HobbyKafe.com

Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Read the rest of this entry »

Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Read the rest of this entry »

Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Read the rest of this entry »

Онцидиум (Oncidium) e род многогодишни растения от семейство Орхидееви – Orchidaceae.
Абревиатурата на родовото име е Onc.
Голяма част представители на род Онцидиум (Oncidium) са епифити, по-рядко литофити. Широко са разпространени в Централна и Южна Америка, южните части на Флорида и Карибите – Антилските острови. Срещат се в гори от различен тип от 0 до 4000 м. надморска височина. Много представители на род Онцидиум (Oncidium) и хибриди с участието му са популярни стайни растения а също широко представени в ботаническите градини. Oncidum altissimum и Oncidium baueri достигат височина 5 метра, а Oncidum sarcodes – 3 метра.

Етимология и история на името: Oncidium altissimum е описан от шведския ботаник Петер Улоф Шварц през 1800 г. Латинското име на рода произлиза от гръцки – onkos – подутина, изпъкналост и eidos – вид, образец. Името е свързано с особеностите на устната на цвета на Онцидиума (Oncidium). Read the rest of this entry »

Колко често трябва да поливаме орхидеите: Сред любителите на орхидеи битува мнение, че понеже орхидеите са родом от тропиците, то трябва да се поливат по няколко пъти на ден. Това не е така. От прекалено поливане могат да изгният корените. Общото правило е такова – орхидеите се поливат не по-често от едни път на 5-12 дена, при това е необходимо да се вземе под внимание вида на растението, температурата, при която се отглежда и годишното време. В топло време, когато дните са дълги, растенията имат нужда от повече влага, отколкото в хладното време.

Орхидеите в зависимост от потребност на количество вода може да се разделят на 3 /три/ групи: такива, на които субстрата трябва да е е влажен постоянно, такива, на които субстрата може спокойно да изсъхне между поливаките, изключвайки периода на активен растеж, и такива, на които субстрата винаги трябва да е сух. Read the rest of this entry »

Stenoglottis fimbriata е един от шесте вида намерени в Южна Африка. Другите видове са S. macloughlinii, S. molweniensis, S. woodii и S. longifolia. Stenoglottis fimbriata и longifoliа са вероятно най-лесните за отглеждане орхидеи от Южна Африка.
Разпространени са в горите. Те са земни орхидеи, растат и върху скали (тогава се наричат епилити), а понякога са и епифити. Цъфтят през пролетта или лятото, с малки бели и розови цветове. Имат красиви зелени и петнисти листа.
Важно е да разберем жизнения цикъл на Stenoglottis за успешното отглеждане и поддържане на това растение. Не са трудни за гледане. Тези растителни видове имат активен растеж от пролетта до есента и кратък период на почивка през зимата. Read the rest of this entry »

Масдевалията, много близка роднина на дракулата (различават се предимно по по-голямата устна при дракулата) е високопланинска орхидея, обитаваща Андите от 2,500 до 4,000 м н.в. в Еквадор, Колумбия, Перу и Боливия. Разпространена е от Мексико до Южна Бразилия.
Родът на масдевалията е много голям и обхваща около 500 вида и може би над 1000 междувидови изкуствени хибрида.
Растението израства от къси, пълзящи ризоми, от които излизат съвсем малки псевдо булбички с по едно овално или ланцетноовално месесто, гладко листо. Цветовете са триъгълни, около 6 см широки и растат на къс цветонос носещ най-често само по един цвят, рядко по няколко (напр. Masdevallia polysticta и Masdevallia ova-avis). Венчелистчетата и езикоподобната или мидоподобна устна са скрити дълбоко в цвета. Трите чашелистчета са полу слети и на върха на всяко от тях има нишковиден израстък. Цъфтят предимно през лятото.
Read the rest of this entry »

Изчитайки редица статиии из интернет и на други места, (по причина че съм собственик на Coelogyne cristata) срещнах много и различни мнения, повечето от които „това не е никак сложно за отглеждане растение”. С натрупването на информация, аз леко ще се дистанцирам от тези твърдения.

С благодарност към SYD, снимка от личната и колекция
Coelogyne cristata – Ангелската орхидея на Хималаите расте на високо – 1700 -2300 м. надморска височина, по дървета и скали. Епифит. В естествена среда вирее при температури +10°С до +16°С, висока влажност. Издържа и по-високи температури – до +25°С в домашни условия. Има овални – от кръгли до елипсовидни булби, светло зелени на цвят, с двойка тънки, дълги и твърдички заострени листа – дълги от 10 до 25 см. При младите и неузрели булби повъхностната ципа-обвивка е почти прозрачна и през нея може да се види вътрешността. Големината им варира от състоянието на растението.

Read the rest of this entry »

Бразия (Brassia) са епифитни орхидеи от Америка.Те са около 35 вида, с ареал от Флорида до Южна Америка. Растат във влажните гори на надморска височина до 1500 м. Могат да станат доста големи. Цветоноса излиза от основата на новата псевдобулба и може да достигне до един метър на дължина. Бразия се нарича също „паяк орхидея“ в резултат на дългите и остри листа на цветовете, които приличат на паяк. Read the rest of this entry »