В рода Пескаторея (Пескатория) (Pescatorea или Pescatoria) са включени около тридесет вида орхидеи от подсемейство Епидендроидни (Epidendroideae). За пръв път са описани от Рейченбах през 1852 г. Ботаническото си име дължат на Жан-Пиер Пескатор (1793-1855), френски ботаник и колекционер на орхидеи. През 2005 г., въз основата на ДНК тестове, извършени от У.Уитън, към рода Пескаторея са отнесени и около 12 вида от бившия род Болея (Bollea), носещ името на немския ботаник и любител на орхидеи д-р Бол. Доказано е, че генетично нямат различия.
Разпространение: Естествения им хабитат са планинските тропически дъждовни гори на Коста Рика, Еквадор и Колумбия, от 300 до 3000 м. надморска височнина.
Описание: Средни до големи епифитни симподиални орхидеи. Нямат псевдобулби. Коренището е късо. Листата са разположени във ветрилообразна розетка, линейни, копиевидно заострени, светло зелени, от три до пет двойки, на дължина до 60 см. Цветовете се появяват на къс цветонос от пазвите между листата, единични, месести, с восъчна текстура, силно ароматни, могат да достигнат до 10 см.
Отглеждане: Пескатореите са хладнолюбиви, но има и топлолюбиви. Лесно се приспособяват към по-високи температури. Дневните целогодишни температури в зависимост от вида са между 16 – 28С, като могат да понесат повишение до 32С, а нощните между 10 – 18С. В домашни условия на болеите трябва да се осигури минимален температурен припад от 4С, оптималния вариант е 6-10С за да цъфти. Read the rest of this entry »
Родът Кориантес – Coryanthes се състои от 30 вида, открити в Южна Америка от Гватемала до Боливия. Разпространени са в горещи, влажни региони до 1000 м. надморска височина. Наричат ги още „орхидея кофа” заради специфичната форма на цветовете. През 1831 година Сър Уилям Хукър, английски ботаник и систематик, за първи път описва Кориантес макулата (Coryanthes maculate) като вида Кориантес.
Описание: Относително голям симподиален епифит. Растението с листата е приблизително около 45 см, но може да достигне и 70 см. Псевдобулбите са елипсовидни и характерно оребрени, с дължина от 7до 15 см. Листата излизат по две, при някои видове до три от върха на всяка булба, на набраздени дръжки, тесни, островърхи и дълги от 35 до 55 см, с от три до пет прожилки при различните видове. Съцветието е висящо, с големината от 30 до 60 см, с дълъг цветонос, излизащ от основата на псевдобулбите и завършващ с цветовете – от два до четири, големи около 13 см, много ароматни, но недълготрайни. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Онцидиум (Oncidium) e род многогодишни растения от семейство Орхидееви – Orchidaceae.
Абревиатурата на родовото име е Onc.
Голяма част представители на род Онцидиум (Oncidium) са епифити, по-рядко литофити. Широко са разпространени в Централна и Южна Америка, южните части на Флорида и Карибите – Антилските острови. Срещат се в гори от различен тип от 0 до 4000 м. надморска височина. Много представители на род Онцидиум (Oncidium) и хибриди с участието му са популярни стайни растения а също широко представени в ботаническите градини. Oncidum altissimum и Oncidium baueri достигат височина 5 метра, а Oncidum sarcodes – 3 метра.
Етимология и история на името: Oncidium altissimum е описан от шведския ботаник Петер Улоф Шварц през 1800 г. Латинското име на рода произлиза от гръцки – onkos – подутина, изпъкналост и eidos – вид, образец. Името е свързано с особеностите на устната на цвета на Онцидиума (Oncidium). Read the rest of this entry »
Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Cymbidieae
Subtribe: Cyrtopodiinae
Alliance: Cyrtopodium
Genus: Galeandra Lindl.
Името Галеандра – Galeandra (Gal) произлиза от гръцките думи Galea, която означва шлем и Andros мъжки.
Синоним: Corydandra Rchb., 1841
Среща се в тропическите райони на Америка, половината от тях са в средна Бразилия и един вид в югоизточна Азия, в райони до 1000 м. надморска височина.
Биологично описание: Галеандрите са симподиални орхидеи, с размери от миниатюрни до средни растения. Псевдобулбите са от закръглени до вретеновидни, с големина от 1 до 26 см. Листата са тесни, дълги и заострени. Съцветията са горни (апикални) и гроздовидни. Цветовете са с ясно изразена фуниевидна устна и много характерна щпора. Разнообразни са като цвят – варират от бяло през синкаво- лилаво, наситено червено до кафеникавата гама.
Read the rest of this entry »
Колко често трябва да поливаме орхидеите: Сред любителите на орхидеи битува мнение, че понеже орхидеите са родом от тропиците, то трябва да се поливат по няколко пъти на ден. Това не е така. От прекалено поливане могат да изгният корените. Общото правило е такова – орхидеите се поливат не по-често от едни път на 5-12 дена, при това е необходимо да се вземе под внимание вида на растението, температурата, при която се отглежда и годишното време. В топло време, когато дните са дълги, растенията имат нужда от повече влага, отколкото в хладното време.
Орхидеите в зависимост от потребност на количество вода може да се разделят на 3 /три/ групи: такива, на които субстрата трябва да е е влажен постоянно, такива, на които субстрата може спокойно да изсъхне между поливаките, изключвайки периода на активен растеж, и такива, на които субстрата винаги трябва да е сух. Read the rest of this entry »
Kingdom: Plantae
Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Arethuseae
Subtribe: Coelogyninae
Alliance: Calanthe
Genus: Bletilla
Bletilla e род земни орхидеи, съдържащ 9 вида, произлизащи от района на Китай, Япония, Тайван и Виетнам. Цъфтят през пролетта, началото на лятото в лилаво, бяло и жълто.
Блетилите имат репутация на лесни за отглеждане орхидеи за начинаещи. За разлика от повечето тропически епифитни орхидеи, това растение идва от умерените зони и расте в почвата, а не по дърветата и не се налагат извънредни грижи за да расте успешно. Могат да се отглеждат в градината в южните райони, с добра защита зимата могат да издържат и минусови температури. Предпочитат отцедливи влажни почви, които са с високо съдържание на органична материя и никога да не остават сухи. Изисква добър дренаж. Трябва да се поливат пестеливо в началото, а по време на растежа се поливат обилно. Лятото обича топло и полу-сянка, почти ежедневно поливане, почвата да не изсъхва между поливанията. Read the rest of this entry »
Масдевалията, много близка роднина на дракулата (различават се предимно по по-голямата устна при дракулата) е високопланинска орхидея, обитаваща Андите от 2,500 до 4,000 м н.в. в Еквадор, Колумбия, Перу и Боливия. Разпространена е от Мексико до Южна Бразилия.
Родът на масдевалията е много голям и обхваща около 500 вида и може би над 1000 междувидови изкуствени хибрида.
Растението израства от къси, пълзящи ризоми, от които излизат съвсем малки псевдо булбички с по едно овално или ланцетноовално месесто, гладко листо. Цветовете са триъгълни, около 6 см широки и растат на къс цветонос носещ най-често само по един цвят, рядко по няколко (напр. Masdevallia polysticta и Masdevallia ova-avis). Венчелистчетата и езикоподобната или мидоподобна устна са скрити дълбоко в цвета. Трите чашелистчета са полу слети и на върха на всяко от тях има нишковиден израстък. Цъфтят предимно през лятото.
Read the rest of this entry »
Изчитайки редица статиии из интернет и на други места, (по причина че съм собственик на Coelogyne cristata) срещнах много и различни мнения, повечето от които „това не е никак сложно за отглеждане растение”. С натрупването на информация, аз леко ще се дистанцирам от тези твърдения.
С благодарност към SYD, снимка от личната и колекция
Coelogyne cristata – Ангелската орхидея на Хималаите расте на високо – 1700 -2300 м. надморска височина, по дървета и скали. Епифит. В естествена среда вирее при температури +10°С до +16°С, висока влажност. Издържа и по-високи температури – до +25°С в домашни условия. Има овални – от кръгли до елипсовидни булби, светло зелени на цвят, с двойка тънки, дълги и твърдички заострени листа – дълги от 10 до 25 см. При младите и неузрели булби повъхностната ципа-обвивка е почти прозрачна и през нея може да се види вътрешността. Големината им варира от състоянието на растението.
Read the rest of this entry »
В рода Пескаторея (Пескатория) (Pescatorea или Pescatoria) са включени около тридесет вида орхидеи от подсемейство Епидендроидни (Epidendroideae). За пръв път са описани от Рейченбах през 1852 г. Ботаническото си име дължат на Жан-Пиер Пескатор (1793-1855), френски ботаник и колекционер на орхидеи. През 2005 г., въз основата на ДНК тестове, извършени от У.Уитън, към рода Пескаторея са отнесени и около 12 вида от бившия род Болея (Bollea), носещ името на немския ботаник и любител на орхидеи д-р Бол. Доказано е, че генетично нямат различия.
