Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.

Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна.

Подобно на други орхидеи ангрекумите не се нуждаят от твърде много грижи. Най-добре е да поливате ангрекумите сутрин, за да се избегне загниване, причинено от нощната влага. През лятото по време на вегетацията е необходимо подхранване. Торете през седмица с тор за орхидеи или със стандартни торове, но разредени два пъти повече. (Аз лично торя на всяко поливане, сиреч всяка седмица). Чувствителни са към засоляване на субстрата, така че промивките са наложителни. Поливките трябва да бъдат съобразени с условията на отглеждане, като субстратът трябва да бъде поддържан леко влажен, но не мокър. (могат да просъхват и нищо им няма, от опит знам). Субстратът трябва да бъде отцедлив, могат да бъдат качвани и на кора или корк. Ангрекумът е орхидея, която не се нуждае от ярка светлина. Силното слънце може да причини изгаряния по листата, а те се задържат на растението няколко години. Следователно ще гледате грозни петна доста дълго време ако слънцето не успее да убие вашия ангрекум. Освен заради естетичния вид, растението трябва да бъде предпазено от изгаряне, тъй като поразените места са много податливи на бактериални атаки. Най-удобно място за ангрекумите е под листата на други цветя. Ако отглеждате тази прекрасна орхидея правилно, тя ще ви възнагради с обилен цъфтеж в края на зимата и началото на пролетта.

от nel4o » Пет Ное 27, 2009 9:05 pm

Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.

Няколко основни факта за големия и разнообразен род Дендробиум може да помогнат на цветарите да разберат защо е невъзможно обобщение на условията на отглеждане на толкова много видове. Местообитанието на дендробиумите се разпростира от Индия на запад, на север до Япония, Австралия и Нова Зеландия на юг, а източната граница на разпространение обхваща повечето тихоокеански острови. В рамките на този огромен район дендробиуми са намирани на височина от морското равнище до около 3660 м.

Заради климата в нашата област, ние предпочитаме да гледаме растения от планинските райони на Индия, цяла Югоизточна Азия и югозападен Китай. Тези растения обикновено изискват по-хладна и суха зимна почивка, което значи, че растенията изискват най-малко грижи и топлина през зимата. Някои често отглеждани дендробиуми от този регион са от групите ‘soft cane’ и ‘nobile-type’ (бел. прев.: Понякога родовете са разделени на различни групи включващи видове от рода, които си приличат, имат сходни изисквания и могат да се кръстосват по между си без проблем. Обикновено имат и един вид, който е основен за групата, както например за ‘nobile-type’ е Dendrobium nobile) Орхидеите имат големи и привлекателни цветове и като цяло са лесни за отглеждане. Dendrobium nobile най-често се отглежда, но и други видове от региона, които изискват сходни условия като например: D. aphyllum, D. bensoniae, D. christyanum, D. crepidatum, D. devonianum, D. draconis, D. falconeri, D. farmeri, D. fimbriatum, D. lindleyi, D. loddigesii, D. ochreatum, D. parishii, D. trigonopus, D. unicum, и D. wardianum.

Трите дендробиума, които ще разгледаме в статията са най-често изполването в кръстосването. И понеже хибридите често изискват условия на отглеждане подобни на родителите си е добре да познаваме родителите, за да отгледаме “децата” по-лесно.

Веднъж преди време D. nobile беше използван за растение родител, при което се получиха 77 регистрирани хибрида. Но в последно време най-често се използват австралийските видове D. phalaenopsis и близкия му роднина D. bigibbum.

Отглеждането на всеки един от тези видове е сравнително лесно, след като цветаря се запознае с условията в съответните хабитати. Информацията по-долу е от книгата Orchid Species Culture – Dendrobium от Тимбър Прес с незначителни промени.

Dendrobium nobile Lindley 1830
(бел. прев.: Понеже доста често хората не знаят как да разчетат горното: Dendrobium е родът, nobile е видът, Lindley е името на човека, който го е открил и описъл, а 1830 е годината през която това става.)

Синоними: D. coerulescens Wallich, D. formosanum (Rchb. f.) Masamune, D. lindleyanum Griffith. Името D. friedericksianum се използва понякога за растения, които всъшност са D. nobile. D. nobile var. pallidiflora Hooker се смята за синоним на D. primulinum Lindley.

Произход/ местообитание: Югоизточна Азия, включително и Непал, Сиким, Бутан, Североизточна Индия, Бирма, Тайланд, Лаос, Виетнам, както и голяма част от южен Китай. В Индия растенията се срещат на 200- 2000м. нм. в., а в северен Тайланд са най-разпространени на 600-1500 м нм. в.

Климат: Станция #48327, Чианг Май, Тайланд, Lat. 18.8N г.д.. 99.0E г.ш, на 335 м. нм.в.

Отглеждане

Светлина: 40 000- 50 000 lx. Поради наличието на дъждовен период, характеризиращ се с висока облачност през лятото е добре да се осигури леко засенчване, но въпреки това светлината да бъде достатъчно висока, на границата на поносимост на растенията, без обаче да предизвика спиране на растежа или изгаряне на листата. Цветари отглеждащи тези орхидеи казват, че може да поняся и пълно слънце (демек да е на пряка слънчева светлина), ако се аклиматизира от началото на пролетта и има отлично движение на въздуха. Може да познаете, че светлината е достатъчно висока по листата, които стават жълтеникави.

Температура: През летните дни дневна средно 26-28 С и нощна 19-20 С. Пролетта е най-топлия период от годината с дневни температури 30-31 С и нощни 12-19 С. Растенията могат да толерират и нощни температури около 10 С.

Влажност: Около 80% през лятото и намаляване до 60% през зимата.

Вода: Валежите са умерени до силни от края на пролетта до ранна есен, но условията са много по-сухи през зимата. Култивираните видове трябва да се поливат обилно по време на активен растеж, след като приключи през есента водата се намаля постепенно.

Торене: ½ от дозата която пише на опаковката, веднъж седмичмо докато растенията нарастват активно. Тор с високо съдържание на азот се препоръчва от пролетта до средата на лятото, а после се тори с тор с високо съдържание на фосфор до края на лятото и есента. У. Нептун съобщава в бюлетин на American Orchid Society през 1984 г., че цъфтежа се увеличава при използването на 10-30-20 NPK тор в съотношение 1,3 мл. тор на литър вода, веднъж седмично от пролетта. В края на лятото и есента сменя тора с 0-44-0 в същото разреждане. Торенето спира, а водата се намаля до следващата пролет.

Период на почивка: През зимните дни средната дневна температура е 25-28 С, а нощна такава 9-10 С. Могат да издържат на нощни температурни спадове до 10 градуса за 3 месеца. Растенията могат да понасят и температури няколко градуса под нулата за кратски срокове, но такива крайности трябва да се избягват при отглеждането им. При много студено време за да се размине с минимални щети орхидеята трябва да е суха. Някои казват, че понасяли и слани. В хабитатите им средните валежи са много ниски за 4-5 месеца през зимата, но в началото на сезона влажноста е много висока, заради честите мъгли и обилната роса. Някои цветари препоръчват напълно да се спрат поливките през зимата, но растенията ще са най-щастливи ако между поливките се оставят по-дълги периоди на засушаване, но не и да се засушават за дълъг период от време. 1-2 месеца в края на зимата обаче климата е топъл и сух с ниска влажност. Растението трябва да изсъхва напълно между поливките и да остане сухо за по дълъг период. Рядко рано сутринта може да пулвелизирате растението за да не го засушите прекалено. Торовете трябва да са значително намалени или изобщо да не се ползват през този период, докато поливките не се учестят през пролетта. Хладно и сухо е най-същественото условие за домашно отглежданите дендробиуми и трябва да се поддържа докато не започнат да растът новите булби през пролетта. В природата светлината е най-голяма през зимата.

Субстрат: Растенията могат да бъдат монтирани върху корк или дървовидна папрат, ако влажноста е висока. Качените орхидеи трябва да се напояват най-малко веднъж на ден през лятото. Големите растения най-добре се развиват в отцедлив субстрат с висок достъп на въздух (бел. прев.: например средни или големи кори) Цветарите посочват че типът на саксията не е от особено значение, но е препоръчително да се използват глинени. Пресаждането трябва да се избягва, докато корените не изпълнят напълно саксията. Когато е необходимо пресаждане е най-добре е да се усъществи, когато новите корени започнат да растът или колкото се може по-скоро след прецъфтяване.

Други бележки: Дендробиум нобиле цъфти обилно ако се тори през сезона на активен растеж и ако си почине добре през зимата. Има случай за докладван екземпляр от това растение, който е цъфнал с повече от 1000 цвята на веднъж. Цъфтежа може да се забави ако поддържате хладно, сухо с малко количество светлина, докато не наближи времето, когато искате да цъфне.Растенията се размножават чрез кейки, които се появяват по старите булби. Също така може и старите булби да се нарежат на парчета и да се сложат да лежат на сфагнум. С повече късмет от тези нарязани булби може да пораснат кейки, които се преместват когато започнат да им растът корени. Изсушените стъбла се използват в Китайската медицина.

Инфомация за растението

Размери и тип на растението: До 60-90 см. Симподиален епифит.

Псведобулби: До 60-90 см дълги. В основата си са леко подути. Стъблата са жълтеникави, леко зигзагообразни, кръгли в сечение. С възраста се набръчкват. Във възлите обикновено са удебелени и сплескани.

Листа: 6-7 на брой, спирално разположени, 7-10 см дълги, обли, кожести. Остават на растението около 2 години, после опадат.

Цветонос: Къс. Много цветоноси се появяват едновременно над възлите и на булбите с листа и на старите обезлистени булби.

Цветове: От 1 до 4 на цветонос от 6 до 10 см в диаметър. Устата е пухеста. Цветовете са ароматни и издържат 3-6 седмици или повече, ако са на по-хладно и светлината е слаба.

от botan » Пет Ное 27, 2009 11:51 pm

Информацията е от личен опит и от Луц Рьолке

от evita » Сря Ное 25, 2009 8:22 pm

Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).

Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.

Изисквания за отглеждане – има 5 категории изисквания – температура, поливане/влажност, светлина, въздушна циркулация и подхранване, които ще разгледаме:

Температура
Вандови растат най-добре при дневни температури по-високи от 65°F (18°C) . Това са едни от най-топлолюбивите орхидеи. Ще имат активен растеж по всяко време на годината, ако им се осигурят топло и ярка светлина. Най-ниските температури в никакъв случай не бива да падат под 55°F (12°C). Някои вандови могат да издържат и на ниски температури до 38°F (4°C) за 2-3 часа ако са сухи, като ще има поражения по корените и цветоносите (ако имат такива). Много е важно да пазим растението от течение и вятър в моменти на студ.

Светлина
Вандовите с лентовидни листа могат да се отглеждат в домашни или оранжерийни условия . С високата влажност изискват и висока осветеност, като при нужда се засенчва, за да се поддържат температурите в необходимия диапазон.
Теретните и полу-теретните обичат повече и ярка светлина. При осигуряването и, цъфтят направо целогодишно. Отглеждат се предимно на открито в субтропиците и ги ползват за оформяне на дворни пространства. Имайте предвид при отглеждане в домашни условия – те са най-топлолюбиви и най-светлолюбиви.

Въздушна циркулация
В домашни условия и оранжерийни, е важно въздушното движение – използват се вентилатори, особено лятно време – така се поддържат по-ниски температури и се избягват пораженията от жегите. При по-хладно време, вече споменахме –добре е да няма въздушно движение, за да не се преохлажда растението.

Вода/ Овлажняване
Високите нива на въздушна влажност са основно изискване – около 80%, особено през горещите слънчеви дни а и опръскването е добре дошло, за да може процеса на изсъхване на корените да е по-бавен. Оскъдно се овлажнява/полива през зимата, през облачни дни или след пресаждане. Другия съществен момент е растенията да са сухи преди падане на нощта.
Като допълнение към по-горните изисквания и препоръки, важна е и човешката намеса под формата на инсектициди, фунгициди, тор а в някои случаи и субстрат за садене. Искам да отблежа също, че в природата никой не тори и пръска против вредители и гъбички но и растенията имат съвсем друг естетически вид.

Торене
Вандови обичат добре да се хранят. В периода на нарастване, растението трябва да се тори с балансиран тор. При вандови не бива да се тори с високо съдържание на азот (N), тъй като това спира цъфтежа. Веднъж седмично е добре да се промива кореновата система на течаща вода, за да се отмият натрупаните соли. Растенията може да се торят и с малки количества ежедневно. Няма значение какво ще решите – дали ще торите еднократно през седмицата или всеки ден с малка доза – важното е да се придържате към установения режим.
За балансирано торене е добра формула 20-20-20 (N-P-K) с концентрация 1 чаена лъжичка на 1 галон (8 пинти) което е 4,55 литра. През зимата – в период на ненарастване, се прилага в същата пропорция, на всеки две седмици вместо седмично торене, като всяко трето торене е със 10-30-20 (N-P-K) което е формула за предизвикване на цъфтеж. В допълнение веднъж месечно се добава ¼ (четвърт) чаена лъжичка SUPERthrive® – концентрирани витамини и хормони на всеки галон (4,55 литра) с торен разтвор.

Отглеждане – а може ли и в саксия?
Тъй като корените на вандови са дълги и големи като обем – често по-дълги от самото растение, а също се нуждаят от въздух и проветряване, най-прилагания метод за отглеждане е по голи корени. Поставят се в кошнички от пластмаса или дърво (предпочитанията са към твърди дървесини – тиково дърво например). Понякога в кошничките се слагат малко кори, сфагнум или друг вид субстрат – това е въпрос на личен избор. Големината на кошничките се съобразява с големината на кореновата система и растението. Когато кошничката стане малка, по-удачно е, да не се вади от старата, тъй като е възможно да се натрошат корените, което е критично за оцеляването на растението, а да се постави както си е, в още една по-голяма кошничка. Преди това корените на растението се накисват буквално поне за час, за да станат пластични и гъвкави. Скоро „пресадените” растения е добре известно време да се държат на по-сенчесто, докато се възстановят. Никога не навивайте корените около малката кошничка преди да я поставите в по-голямата – оставете корените на въздух. При повредени корени, което е неминуемо при груби манипулации, накиснете за около 5 минути в описания по-горе разтвор на SUPERthrive® – така ше се стимулира растежа на нови корени.
Искам да отбележа, че има и метод за отглеждане на ванди и вандови в саксия – виреят добре в среда, в която корените могат добре да дишат – само едри кори или смес от кори с парчета дървесна папрат, въглен и късчета порест вулканичен камък, което осигурява добър дренаж. Този метод е малко спорен, но има селекционери и любители, които отглеждат ванди точно по този начин. Препоръчва се особено при малки растения да се отглеждат в рехав фин субстрат от нишки дървесна папрат и въгленчета. Малките растения не бива да се излагат на директни слънчеви лъчи и като цяло се държат на по-сенчесто от големите растения, но при същите температурни и подхранващи (торене) условия.
Подходящо време за пресаждане/ местене в по-голяма кошничка е късно на пролет и в началото на лятото, но като цяло би могло и целогодишно.

Снимков материал – лична колекция lila
Пожелавам успех на всички при отглеждането им 

от lila » Чет Дек 03, 2009 3:28 pm

Видове:
Gastrochilus bellinus

Среща се в Тайланд, Южен Китай Лаос и Мианамар, в гъсти гори от 600 до 1700 м.н.в. Листата са 6-8, сърповидни, с разминаващи се върхове. Размери 11.5-23.5 х 1.5-2.3 см. Цветовете са 2-7, с размер около 2-3 см. Ароматни.
Най-добре е да се гледа качен на кора или корк. Умерено до топло, с висока влажност. Обикновено изисква засенчване. В периода на растеж да се полива често, а след като прецъфти да се намали поливането. Цъфти в края на зимата и през пролетта.

Gastrochilus japonicus

Среща се в Япония и Тайван, в планински гори от 1000 до 2000 м.н.в. Епифит по иглолистни дървета. Известен е като жълта борова орхидея. Миниатюрен вид. Да се отглежда качен, при умерени температури. През зимата може да издържи и хладни нощни температури. Светлината да е слаба до средна (като за фаленопсис). В природата расте по клоните и получава разсеяна светлина. Може да се развива добре и при изкуствено осветление. Да се полива равномерно през цялата година. През зимата да се остави да изсъхне между поливанията. Цъфти през есента. Може да цъфти повече от веднъж. Цветоносите са къси, с до 7 цвята. Има аромат на лимон.

Gastrochilus sororius

Среща се на островите Ява, Борнео, Суматра и Сулавези, в хълмисти и ниски планински гори под 1550 м.н.в. Миниатюрен епифит. Листата са 5-6, месести, дебели, тясно ланцетовидни, със силно разминаващи се върхове. Топлолюбив. Цъфти в края на есента. Цветоносът е къс 2.5 – 3 см. Съцветието е гъсто, с до 10 цвята с размер 1.5-2 см.

Личен опит: Моят го имам от Равик, за което сърдечно и благодаря. Много лесно се гледа, единственият „недостатък” е, че цветоносът нараства ужасно бавно. Отглеждам го в кошница, субстратът е много едри кори, които не задържат вода. Лятото е на терасата – на много светло, без да го огрява слънце. Поливам го по 2-3 на ден през летните жеги, т.е. сутринта го натопявам, по обяд го мокря обилно отново, вечер го пръскам (терасата е южна и е голяма жега). В останалото време го пръскам всеки ден и на 2-3 дни го топя за няколко минути. За торенето – обича много, като вандите. При мен специално цветовете не се отварят, ако не го наторя. Лесно се гледа и е невероятен мъник, който по никакъв начин не може да се снима читаво.

от SYD » Нед Яну 31, 2010 11:16 pm

Цветовете на плейонетата си приличат. Най-атрактивният елемент от формата на цвета е устната и често по нея се идентифицират различните видове плейонета.
Броят на видовете и естествените хибриди варира в значителна степен при различните публикации и затова ще им отделя по-специално внимание по-долу.

Разпространението на плейонетата е главно в Тайван, Китай и Непал, части от Тайланд, Мианмар, Лаос и Виетнам.

Една снимка, която да илюстрира големината на цветовете на тези миниатюрни орхидеи:

По материали на American Orchid Society: http://www.aos.org

Милтония – Miltonia

Статия:от lila »
Снимки: Wikimedia Commons
Редакция: hobbykafe

Статия: от lila »

Статия: от lila »

Статия: от lila »
Снимка: Wikipedia