В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.

С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища

Къде да го поставим??
Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?
Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално

Кога да поливате?
Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да „хруска“. През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?
Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи – те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни – изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум . Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така – изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?
В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни „кожени“ листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?
Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място – близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече „хладно лечение“. След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?
Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ
По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.

МОЯТ ФАЛЕНОПСИС ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ЦЪФТЯ, СЛЕД ЦЪФТЕЖА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ОТ НЕГО КАТО ЧЕ ЛИ НОВО РАСТЕНИЕ ИЗЛИЗА. ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ЛИ НОВОТО РАСТЕНИЕ, АКО ГО ОТДЕЛЯ И ПОСАДЯ.
Приемете поздравления! При правилно отглеждане може да се развие ново растение, идентично на старото. Почакайте докато новото растение не развие своя собствена силна коренова система (минимум да има 4-5 корена, дълги 2-4 см) Само след това може да разделите растението и да предадите младото в собствена саксия. След 1-2 години може да го преместите в по-голяма саксия. Следете за осветлението и торенето в първите месеци на самостоятелния му живот. По това, че започват да се развиват листата, вече може да се успокоите, че растението се развива добре.

ПОДАРИХА МИ ОРХИДЕЯ ДЕНДРОБИУМІФАЛЕНОПСИС. КАКВО Е ОСОБЕНОТО В ТОЯ ВИД ФАЛЕНОПСИС? И КАК ДА ГО ОТГЛЕЖДАМ?
Съществуват повече от хиляда вида орхидеи от рода дендробиум. Вид дендробиум-фаленопсис е забележителен с това, че размера на цветовете са значително по-едри от обичайните дендробиуми почти колкото тия на фаленопсиса. Условията на отглеждане са сходни с тия на фаленопсиса, но този вид ще расте по-добре, ако му осигурите повече светлина, както е необходимо при дендробиумите. Идеалното място за него е близо до южен прозорец. Изолирайте растението от прозореца със завеска, за да избегнете слънчево изгаряне. Идеална нощна температура-60-56 градусов по Фаренгейт. Дневна – 23-29 градуса .Дендробимът от рода фаленопсис обича когато субстрата леко пресъхва между поливанията.

Оказва се,че има някои тънкости при цъфтежа на фаленопсисите.
Вярно е,че повечето цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, но има немалко видове с цъфтеж през лятото и есента.
За жалост в България орхидеите се продават без точно обозначаване на видовата им пренадлежност и евентуалните родители, които са кръстосани.
Някои видове фаленопсиси растат и цъфтят САМО ако са качени (обикновено на корк).
Два са основните фактори, които оказват влияние върху цъфтежа : светлина и температура. Високата температура и/или слабата осветеност спират образуването на цветонос. Това се използва широко от професионалистите, за да предизвикат цъфтеж „по график“.
За образуването на цветонос е от значение не толкова разликата между дневната и нощната температура, колкото цялостното понижаване на температурата. Идеални условия , за да накараме фаленопсиса да цъфти – светло и хладно ( температурата не трябва да пада под 15 градуса). Цветоносът ще стане по-дълъг и с повече и по-големи цветове , ако държим фаленопсиса на хладно.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата ,под която е азота в тора. Стандартните торове съдъжат малко микроелементи , а азотът е основно под формата на урея.Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално „гладуват“ , независимо от редовното ни торене.

Различните народи държат на различни качества на фаленопсисите.
За американците е важен броят на цветовете. Японците предпочитат белите цветя. За останалите азиатците бялото е символ на скъб . В Тайван, Тайланд, Китай и Хонг Конг са на почит червеният и жълтият цвят – символи на здраве, богатство, късмет и власт.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 12:01 pm

Къде да ги отглеждаме?

Плейонетата произхождат от области с ясно разграничени сезони на пролет, лято, есен и зима и растат най-добре при условия, при които средната лятна температура не надхвърля 25 градуса (макар че издържат и няколкодневно повишение до 30 градуса). През зимата, когато са в състояние на покой, те трябва да се държат на студено, на границата преди замръзването. Идеалният диапазон е между 1 и 5 градуса. При необходимост, ако обикновено зимите ви са твърде топли, част от плейонетата могат да се държат в хладилник. При тези ограничения, плейонетата могат да се отглеждат на перваза на прозореца, в парник или в студена оранжерия, и биха могли да се отглеждат навън през месеците, при които няма опасност от замръзване. В области с кратки или меки зими, би могло дори да се отглеждат плейонета, засадени направо в градината. Но все пак, повечето хора ги отглеждат като саксийни растения.

Контейнери/съдове за отглеждане/саксии

Могат да се използват както глинени, така и пластмасови саксии и и двата метода си имат своите поддръжници. Глинените саксии изискват по-често поливане, но изпарението от повърхността на глинената саксия, спомага за поддържането на хлад около корените и увеличава влажността около растенията. Пластмасовите контейнери изискват по-рядко поливане, лесни са за почистване и са по-леки. Много хора използват плитки, разлати саксии или саксии за семена, тъй като в природата плейонетата са с плитки корени, но все пак има и такива, които използват дълбоки саксии. Например, според Kew (Кралската Ботаническа Градина в Англия), плейонетата не са с чак толкова плитки корени, a се адаптират до каквато и да е дълбочина на контейнерите, стига структурата на субстрата и поливането да са правилни. Може би е разумно преди употреба, контейнерите да бъдат добре почистени и дезинфекцирани.

Засаждане и субстрат

Плейонетата могат да бъдат засаждани или пресаждани по всяко време докато са в покой. Според Пол, обикновено е добре това да се направи през късния януари – началото на февруари. Старият субстрат трябва да бъде напълно почистен и старите корени да се подрежат. Някои подрязват доста ниско, оставяйки около един сантиметър от корените, докато други предпочитат да ги оставят по-дълги, за да помогнат на псевдобулбите да застанат стабилно в новия субстрат. Псевдобулбите трябва да се засаждат така, че около една трета от тях да стърчи над субстрата, и да бъдат на разстояние една от друга около 2 см. Някои видове изглежда, че предпочитат пълно покриване със субстрат (P. bulbocodioides, yunnanensis, limprichtii and scopulorum). Плейонетата могат да растат в различни субстратни смеси, като основното изискване е сместа да бъде много въздухопропусклива и лесно оттичаща се. По-долу са двете основни смески, които Пол ползва (под „части” по-долу се има предвид „обемни части”):

2 части кори и 1 част мъх. Мъхът може да е както горски, така и сфагнум. Корите могат да бъдат със средни размери за отглеждане на орхидеи или дори кори за мулчиране, но с по-високо качество. Пол използва в Англия сместа Melcourt Potting Bark, която е подобна на (макар и не със същото качество като) чистите кори за орхидеи. Той е използвал този субстрат за всичките си хибриди.

2 части дребни кори за орхидеи, 3 части сфагнум и 1 част перлит. Тази смес задържа повече вода и според Пол както видовите плейонета, така и хибридите се чувстват по-добре в тази смес при неговите условия. В момента той използва тази смес за всичките си плейонета.

Има и много други подходящи смеси – може да използвате чист горски мъх или чист сфагнум, или смес, състояща се от мъх, кори, борови иглички, листовка, едър торф, перлит и т.н. Основната цел е да получите „хрускава” или пореста, въздухопропусклива и лесно оттичаща се смес. Има точно толкова рецепти, колкото и са отглеждащите плейонета!

Поливане

Критичният период е в началото на сезона. Обикновено корените започват да растат, когато цветовете започнат да увяхват и по това време е много важно да се полива оскъдно – целта е да се поддържа субстрата само леко влажен, така че да се стимулират новопоявяващите се корени да търсят влага. Ако по това време субстратът е твърде мокър, има риск новите корени да загният. Веднага щом новите корени са напълно поникнали (често сигнал за това е бързото нарастване на листна маса), поливането може да се увеличи значително. Плейонетата, произхождат от областите на летните мусони. АКО СУБСТРАТЪТ ВИ Е ДОБРЕ ОТТИЧАЩ СЕ, е много трудно да ги преполеете, ако са в период на активен растеж. Най-добрата вода за поливане е дъждовната вода, меката вода от чешмата или вода, преминала през обратна осмоза. Ако водата от чешмата при вас е много твърда, това е приемливо, но все пак внимавайте да не поддържате плейонетата си твърде мокри. По възможност, през лятото дръжте плейонетата си на открито, така че да може дъждовете да ги валят. Те обичат това! Лично аз (Пол) махам стъклото от покрива на оранжерията, в която отглеждам плейонетата, така че дъждовете да могат спокойно да ги обливат. Това също така поддържа по-хладни условия. Когато през есента дните започнат да стават по-кратки, растежът се забавя и накрая съвсем спира и листата започват да пожълтяват. Това е моментът, в който трябва да се намали поливането. Когато листата започнат да стават кафяви, тогава поливането трябва да се спре напълно и да се позволи пълно изсъхване на субстрата. Накрая, листата ще се отделят от плевдобулбите и псевдобулбите навлизат в своя период на покой.

Торене

Плейонетата трябва да бъдат подхранвани, за да изхранят новите булби, които ще цъфтят през следващата година. Те харесват редовно, но слабо подхранване с течни торове. Сещам се за старата рецепта за отглеждане на орхидеи „weakly weekly” (бел. прев. – буквалният превод е „слабо, но всяка седмица”; има се предвид регулярно и постоянно торене, но със слаби разтвори). Торенето трябва да започне веднага щом листата започнат да нарастват бързо. Лично аз (Пол) торя веднъж седмично с торен разтвор на 1/3 от препоръчителните дози. Много хора използват балансиран тор (NPK 1:1:1) в началото, като увеличават количеството на калия в средата на лятото (NPK 1:1:2), макар че и двете формули биха могли да се използват през цялото време. Лично аз започвам с няколко поливки с тор с повече азот (NPK 2:1:1), за да се получи добра листна маса преди да мина на стандартния режим, описан вече по-горе. Пол използва тор с марка Chempak.

Светлина и въздух

При отглеждане в стъклена оранжерия е необходимо засенчване на плейонетата от директна, ярка слънчева светлина. Идеално е 50% засенчване с лек сенник или пък стъклото може да се боядиса с бяла варова боя. Ако се отглеждат на открито, могат да понесат и пълно слънце, но по-често се отглеждат при полу-сенчести условия, например в сянката на дърво, което осигурява шарена сянка. Плейонетата обичат свеж въздух, така че осигурете им добра вентилация. Ако ги отглеждате навън, хубаво би било да помислите и за някаква защита от птици или други животни (да не говорим за топката на съседските деца, прелитаща през оградата). Идеално би било да ги отглеждате в щайга за плодове.

Изключения при отглеждането

Има няколко вида плейонета, които изискват различни грижи от описаните по-горе:

Pleione maculata, Pleione praecox и техният хибрид P. x lagenaria са есенноцъфтящи. Те имат доста по-къс период на покой и е необходимо да бъдат на по-топло през това време – според мен при минимум 10 градуса. Те ще започнат да образуват нови листа много рано, често преди края на годината, също и нови корени. Въпреки новия растеж, не се изкушавайте да ги поливате обилно – дръжте ги сухи, но ги опръсквайте регулярно и може би поставете саксията в няколко милиметра вода за няколко минути, така че да има малко влага в дъното на саксията, за да може новите корени да се насочат натам. Не започвайте редовно поливане докато не се уверите, че новите корени са навлезли дълбоко в саксията. P. maculata в частност обича да бъде отглеждано на по-топло през лятото при доста висока влажност.

Pleione saxicola е друго есенноцъфтящо плейоне, което се отглежда, но според мен, все още няма достатъчно опит сред отглеждащите, за да могат да се препоръчат правилните условия на отглеждане. Изглежда, че развива голяма нова коренова система много рано през есента, дори преди листата да отмрат напълно. Не съм сигурен дали е по-добре да се поддържат влажни, така че тези нови корени да не умрат или пресъхнат или да се засуши като при останалите плейонета. Също така не съм сигурен и за оптималните температури по време на покой. В момента експериментирам с тези фактори и скоро ще публикувам информация.

Pleione coronaria, P. hookeriana и P. scopulorum – всички те имат по-дълга, хладна зима и по-кратък сезон на растеж в сравнение с останалите видове. Те се чувстват най-добре ако се държат на хладно по-дълго време през зимата, като може да се държат и в хладилник ако се налага. Аз препоръчвам да се държат P. coronaria и P. scopulorum в хладилник до около началото на март, а P. hookeriana до късен март. Все пак, наблюдавайте ги и ги извадете веднага ако видите сигнали за цъфтеж по-рано от това време.Освен това, P. scopulorum за разлика от другите плейонета не бива да пресъхва напълно по време на периода на покой, тъй като ще се сбръчка и ще умре.

Pleione forrestii също смятам, че се чувства по-добре при дълъг и хладен период на покой и трябва да бъде на хладно по възможност до началото на март. Все пак, този вид в много по-голяма степен от другите, има склонност да цъфти по-рано и ако ясно се вижда, че пъпките се оформят бързо, то извадете го от хладилника. Може би си струва да се отбележи, че макар че студът отлага цъфтежа, то той не може напълно да го спре – растенията биха могли да цъфнат напълно в хладилник при пълна тъмнина!

И в заключение, трябва да се отбележи, че някои видове, особено тези, споменати по-горе, са трудни за отглеждане и ние все още има много какво да учим. Ако някой от вас отглежда тези плейонета доста успешно, моля споделете как го правите!

от ravik » Сря Дек 09, 2009 7:35 pm