Бразия (Brassia) са епифитни орхидеи от Америка.Те са около 35 вида, с ареал от Флорида до Южна Америка. Растат във влажните гори на надморска височина до 1500 м. Могат да станат доста големи. Цветоноса излиза от основата на новата псевдобулба и може да достигне до един метър на дължина. Бразия се нарича също „паяк орхидея“ в резултат на дългите и остри листа на цветовете, които приличат на паяк.
СВЕТЛИНА: Нека мястото на Бразия е много светло, но да се избягва излагането на преки слънчеви лъчи. Изисква много и ярка светлина със засенчване между 11 и 3 наобяд. Ориентир е цветът на листата, ако са тъмнозелени, значи светлината е недостатъчна. Твърде силна слънчева светлина може от друга страна да предизвика пожълтяване на листата. Read the rest of this entry »
В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.
С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.
Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.
Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища Read the rest of this entry »
Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.
Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна. Read the rest of this entry »
Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър
Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.
Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.
Read the rest of this entry »
Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи. Read the rest of this entry »
Наименована е на френския ботаник Achille Finet (1862-1913), работещ върху орхидеите в Китай и Япония, а Falcatа (Latin falcatus, from falx, falc-) поради косата форма на листата.
Разпространение: Северозападна Азия – Китай, Корея, Япония, островите Рюкю. В естествени условия е разпозната от ботаника Карл Тънбърг (ученик на Линей, пребивавал в Япония през 1775-1776 г.) из хълмовете около морските пристанища Нагазаки и островите Киюшо. Сега знаем, че е много по-широко разпространена из цяла Япония – от големите острови Хоншу, Шикоку и Киюшо до малките Якушима и Танегашима, от Окинава до островите Риюки, както и из цяла Корея и Китай. Може да бъде открита растяща по скални масиви, но обикновено се развива епифитно върху някои видове листопадни дървета. През зимата и рано на пролет неофинетиите получават голямо количество ярка слънчева светлина (за отбелязване е, че тя е по-слаба от лятната), а през лятото и през есента, светлината е силно филтрирана от листата на дърветата. Неофинетиите обикновено растат разположени под лек ъгъл. Така дъждовната вода, падаща върху тях, не се събира в основата на листата, а се оттича лесно, като по този начин се предотвратява възможното загниване на растението.
Описание: Миниатюрна, моноподиална, епифит, нормално висока около 6,5 см, но може да достигне височина до 15 см. Като цяло неофинетиите приличат на миниатюрни ванди.
Няма псевдобулби, стеблото е късо и обикновено обрасло с новия прираст, излизащ от основата на най-долните листа. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Read the rest of this entry »
Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Read the rest of this entry »
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Read the rest of this entry »
