HobbyKafe.com

Чинчилите имат два основни, и като че ли единствени, недостатъка.
Първия е че са гризачи, и не могат да бъдат оставени свободно да се разхождат из дома. Щи ви изгизкат всичко. Най-лошото е че са пристрастени към всякакви видове кабели като привличането е право пропорционално на цената на кабела, и което е по-лошо на напрежението в него.
Втория им недостатък е че са високопланински животинки. Температури над двайсет и пет градуса за тях са равносилни на температури над четирсет за нас. За това лятото имат нужда от климатик. Поне на повечето места в България.

Иначе ядат съвсем малко / голям плюс по време на криза / Уринират още по-малко. Урината и екстрементите им нямат никаква миризма./ Това не е заради нас, хората, а защитен механизъм срещу хишници./ Привързват се към хората. Любопитни са, и много игриви. Големи акробати са. Както си тича из стаята прави рязък скок на горе и в ляво / или в дясно / Използва стената или някой от мебелите ви за опора и рязко сменя посоката в която бяга. Просто се изстрелва в другата посока. Такъв скок може да направи и като достигне отсрещната стена. Ако вие сте се поувлякли в преследването и не ударите спирачка на време стената ще ви спре, но е малко болезнено. Read the rest of this entry »

Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »

Текомарията е пълзящa лиана или увивен храст, с вечно зелени, насрещно разположени и перести листа с големина около 15 см.,назъбени и с дължина около 5 см. През есента и зимата растението цъфти с ярко червено-оранжеви до алени цилиндрични цветове, с големина до 5 см. Ако е подрязана във формата на храст, текомарията може да достигне 3 или повече метра на височина и до 1.5 м на широчина. Ако се остави да се развива като катерещо растение, може да покрие на височина стени от седем и повече метра. Както почти всички култивирани растения и тук има доста хибриди. Един от тях е ‘Apricot’ – по-малък и по-компактен, с оранжеви цветове. Друг култивиран вид, който се търси много е ‘Aurea’, цъфти с жълти цветове. Read the rest of this entry »

Kingdom: Plantae
Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Arethuseae
Subtribe: Coelogyninae
Alliance: Calanthe
Genus: Bletilla

Bletilla e род земни орхидеи, съдържащ 9 вида, произлизащи от района на Китай, Япония, Тайван и Виетнам. Цъфтят през пролетта, началото на лятото в лилаво, бяло и жълто.
Блетилите имат репутация на лесни за отглеждане орхидеи за начинаещи. За разлика от повечето тропически епифитни орхидеи, това растение идва от умерените зони и расте в почвата, а не по дърветата и не се налагат извънредни грижи за да расте успешно. Могат да се отглеждат в градината в южните райони, с добра защита зимата могат да издържат и минусови температури. Предпочитат отцедливи влажни почви, които са с високо съдържание на органична материя и никога да не остават сухи. Изисква добър дренаж. Трябва да се поливат пестеливо в началото, а по време на растежа се поливат обилно. Лятото обича топло и полу-сянка, почти ежедневно поливане, почвата да не изсъхва между поливанията. Read the rest of this entry »

За почвата на сукулентите се носят митове, легенди, предания, пишат се романи, новели, повести. Това е защото хората си мислят, че едва ли не трябва крило от прилеп и език от жаба, за да се направи една нормална почва. Да, но ако се следват няколко основни принципа, рецептата ще стане строго индивидуална не след дълго.
Аридните и субаридните области са характерни с горещо и сухо време с редки, често обилни валежи. Това са силно неблагоприятни условия за развитие на едно нормално растение. За да се запълни свободната ниша в тези условия, някои растения се изхитрили и открили, че могат да съхраняват неимоверно големи количества вода между два влажни периода в тъканите си, като по този начин успяват с понижено потребление на влага, дебели стени и други еволюционни трикове, които са друга тема, да избегнат собственото си съсухряне. Така първото нещо, което се забелязва от едно сукулентно растение е, че то е месесто. Read the rest of this entry »

Този странен на вид бодливко – Киваното /Cucumis metuliferus/ е много близък роднина на краставиците /Cucumis sativus/. В диво състояние киваното расте в околовръстните части на Африканската пустиня Калахари. До този момент,  киваното се смята за доста нова и екзотична култура отглеждаща се сравнително рядко, и почти без стопанско значение. Въпреки това в последно време на все повече места по света, включително и България, този тропически плод става все по-атрактивен и търсен за отглеждане.  Основната вина за това поемат необичайните  и с интересен вкус плодове (или зеленчуци). „Краставиците“ са обикновено около 25-30 см, и са покрити с калкански шипове, твърди и доста остри. Консумират се зрелите плодове и по-точно намиращата се във вътрешността им желеподобната, зеленикава маса обвиваща множеството семена. Вкусът доста свеж – нещо средно между краставица и лимон. Read the rest of this entry »

Hoya calycina Schlechter, 1913 – Хоя Калицина, Чашковидна хоя

Шлехтер намира тази хоя във влажните тропически гори на Нова Гвинея, на височина 1100 м над морското равнище. По-късно тои вид е открит и в Индонезия (Ява).
Отнася се към групата Pterostelma.
Дългите и няколко метра стебла се оплитат на дърветата в гората и се разклоняват слабо.
Цялото растение е мъхесто – стеблото, листата, цветоносите, а вътрешната корона на цветовете е покрита с повече или по-малко гъсти власинки.

Долната страна на листата е по-мъхеста от горната. Достатъчно дългите дръжки (3-3,5см) също са покрити с власинки. Листата достигат дължина 16-20 см и ширина 9-11 см. Големи и пухкави, те изглеждат доста красиво и правят тази хоя привлекателна дори когато не цъфти.

Цветовете доста приличат на тези на Hoya albiflora, но са по-мънички. Красиви, камбановидни ( чашковидни, както следва и от наименованието на тази хоя), те разцъфват звездоподобно и достигат до 2 см в диаметър.
Венчелистчетата са бели, в основата частично червени или пурпурни.
Вътрешната корона е кремаво – бяла , красиво открояваща се на червения им фон. Цветовете са събрани в съцветия до 10 бр. Мъхестите цветодръжки достигат до 5 см , мъхестия цветонос- 2.5 см.
Read the rest of this entry »