Бразия (Brassia) са епифитни орхидеи от Америка.Те са около 35 вида, с ареал от Флорида до Южна Америка. Растат във влажните гори на надморска височина до 1500 м. Могат да станат доста големи. Цветоноса излиза от основата на новата псевдобулба и може да достигне до един метър на дължина. Бразия се нарича също „паяк орхидея“ в резултат на дългите и остри листа на цветовете, които приличат на паяк.
СВЕТЛИНА: Нека мястото на Бразия е много светло, но да се избягва излагането на преки слънчеви лъчи. Изисква много и ярка светлина със засенчване между 11 и 3 наобяд. Ориентир е цветът на листата, ако са тъмнозелени, значи светлината е недостатъчна. Твърде силна слънчева светлина може от друга страна да предизвика пожълтяване на листата. Read the rest of this entry »
В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.
С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.
Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.
Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища Read the rest of this entry »
Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.
Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна. Read the rest of this entry »
Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи. Read the rest of this entry »
Фрагмипедиумите са различна култура от пафилопедиумите. Около 20 вида са от Централна и Южна америка и са различни от азиатските пафилопедиуми и циприпедиумите от умерените северни ширини. Доскоро са считани за голяма рядкост в колекциите. Хибридите на фрагмипедиумите са лесни за отглеждане, растат по-бързо от пафилопедиумите, по-толерантни и здрави са като растения, цъфтят почти целогодишно ако им се осигурят подходящите условия.
Светлина, температура и въздушно движение: Тези три фактора са взаимносвързани и не могат да се разглеждат строго поотделно.
Светлината, необходима на фрагмипедиумите е някъде между изискваната от катлеите и вандите – ярка, но не пряка, около 3000-7000 fc. Те наистина са светлолюбиви растения, могат да се отглеждат и на сянка, но това ще забави растежа им и няма да цъфтят. Ако не са достатъчно осветени, цъфтежа на достигнало зрелост растение може да се забави до две години. И така, 40 вата луминисцентна лампа по 18 часа на ден целогодишно. Продължителността на осветяване не е необходимо да се променя през сезоните, фрагмипедиумите не са чувствителни към фотопериода.
Въздушното движение и температурите са пряко свързани със светлината. При едно добро въздушно движение имаме ефект на охлаждане върху листата на растенията и те могат да понесат по-голямо количество светлина. При 90F което е около 32С и директна слънчева светлина листата на фрага ще изгорят за минути, докато при добро въздушно движение растението може да се справи. Винаги е за предпочитане да не си правим експерименти и да ги преместим на засенчено място. Read the rest of this entry »
В рода Пескаторея (Пескатория) (Pescatorea или Pescatoria) са включени около тридесет вида орхидеи от подсемейство Епидендроидни (Epidendroideae). За пръв път са описани от Рейченбах през 1852 г. Ботаническото си име дължат на Жан-Пиер Пескатор (1793-1855), френски ботаник и колекционер на орхидеи. През 2005 г., въз основата на ДНК тестове, извършени от У.Уитън, към рода Пескаторея са отнесени и около 12 вида от бившия род Болея (Bollea), носещ името на немския ботаник и любител на орхидеи д-р Бол. Доказано е, че генетично нямат различия.
Разпространение: Естествения им хабитат са планинските тропически дъждовни гори на Коста Рика, Еквадор и Колумбия, от 300 до 3000 м. надморска височнина.
Описание: Средни до големи епифитни симподиални орхидеи. Нямат псевдобулби. Коренището е късо. Листата са разположени във ветрилообразна розетка, линейни, копиевидно заострени, светло зелени, от три до пет двойки, на дължина до 60 см. Цветовете се появяват на къс цветонос от пазвите между листата, единични, месести, с восъчна текстура, силно ароматни, могат да достигнат до 10 см.
Отглеждане: Пескатореите са хладнолюбиви, но има и топлолюбиви. Лесно се приспособяват към по-високи температури. Дневните целогодишни температури в зависимост от вида са между 16 – 28С, като могат да понесат повишение до 32С, а нощните между 10 – 18С. В домашни условия на болеите трябва да се осигури минимален температурен припад от 4С, оптималния вариант е 6-10С за да цъфти. Read the rest of this entry »
Родът Кориантес – Coryanthes се състои от 30 вида, открити в Южна Америка от Гватемала до Боливия. Разпространени са в горещи, влажни региони до 1000 м. надморска височина. Наричат ги още „орхидея кофа” заради специфичната форма на цветовете. През 1831 година Сър Уилям Хукър, английски ботаник и систематик, за първи път описва Кориантес макулата (Coryanthes maculate) като вида Кориантес.
Описание: Относително голям симподиален епифит. Растението с листата е приблизително около 45 см, но може да достигне и 70 см. Псевдобулбите са елипсовидни и характерно оребрени, с дължина от 7до 15 см. Листата излизат по две, при някои видове до три от върха на всяка булба, на набраздени дръжки, тесни, островърхи и дълги от 35 до 55 см, с от три до пет прожилки при различните видове. Съцветието е висящо, с големината от 30 до 60 см, с дълъг цветонос, излизащ от основата на псевдобулбите и завършващ с цветовете – от два до четири, големи около 13 см, много ароматни, но недълготрайни. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Read the rest of this entry »
Neottia nidis – avis – Истинската гнездовка е многогодишно растение от семейство Орхидееви (Orchidaceae), земна орхидея, безхлорофилна, сапрофитно растение. През 1586 г. тази дива орхидея е описана от френския ботаник и лекар Жак Делешамп, който сравнява коренището и с птиче гнездо, откъдето идва името гнездовка.
На височина достига от 15 до 40 см. Истинската гнездовка е дива орхидея, восъчно-жълтеникаво-кафява на цвят. Съцветията са гроздовидни, цветчетата са със звънчевидна форма и са подредени спираловидно. Околоцветните листчета са кафяви и еднакви, а устната е раздвоена на върха. Листата на тази дива орхидея също са кафяви. Върху изсъхналото стебло след прецъфтяване остават празните семенни капсули до следващата година. Ризомата (достига до 10 – 12 см.) е хоризонтално разположена, от нея излизат същинските корени с дебелина до 5 мм. и дължина до 10 см. Read the rest of this entry »
