5 седмици, за да се получи хубава, компактна, добре разклонена от основата си бугенвилея. При резитбата трябва да се има предвид, че бугенвилеите се разклоняват само под мястото на отреза – т.е. ако отрежете едно клонче на 30 см над саксията, новото ще започне растеж от там. Такава лека резитба (само на връхчетата) се препоръчва когато трябва да се получи определена форма, в противен случай най-добре е възрастните растения да се орязват на няколко сантиметра над почвата или съответното стъблено разклонение.

Почва: Тя трябва да е добре отцедлива, но да задържа достатъчно влага. Обикновената градинска черноземна почва не е подходяща – твърде е тежка. За предпочитане е да се използват готови смеси, но не съставени само от торф или на торфена база, защото торфът също бързо се сбива и не осигурява достатъчно влага и въздух за корените. Идеалната смес е с рН 6-6,5, и съдържа торф, перлит, стерилизирана почва и пясък, като може да се добави и овлажняващ агент за задържане на повече влага.

Примерна формула:

- 1 част градинска почва, не глинеста

- 1 част промит пясък или перлит

- 1 част градинарски торф, не кисел

- Костно брашно

- Вар, в количество според рН метъра

Друга, масово използвана формула е следната – 70 % готова торфена смес, подходяща за пеларгонии, фуксии и зеленчуци, 20 % борови кори за подкиселяване и дренаж, 10 % пясък.

Вредители: Бугенвилеята не е често нападана от вредители, но може да пострада от листни въшки или червеи. Ларвите на някои видове пеперуди също се хранят с растението – например на Giant Leopard Moth (Hypercompe scribonia).

Антуриум – Anthurium. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Mon, 30 Aug 2010 23:48:53 +0000

Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
Разпространение: Тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг.
Описание: В рода Антуриум (Anthurium Schott.) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 м., често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриума също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято, при подходящи условия. Хибридите на антуриум „Андре” могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат, за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове.
Грижи за растението: Тъй като повечето видове от рода Антуриум са епифити, изискванията за отглеждането им са по-особени. Много от тях виреят чудесно в топли и влажни оранжерийни условия. Антуриумите предпочитат силно филтрираната светлина, като е задължително да се предпазват от преките слънчеви лъчи. Те обичат обилното поливане, повърхностния слой трябва да засъхва между две поливания, но в дълбочина субстрата не трябва да пресъхва. За да имаме обилен цъфтеж през зимния период, през септември намаляваме поливането, влажността се поддържа в рамките на 80-85 %, а температурите се понижават до до16-18°C. През януари плавно се повишават до 20-25°C. През летния период оптималните температури са около 20-28°C и не по-ниски от 18°C.
Влажност на въздуха: Висока (80-95 %). За осигуряване на подходящ микроклимат, саксията може да се държи в кашпа със влажен сфагнум мъх. Препоръчва се опръскване на листата с хладка, мека вода. Цветовете трябва да се предпазват от водните капки, тъй като развиват ботритис (сиво гниене).
Период на покой: От септември до февруари, препоръчва се поддържане на висока влажност и температури от 15-16°C, поливането се намалява.
Торене: Антуриумите се подхранват през пролетно-летния период, веднъж на 2-3 седмици. Тъй като антуриумите са чувствителни към преторяване и натрупване на минерални соли, добре е да се използват по-ниски концентрации – половин доза от препоръчаната на етикета от производителя.
Пресаждане: От февруари до август, когато се наблюдава нов прираст. При пресаждането трябва да се внимава с листата и корените, тъй като са много крехки. Засаждат се малко по-дълбоко, за да се вкоренят по-лесно. Субстрата съвсем леко се уплътнява, за да има достъп на въздуха до корените. За да няма температурна разлика между субстрат и въздуха в помещението, антуриума е добре да се отглежда в пластмасови саксии вместо в керамични. Необходим е добър дренаж, тъй като растението не понася преполиване. В естествена среда образува много въздушни корени. Част от тях достигат до субстрата и се вкореняват. Най-често се отглеждат в ниски съдове, с диаметър 24-32 см.
Субстрат: При отглеждане на растението в саксия се използва много рохкав субстрат, подходящ за епифити, с едри частици, въздухопропусклив, слабо кисел, с рН — 5,0-6,0. Не трябва да се разлага бързо предвид обилното поливане и да е силно отцедлив. Използва се смес от торф, нарязан мъх и листовка в съотношение 2:2:1. Може също да се използва субстрат за орхидеи с добавен нарязан мъх и кокосови влакна. За младите растения се използва по-дребна фракция. Антуриума се развива добре и като хидропонна култура.
Размножаване:
Чрез семена: Цветовете на антуриума са двуполови – имат тичинки и плодник. Те не съзряват едновременно. Първоначално се развиват женските плодници, които секретират течност. След три четири седмици се появяват и узряват тичинките. Изкуственото оплождане е добре да се направи в сух слънчев ден с мека четчица. Тичинковия прашец внимателно се пренася от единия цвят на другия. За успешно опрашване, цветовете трябва да са с различна степен на зрялост. Опрашването се прави неколкократно за един и същи цвят. Плодовете на антуриума имат ягодовидна форма. Семената узряват след осем до десет месеца след опрашването. Те бързо губят кълняемост и затова трябва да сеят веднага, препоръчително е в перлит. Покълват след 10-14 дни при температури 20-24°C. Кълновете се развиват бавно. Пикират се след появяване на първите листа в лек и рохкав субстрат. Поддържа се постоянна влажност и температура. При размножаване от семена сортовите антуриуми могат да загубят част от характеристиките си.
Вегетативно: Антуриума успешно се размножава от издънки и връхни резници. Стеблените издънки с добре оформени корени могат лесно да се отделят и засадят. Ако няма корени или са слабо развити може да се вкоренят в перлит. При вкореняването е необходимо да се поддържа висока влажност – покриват се с прозрачен съд. Така се вкореняват и връхните резници.
Проблеми при отглеждане: При закупуване на антуриум е препоръчително да се пресади. Оранжерийния субстрат, в който се продават растенията обикновено е с особен режим на поливане и може да предизвика проблеми при отглеждането в домашни условия. Изсъхването и почерняването на крайчета на листата се дължи на излишък на калциеви соли в субстрата. Листата се нагърчват от сухия въздух, но също така и при недостатъчно осветление или преки слънчеви лъчи.
Вредители: Акари, листни въшки, щитовидна въшка. Като цяло, антуриумите не са много нападани от вредители, но при отглеждане в оранжерийни условия щитоносната въшка се размножава бързо и нанеся сериозни поражения.
Болести: Антракноза и гниене. Особено опасни са загниванията на корените и стеблата. Наблюдават се при преполиване и ниски темпратури. При антракнозата листата започват да изсъхват по краищата, в последствие заболяването обхваща цялата площ на листото, растението се изтощава и загива. Препоръчителна е редовната профилактика със системни фунгициди.
Внимание: Антуриума, както и всички змиярникови са отровни, особено младите листа. Могат да предизвикат повръщане, стомашно-чревни разстройства и кожни обриви. Особено внимавайте, ако имате малки деца, да не изядат част от растението.

Спрекелия – Sprekelia. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Sun, 20 Jun 2010 00:17:07 +0000

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Разпространение: Мексико, Гватемала.
Цъфтеж: Пролетта, началото на лятото.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, понася преки слънчеви лъчи.
Температура: Умерени зимни и летни температури.
Поливане: Редовно се полива през вегетативния период, напълно се засушава през периода на покой. При поливане е добре да се избягва мокренето на луковицата.
Въздушна влажност: Не играе съществена роля.
Торене: На всеки две седмици по време на периода на растеж с минерални торове.
Период на покой: Есен – зима.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат всяка година, възрастните – веднъж на две три години.
Размножаване: Чрез детки – дъщерни луковици.
Род Спрекелия (Sprekelia Heist.) е монотипен, състои се от един вид растение от семейство Амарилисови.
Видове: Спрекелия великолепна (Sprekelia formosissima (L.) Herb.).
Синоними: Амарилис великолепен (Amaryllis formosissima L. (basionym)).
Описание: Растението е с височина 20-35 см., луковицата е с диаметър 5 см., черна, с кърваво-червени петна. Листата са от 3 до 6, линейни, плоски, с дължина от 30 до 45 см. и широчина до 2 см. тъмно зелени или сиви, появяват се едновременно с цветоносите или малко по-късно. Цветоноса е с височина до 30 см., дълъг, кух, червеникав. Цвета е с фуниевидна форма, единичен, с дължина около 10 см., прилича на цвета на орхидеите, с три кадифени червени венчелистчета, стърчащи нагоре и три, спуснати надолу, които частично прикриват тичинките.
Грижи за растението: При избора на място за засаждане трябва винаги да се взема предвид необходимостта от по-високи нива осветеност – особено през летния период е необходимо поне 12 часа пряка слънчева светлина. В домашни условия е препоръчително да се отглеждат на прозорец с източно или западно изложение. При северно изложение светлината е недостатъчна и е възможно растението да стигне до цъфтеж. По време на активния растеж на растението са необходими повече светлина и топлина. През летния период Спрекелията се отглежда на открито и в умерения климатичен пояс. Вирее по-добре при умерено засушаване отколкото при висока влажност.
Особености: Листата окапват в края на лятото, когато настъпи периода на покой, който продължава до края на зимата. В края на зимата луковиците се засаждат и първоначално не се полива до появата на цветоноса. Постепенно растението се адаптира като се мести на по-осветено място и започне да се полива. Цъфти след 18 до 25 дни. След окапването на листата, луковицата на растението се вади от пръстта и се съхранява в сух торф при температури около 16°C.
Спрекелията се отглежда на открито в райони с мек климат, в добре дренирани почви, на слънчево, защитено от въздушни течения място.
Луковиците на възрастните растения може да не се вадят от саксиите. След увяхване на листата за периода на почивка се пресаждат веднъж на две три години. Обичат добре дренирани и рехави почви и както и хипеаструмите (амарилисите) са особено чувствителни към недостига на кислород в почвата. В плътни, глинести почви растението може да загине от загниване на луковиците. Оптималния състав на почвата е торф, богата а хумус почва, едрозърнест пясък в съотношение 2:1:1. Понякога се добавя и бавнодействаща тор с повишено съдържание на фосфор. При отглеждане на Спрекелия в саксия, се подбира размер, съобразен с този на луковицата, като разстоянието до стените на саксията не трява да надвишава 3 см. На дъното на съда се насипва керамзит или парченца натрошени стари глинени саксии в слой от около 3 см. Под долния край на луковицата се насипва пясък с дебелина до 1 см. за допълнително дрениране. При засаждане луковицата се заравя на половина в субстрата.
Размножаване: Чрез дъщерни луковици, образуващи се всяка година около възрастната луковица. Малките луковички се отделят внимателно от родителската луковица чрез остър нож, срезовете се обработват против гниене – с фунгицид или натрошен въглен. Засаждат се внимателно в едрозърнест пясък или сфагнум, така че половината луковица да остане отгоре. По врeме на вкореняване температурата трябва да се поддържа около 18°C – 20°C.
Вредители: щитовидна въшка, памукова въшка, червено гниене, засяга предимно луковиците на амарилисови и се причинява от гъбичката Stagonospora curtisii.

Сентполия, Saintpaulia, Aфриканска теменужка

HobbyKafe — Mon, 05 Apr 2010 18:09:56 +0000

Aфриканската теменужка, или както е по-известна у нас – сентполия, е най-често срещаното стайно отглеждано цвете в българският дом. Това крехко растение дължи популярноста си на малкия си размер и почти целогодишният цъфтеж, с които радва нашите очи. Цветчетата на сентполията са изящнит и варират във всевъзможни форми и цветове – от бяло до розово, синьо, пурпурно и виолетово.
Сентполията (Saintpaulia) е открита за пръв път през 1892 г. от германския барон Валтер фон Сент-Пол (1860-1910) в планините на Танзания и получава и носи и до днес неговото име. Неизброими са познатите ни хибриди с различна форма и цветове, цъфящи в два цвята и такива с различен цвят на едно растение.
Листенцата на африканска теменужка са нежни и крехки, обвити във фин мъх, вариращи от обикновени сърцевидни до назъбено-кичести покрая.
В домашни условия оптималната температура за отглеждане на сенполиите е около 20-22 градуса. Желателно е да поливаме с по-мека вода със стайна температура, като поддържаме умерена влага в саксиите със сентполии. Растенията обичат полусенчестите места, не е желателно да бъдат огрявани пряко от слънцето. Най често се отглеждат на северозападните первази на прозорците в нашите домове.
Внимание: Не бива да опръскваме листата на растенията, защото водата попаднала там довежда до образуване на неприятни кафяви петна от загниване.
При размножаване на сентполия най-често се използват за ‘резници’ самите листа на растението, които се вкореняват много лесно в съд с вода, дори и без вкоренител. Желателно е температурата в помещението през този период да не пада под 20 градуса. Коренчетата изникват след 3-4 седмици. Понякога се изчаква до поява на ново малко растение и тогава се засажда.
Когато засаждаме сентполията, трябва да внимаваме в избора на почва, като се избягват глинести и кисели почви, които ще доведат до загниване на крехките коренчета. Желателно е да изберем и подготвим торфена смеска с по-рехава структура. Торфен субстрат се продава във всеки цветарски магазин, с него няма да има проблем при размножаването на теменужките (още едно име използвано у нас). Добра идея е да се прави подмяна на почвата в саксията на 1-2 години, както и да се обеззаразява предварително.
Желателно е да следим и премахваме редовно прецъфтелите цветове, както и редовното да подхранваме растенията. Цъфтежът на нашите сенполии ще бъде по-силен, когато самото растение е засадено в по-малка по диаметър от 10-12 см. саксия.

от flowers.content » Пон Апр 05, 2010 7:59 pm

Франджипани – Плумерия -Франджипани

HobbyKafe — Thu, 04 Mar 2010 09:25:02 +0000

Plumeria или още Франджипани е малък род от само 7-8 вида с произход от тропична и субтропична Америка. Това са предимно листопадни храсти или малки дръвчета.
Най-популярни са червената плумерия P. rubra с цветове вариращи от жълто до розово според сорта, P. pudica и P. obtusa които са вечно зелени видове и цъфтят през зимата. Родът е от сем. Apocynaceae и това трябвада се има предвид, тъй като листата отделят бял, токсичен сок. Въпреки това обаче плумериите са разпространени в тропическите части по целия свят тъй като са изключително красиви и божествено ароматни. В Хавай, цветето се използва за направата на традиционните леи огърлици. Обичаят повелява такива огърлици да се поднасят в дар, като се поставят на крайбрежието, в ивицата на прибоя – по този начин се напомня че kamaaina /местните жители/ са както част от сушата, така и част от океана. Посетителите на острова също се даряват с леи, за да се завърнат отново в земния рай.
Плумериите са най-ароматни и съблазнителни през нощта, защото естественият им опрашител е вид нощна пеперуда. Измамена от силния аромат, пеперудата каца от цвят на цвят, но си остава само с празните надежди – всъщност цветовете не отделят нектар.

Растенията лесно могат да се отглеждат в контейнер, ако се спазват някои правила.
През зимния период, плумериите не трябва да се поливат изобщо. Поливането се започва през март, и веднага щом новият растеж стане видим, е необходимо веднъж седмично подхранване със Супертрийв. Първоначално поливането е много умерено, може дори през две седмици, а после, когато новите листа дръпнат, поливането е според нуждите на растенията, но трябва да се изчаква почвата хубаво да пресъхва.
Презимуването е най-добре да става в прохладни и добре проветрени помещения с температура не по-ниска от 12 градуса. Това може да е както тъмен гараж, така и оранжерия или дори слънчев перваз. Важното е растенията да бъдат добре засушени.

През лятото, и активния сезон, плумерията се нуждае от възможно най-много слънце и добро проветрение. Подхранването продължава веднъж седмично със Супертрийв, което спомага за образуване на цветовете. Други препарати доказали ползата си в отглеждане на плумерия са вкоренителите Rootone и Dip n Grow; формулата тор GrowMore® 5-50-17 Hawaiian Bud & Bloom която по същество си обикновен тор с високо съдържание за фосфор за насърчаване на повече цъфтеж; Epsom Salt – магнезиев сулфат, в случай на пожълтяване на листата; и …… пчелен мед използва се в качеството му на естествено антибактериално средство при вкореняване на резници.
Предпочита глинест компост с pH 6.5, добре примесен с кори за добър дренаж. Пресаждането се прави веднъж годишно когато корените обхванат напълно саксията. Напада се предимно от акари и щитоносни въшки, като най-добрата превенция срещу тези вредители е веднъж седмичното измиване на лисатта със сапунена вода или просто честото им къпане с маркуча.

И едно видео където добре се виждат хубави големи екземпляри в саксии - http://www.gardenguides.com/video-59108 … -care.html

от Blue sky » Чет Мар 04, 2010 9:46 am