Изчитайки редица статиии из интернет и на други места, (по причина че съм собственик на Coelogyne cristata) срещнах много и различни мнения, повечето от които „това не е никак сложно за отглеждане растение”. С натрупването на информация, аз леко ще се дистанцирам от тези твърдения.
С благодарност към SYD, снимка от личната и колекция
Coelogyne cristata – Ангелската орхидея на Хималаите расте на високо – 1700 -2300 м. надморска височина, по дървета и скали. Епифит. В естествена среда вирее при температури +10°С до +16°С, висока влажност. Издържа и по-високи температури – до +25°С в домашни условия. Има овални – от кръгли до елипсовидни булби, светло зелени на цвят, с двойка тънки, дълги и твърдички заострени листа – дълги от 10 до 25 см. При младите и неузрели булби повъхностната ципа-обвивка е почти прозрачна и през нея може да се види вътрешността. Големината им варира от състоянието на растението.
Read the rest of this entry »
Циприпедиум (Cypripedium) е род от 47 вида. Земна орхидея често с много цветове на едно стъбло. Срещат се предимно в по-студения климат на Северното полукълбо, в Северна Америка, Европа и Азия. Някои растат в тундрата на Аляска и Сибир, което е необичайно студено местообитание за орхидеи. Те могат да издържат на екстремно студено, отглеждане в снега и цъфтят когато снегът се стопи. В дивата природа са на изчезване, поради намаляващите им местообитания. Наричат ги Дамски пантофки. Родът има дълга история, датираща от 2500 години в Далечния Изток, където са били използвани за лекарство.
Почва никога не трябва да изсъхне напълно, дръжте добре поливано, но не и стоящо във вода. Наторявайте редовно по време на настъпването на пролетта, използвайте търговски минерални торове в една четвърт от нормалната концентрация.
Read the rest of this entry »
Disa uniflora е земна орхидея. Съществуват доста видове. 300 вида от този род са разпространени в Централна и Южна Африка. Цъфтят през юни-юли в различни цветове-червени, оранжеви, розови, жълти и бели.
Температура: За предпочитане да не замръзва, между 0 и 35 градуса по Целзий, кореновата система винаги под 25 градуса по Целзий. Издържа до -3 градуса. Колкото е възможно да се избягва затоплянето на кореновата система, на практика пълна светлина през лятото, 50% през зимата. Виреят добре на хладно и сенчесто място. Не понасят добре краткотрайни високи температури и сух въздух. Read the rest of this entry »
Дисите са разпространени в Южна Африка и растат високо по планинските върхове и тревистите планински склонове. Ярките им цветове ги правят едни от най-забележителните растения в това местообитание, въпреки че цветовете им са малки по размер. Изключение прави Disa uniflora, чиито цветове са ярко червени и достигат 12 см в диаметър.
Въпреки горещият климат, в който живеят, те са студенолюбиви орхидеи. За това се гледат лесно и са подходящи за цветари, почитатели на Coelogyne, Cymbidium, Pleione и други орхидеи, изискващи по-ниски температури.
Докато някои видове се наблюдават рядко (тъй като са малко и са тясно локализирани на определено място), други са често срещани и в някои области има изобилие от тях.. Могат да се видят колонии от стотици или хиляди индивиди, особено, ако площта е била горена наскоро.
Опрашването на дисите е много разнообразно като се започне от самоопрашване и се стигне до опрашване от пчели, пеперуди и малки мухи.
Цъфтят през пролетта и лятото. Read the rest of this entry »
История на Фукиран – History of Fukiran
Мистиката е неизменна част от японската култура и много са причините за това явление – езиковата бариера, малкия информационен обмен между Япония и останалия свят, географските разстояния, затрудняващи контактите. Достъпа до богатата култура на Япония е бил силно ограничен, както и до традициите в отглеждането на орхидеи.
За да разберем традицията на отглеждане на японските орхидеи следва да отбележим, че за естетиката е от значение цялото растение, не само цвета. Това е добре документирано още в най-ранните записи – публикувани в китайските книги „Senkaku Ruisho“ (преди 1600) и „Kashi Sahen“ (през 1617) . В текстовете наричат „Neofinetia falcata” „Keiran Ichimei Fuuran”, който по-късно добива популярност като “Fuuran“, термин, широко използван днес за ботаническата (дива) форма на Neofinetia falcata. Най-ранната културна информация се намира в „Kadan Komoku“, написана през 1665, което потвърждава отглеждането им през периода Kanbun. В този текст се обсъждат общо различни видове растения, като е посочен Fuuran, но няма описание за формите, отглеждани днес. Европейския ентусиаст-орхидеевъд страстно купува много и различни видове, събирайки ги от цял свят, като информацията, свързана с културата на отглеждане на тези орхидеи е много малка или напълно погрешна в общия случай, поради което голяма част от тях изобщо не оцеляват.
Японците изучават и култивират Fuuran от стотици години и имат забележителни резултати в отглеждането им. Read the rest of this entry »
С благодарност към SYD, снимка от личната и колекция
