Циприпедиум (Cypripedium) е род от 47 вида. Земна орхидея често с много цветове на едно стъбло. Срещат се предимно в по-студения климат на Северното полукълбо, в Северна Америка, Европа и Азия. Някои растат в тундрата на Аляска и Сибир, което е необичайно студено местообитание за орхидеи. Те могат да издържат на екстремно студено, отглеждане в снега и цъфтят когато снегът се стопи. В дивата природа са на изчезване, поради намаляващите им местообитания. Наричат ги Дамски пантофки. Родът има дълга история, датираща от 2500 години в Далечния Изток, където са били използвани за лекарство.
Почва никога не трябва да изсъхне напълно, дръжте добре поливано, но не и стоящо във вода. Наторявайте редовно по време на настъпването на пролетта, използвайте търговски минерални торове в една четвърт от нормалната концентрация.
Read the rest of this entry »
Disa uniflora е земна орхидея. Съществуват доста видове. 300 вида от този род са разпространени в Централна и Южна Африка. Цъфтят през юни-юли в различни цветове-червени, оранжеви, розови, жълти и бели.
Температура: За предпочитане да не замръзва, между 0 и 35 градуса по Целзий, кореновата система винаги под 25 градуса по Целзий. Издържа до -3 градуса. Колкото е възможно да се избягва затоплянето на кореновата система, на практика пълна светлина през лятото, 50% през зимата. Виреят добре на хладно и сенчесто място. Не понасят добре краткотрайни високи температури и сух въздух. Read the rest of this entry »
Дисите са разпространени в Южна Африка и растат високо по планинските върхове и тревистите планински склонове. Ярките им цветове ги правят едни от най-забележителните растения в това местообитание, въпреки че цветовете им са малки по размер. Изключение прави Disa uniflora, чиито цветове са ярко червени и достигат 12 см в диаметър.
Въпреки горещият климат, в който живеят, те са студенолюбиви орхидеи. За това се гледат лесно и са подходящи за цветари, почитатели на Coelogyne, Cymbidium, Pleione и други орхидеи, изискващи по-ниски температури.
Докато някои видове се наблюдават рядко (тъй като са малко и са тясно локализирани на определено място), други са често срещани и в някои области има изобилие от тях.. Могат да се видят колонии от стотици или хиляди индивиди, особено, ако площта е била горена наскоро.
Опрашването на дисите е много разнообразно като се започне от самоопрашване и се стигне до опрашване от пчели, пеперуди и малки мухи.
Цъфтят през пролетта и лятото. Read the rest of this entry »
История на Фукиран – History of Fukiran
Мистиката е неизменна част от японската култура и много са причините за това явление – езиковата бариера, малкия информационен обмен между Япония и останалия свят, географските разстояния, затрудняващи контактите. Достъпа до богатата култура на Япония е бил силно ограничен, както и до традициите в отглеждането на орхидеи.
За да разберем традицията на отглеждане на японските орхидеи следва да отбележим, че за естетиката е от значение цялото растение, не само цвета. Това е добре документирано още в най-ранните записи – публикувани в китайските книги „Senkaku Ruisho“ (преди 1600) и „Kashi Sahen“ (през 1617) . В текстовете наричат „Neofinetia falcata” „Keiran Ichimei Fuuran”, който по-късно добива популярност като “Fuuran“, термин, широко използван днес за ботаническата (дива) форма на Neofinetia falcata. Най-ранната културна информация се намира в „Kadan Komoku“, написана през 1665, което потвърждава отглеждането им през периода Kanbun. В този текст се обсъждат общо различни видове растения, като е посочен Fuuran, но няма описание за формите, отглеждани днес. Европейския ентусиаст-орхидеевъд страстно купува много и различни видове, събирайки ги от цял свят, като информацията, свързана с културата на отглеждане на тези орхидеи е много малка или напълно погрешна в общия случай, поради което голяма част от тях изобщо не оцеляват.
Японците изучават и култивират Fuuran от стотици години и имат забележителни резултати в отглеждането им. Read the rest of this entry »
Източник на информацията: Paul Cumbleton, http://www.pleione.info
Превод/Translation: http://www.hobbykafe.com
Къде да ги отглеждаме?
Плейонетата произхождат от области с ясно разграничени сезони на пролет, лято, есен и зима и растат най-добре при условия, при които средната лятна температура не надхвърля 25 градуса (макар че издържат и няколкодневно повишение до 30 градуса). През зимата, когато са в състояние на покой, те трябва да се държат на студено, на границата преди замръзването. Идеалният диапазон е между 1 и 5 градуса. При необходимост, ако обикновено зимите ви са твърде топли, част от плейонетата могат да се държат в хладилник. При тези ограничения, плейонетата могат да се отглеждат на перваза на прозореца, в парник или в студена оранжерия, и биха могли да се отглеждат навън през месеците, при които няма опасност от замръзване. В области с кратки или меки зими, би могло дори да се отглеждат плейонета, засадени направо в градината. Но все пак, повечето хора ги отглеждат като саксийни растения. Read the rest of this entry »
Тази статия е едно невероятно добро описание в картинки, отново на Paul Cumbleton, на процеса на пресаждане на плейонета. Огромни благодарности на Пол, за разрешението да публикуваме тук този материал. Авторските права за всички снимки в тази статия принадлежат на Paul Cumbleton. Оригиналът на тази статия е публикуван тук: http://www.srgc.org.uk/wisley/wisleylog.html
(English: This article is an extremely good description in pictures, again written by Paul Cumbleton, explaining the process of repotting pleiones. Special thanks to Paul for his permission to publish this article here. The copyrights for all pictures in this article belong to Paul Cumbleton. This article has originally been published at: http://www.srgc.org.uk/wisley/wisleylog.html )
15 януари, 2009
Както винаги по това време на годината, аз съм си в къщи и се заемам със сериозната работа по пресаждането на моята колекция от плейонета. Затова, записките от тази седмица ще бъдат стъпка по стъпка описание на това как го правя.
1. Изваждане от почвата
Аз пресаждам цялата си колекция и причините за това ще станат ясни след малко. Първо, вадя туфите от псевдобулби от саксиите и след това една по една отделям булбите от туфите. Всяка псевдобулба живее само една година и всяка година тя дава живот на една или повече нови псведобулби. На първата снимка може да видите как старата псевдобулба (сега напълно изсъхнала) в средата е изхранила две нови псевдобулби. Корените също са едногодишни и по това време на годината вече са напълно мъртви. Затова и могат да бъдат подрязани с ножица.
Read the rest of this entry »
