HobbyKafe.com » Орхидея

Фаленопсис – Въпроси, отговори, отглеждане

HobbyKafe — Fri, 20 Jan 2012 19:34:40 +0000

В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.

С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища

Къде да го поставим??
Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?
Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално

Кога да поливате?
Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да „хруска“. През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?
Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи – те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни – изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум . Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така – изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?
В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни „кожени“ листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?
Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място – близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече „хладно лечение“. След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?
Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ
По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.

МОЯТ ФАЛЕНОПСИС ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ЦЪФТЯ, СЛЕД ЦЪФТЕЖА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ОТ НЕГО КАТО ЧЕ ЛИ НОВО РАСТЕНИЕ ИЗЛИЗА. ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ЛИ НОВОТО РАСТЕНИЕ, АКО ГО ОТДЕЛЯ И ПОСАДЯ.
Приемете поздравления! При правилно отглеждане може да се развие ново растение, идентично на старото. Почакайте докато новото растение не развие своя собствена силна коренова система (минимум да има 4-5 корена, дълги 2-4 см) Само след това може да разделите растението и да предадите младото в собствена саксия. След 1-2 години може да го преместите в по-голяма саксия. Следете за осветлението и торенето в първите месеци на самостоятелния му живот. По това, че започват да се развиват листата, вече може да се успокоите, че растението се развива добре.

ПОДАРИХА МИ ОРХИДЕЯ ДЕНДРОБИУМІФАЛЕНОПСИС. КАКВО Е ОСОБЕНОТО В ТОЯ ВИД ФАЛЕНОПСИС? И КАК ДА ГО ОТГЛЕЖДАМ?
Съществуват повече от хиляда вида орхидеи от рода дендробиум. Вид дендробиум-фаленопсис е забележителен с това, че размера на цветовете са значително по-едри от обичайните дендробиуми почти колкото тия на фаленопсиса. Условията на отглеждане са сходни с тия на фаленопсиса, но този вид ще расте по-добре, ако му осигурите повече светлина, както е необходимо при дендробиумите. Идеалното място за него е близо до южен прозорец. Изолирайте растението от прозореца със завеска, за да избегнете слънчево изгаряне. Идеална нощна температура-60-56 градусов по Фаренгейт. Дневна – 23-29 градуса .Дендробимът от рода фаленопсис обича когато субстрата леко пресъхва между поливанията.

Оказва се,че има някои тънкости при цъфтежа на фаленопсисите.
Вярно е,че повечето цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, но има немалко видове с цъфтеж през лятото и есента.
За жалост в България орхидеите се продават без точно обозначаване на видовата им пренадлежност и евентуалните родители, които са кръстосани.
Някои видове фаленопсиси растат и цъфтят САМО ако са качени (обикновено на корк).
Два са основните фактори, които оказват влияние върху цъфтежа : светлина и температура. Високата температура и/или слабата осветеност спират образуването на цветонос. Това се използва широко от професионалистите, за да предизвикат цъфтеж „по график“.
За образуването на цветонос е от значение не толкова разликата между дневната и нощната температура, колкото цялостното понижаване на температурата. Идеални условия , за да накараме фаленопсиса да цъфти – светло и хладно ( температурата не трябва да пада под 15 градуса). Цветоносът ще стане по-дълъг и с повече и по-големи цветове , ако държим фаленопсиса на хладно.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата ,под която е азота в тора. Стандартните торове съдъжат малко микроелементи , а азотът е основно под формата на урея.Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално „гладуват“ , независимо от редовното ни торене.

Различните народи държат на различни качества на фаленопсисите.
За американците е важен броят на цветовете. Японците предпочитат белите цветя. За останалите азиатците бялото е символ на скъб . В Тайван, Тайланд, Китай и Хонг Конг са на почит червеният и жълтият цвят – символи на здраве, богатство, късмет и власт.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 12:01 pm

Ангрекум – Angraecum

HobbyKafe — Sat, 10 Dec 2011 13:28:03 +0000

Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.

Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна.

Подобно на други орхидеи ангрекумите не се нуждаят от твърде много грижи. Най-добре е да поливате ангрекумите сутрин, за да се избегне загниване, причинено от нощната влага. През лятото по време на вегетацията е необходимо подхранване. Торете през седмица с тор за орхидеи или със стандартни торове, но разредени два пъти повече. (Аз лично торя на всяко поливане, сиреч всяка седмица). Чувствителни са към засоляване на субстрата, така че промивките са наложителни. Поливките трябва да бъдат съобразени с условията на отглеждане, като субстратът трябва да бъде поддържан леко влажен, но не мокър. (могат да просъхват и нищо им няма, от опит знам). Субстратът трябва да бъде отцедлив, могат да бъдат качвани и на кора или корк. Ангрекумът е орхидея, която не се нуждае от ярка светлина. Силното слънце може да причини изгаряния по листата, а те се задържат на растението няколко години. Следователно ще гледате грозни петна доста дълго време ако слънцето не успее да убие вашия ангрекум. Освен заради естетичния вид, растението трябва да бъде предпазено от изгаряне, тъй като поразените места са много податливи на бактериални атаки. Най-удобно място за ангрекумите е под листата на други цветя. Ако отглеждате тази прекрасна орхидея правилно, тя ще ви възнагради с обилен цъфтеж в края на зимата и началото на пролетта.

от nel4o » Пет Ное 27, 2009 9:05 pm

Odontoglossum pulchellum-Одонтоглосум пулхелум. Отглеждане

Hobby Kafe — Sun, 09 Jan 2011 11:47:18 +0000

Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи.
Двойката листа са връхни на булбата, достигат до 36 см., твърдички, изправени и заострени, около 1,5 см. на ширина, на пипане имат хартена текстура.
Съцветието може да достигне до 36 см. на дължина, цветоноса излиза странично от основата на новата булба, разположен между нея и листоподобните люспи.
Цветовете са от три до осем на цветонос, много ароматни, дълготрайни. При отглеждане при по-високи температури от нормалните за вида, цветовете може да не се отворят напълно. Белите цветчета са с бледо розов оттенък, гледани отзад. Големината на цвета е около 3см., измерена, височината между широко разтворените венчелистчета може да достигне 4см. Ярко жълтия калус в основата на устната има тъмно червени точици
Отглеждане: Най-екстремалните температури, измерени в естествените за Осмоглосума условия са от -2С до 31С. Средно дневните препоръчителни температури на отглеждане на орхидеята са от 22 – 25С, нощни от 14 – 17С, с денонощна разлика от около 8 – 9С. Одонтоглосума изисква висока въздушна влажност – 75% почти целогодишно, като за около четири – пет месеца в края на зимата и началото на пролетта влажността може да се понижи до 65% . Дъждовния сезон е през лятото и есента и бързо се сменя с около шест месечен сух сезон късно на есен до рано на пролет. При отглеждане в домашни условия, след съзряване на новия прираст през есента, следва плавно да се намалят поливанията, без драстично засушаване.
Светлина: Сравнен с другите орхидеи, Осмоглосума има ниски изисквания към светлината – от 1000 до 1500 fc (foot candles). Можем да се ориентираме дали растението получва достатъчно светлина по листата – при преосветяване добиват червеника оттенък, а при нормално осветяване са ясно зелени.
Период на почивка: През зимния сезон е необходимо да се осигурят дневни температури от 19 до 22С и нощни от порядъка на 9-10С, със средна денонощна температурна разлика около 10 – 11С. Обилните дъждове са присъщи на естествения хабитат на Одонтоглосум пулхелум-а. Влажността е висока – сутрин има роса, а през деня обикновено и мъгли. През късната зима мъглите и росата не са често срещано явление, затова се препоръчва, при отглеждане в домашни условия, да се остави субстрата леко да се засуши между поливанията, но без да пресъхва напълно за дълъг период от време. Количеството вода трябва да е достатъчно, за да не се сгърчват булбите на Одонтоглосума. По време на периода на почивка не се подхранва, тори се на пролет, когато се появи новия прираст.
Размножаване: Чрез делене на булбите.

Фрагмипедиум – Phragmipedium. Отглеждане

HobbyKafe — Tue, 09 Nov 2010 21:10:30 +0000

Фрагмипедиумите са различна култура от пафилопедиумите. Около 20 вида са от Централна и Южна америка и са различни от азиатските пафилопедиуми и циприпедиумите от умерените северни ширини. Доскоро са считани за голяма рядкост в колекциите. Хибридите на фрагмипедиумите са лесни за отглеждане, растат по-бързо от пафилопедиумите, по-толерантни и здрави са като растения, цъфтят почти целогодишно ако им се осигурят подходящите условия.
Светлина, температура и въздушно движение: Тези три фактора са взаимносвързани и не могат да се разглеждат строго поотделно.
Светлината, необходима на фрагмипедиумите е някъде между изискваната от катлеите и вандите – ярка, но не пряка, около 3000-7000 fc. Те наистина са светлолюбиви растения, могат да се отглеждат и на сянка, но това ще забави растежа им и няма да цъфтят. Ако не са достатъчно осветени, цъфтежа на достигнало зрелост растение може да се забави до две години. И така, 40 вата луминисцентна лампа по 18 часа на ден целогодишно. Продължителността на осветяване не е необходимо да се променя през сезоните, фрагмипедиумите не са чувствителни към фотопериода.
Въздушното движение и температурите са пряко свързани със светлината. При едно добро въздушно движение имаме ефект на охлаждане върху листата на растенията и те могат да понесат по-голямо количество светлина. При 90F което е около 32С и директна слънчева светлина листата на фрага ще изгорят за минути, докато при добро въздушно движение растението може да се справи. Винаги е за предпочитане да не си правим експерименти и да ги преместим на засенчено място. Като температурни изисквания фраговете са междинна култура – нощните температури са между 18-20С, а дневните с около 5-8 градуса по-високи през деня. Задължително е засенчването на растенията при температури над 28С и осигуряване на добро въздушно движение – такова, че листата леко да се поклащат. Вярно е, че при по-високите температури растенията се развиват по-добре и цъфтят по-добре, особено изразен е червения цвят на Phrag. Kovachii, но и риска от бактериални и гъбични заболявания е по-висок. Около 4 часа след като полеете растението, листата му трябва да са напълно сухи, както и шийката на растението. Това е знак за осигурено добро движение на въздуха. В домашни условия обикновено се ползват вентилатори.
Трик: Пипнете листата на вашия фрагмипедиум – ако са леко студени и сухи, значи сте осигурили достатъчно въздушно движение. Ако са приятни и с телесна температура на пипане – повишете степените на вентилатора. Всички хибриди на фрагмипедиум, освен тези с участието на Phrag.besseae толерират по-високите температури.
Отглеждане на прозорец: Една от особеностите при отглеждането по прозорците е, че слънчевата светлина е директна, затопля саксията и се увреждат корените, особено ако съда е пластмасов. Можете да поставите пластмасовата саксия в по-дълбок керамичен съд, така ще осигурите ниски температури за корените. Пространството между двата съда не запълвайте с пръст – въздуха е по-добър изолатор.
Вода: Много се коментира качеството на водата, с която се поливат орхидеите. Видовата орхидея се полива с пречистена вода – най-често обратно осмозирана. Но при хибридовите това не е точно така. Докато поддържате растението леко влажно, качеството на водата не е чак такъв проблем. Проблем е ако пресъхне субстрата. Обикновено черните краища на листата на орхидеите са описвани като белег на преторяване, но всъщност са сигурен знак, че растението е оставено прекалено сухо между поливанията. Поливайте със същата вода, с каквато поливате и останалите си орхидеи ако няма признаци на стрес при тях. Особено важно е корените на фрагмипедиумите да се поддържат непрекъснато влажни. В естествените си хабитати те растат в близост до водоизточници и много често част от корените им са потопени във вода.
Въздушната влажност, необходима на хибридните фрагмипедиуми е около 35%. Разбира се, че растението ще се развива и цъфти по-добре при влажност от 60-80%, но и при по-ниска влажност ще се чувства добре.
Субстрат: Отглеждайте фрагмипедиума в такъв субстрат, какъвто ползвате за останалите си орхидеи и можете лесно да прецените кога е пресъхнал. Основно трябва да е въздухопропусклив и влагозадържащ. В Нова Зеландия фрагмипедиумите са отглеждани в чист сфагнум мъх с добър успех. Пресаждат се целогодишно, ако субстрата започне да се разпада или корените на новия прираст излязат над него. Казват, че са подходящи и за полу-хидропонно отглеждане.
Примерна смес: 4 части кори, 1 част въглен, 1 част вулканична скала, 1 част едър вермикулит.
Торене: Когато четох съветите на Лео Шордж за торенето, се смях на глас. Човека в прав текст беше написал – няма голямо значение кой е производителя и какъв е тора, за домати или африкански теменужки, както и дали съдържа карбамид – растенията не могат да четат етикетите. Основното е – високо съдържание на азот и ниско на фосфор, ¼ чаена лъжичка на 3 литра вода, всяко второ или трето поливане, но не повече от два пъти месечно. Погрешни са препоръките за торене с високо съдържание на фосфор през есента. Това са градски легенди от историята на английското градинарство през 1920-та година и не са доказани от практиката при отглеждане на фрагмипедиумите. Основното е да се поддържат корените винаги влажни и тора да съдържа микроелементи. Като най-подходяща Лео предлага формулата, разработена от Мичигънския Щатски Университет – 13:1:13:7:2:2, респективно азот, фосфор, калций, магнезий и сяра.
Това е основното при отглеждането на хибридни фрагмипедиуми. Не изглежда трудно – малко вода, слънце и време и ще имате разцъфнала орхидея. Забавлявайте се.

Статия: от lila »

Пескаторея (Пескатория) – Pescatorea. Болея – Bollea

HobbyKafe — Sat, 30 Oct 2010 19:27:55 +0000

В рода Пескаторея (Пескатория) (Pescatorea или Pescatoria) са включени около тридесет вида орхидеи от подсемейство Епидендроидни (Epidendroideae). За пръв път са описани от Рейченбах през 1852 г. Ботаническото си име дължат на Жан-Пиер Пескатор (1793-1855), френски ботаник и колекционер на орхидеи. През 2005 г., въз основата на ДНК тестове, извършени от У.Уитън, към рода Пескаторея са отнесени и около 12 вида от бившия род Болея (Bollea), носещ името на немския ботаник и любител на орхидеи д-р Бол. Доказано е, че генетично нямат различия.
Разпространение: Естествения им хабитат са планинските тропически дъждовни гори на Коста Рика, Еквадор и Колумбия, от 300 до 3000 м. надморска височнина.
Описание: Средни до големи епифитни симподиални орхидеи. Нямат псевдобулби. Коренището е късо. Листата са разположени във ветрилообразна розетка, линейни, копиевидно заострени, светло зелени, от три до пет двойки, на дължина до 60 см. Цветовете се появяват на къс цветонос от пазвите между листата, единични, месести, с восъчна текстура, силно ароматни, могат да достигнат до 10 см.
Отглеждане: Пескатореите са хладнолюбиви, но има и топлолюбиви. Лесно се приспособяват към по-високи температури. Дневните целогодишни температури в зависимост от вида са между 16 – 28С, като могат да понесат повишение до 32С, а нощните между 10 – 18С. В домашни условия на болеите трябва да се осигури минимален температурен припад от 4С, оптималния вариант е 6-10С за да цъфти.
Пескатореята изисква висока въздушна влажност – между 70-80%. Сухия въздух се отразява зле на развитието на тези орхидеи. Листата се нагърчват като хармоника и се забавя общия им растеж. И тук е в сила правилото: при висока температура, висока въздушна влажност и често проветряване на помещението, за да не се създават предпоставки за загниване и развитие на гъбични заболявания по листата.
Болеите обичат влагоемкия субстрат. Отглеждат се или в съвсем чист сфагнум или в смес равни части сфагнум, кори от хвойнови дървета (пиния), торф, кокосов чипс и … парченца стиропор за дренаж. Субстрата трябва да се поддържа винаги леко влажен, но не напълно мокър. Пресаждат се рядко, обикновено при засоляване на субстрата или при прекалено разрастване на растението. Подходящият момент настъпва, когато новия прираст достигне 5 см. височина и има образувани собствени корени.
От началото на май до края на септември пескатореите трябва да се предпазват от преки слънчеви лъчи. Осигуряването на ярка, но разсеяна светлина е предпоставка за обилен цъфтеж. Поливането като правило зависи от температурата на помещението, в което се отглежда орхидеята и е по-често при високи температури. В саксията или подложката не трябва да се задържа вода. Може да загният корените и/или долната част на болеята. За предпочитане е леко затоплената вода – около 30-35С. Така се имитират температурите на дъждовете в естествените условия в Еквадор и Колумбия.
При пескаториите се препоръчва подхранване със специализиран тор през поливане, като се редува с опръскване с разредена, двукратно по-ниска доза тор на листната маса. В началото на периода на нарастване се прилага тор с по-високо съдържание на азот. Когато новия прираст достигне на височина половината от нормалния размер на орхидеята, се подхранва с тор с повишено съдържание на фосфор.
Пескаториите нямат ясно изразен период на покой.
Цъфтеж може да се наблюдава от март до септември. След като прецъфти, цветоносите се отстраняват. Ако е необходимо, растението се пресажда и за кратко леко се засушава. Това се практикува единствено за да се предотврати кореново гниене и за по-успешната аклиматизация след пресаждане.
От средата на май до средата на септември, в зависимост от климатичните условия, болеята може да се отглежда и на открито – на тераса или в градина, защитена от преките слънчеви лъчи, ветрове и дъждове. Естествените температурни припади стимулират в много по-голяма степен обилния цъфтеж и растеж.
Размножаване: В домашни условия пескаториите се разможават единствено вегетативно, чрез делене на коренището. Всяко ново растение трябва да има поне три розетки.
Възможни проблеми при отглеждане: Изсъхване на крайчетата на листата се наблюдава при нередовно поливане и дълго засушаване, както и при поливане с вода с високо минерално съдържание. При прекалено високи температури болеята може да засуши цветоноса, както и при недостиг на светлина или при липса на дневно-нощна температурна разлика.

Статия: от lila »
Снимка: Wikipedia

Кориантес – Coryanthes. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Sun, 26 Sep 2010 21:21:38 +0000

Родът Кориантес – Coryanthes се състои от 30 вида, открити в Южна Америка от Гватемала до Боливия. Разпространени са в горещи, влажни региони до 1000 м. надморска височина. Наричат ги още „орхидея кофа” заради специфичната форма на цветовете. През 1831 година Сър Уилям Хукър, английски ботаник и систематик, за първи път описва Кориантес макулата (Coryanthes maculate) като вида Кориантес.
Описание: Относително голям симподиален епифит. Растението с листата е приблизително около 45 см, но може да достигне и 70 см. Псевдобулбите са елипсовидни и характерно оребрени, с дължина от 7до 15 см. Листата излизат по две, при някои видове до три от върха на всяка булба, на набраздени дръжки, тесни, островърхи и дълги от 35 до 55 см, с от три до пет прожилки при различните видове. Съцветието е висящо, с големината от 30 до 60 см, с дълъг цветонос, излизащ от основата на псевдобулбите и завършващ с цветовете – от два до четири, големи около 13 см, много ароматни, но недълготрайни.
Устройство на цвета: Всички орхидеи имат еднаква репродуктивна система – колона (column), яйчници (ovary), полиния (pollinia) и близалце (stigma). Цвета на Кориантеса не прави изключение, но има много екстравагантен вид. Яйчниците представляват стволовидна връзка между цвета и цветоноса. Чашелистчетата, които първоначално служат като външна обвивка на неразтворения още цвят, са тънки като мембрани. Страничните чашелистчета имат вид на крилца при току-що отворения цвят, но с времето се нагърчват като драперия. Задното чашелистче образува покритие като носле, увито около и по края на колоната. Сама по себе си колоната не е странно оформена, но се вписва толкова плътно между венчелистчетата, че създава илюзията, че са захванати помежду си. Колоната съдържа едновременно и мъжкия прашник и женското близалце. Сравнително малките странични венчелистчета са също тънки и мембрановидни като чашелистчетата. Разположени са успоредно на колоната, а понякога я покриват. Третото венчелистче, което се развива като устна или labellum при орхидеите е много сложно устроено при Кориантеса. Разположено е в близост до върха на яйчниците с тънки, свързващи структури. След тях е разделено на три части, наречени хипохилум, мезохилум и епихилум. Хипохилума е шапковиден и аромата на цвета идва от жлезите под капачето. Мезохилума се спуска под капачето към кофо-подобния епихилум – последния сегмент на устната и приляга плътно върху колоната, където завършва. На колоната са разположени и двойка жлези, наречени плеуриди (pleurid). От тях се пълни с течност подобното на кофичка образувание на цвета на Кориантеса.
Размножаване: В естествени условия Кориантеса се опрашва единствено от мъжките пчели от родовете Eulaema или Euglossa. Този процес е описан от Д-р Гернот Берголд от Венецуела, на чието име са наречени два от видовете Кориантес. Привлечени от аромата на цвета, насекомите попадат в кофичката с течност. Крилете им се омокрят от течността и не могат да излетят, нито да изпълзят нагоре по хлъзгавите вътрешни стени на цвета. Единствената възможност е да изпълзят между края на епихилума и върха на колоната. Това пространство е много тясно и в борбата си да се освободи, пчелата раздвижва капачето на прашника и така освобождава цветния прашец, който попада върху нея. Пчелите са толкова привлечени от аромата, че забравили за нелекия изход, отново се опитват да се доберат до вътрешността на цвета. Попадайки в кофичката с течност повторно, оставят част от прашеца върху близалцето при опитите си да намерят изход, като по този начин опрашването може да продължи часове.
Отглеждане: Температурите в естествения хабитат на Кориантеса варират съвсем слабо в продължение на цялата година. Дневните са от порядъка на 27-29C (80-84F), нощните са около 18-20C (64-68F), а температурните амплитуди са между 7-9C (12-17F). Въздушната влажност е приблизително 80% целогодишно. В регионите на разпространение на тази орхидея сухия период е от два до три месеца, от декември до февруари. През останалото време в естествената му среда валят обилни дъждове. Кориантеса нараства и цъфти почти целогодишно, но през сухия период следва да се редуцира поливането, особено в условията на късия зимен ден и по-ниските температури. Кориантеса трябва да е във влажен субстрат непрекъснато, особено в периода на активен растеж.
Подхранва се веднъж седмично, с дози от половин до четвърт от препоръчваните. Тор с високо съдържание на азот (N) се прилага от пролетта до средата на лятото, а от ранна есен до началото на зимата – с повишено съдържание на фосфор (P). През периода на почивка не се тори.
Подобно на Станхопеите (Stanhopea) и Гонгорите (Gongora), цветоноса излиза от основата на булбите и съцветието виси надолу. Поради тази причина се отглеждат окачени или в кошничка. Поддържането на висока киселинност и постоянно мокър субстрат е препоръчителна. През 1978г. Д.Кенеди, в статия за Orchid Digest article описва опита на Д-р Фоули, който установил, че кориантесите се развиват много добре, ако са в субстрат от Palco wool (кори от секвоя) и непрекъснато поддържани мокри. В мравчените гнезда, където виреят кориантесите в естествената си среда, се съдържа мравчена киселина в големи количества, с pH около 3. Корите от секвоя също имат pH около 3 и са почти единствения субстрат, който отговаря на тези условия.

Аерангис Лутео Алба Родостикта – Aerangis luteo alba var Rhodosticta. Отглеждане

HobbyKafe — Wed, 25 Aug 2010 20:41:40 +0000

Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.

Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.

Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.

Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.

Отглеждане: Тази африканска орхидея може да бъде отглеждана еднакво добре както в саксия, така и окачена на кора. Ако растението е окачено, трябва да помним, че от особена важност е поддържането на постоянна висока влажност. В противен случай растението се дехидатрира и може да загине. Ако не можем да осигурим високи нива на въздушна влажност, препоръчително е отглеждането в саксия. Като субстрат се използва смес от сфагнум мъх и дребни борови кори, както и дребен кокосов чипс, кокосови влакна, могат да се добавят нишки дъвовидна папрат и парченца въглен . Саксията е добре да е керамична.

Светлина: Условията, необходими за Аерангис Родостикта са подобни на тези, които изисква Фаленопсиса. Подходящо разположение е на източен прозорец, но трябва да се предпазва от преките слънчеви лъчи. Много добре се развива и под изкуствено осветление в орхидариуми и палудариуми.

Температури: Тези мини орхидеи принадежат към топлолюбивите като изисквания. Препоръчителни зимни дневни температури от 21- 27 C (70-80 F) и нощни от 14,5- 18 C (58-64 F ). Летните температури могат да са с градус – два по-високи.

Влажност: Висока, над 70%. Задължитело е ползването на овлажнител или често опръскване.

Поливане: Най-добре е да се полива с мека, неваровита, дъждовна или обратно осмозирана вода. Може да се използва и престояла чешмяна вода ако е с pH около 7,5 или по-ниско. Субстрата или подложката, на която е окачено растението, не трябва да изсъхват напълно между две поливания. Преполиването от друга страна може да доведе до кореново гниене и гъбични инфекции. В такъв случай се препоръчва третиране с фунгицид и бактерициден препарат на медна основа.

Торене: Ако аерангиса е окачен на кора, се препоръчва торене със специализиран тор за орхидеи с всяко опръскване. Подходяща формула е NPK 20-20-20. Разтвора се приготвя с половината от дозата тор, указана на етикета от производителя. Добре е предварително да се промие на течаща вода и да се опръсква в последствие с торния разтвор, за да се избегне засоляване.

При отглеждане в субстрат се тори през поливане през летния сезон и на всяко трето поливане през зимата. Торовете за орхидеи не трябва да съдържат урея (карбамид).

Пресаждане: Подходящ сезон за пресаждане е на пролет, след като прецъфти.

Вредители и болести при орхидеите. Част 1 / 3

HobbyKafe — Sun, 25 Jul 2010 18:16:25 +0000

Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания.
Като предпазна мярка за предотвратяване на появата на нови вредители и развитие на болести, субстрата трябва да е обеззаразен. Новозакупените растения е добре също да се пресадят, за да се намали вероятността от привнос на вредители, гъбични заболявания и т.н.
Санитарно-хигиенни мероприятия:
Растенията се поливат, киснат и торят всяко с отделен разтвор, като ползваната вече веднъж вода се изхвърля, за да се избегне пренасянето на вредители, гниене, зарази и т.н. от едно растение на друго. Това е една от най-често допусканите грешки при отглеждане на орхидеи.
Дезинфекция на съдовете, кошнички, саксии, подложки за окачените с 1,5% разтвор на меден сулфат (CuSO4).
Унищожаване на невъзвратимо болните и силно увредени растения, които не подлежат на лечение. Тези, които са заразени е добре да се изолират отделно, без контакт с останалите растения за периода на лечение или обезпаразитяване.
Редовно използване на механически мерки в борбите с вредителите:
Използване на примамки за мокрици и охлюви;
Изтриване на листата на растенията с разтвор на 40% спирт и разтвор на хвойнов екстракт (20г. на 1 л. ) за намаляване вероятността за разитие на шитовидни , власести и др. въшки.
Използване на биологични методи:
Използването на биологичните методи се практикува предимно в оранжерии и разсадници.
Внасяне и аклиматизация на паразити и хищници, унищожаващи вредителите – фитосейлус (Phytoseiulus persimilis), циклонеда (Cycloneda limbifer), афидиус (Aphidis matricariae), криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri);
Използване на фитонцидни растения за подтискане развитието на бактериози, кореново гниене и др.
При малка ефективност от предпазните мерки и висока опасност от силно увреждане на растенията от вредители и патогени, през април и в края на октомври се провеждат двукратно обаработки с комбинирани смеси пестициди.

Neottia nidis – avis (L.) L. C. M. Richard – Истинска гнездовка. Разпространение.

HobbyKafe — Sat, 22 May 2010 19:49:52 +0000

Neottia nidis – avis – Истинската гнездовка е многогодишно растение от семейство Орхидееви (Orchidaceae), земна орхидея, безхлорофилна, сапрофитно растение. През 1586 г. тази дива орхидея е описана от френския ботаник и лекар Жак Делешамп, който сравнява коренището и с птиче гнездо, откъдето идва името гнездовка.
На височина достига от 15 до 40 см. Истинската гнездовка е дива орхидея, восъчно-жълтеникаво-кафява на цвят. Съцветията са гроздовидни, цветчетата са със звънчевидна форма и са подредени спираловидно. Околоцветните листчета са кафяви и еднакви, а устната е раздвоена на върха. Листата на тази дива орхидея също са кафяви. Върху изсъхналото стебло след прецъфтяване остават празните семенни капсули до следващата година. Ризомата (достига до 10 – 12 см.) е хоризонтално разположена, от нея излизат същинските корени с дебелина до 5 мм. и дължина до 10 см.

Истинската гнездовка цъфти от май до края на юни в зависимост от климатичните особености на района. Цъфтежа може да бъде подземен. Опрашва се от насекоми, може и да се самоопрашва чрез полени при опадане на цветовете и от цветния прашец, отложен върху стеблото като налеп.

Neottia nidis – avis – Истинската гнездовка много често е разглеждана като паразитно растение тъй като е безхлорофилна и не фотосинтезира. Като повечето орхидеи диворастящата гнездовка има по-бавна обмяна на веществата, подсигурена от добре разработени механизми на пестене на хранителен ресурс. Потребостите от вода и азот са значително занижени поради липсата на хлорофил, който е основен техен консуматор. Симбиозна е с микоризи – гъбички на семейството Sebacinaceae. Гъбните хифи подпомагат корените на растението да извличат необходимите му хранителни вещества. Всъщност не се приемат като сапрофити в тесния смисъл на термина, а по-скоро са хетеротрофити, тъй като имат несамостойно хранене. През 1899 г. Ноел Бернар отбелязва, че при истинската гнездовка, наблюдавана в гората на Фотенбло, хифите играят решаваща роля за покълването и поникването на растението. По-късно е отбелязано, че това е общо явление, присъщо на всички орхидеи. Хифите служат като псевдокорени, от които корените на орхидеята получават хранителни вещества. Симбиозата между корените на растенията и гъбите е крехка, поддържа се чрез механизъм на секретиране на orchinol hircynol, който предотвратява навлизането на хифните нишки в самия корен на диворастящата охидея. Neottia, Limodorum, Corallorhiza и Monotropa Epipogium са единствените сапрофити в умерения климатичен пояс.

Почва – предпочита неутрално pH, основно листовка, вирее в сенчести дъбови, букови, габърови гори. Тези диви орхидеи са разпостранени из горите (до 1500 м. надморска височина) на почти цяла България, Европа, Азиатската част на Турция и Африка – в Алжир.

Галеандра Lindl. – Galeandra Lindl. Видове. Отглеждане

HobbyKafe — Tue, 27 Apr 2010 14:15:06 +0000

Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Cymbidieae
Subtribe: Cyrtopodiinae
Alliance: Cyrtopodium
Genus: Galeandra Lindl.

Името Галеандра – Galeandra (Gal) произлиза от гръцките думи Galea, която означва шлем и Andros мъжки.
Синоним: Corydandra Rchb., 1841
Среща се в тропическите райони на Америка, половината от тях са в средна Бразилия и един вид в югоизточна Азия, в райони до 1000 м. надморска височина.

Биологично описание: Галеандрите са симподиални орхидеи, с размери от миниатюрни до средни растения. Псевдобулбите са от закръглени до вретеновидни, с големина от 1 до 26 см. Листата са тесни, дълги и заострени. Съцветията са горни (апикални) и гроздовидни. Цветовете са с ясно изразена фуниевидна устна и много характерна щпора. Разнообразни са като цвят – варират от бяло през синкаво- лилаво, наситено червено до кафеникавата гама.

Отглеждане: Галеандрите са епифитни и литофитни (земни) орхидеи. Описват се като трудни за отглеждане, затова малко колекционери ги притежават, но по мои лични наблюдения (върху Галенадра бауери – Galeandra baueri) не са от най-капризните.
Условията, които изискват са не много по-различни от общите за отглеждане на орхидеи – ярка светлина, непряко слънцеогряване, освен в ранните сутрешни часове или късния следобед, добра аерация, висока влажност – 75-80%. Като температурни изисквания са най-често в средния диапазон, но има видове, понасящи и по-високи температури – в зависимост от биологията на растението. За тези, които през топлите месеци не толерират горешините над 28 С , се наблюдава най-често забавяне на растежа. Ако нямате възможност да понижите температурите, осигурете по-висока влажност от обикновената и много добро въздушно движение. Могат да се отглеждат в субстрат от кори на иглолистни дървета, както и окачени. Преди поливане, корените трябва да са изсъхали. Тори се умерено, с малка доза (NPK 20:20:20 1 gr./1 l.) на всяко поливане или с пълна доза (NPK 20:20:20 1 gr./0.5 l.) през поливане. Торът не трябва да съдържа урея. Понасят за кратко пълно засушаване. Цъфтят обилно при подходящи грижи, цветоноса излиза връхно на булбата. Имат период на покой, следващ цъфтежната фаза, през който не се тори и се полива по-оскъдно. Старите булби обикновено са обезлистени.

Видове – включително остарелите наименования
Всички видове на род Галеандра са включени в Приложение II на CITES – тоест са защитен вид. Познати са около 40 вида галеандри:

Galeandra andamanensis Rolfe, 1895
Galeandra angornensis Rchb.f., 1847
Galeandra angornensis Rchb.f. in W.G.Walpers, 1863
Galeandra arundinis Garay & G.A.Romero, 2005
Galeandra badia Garay & G.A.Romero, 1998
Galeandra barbata Lem., 1856
Galeandra batemanii Rolfe, 1892
Galeandra baueri Lindl. in F.A.Bauer, 1830 typus
Galeandra baueri var. pilosocolumna C.Schweinf., 1944
Galeandra beyrichii Rchb.f., 1850
Galeandra bicarinata G.A.Romero & P.M.Br., 2000
Galeandra biloba Garay, 1999
Galeandra bouliawongo Rchb.f., 1852
Galeandra camptoceras Schltr., 1910
Galeandra carnevaliana G.A.Romero & Warford, 1995
Galeandra chapadensis Campacci, 2001
Galeandra claesii Cogn., 1893
Galeandra coxipoensis Hoehne, 1912
Galeandra cristata Lindl., 1844
Galeandra curvifolia Barb.Rodr., 1877
Galeandra descagnolleana Rchb.f., 1887
Galeandra devoniana M.R.Schomb. ex Lindl., 1840
Galeandra dives Rchb.f. & Warsz., 1854
Galeandra duidensis Garay & G.A.Romero, 1998
Galeandra euglossa Rchb.f., 1852
Galeandra extinctoria Lindl., 1833
Galeandra fiebrigii Schltr., 1922
Galeandra flaveola Rchb.f., 1887
Galeandra funckiana Lindl. ex Rchb.f., 1881
Galeandra funckii Lindl. ex Rchb.f., 1856
Galeandra gracilis (Lindl.) Lindl., 1833
Galeandra graminoides Barb.Rodr., 1877
Galeandra greenwoodiana Warford, 1994
Galeandra harveyana Rchb.f., 1883
Galeandra huebneri Schltr., 1925
Galeandra hysterantha Barb.Rodr., 1877
Galeandra juncea Lindl., 1840
Galeandra junceoides Barb.Rodr., 1877
Galeandra lacustris Barb.Rodr., 1877
Galeandra lagoensis Rchb.f. & Warm. in H.G.Reichenbach, 1881
Galeandra leptoceras Schltr., 1920
Galeandra levyae Garay, 1999
Galeandra longibracteata Lindl., 1862
Galeandra macroplectra G.A.Romero & Warford, 1995
Galeandra magnicolumna G.A.Romero & Warford, 1995
Galeandra minax Rchb.f., 1874
Galeandra montana Barb.Rodr., 1881
Galeandra multifoliata W.Zimm., 1934
Galeandra nivalis Mast., 1882
Galeandra paraguayensis Cogn., 1903
Galeandra paranaensis Schltr., 1920
Galeandra petersii Rchb.f., 1847
Galeandra pilosocolumna (C.Schweinf.) D.E.Benn. & Christenson, 2001
Galeandra pubicentrum C.Schweinf., 1943
Galeandra quartiniana (A.Rich.) Rchb.f. in W.G.Walpers, 1852
Galeandra santarena S.H.N.Monteiro & J.B.F.Silva, 2003
Galeandra stangeana Rchb.f., 1856
Galeandra styllomisantha (Vell.) Hoehne, 1952
Galeandra villosa Barb.Rodr., 1877
Galeandra viridis Barb.Rodr., 1881
Galeandra xerophila Hoehne, 1915

от lila » Вто Апр 27, 2010 4:02 pm