В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.

С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища

Къде да го поставим??
Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?
Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално

Кога да поливате?
Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да „хруска“. През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?
Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи – те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни – изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум . Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така – изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?
В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни „кожени“ листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?
Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място – близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече „хладно лечение“. След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?
Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ
По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.

МОЯТ ФАЛЕНОПСИС ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ЦЪФТЯ, СЛЕД ЦЪФТЕЖА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ОТ НЕГО КАТО ЧЕ ЛИ НОВО РАСТЕНИЕ ИЗЛИЗА. ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ЛИ НОВОТО РАСТЕНИЕ, АКО ГО ОТДЕЛЯ И ПОСАДЯ.
Приемете поздравления! При правилно отглеждане може да се развие ново растение, идентично на старото. Почакайте докато новото растение не развие своя собствена силна коренова система (минимум да има 4-5 корена, дълги 2-4 см) Само след това може да разделите растението и да предадите младото в собствена саксия. След 1-2 години може да го преместите в по-голяма саксия. Следете за осветлението и торенето в първите месеци на самостоятелния му живот. По това, че започват да се развиват листата, вече може да се успокоите, че растението се развива добре.

ПОДАРИХА МИ ОРХИДЕЯ ДЕНДРОБИУМІФАЛЕНОПСИС. КАКВО Е ОСОБЕНОТО В ТОЯ ВИД ФАЛЕНОПСИС? И КАК ДА ГО ОТГЛЕЖДАМ?
Съществуват повече от хиляда вида орхидеи от рода дендробиум. Вид дендробиум-фаленопсис е забележителен с това, че размера на цветовете са значително по-едри от обичайните дендробиуми почти колкото тия на фаленопсиса. Условията на отглеждане са сходни с тия на фаленопсиса, но този вид ще расте по-добре, ако му осигурите повече светлина, както е необходимо при дендробиумите. Идеалното място за него е близо до южен прозорец. Изолирайте растението от прозореца със завеска, за да избегнете слънчево изгаряне. Идеална нощна температура-60-56 градусов по Фаренгейт. Дневна – 23-29 градуса .Дендробимът от рода фаленопсис обича когато субстрата леко пресъхва между поливанията.

Оказва се,че има някои тънкости при цъфтежа на фаленопсисите.
Вярно е,че повечето цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, но има немалко видове с цъфтеж през лятото и есента.
За жалост в България орхидеите се продават без точно обозначаване на видовата им пренадлежност и евентуалните родители, които са кръстосани.
Някои видове фаленопсиси растат и цъфтят САМО ако са качени (обикновено на корк).
Два са основните фактори, които оказват влияние върху цъфтежа : светлина и температура. Високата температура и/или слабата осветеност спират образуването на цветонос. Това се използва широко от професионалистите, за да предизвикат цъфтеж „по график“.
За образуването на цветонос е от значение не толкова разликата между дневната и нощната температура, колкото цялостното понижаване на температурата. Идеални условия , за да накараме фаленопсиса да цъфти – светло и хладно ( температурата не трябва да пада под 15 градуса). Цветоносът ще стане по-дълъг и с повече и по-големи цветове , ако държим фаленопсиса на хладно.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата ,под която е азота в тора. Стандартните торове съдъжат малко микроелементи , а азотът е основно под формата на урея.Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално „гладуват“ , независимо от редовното ни торене.

Различните народи държат на различни качества на фаленопсисите.
За американците е важен броят на цветовете. Японците предпочитат белите цветя. За останалите азиатците бялото е символ на скъб . В Тайван, Тайланд, Китай и Хонг Конг са на почит червеният и жълтият цвят – символи на здраве, богатство, късмет и власт.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 12:01 pm

Хранителни вещества:

Симптоми на недостиг: Недостиг на който е да е от 1 6 –те основни елементи се отразява на растенията като се наблюдава нетипичен растеж, пожълтяване /хлороза/ или формиране на мъртви части /некроза/ по листата, отмиране на клонки, издребняване. Всеки един недостиг има своите външни прояви, които го характеризират, въпреки че до голяма степен симптомите си приличат и в някои случаи е трудно да се постави точна диагноза. Недостигът на макроелементи, обикновено се проявява при старите и долни листа, докато недостигът на микроелементи се наблюдава върху новите листа по върховете на клонките. При редовно прилагане на балансиран тор недостиг на азот, фосфор и калий не се наблюдава. Симптомите на недостиг при хибискуса са:
Азот: Пожълтяване на старите листа, засягат се изцяло, включително жилките, прогресиращо от светло зелено към жълто.
Възможни са четири форми на азот в нитратен азот, амониев азот, водоразтворим органичен азот и водонеразтворим азот. Растенията могат да усвояват само нитратния и амониевия азот. Нитратния азот лесно се отмива от корените при поливането или при силни дъждове. Амониевият азот е по-устойчив на отмиване, той се преобразува в нитратен сравнително бързо, за около 2 до 4 седмици, под въздействието на почвените микроорганизми. При хибискусите се предпочита амониевият азот, заради устойчивостта му на отмиване и защото се отразява по-добре на цъфтежа. Водоразтворимия азот в почвата /урея/ се превръща в амониев за няколко дни, затова се приема за негов еквивалент.
Фосфор: Излишъкът на фосфор води до появата на жълти петна по листата и понякога почервеняване на жилките. Повечето растения, включително хибискусите се нуждаят от фосфор в по-малки количества, отколкото от азот или калий. Фосфорът трудно се отмива от почвата и остава в нея за по-дълъг период. Излишъкът на фосфор, особено при алкални почви инхибира усвояването на микроелементите, и преди всичко на желязото. При възникване на такава ситуация понякога е необходима цяла година за коригиране на нивата на фосфора в почвата. Поради това за предпочитане е формула с относително ниско съдържание на фосфор като 7-2-7 например.
Калий: Калият е изключително важен за производството на качествени цветове при хибискуса. При липсата му краищата на старите листа първо пожълтяват, а после покафеняват като изгорени. Предпочитани за употреба са торовете съдържащи калиев сулфат, пред тези съдържащи калиев хлорид.
Магнезий: Старите листа стават бронзово жълти. Зелени части остават по върховете на листата и долните части на централната жилка.
Желязо: Младите листа пожълтяват, но жилките остават зелени, листата издребняват.
Манган: Подобно на желязото, но в този случай зелените части покрай жилките са по-широки, отколкото при недостиг на желязо и листата запазват размера си.
Цинк: Новите листа са дребни, близко разположение като в розетка, бледи или хлоротични, често са извъртени на една страна и изглеждат намачкани, наблюдава се цялостно вджуджаване на растенията.
Молибден: Първо старите, а после и младите листа се прошарват. Младите листа се издължават докато жилките станат почти паралелни, втвърдяват се и може да се накъдрят или извият; цветовете също се деформират – не се отварят правилно и венчелистчетата може да са срастнали. Недостигът на молибден може да се появява и изчезва спонтанно, без специално третиране и без видима причина за появяването.
Сяра: Обикновено в торовете и водата за поливане има достатъчно сяра, за да се задоволи нуждата на растението. Той обикновено не се споменава изрично на етикета, тъй като присъства в амониевия и калиевия сулфат. Слага се допълнително само в торовете за подкиселяване на почвата.
Калций: При нормални граници на почвеното pH в почвата се съдържа достатъчно количество калций.
Като цяло наличието на микроелементи в повечето случаи е достатъчно, недостиг се предизвиква обикновено при твърде алкална почва. Затова вместо да се внасят микроелементи, които при натрупването си стават токсични за растенията е по-добре да се промени киселинността на почвата. Повишаването на киселинността силно ще увеличи усвояването на тези елементи с изключение на молибден. Образуването на хлорофил е свързано с наличието на желязо, при липсата му листата пожълтяват /хлороза/. Но това не винаги означава, че липсва желязо в почвата, а е по-вероятно почвата да е придобила твърде алкална реакция и желязото да е преминало в железен хидроксид, който е неусвояем за растенията. При вкисляването на почвата желязото става разтворимо и отново е достъпно за растението.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:14 pm

Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.

Няколко основни факта за големия и разнообразен род Дендробиум може да помогнат на цветарите да разберат защо е невъзможно обобщение на условията на отглеждане на толкова много видове. Местообитанието на дендробиумите се разпростира от Индия на запад, на север до Япония, Австралия и Нова Зеландия на юг, а източната граница на разпространение обхваща повечето тихоокеански острови. В рамките на този огромен район дендробиуми са намирани на височина от морското равнище до около 3660 м.

Заради климата в нашата област, ние предпочитаме да гледаме растения от планинските райони на Индия, цяла Югоизточна Азия и югозападен Китай. Тези растения обикновено изискват по-хладна и суха зимна почивка, което значи, че растенията изискват най-малко грижи и топлина през зимата. Някои често отглеждани дендробиуми от този регион са от групите ‘soft cane’ и ‘nobile-type’ (бел. прев.: Понякога родовете са разделени на различни групи включващи видове от рода, които си приличат, имат сходни изисквания и могат да се кръстосват по между си без проблем. Обикновено имат и един вид, който е основен за групата, както например за ‘nobile-type’ е Dendrobium nobile) Орхидеите имат големи и привлекателни цветове и като цяло са лесни за отглеждане. Dendrobium nobile най-често се отглежда, но и други видове от региона, които изискват сходни условия като например: D. aphyllum, D. bensoniae, D. christyanum, D. crepidatum, D. devonianum, D. draconis, D. falconeri, D. farmeri, D. fimbriatum, D. lindleyi, D. loddigesii, D. ochreatum, D. parishii, D. trigonopus, D. unicum, и D. wardianum.

Трите дендробиума, които ще разгледаме в статията са най-често изполването в кръстосването. И понеже хибридите често изискват условия на отглеждане подобни на родителите си е добре да познаваме родителите, за да отгледаме “децата” по-лесно.

Веднъж преди време D. nobile беше използван за растение родител, при което се получиха 77 регистрирани хибрида. Но в последно време най-често се използват австралийските видове D. phalaenopsis и близкия му роднина D. bigibbum.

Отглеждането на всеки един от тези видове е сравнително лесно, след като цветаря се запознае с условията в съответните хабитати. Информацията по-долу е от книгата Orchid Species Culture – Dendrobium от Тимбър Прес с незначителни промени.

Dendrobium nobile Lindley 1830
(бел. прев.: Понеже доста често хората не знаят как да разчетат горното: Dendrobium е родът, nobile е видът, Lindley е името на човека, който го е открил и описъл, а 1830 е годината през която това става.)

Синоними: D. coerulescens Wallich, D. formosanum (Rchb. f.) Masamune, D. lindleyanum Griffith. Името D. friedericksianum се използва понякога за растения, които всъшност са D. nobile. D. nobile var. pallidiflora Hooker се смята за синоним на D. primulinum Lindley.

Произход/ местообитание: Югоизточна Азия, включително и Непал, Сиким, Бутан, Североизточна Индия, Бирма, Тайланд, Лаос, Виетнам, както и голяма част от южен Китай. В Индия растенията се срещат на 200- 2000м. нм. в., а в северен Тайланд са най-разпространени на 600-1500 м нм. в.

Климат: Станция #48327, Чианг Май, Тайланд, Lat. 18.8N г.д.. 99.0E г.ш, на 335 м. нм.в.

Отглеждане

Светлина: 40 000- 50 000 lx. Поради наличието на дъждовен период, характеризиращ се с висока облачност през лятото е добре да се осигури леко засенчване, но въпреки това светлината да бъде достатъчно висока, на границата на поносимост на растенията, без обаче да предизвика спиране на растежа или изгаряне на листата. Цветари отглеждащи тези орхидеи казват, че може да поняся и пълно слънце (демек да е на пряка слънчева светлина), ако се аклиматизира от началото на пролетта и има отлично движение на въздуха. Може да познаете, че светлината е достатъчно висока по листата, които стават жълтеникави.

Температура: През летните дни дневна средно 26-28 С и нощна 19-20 С. Пролетта е най-топлия период от годината с дневни температури 30-31 С и нощни 12-19 С. Растенията могат да толерират и нощни температури около 10 С.

Влажност: Около 80% през лятото и намаляване до 60% през зимата.

Вода: Валежите са умерени до силни от края на пролетта до ранна есен, но условията са много по-сухи през зимата. Култивираните видове трябва да се поливат обилно по време на активен растеж, след като приключи през есента водата се намаля постепенно.

Торене: ½ от дозата която пише на опаковката, веднъж седмичмо докато растенията нарастват активно. Тор с високо съдържание на азот се препоръчва от пролетта до средата на лятото, а после се тори с тор с високо съдържание на фосфор до края на лятото и есента. У. Нептун съобщава в бюлетин на American Orchid Society през 1984 г., че цъфтежа се увеличава при използването на 10-30-20 NPK тор в съотношение 1,3 мл. тор на литър вода, веднъж седмично от пролетта. В края на лятото и есента сменя тора с 0-44-0 в същото разреждане. Торенето спира, а водата се намаля до следващата пролет.

Период на почивка: През зимните дни средната дневна температура е 25-28 С, а нощна такава 9-10 С. Могат да издържат на нощни температурни спадове до 10 градуса за 3 месеца. Растенията могат да понасят и температури няколко градуса под нулата за кратски срокове, но такива крайности трябва да се избягват при отглеждането им. При много студено време за да се размине с минимални щети орхидеята трябва да е суха. Някои казват, че понасяли и слани. В хабитатите им средните валежи са много ниски за 4-5 месеца през зимата, но в началото на сезона влажноста е много висока, заради честите мъгли и обилната роса. Някои цветари препоръчват напълно да се спрат поливките през зимата, но растенията ще са най-щастливи ако между поливките се оставят по-дълги периоди на засушаване, но не и да се засушават за дълъг период от време. 1-2 месеца в края на зимата обаче климата е топъл и сух с ниска влажност. Растението трябва да изсъхва напълно между поливките и да остане сухо за по дълъг период. Рядко рано сутринта може да пулвелизирате растението за да не го засушите прекалено. Торовете трябва да са значително намалени или изобщо да не се ползват през този период, докато поливките не се учестят през пролетта. Хладно и сухо е най-същественото условие за домашно отглежданите дендробиуми и трябва да се поддържа докато не започнат да растът новите булби през пролетта. В природата светлината е най-голяма през зимата.

Субстрат: Растенията могат да бъдат монтирани върху корк или дървовидна папрат, ако влажноста е висока. Качените орхидеи трябва да се напояват най-малко веднъж на ден през лятото. Големите растения най-добре се развиват в отцедлив субстрат с висок достъп на въздух (бел. прев.: например средни или големи кори) Цветарите посочват че типът на саксията не е от особено значение, но е препоръчително да се използват глинени. Пресаждането трябва да се избягва, докато корените не изпълнят напълно саксията. Когато е необходимо пресаждане е най-добре е да се усъществи, когато новите корени започнат да растът или колкото се може по-скоро след прецъфтяване.

Други бележки: Дендробиум нобиле цъфти обилно ако се тори през сезона на активен растеж и ако си почине добре през зимата. Има случай за докладван екземпляр от това растение, който е цъфнал с повече от 1000 цвята на веднъж. Цъфтежа може да се забави ако поддържате хладно, сухо с малко количество светлина, докато не наближи времето, когато искате да цъфне.Растенията се размножават чрез кейки, които се появяват по старите булби. Също така може и старите булби да се нарежат на парчета и да се сложат да лежат на сфагнум. С повече късмет от тези нарязани булби може да пораснат кейки, които се преместват когато започнат да им растът корени. Изсушените стъбла се използват в Китайската медицина.

Инфомация за растението

Размери и тип на растението: До 60-90 см. Симподиален епифит.

Псведобулби: До 60-90 см дълги. В основата си са леко подути. Стъблата са жълтеникави, леко зигзагообразни, кръгли в сечение. С възраста се набръчкват. Във възлите обикновено са удебелени и сплескани.

Листа: 6-7 на брой, спирално разположени, 7-10 см дълги, обли, кожести. Остават на растението около 2 години, после опадат.

Цветонос: Къс. Много цветоноси се появяват едновременно над възлите и на булбите с листа и на старите обезлистени булби.

Цветове: От 1 до 4 на цветонос от 6 до 10 см в диаметър. Устата е пухеста. Цветовете са ароматни и издържат 3-6 седмици или повече, ако са на по-хладно и светлината е слаба.

от botan » Пет Ное 27, 2009 11:51 pm

Температура:

Светлина: Хибискусът се нуждае от минимум два часа директна слънчева светлина за залагане на цветни пъпки. В твърде горещите дни предпочита малко сянка, за да не загуби пъпките поради липса на вода, но през останалото време на годината е добре да получи колкото се може повече пряко слънчево греене.

Пресаждане: Почвата за пресаждане трябва да е лека, със структура, която позволява оттичане на водата и достъп на достатъчно въздух до корените, особено важно е пръстта да не е сбита, затова при пресаждането не се притиска силно. Най-добре е да се пресажда напролет, когато корените са се увили на дъното на саксията. Саксията се увеличава само с един размер, а ако вече е твърде голяма, като алтернатива може да се намали до ¼ кореновата част и да се засади пак в същата саксия.

Резитба: Прави се задължително с остри ножици, за да не се нараняват излишно тъканите. Предварително се планира желания ефект, като се има предвид че новите разклонения ще се оформят точно под мястото на среза. Затова за формиране на гъста корона и недопускане на оголени части е препоръчително клонките да се скъсяват поне на 1/3 като се оставят 3-4 спящи пъпки /възли по стъблото/. С изрязването по-ниско се постига и по-голяма сила на новите разклонения.
- започва се с най-дългите или изкривени клончета, като на около 1/3 от дължината, спрямо основата, се избира пъпка, която е насочена нагоре и навън /така се определя желаната форма, вътрешна пъпка се избира само в много редки случаи, когато има силно оголено място във вътрешността на короната, което трябва да се запълни/.
- Срезът се прави точно над пъпката, малко под наклон, на не повече от 0,7 см над нея задължително с остра ножица.
- Ако растението е твърде оголено не е препоръчително да се направи твърде силна резитба, като се премахнат всички клончета с листна маса, защото растението може да загине. В този случай поне половината клончета трябва да се изрежат така че да остане известна листна маса, за изхранване на растението докато тръгнат новите разклонения.
Възможни са различни резитбени тактики
- Изрязване наесен само най-дългите клончета едновременно, като се оставят по-късите и странични клончета за следваща резитба. По този начин ще се осигури по-дълъг цъфтеж, на следващата година клонките се редуват.
- Изрязване много рано на пролет на всички клончета, почти до основата, като се остави само дървесина и съвсем малко листа, в средата на лятото растенията ще бъдат гъсто разклонени и отрупани с цветове.
- Изрязване частично на отделни повредени клони с цел да се удължи цъфтежа, тази тактика води, до по-големи растения, постоянно с единични цветове и постепенно оголване на короната.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:11 pm

Преведено от тук: http://www.choosingvoluntarysimplicity. … from-seed/

Та тази статия действа доста зарибяващо защото дори и семената да не са миск пак може да се получат разноцветни хеухерки, пък ако са микс да не говорим…палитрата ще е пълна. Та аз съм навит да се събереме няколко човека и да пробваме с тая краста. 

Статия: от botan » Вто Авг 02, 2011 9:25 pm
Снимка: от rumivarna » Чет Фев 17, 2011 11:08 am

Lavatera trimestris L., синоними: Rose Mallow, Royal Mallow, Regal Mallow, Annual Mallow.
Разпространение: Lavatera trimestris се намира в региона на Средиземно море, от Мароко, Португалия, Испания и Южна Франция за Турция и Levant, включително Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и Гърция. Тя е натурализирана и в други места в Европа и на други континенти, включително в средния-запад и югоизток на САЩ.

Описание: Едногодишната Lavatera в нашите градини е L. trimestris L., Тhe Rose, Royal или Regal Mallow. Това е високо изправено едногодишно тревисто растение – до 4 ft. /1.20 м. в природата, но култивираните често са по-ниски, като има и едва 20 см. тревисто с четинести стебла и ярко розови (или бели) цветове, с по 1-2 съцветия, излизащи от основата н всяко листо. Цъфти от средата на лятото до късна есен.

Отглеждане: Л. trimestris се отглежда като едногодишна. Семената се засяват на закрито в началото на пролетта, или на открито в края на пролетта. Растението е е сравнително толерантно към почвата и аспекта слънце/сянка, но се развива най-добре на слънчево място, и предпочита добре дренирана, а не по-плодородна почва. L. trimestris дава добри семена в умерен климат, а понякога се самозасява.
То може да се третира като полуустойчиво двугодишно растение – семената се засяват през есента на закрито и растенията презимуват в закрити помещения. Когато се отглеждат по този начин растенията могат да цъфтят още през април. (Когато се отглеждат по този начин растения са изложени на риск от заразяване с листни въшки. Също се наблюдава загуба на някои растения от увяхване – домашната среда не е достатъчно влагозадържащ)
Има данни, че Л. trimestris може да бъде третирана като многогодишно, но това е в противоречие с годишния и цикъл в дивата природа. Във всеки случай не са студоустойчиви растения и не може да презимува на открито в британски климат, съответно и в нашенския.

Сортове: /височината е в инчове, ама ме мързи да ги обръщам всички/
Култивираните сортове са обикновено по-малки, имат по-големи цветове и по-голямо разнообразие от цветове. Щамове са ‘Deep Pink’, ‘Loveliness’ (3-4 ft, deep rose-pink), ‘Mont Blanc’ (21 in, бяла), ‘Mont Rose’ (21 in, pink), ‘Novella’ (8-10 in, pink), ‘Pastel’ (mixed colours), ‘Pink Beauty’ (24 in, pale pink), ‘Pink Regis’ (presumable a paler pink version of ‘Ruby Regis’), ‘Rose Beauty’ (24-30 in, pink), ‘Ruby Regis’ (24 in, cerise-pink), ‘Salmon Beauty’ (24-30 in, salmon pink?), ‘Silver Cup’ (24 in, pink), ‘Splendens Alba’, ‘Splendens Sunset’, ‘Tanagra’ (deep rose-pink), ‘White Beauty’ (24-30 in, white), ‘White Cherub’ (syn ‘Dwarf White Cherub’) (12-15 in, white), and ‘White Regis’ (presumably a white version of ‘Ruby Regis’).
Parade’ е смес от ‘Mont Blanc’, ‘Pink Beauty’, ‘Ruby Regis’ and ‘Silver Cup’. ‘Beauty Mix’ смес от ‘Pink Beauty’, ‘Rose Beauty’ and ‘White Beauty’ strains. ‘Dutch Beauty’, ‘Easter Parade’ и ‘Pastel Mixed’ са подобни смески. ‘Dutch Beauty’ е бил създаден за търговия рязан цвят.
Сортът “ Silver Chalice“ може да е същото като “ Silver Cup“.

Статия: от denitsavm » Пет Май 27, 2011 10:40 am
Снимка: Wikipedia

Семейство: Кактуси (Cactus Family)
Научно име: Mammillaria spinosissima  Lemaire.
Други имена: Red Headed Irishman
Произход: Garden origin (Nursery produced selection)
Синоними:
- Mammillaria polycentra Berg
- Mammillaria centraliplumosa
- Mammillaria haasii

Описание: Мамилария спиносисима са колонообразни кактуси, обикновено единични, но понякога образуват детки върху стари растения. Този вид мамилария има много лица заради широкото пространство, от което произхожда в Мексико. Цветът на бодлите варира от червено или ръждиво до бяло. Селекцията“rubrispina” оформя хубави туфи от колони, плътно покрити с ярки бронзовочервени бодли.
Стъбло: Цилиндрично, тъмно синьо-зелено, рядко превишава 30 см на височина, 6 -7 (10 см) в диаметър
Туберкула: Овална конусовидна, по принцип с 4 страни.
Пазва: Леко покрита с власинки.
Радиални бодли: 20 – 25, бели, подобни на мъх, 4 – 6 мм дълги.
Централни бодли: 12 – 15, бронзовочервени, по-здрави от централните и по-дебели в основата, прави, 10 – 12 мм дълги.
Цветове: Ярко лилав, червен до тъмно розов, с 12 мм в диаметър и дължина, обграждайки колоновидните стебла.
Сезон на цъфтене (Европа): Късно през зимата и напролет.
Плод: Лилавочервен или зеленикав.
Семена: Кафяви.

Бележки за систематизацията:
Подвидът  ‘spinosissima’ расте повече от 30см само в редки случаи. Има мръсно бели до бронзово червени бодли и рядко има мъх в пазвите.
Подвидът ‘tepoxlana’ има жълти бодли.
Подвидът ‘pilcayensis’ има по-бели бодли и стеблата могат да пораснат до 50см на височина. Може да има мъх в пазвите.
Цветовете на всички подвидове са лилаво-розови.
Point of interest: Mammillaria spinosissima “rubrispina” също познат като  „Red-headed Irishman“ има много атрактивни бронзово-червени бодли и е един от най-красивите мамиларии.

Отглеждане: Качествата им и лекотата, с която се отглеждат, доказва, че мамилариите са фаворити при отглеждане в домашни условия кактуси. Не изискват някакво специално внимание, но се нуждаят от колкото се може повече светлина (без да се изгаря растението), за да улесни формирането на бодлите. Да се полива често през лятото, а прези зимата да се държи сухо. Студова поносимост: -4° C.
Размножаване: Чрез семена или детки.

Ето и най-разпространените видове

– Есенната салвия – Salvia greggii е храстовидна в основата, с ароматни листа по цялото стъблото. Цветове и са черевно розови, според сорта, рехаво разположени по върховете на стъбла, с височина от 30 до 90 см, късно през лятото и есента. Зона 7-9.
– Salvia guaranitica цъфти късното лято и есента, с много тъмно сини цветове и почти черни прицветници. Цветовете са събрани в съцветия, които могат да достигнат до 2 м височина. Зона 7-10, често се отглежда като едногодишно. 
– Синята салвия – Salvia azurea достига до 1,50 м и има прекрасни небесно сини цветове през лятото и есента, Зона 5-9
– Гигантската пурпурна салвия – Salvia pachyphylla е изключително устойчиво, ароматно растение с пурпурно/розови/сини цветове през цялото лято. Достига 1-1,5 м. Зона 5-9
– Салвия майска нощ – Salvia x sylvestris ‘May Night’ – има гъсти съцветия от наситено индигово сини цветове, висока е 50-60 см. Размножава се чрез разделяне на коренището или с резници, тъй като е стерилен хибрид. Зона 5-9

Статия: от Blue sky »
Снимка: Wikimedia

Статия: от lila »

Статия: от lila »
Снимка: Wikipedia