HobbyKafe.com

Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »

Текомарията е пълзящa лиана или увивен храст, с вечно зелени, насрещно разположени и перести листа с големина около 15 см.,назъбени и с дължина около 5 см. През есента и зимата растението цъфти с ярко червено-оранжеви до алени цилиндрични цветове, с големина до 5 см. Ако е подрязана във формата на храст, текомарията може да достигне 3 или повече метра на височина и до 1.5 м на широчина. Ако се остави да се развива като катерещо растение, може да покрие на височина стени от седем и повече метра. Както почти всички култивирани растения и тук има доста хибриди. Един от тях е ‘Apricot’ – по-малък и по-компактен, с оранжеви цветове. Друг култивиран вид, който се търси много е ‘Aurea’, цъфти с жълти цветове. Read the rest of this entry »

Kingdom: Plantae
Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Arethuseae
Subtribe: Coelogyninae
Alliance: Calanthe
Genus: Bletilla

Bletilla e род земни орхидеи, съдържащ 9 вида, произлизащи от района на Китай, Япония, Тайван и Виетнам. Цъфтят през пролетта, началото на лятото в лилаво, бяло и жълто.
Блетилите имат репутация на лесни за отглеждане орхидеи за начинаещи. За разлика от повечето тропически епифитни орхидеи, това растение идва от умерените зони и расте в почвата, а не по дърветата и не се налагат извънредни грижи за да расте успешно. Могат да се отглеждат в градината в южните райони, с добра защита зимата могат да издържат и минусови температури. Предпочитат отцедливи влажни почви, които са с високо съдържание на органична материя и никога да не остават сухи. Изисква добър дренаж. Трябва да се поливат пестеливо в началото, а по време на растежа се поливат обилно. Лятото обича топло и полу-сянка, почти ежедневно поливане, почвата да не изсъхва между поливанията. Read the rest of this entry »

За почвата на сукулентите се носят митове, легенди, предания, пишат се романи, новели, повести. Това е защото хората си мислят, че едва ли не трябва крило от прилеп и език от жаба, за да се направи една нормална почва. Да, но ако се следват няколко основни принципа, рецептата ще стане строго индивидуална не след дълго.
Аридните и субаридните области са характерни с горещо и сухо време с редки, често обилни валежи. Това са силно неблагоприятни условия за развитие на едно нормално растение. За да се запълни свободната ниша в тези условия, някои растения се изхитрили и открили, че могат да съхраняват неимоверно големи количества вода между два влажни периода в тъканите си, като по този начин успяват с понижено потребление на влага, дебели стени и други еволюционни трикове, които са друга тема, да избегнат собственото си съсухряне. Така първото нещо, което се забелязва от едно сукулентно растение е, че то е месесто. Read the rest of this entry »

Този странен на вид бодливко – Киваното /Cucumis metuliferus/ е много близък роднина на краставиците /Cucumis sativus/. В диво състояние киваното расте в околовръстните части на Африканската пустиня Калахари. До този момент,  киваното се смята за доста нова и екзотична култура отглеждаща се сравнително рядко, и почти без стопанско значение. Въпреки това в последно време на все повече места по света, включително и България, този тропически плод става все по-атрактивен и търсен за отглеждане.  Основната вина за това поемат необичайните  и с интересен вкус плодове (или зеленчуци). „Краставиците“ са обикновено около 25-30 см, и са покрити с калкански шипове, твърди и доста остри. Консумират се зрелите плодове и по-точно намиращата се във вътрешността им желеподобната, зеленикава маса обвиваща множеството семена. Вкусът доста свеж – нещо средно между краставица и лимон. Read the rest of this entry »

Хранителни вещества: Всички растения се нуждаят в една или друга степен от поне 16 елемента, за да се развиват и цъфтят нормално. Три от тези елемента въглерод (C), водород (H) и кислород (O) растенията получават от въздуха и водата. От останалите 13, шест се използват от растенията в относително големи количества и се наричат макроелементи, това са азот (N), фосфор (P), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), и сяра (S). Останалите 7 елемента се наричат микроелементи включват желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo), и хлор (Cl). Всеки от тези елементи има съществена роля за развитието на растенията:
Азотът е елементът на растежа.той е основен за производството на протеини и хлорофил и необходим за развитието на листата и стъблата. Азотът е причина за тъмнозеления цвят на листата, но когато е в излишък, се отразява в прекалено вегетативно развитие и потискане на цъфтежа.
Фосфорът е важен за образуването на корените, енергийния баланс на растението и образуването на семена. При млади растения, той стимулира особено бързото нарастване на кореновата система.
Калият е важен за развитието на тъканните клетки и цветовете, помага за заздравяването на стъблата и нарастването на листната маса. Калият е общ стимулант за растенията и повишава жизнеността и устойчивостта на болести.
Магнезият е основна част от хлорофилната молекула и помага за абсорбирането на останалите вещества от растенията.
Read the rest of this entry »

Температура: Основното изискване на хибискуса е към топлината, най-общо казано ако на вас ви е добре, и на хибискуса ще му е добре. Най-добри резултати и много цветове се постигат при температури от 1 6 до 30 градуса. Кратки периоди на твърде топло или студено се отразяват обикновено в загуба на листа и цветни пъпки.
Ако температурата падне под 1 0 градуса особено през нощта, растежът и залагането на пъпки се забавят, цветовете силно издребняват и част от тях се деформира. Температура под 0 градуса силно поврежда хибискуса. Колко голяма ще е повредата зависи от това точно колко е студено и за какъв период, възрастта на растението и доколко е дихидратирано. Под нулата за няколко часа, особено на течение може изцяло да унищожи растението. Температура над 32 градуса, обикновено предизвиква опадване на пъпките, въпреки че цветето издържа до 50 градуса при положение, че му се осигури достатъчно вода.
Read the rest of this entry »