Бразия (Brassia) са епифитни орхидеи от Америка.Те са около 35 вида, с ареал от Флорида до Южна Америка. Растат във влажните гори на надморска височина до 1500 м. Могат да станат доста големи. Цветоноса излиза от основата на новата псевдобулба и може да достигне до един метър на дължина. Бразия се нарича също „паяк орхидея“ в резултат на дългите и остри листа на цветовете, които приличат на паяк.

СВЕТЛИНА: Нека мястото на Бразия е много светло, но да се избягва излагането на преки слънчеви лъчи. Изисква много и ярка светлина със засенчване между 11 и 3 наобяд. Ориентир е цветът на листата, ако са тъмнозелени, значи светлината е недостатъчна. Твърде силна слънчева светлина може от друга страна да предизвика пожълтяване на листата.

ТЕМПЕРАТУРА: Хибридите са като цяло умерени орхидеи: температури 23-25ºС през деня и 13-16ºС през нощта. Уверете се, че имате добра температурна разликата между деня и нощта(10ºС), за да може вашите брасии да цъфтят.

ПОЛИВАНЕ И ВЪЗДУШНА ВЛАЖНОСТ: По време на периода на растеж е необходимо обилно поливане, обикновено през пролетта и лятото. Субстрата да не пресъхва напълно между поливанията, но никога не трябва да се задържа вода. През зимата се отглеждат на по-сухо.
Предпочитат влажност на въздуха 60% и отглеждането им на перваза на прозореца в подноси с влажен керамзит е добра идея, ако въздуха във вашия дом е сух. Изискват добра въздушна циркулация.

ТОРЕНЕ: Подхранва се редовно на всеки 2-3 седмици, като по време на цъфтежа и в периода на почивка се прекъсва торенето.

СУБСТРАТ И ПРЕСАЖДАНЕ: Субстрат от кори средна до едра фракция и малко сфагнум, може да е качена и на клон. Пресажда се на всеки 2-3 години или ако почне да се разлага в саксия от 2 до 4 см по-голяма от старата. Добрият дренаж е твърде важен.

За да цъфтят, някои растения се нуждаят от период на покой на хладно. Това е различно за различните видове и хибриди. Обичайни са кръстоските на Brassia с Odontoglossum, Oncidium и Miltonia с цел подобряване на растежа и едрината на цветовете:
Miltassia = Miltonia x Brassia
Aliceara = Miltonia x Oncidium x Brassia
Degarmoara = Odontoglossum x Oncidium x Miltonia x Brassia
Brassidium = Brassia x Oncidium

от Блеки » Сря Яну 27, 2010 7:01 pm

В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.

С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища

Къде да го поставим??
Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?
Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално

Кога да поливате?
Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да „хруска“. През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?
Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи – те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни – изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум . Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така – изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?
В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни „кожени“ листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?
Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място – близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече „хладно лечение“. След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?
Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ
По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.

МОЯТ ФАЛЕНОПСИС ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ЦЪФТЯ, СЛЕД ЦЪФТЕЖА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ОТ НЕГО КАТО ЧЕ ЛИ НОВО РАСТЕНИЕ ИЗЛИЗА. ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ЛИ НОВОТО РАСТЕНИЕ, АКО ГО ОТДЕЛЯ И ПОСАДЯ.
Приемете поздравления! При правилно отглеждане може да се развие ново растение, идентично на старото. Почакайте докато новото растение не развие своя собствена силна коренова система (минимум да има 4-5 корена, дълги 2-4 см) Само след това може да разделите растението и да предадите младото в собствена саксия. След 1-2 години може да го преместите в по-голяма саксия. Следете за осветлението и торенето в първите месеци на самостоятелния му живот. По това, че започват да се развиват листата, вече може да се успокоите, че растението се развива добре.

ПОДАРИХА МИ ОРХИДЕЯ ДЕНДРОБИУМІФАЛЕНОПСИС. КАКВО Е ОСОБЕНОТО В ТОЯ ВИД ФАЛЕНОПСИС? И КАК ДА ГО ОТГЛЕЖДАМ?
Съществуват повече от хиляда вида орхидеи от рода дендробиум. Вид дендробиум-фаленопсис е забележителен с това, че размера на цветовете са значително по-едри от обичайните дендробиуми почти колкото тия на фаленопсиса. Условията на отглеждане са сходни с тия на фаленопсиса, но този вид ще расте по-добре, ако му осигурите повече светлина, както е необходимо при дендробиумите. Идеалното място за него е близо до южен прозорец. Изолирайте растението от прозореца със завеска, за да избегнете слънчево изгаряне. Идеална нощна температура-60-56 градусов по Фаренгейт. Дневна – 23-29 градуса .Дендробимът от рода фаленопсис обича когато субстрата леко пресъхва между поливанията.

Оказва се,че има някои тънкости при цъфтежа на фаленопсисите.
Вярно е,че повечето цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, но има немалко видове с цъфтеж през лятото и есента.
За жалост в България орхидеите се продават без точно обозначаване на видовата им пренадлежност и евентуалните родители, които са кръстосани.
Някои видове фаленопсиси растат и цъфтят САМО ако са качени (обикновено на корк).
Два са основните фактори, които оказват влияние върху цъфтежа : светлина и температура. Високата температура и/или слабата осветеност спират образуването на цветонос. Това се използва широко от професионалистите, за да предизвикат цъфтеж „по график“.
За образуването на цветонос е от значение не толкова разликата между дневната и нощната температура, колкото цялостното понижаване на температурата. Идеални условия , за да накараме фаленопсиса да цъфти – светло и хладно ( температурата не трябва да пада под 15 градуса). Цветоносът ще стане по-дълъг и с повече и по-големи цветове , ако държим фаленопсиса на хладно.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата ,под която е азота в тора. Стандартните торове съдъжат малко микроелементи , а азотът е основно под формата на урея.Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално „гладуват“ , независимо от редовното ни торене.

Различните народи държат на различни качества на фаленопсисите.
За американците е важен броят на цветовете. Японците предпочитат белите цветя. За останалите азиатците бялото е символ на скъб . В Тайван, Тайланд, Китай и Хонг Конг са на почит червеният и жълтият цвят – символи на здраве, богатство, късмет и власт.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 12:01 pm

Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.

Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна.

Подобно на други орхидеи ангрекумите не се нуждаят от твърде много грижи. Най-добре е да поливате ангрекумите сутрин, за да се избегне загниване, причинено от нощната влага. През лятото по време на вегетацията е необходимо подхранване. Торете през седмица с тор за орхидеи или със стандартни торове, но разредени два пъти повече. (Аз лично торя на всяко поливане, сиреч всяка седмица). Чувствителни са към засоляване на субстрата, така че промивките са наложителни. Поливките трябва да бъдат съобразени с условията на отглеждане, като субстратът трябва да бъде поддържан леко влажен, но не мокър. (могат да просъхват и нищо им няма, от опит знам). Субстратът трябва да бъде отцедлив, могат да бъдат качвани и на кора или корк. Ангрекумът е орхидея, която не се нуждае от ярка светлина. Силното слънце може да причини изгаряния по листата, а те се задържат на растението няколко години. Следователно ще гледате грозни петна доста дълго време ако слънцето не успее да убие вашия ангрекум. Освен заради естетичния вид, растението трябва да бъде предпазено от изгаряне, тъй като поразените места са много податливи на бактериални атаки. Най-удобно място за ангрекумите е под листата на други цветя. Ако отглеждате тази прекрасна орхидея правилно, тя ще ви възнагради с обилен цъфтеж в края на зимата и началото на пролетта.

от nel4o » Пет Ное 27, 2009 9:05 pm

Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.

Няколко основни факта за големия и разнообразен род Дендробиум може да помогнат на цветарите да разберат защо е невъзможно обобщение на условията на отглеждане на толкова много видове. Местообитанието на дендробиумите се разпростира от Индия на запад, на север до Япония, Австралия и Нова Зеландия на юг, а източната граница на разпространение обхваща повечето тихоокеански острови. В рамките на този огромен район дендробиуми са намирани на височина от морското равнище до около 3660 м.

Заради климата в нашата област, ние предпочитаме да гледаме растения от планинските райони на Индия, цяла Югоизточна Азия и югозападен Китай. Тези растения обикновено изискват по-хладна и суха зимна почивка, което значи, че растенията изискват най-малко грижи и топлина през зимата. Някои често отглеждани дендробиуми от този регион са от групите ‘soft cane’ и ‘nobile-type’ (бел. прев.: Понякога родовете са разделени на различни групи включващи видове от рода, които си приличат, имат сходни изисквания и могат да се кръстосват по между си без проблем. Обикновено имат и един вид, който е основен за групата, както например за ‘nobile-type’ е Dendrobium nobile) Орхидеите имат големи и привлекателни цветове и като цяло са лесни за отглеждане. Dendrobium nobile най-често се отглежда, но и други видове от региона, които изискват сходни условия като например: D. aphyllum, D. bensoniae, D. christyanum, D. crepidatum, D. devonianum, D. draconis, D. falconeri, D. farmeri, D. fimbriatum, D. lindleyi, D. loddigesii, D. ochreatum, D. parishii, D. trigonopus, D. unicum, и D. wardianum.

Трите дендробиума, които ще разгледаме в статията са най-често изполването в кръстосването. И понеже хибридите често изискват условия на отглеждане подобни на родителите си е добре да познаваме родителите, за да отгледаме “децата” по-лесно.

Веднъж преди време D. nobile беше използван за растение родител, при което се получиха 77 регистрирани хибрида. Но в последно време най-често се използват австралийските видове D. phalaenopsis и близкия му роднина D. bigibbum.

Отглеждането на всеки един от тези видове е сравнително лесно, след като цветаря се запознае с условията в съответните хабитати. Информацията по-долу е от книгата Orchid Species Culture – Dendrobium от Тимбър Прес с незначителни промени.

Dendrobium nobile Lindley 1830
(бел. прев.: Понеже доста често хората не знаят как да разчетат горното: Dendrobium е родът, nobile е видът, Lindley е името на човека, който го е открил и описъл, а 1830 е годината през която това става.)

Синоними: D. coerulescens Wallich, D. formosanum (Rchb. f.) Masamune, D. lindleyanum Griffith. Името D. friedericksianum се използва понякога за растения, които всъшност са D. nobile. D. nobile var. pallidiflora Hooker се смята за синоним на D. primulinum Lindley.

Произход/ местообитание: Югоизточна Азия, включително и Непал, Сиким, Бутан, Североизточна Индия, Бирма, Тайланд, Лаос, Виетнам, както и голяма част от южен Китай. В Индия растенията се срещат на 200- 2000м. нм. в., а в северен Тайланд са най-разпространени на 600-1500 м нм. в.

Климат: Станция #48327, Чианг Май, Тайланд, Lat. 18.8N г.д.. 99.0E г.ш, на 335 м. нм.в.

Отглеждане

Светлина: 40 000- 50 000 lx. Поради наличието на дъждовен период, характеризиращ се с висока облачност през лятото е добре да се осигури леко засенчване, но въпреки това светлината да бъде достатъчно висока, на границата на поносимост на растенията, без обаче да предизвика спиране на растежа или изгаряне на листата. Цветари отглеждащи тези орхидеи казват, че може да поняся и пълно слънце (демек да е на пряка слънчева светлина), ако се аклиматизира от началото на пролетта и има отлично движение на въздуха. Може да познаете, че светлината е достатъчно висока по листата, които стават жълтеникави.

Температура: През летните дни дневна средно 26-28 С и нощна 19-20 С. Пролетта е най-топлия период от годината с дневни температури 30-31 С и нощни 12-19 С. Растенията могат да толерират и нощни температури около 10 С.

Влажност: Около 80% през лятото и намаляване до 60% през зимата.

Вода: Валежите са умерени до силни от края на пролетта до ранна есен, но условията са много по-сухи през зимата. Култивираните видове трябва да се поливат обилно по време на активен растеж, след като приключи през есента водата се намаля постепенно.

Торене: ½ от дозата която пише на опаковката, веднъж седмичмо докато растенията нарастват активно. Тор с високо съдържание на азот се препоръчва от пролетта до средата на лятото, а после се тори с тор с високо съдържание на фосфор до края на лятото и есента. У. Нептун съобщава в бюлетин на American Orchid Society през 1984 г., че цъфтежа се увеличава при използването на 10-30-20 NPK тор в съотношение 1,3 мл. тор на литър вода, веднъж седмично от пролетта. В края на лятото и есента сменя тора с 0-44-0 в същото разреждане. Торенето спира, а водата се намаля до следващата пролет.

Период на почивка: През зимните дни средната дневна температура е 25-28 С, а нощна такава 9-10 С. Могат да издържат на нощни температурни спадове до 10 градуса за 3 месеца. Растенията могат да понасят и температури няколко градуса под нулата за кратски срокове, но такива крайности трябва да се избягват при отглеждането им. При много студено време за да се размине с минимални щети орхидеята трябва да е суха. Някои казват, че понасяли и слани. В хабитатите им средните валежи са много ниски за 4-5 месеца през зимата, но в началото на сезона влажноста е много висока, заради честите мъгли и обилната роса. Някои цветари препоръчват напълно да се спрат поливките през зимата, но растенията ще са най-щастливи ако между поливките се оставят по-дълги периоди на засушаване, но не и да се засушават за дълъг период от време. 1-2 месеца в края на зимата обаче климата е топъл и сух с ниска влажност. Растението трябва да изсъхва напълно между поливките и да остане сухо за по дълъг период. Рядко рано сутринта може да пулвелизирате растението за да не го засушите прекалено. Торовете трябва да са значително намалени или изобщо да не се ползват през този период, докато поливките не се учестят през пролетта. Хладно и сухо е най-същественото условие за домашно отглежданите дендробиуми и трябва да се поддържа докато не започнат да растът новите булби през пролетта. В природата светлината е най-голяма през зимата.

Субстрат: Растенията могат да бъдат монтирани върху корк или дървовидна папрат, ако влажноста е висока. Качените орхидеи трябва да се напояват най-малко веднъж на ден през лятото. Големите растения най-добре се развиват в отцедлив субстрат с висок достъп на въздух (бел. прев.: например средни или големи кори) Цветарите посочват че типът на саксията не е от особено значение, но е препоръчително да се използват глинени. Пресаждането трябва да се избягва, докато корените не изпълнят напълно саксията. Когато е необходимо пресаждане е най-добре е да се усъществи, когато новите корени започнат да растът или колкото се може по-скоро след прецъфтяване.

Други бележки: Дендробиум нобиле цъфти обилно ако се тори през сезона на активен растеж и ако си почине добре през зимата. Има случай за докладван екземпляр от това растение, който е цъфнал с повече от 1000 цвята на веднъж. Цъфтежа може да се забави ако поддържате хладно, сухо с малко количество светлина, докато не наближи времето, когато искате да цъфне.Растенията се размножават чрез кейки, които се появяват по старите булби. Също така може и старите булби да се нарежат на парчета и да се сложат да лежат на сфагнум. С повече късмет от тези нарязани булби може да пораснат кейки, които се преместват когато започнат да им растът корени. Изсушените стъбла се използват в Китайската медицина.

Инфомация за растението

Размери и тип на растението: До 60-90 см. Симподиален епифит.

Псведобулби: До 60-90 см дълги. В основата си са леко подути. Стъблата са жълтеникави, леко зигзагообразни, кръгли в сечение. С възраста се набръчкват. Във възлите обикновено са удебелени и сплескани.

Листа: 6-7 на брой, спирално разположени, 7-10 см дълги, обли, кожести. Остават на растението около 2 години, после опадат.

Цветонос: Къс. Много цветоноси се появяват едновременно над възлите и на булбите с листа и на старите обезлистени булби.

Цветове: От 1 до 4 на цветонос от 6 до 10 см в диаметър. Устата е пухеста. Цветовете са ароматни и издържат 3-6 седмици или повече, ако са на по-хладно и светлината е слаба.

от botan » Пет Ное 27, 2009 11:51 pm

Информацията е от личен опит и от Луц Рьолке

от evita » Сря Ное 25, 2009 8:22 pm

Видове:
Gastrochilus bellinus

Среща се в Тайланд, Южен Китай Лаос и Мианамар, в гъсти гори от 600 до 1700 м.н.в. Листата са 6-8, сърповидни, с разминаващи се върхове. Размери 11.5-23.5 х 1.5-2.3 см. Цветовете са 2-7, с размер около 2-3 см. Ароматни.
Най-добре е да се гледа качен на кора или корк. Умерено до топло, с висока влажност. Обикновено изисква засенчване. В периода на растеж да се полива често, а след като прецъфти да се намали поливането. Цъфти в края на зимата и през пролетта.

Gastrochilus japonicus

Среща се в Япония и Тайван, в планински гори от 1000 до 2000 м.н.в. Епифит по иглолистни дървета. Известен е като жълта борова орхидея. Миниатюрен вид. Да се отглежда качен, при умерени температури. През зимата може да издържи и хладни нощни температури. Светлината да е слаба до средна (като за фаленопсис). В природата расте по клоните и получава разсеяна светлина. Може да се развива добре и при изкуствено осветление. Да се полива равномерно през цялата година. През зимата да се остави да изсъхне между поливанията. Цъфти през есента. Може да цъфти повече от веднъж. Цветоносите са къси, с до 7 цвята. Има аромат на лимон.

Gastrochilus sororius

Среща се на островите Ява, Борнео, Суматра и Сулавези, в хълмисти и ниски планински гори под 1550 м.н.в. Миниатюрен епифит. Листата са 5-6, месести, дебели, тясно ланцетовидни, със силно разминаващи се върхове. Топлолюбив. Цъфти в края на есента. Цветоносът е къс 2.5 – 3 см. Съцветието е гъсто, с до 10 цвята с размер 1.5-2 см.

Личен опит: Моят го имам от Равик, за което сърдечно и благодаря. Много лесно се гледа, единственият „недостатък” е, че цветоносът нараства ужасно бавно. Отглеждам го в кошница, субстратът е много едри кори, които не задържат вода. Лятото е на терасата – на много светло, без да го огрява слънце. Поливам го по 2-3 на ден през летните жеги, т.е. сутринта го натопявам, по обяд го мокря обилно отново, вечер го пръскам (терасата е южна и е голяма жега). В останалото време го пръскам всеки ден и на 2-3 дни го топя за няколко минути. За торенето – обича много, като вандите. При мен специално цветовете не се отварят, ако не го наторя. Лесно се гледа и е невероятен мъник, който по никакъв начин не може да се снима читаво.

от SYD » Нед Яну 31, 2010 11:16 pm

Колко често трябва да поливаме орхидеите: Сред любителите на орхидеи битува мнение, че понеже орхидеите са родом от тропиците, то трябва да се поливат по няколко пъти на ден. Това не е така. От прекалено поливане могат да изгният корените. Общото правило е такова – орхидеите се поливат не по-често от едни път на 5-12 дена, при това е необходимо да се вземе под внимание вида на растението, температурата, при която се отглежда и годишното време. В топло време, когато дните са дълги, растенията имат нужда от повече влага, отколкото в хладното време.

Орхидеите в зависимост от потребност на количество вода може да се разделят на 3 /три/ групи: такива, на които субстрата трябва да е е влажен постоянно, такива, на които субстрата може спокойно да изсъхне между поливаките, изключвайки периода на активен растеж, и такива, на които субстрата винаги трябва да е сух.
Към първата група може да отсенем следните видове- пафиопедилуми, милтонии, цимбидиуми, одонтоглосуми.
Към втората група се отнасят- каттлея, онцидиум, брассия, дендробиум.
И трета группа – фаленопсис, ванда, аскаценда.

Разбира се, сред всичките разнообразни видове и семейства орхидеи существуват и исключения от тези правила. Затова, ако вие се каните де си купите тази или онази орхидея, или вече сте я купили, обязателно се поинтересувайте от условията на наейното отглеждане.

Увлечението по орхидеите започва различно при всеки: за някой това е първото цвете, подарено от любимия послучай празник ( а може би и просто така, без повод), за някои – мъничка издънка от „драгоценна орхидея“, донесена от познат или роднина, но личните качества на отглеждащите орхидеи си приличат -това са безумно влюбени хора в тези приказни, загадъчни, чаровни цветя; тези хора са преди всичко ексцентрични, амбициозни в добрия смисъл на тази дума, експериментатори, ценители на всичко прекрасно и обичащи да шокират със своята необикновеност (даже ако се стараят да я скрият), приличащи си в желанието да имат на своя перваз екзотични растения, изпреварвайки своите съседи и приятели. Един път попаднала в такъв дом, орхидеята заема привилегировано положение и каквито и цветя да има около тая „кралска особа“, те винаги ще бъдат само почтени придворни дами, придатък към необичайната красота на орхидеята. И съвсем сигурно мога да ви уверя, ако във Вашия дом се появи първата орхидея, след нея ще има и втора, и трета, и четвърта. Ограничения в бъдеще може да поставя само исключително твърд характер. Тези нежни, екзотични красавици ще окупират всички налични первази в дома ви.

Сега искам да споделя с вас опита си по отглеждането на моята първа орхидея и и да спомена елементарните правила за отглеждане на орхидеи /както казах, в моя случай беше хибриден фаленопсис, но правилата се отнасят за повечето видове/.
При покупката на първата ми орхидея на мен ми провървя: продавачката ми помогна в избора на здраво растение. А най-важното при такова растение са корените – те трябва да бъдат твърди, светло-сиво-зелени (в дадения случай това се отнася именно за фаленопсиса, и ако те са излезли от саксията – нищо страшно, главния показател е твърдостта и цвета на корените. Не трябва да са меки, това говори за загниване. Прорастнали, вяли, бледо-зелини листа на фаленопсиса също ви подсказват за тези проблеми. Фаленопсисите се продават в прозрачни саксии (това е свързано с тяхната фотосинтеза, и тъй като те са епифитни и в природата са расположени върху дървета и скали, техните корени са открити за слънце, въздух и вода) и затова вие имате възможност да видите корените и да направите своя избор. Красивите цветове с форма на пеперуда или звезда няма да оставят вас и вашите познати равнодушни. Освен това цветовете на фаленопсиса издържат до три месеца и повторно разцъфтяват по 2-3 пъти в годината при правилно отглеждане. Това наистина е божествено цвете! Колкото е красиво, толкова дълго не увяхват цветовете му. Друг рекордьор по дълголетие на свежи цветове е пафиопедилум (венерина пантофка). Знаменития коллекционер-орхидеист Журавлев И.М., съавтор на книгата «Орхидеи» разказва, че при неговите условия на дендробиума cuthbertsonii всеки цъфтеж издържал по половин година! Не мечтае ли за това всеки любител на цветята? Освен това, орхидеите за разлика от другите цветя, по-скоро ще загине от преполиване, отколкото от недостатък на вода, така че спокойно може да отидете на почивка, без да се боите за своите любимци. Главното правило – по-добре неполят, отколкото преполят. Точно така стои въпроса и с торенето. И ако не използвате специален тор за орхидеи, то разреждайте другия четири пъти повече от обикновено.

Донасяйки в къщи своето съкровище, пресадете го веднага, не чакайте да прецъфти. Въобще, по правило, за по-нататъшно добро и здраво растение, е необходимо да го пресадите в свеж субстрат. Използвайте пластични саксии, защото при керамичните могат да възникнат проблеми при следващо пресаждане – корените да се залепят за стените на саксията и да се травмират при изваждане. Саксията може да бъде и непрозрачна, ако нямате прозрачно, но с бял цвят, тъй като тъмния цвят привлича слънцето и през лятото ще се прегряват корените.
Още един пресилен мит е супер високата влажност, при която растат орхидеите. С пълна увереност, доказана от многочислената практика на хората, отглеждащи орхидеи мога да кажа, че хибридните фаленопсиси, продаващи се в магазините, не се нуждаят от повишена влажност в условията на обикновените градски домове. Изключение правят горещите летни дни, тогава е нужно да поставите саксията в паничка с камъни и вода, като внимавате дъното на саксията да не попада във водата. Накратко – купените холандски или немски орхидеи без каквито и да е сложни ще ви радват със своето дълго, раскошно, необикновено цъфтене, предизвиквайки в заобикалящите ви приятели въсхищения от вашите умения да намерите общ език с тази екзотика / а вие, както се досещате, не им обяснявате, че отглеждането на орхидеи не е по-сложно, отколкото отглеждането на сентполии, антуриум и др).

ПРЕСАЖДАНЕ: При пресаждането на първия си фаленопсис аз толкова много се вълнувах, прочетох в книгите всичко за състава на субстрата и внимателното боравене с корените, за да не се повредят или пречупят, че се боях да дишам. Говорейки сега с други любители на орхидеи разбрах, че всички помнят своето първо пресаждане, съпроводено с треперене на ръцете и практически отсъствие на дишане, от страх да не направим нещо не както трябва.

Внимателно и равномерно засипваме корените със субстрата. Внимание е нужно за да не се повреди веломена – това е най-горния слой на корените, вследствие на което при отсъствие на аерация и обилно поливане ще загният. Полейте пресадената орхидея не по-рано от следващия ден, даже най-добре е да се полее след 4-5 дена. Ако имате сфаганов мъх сложете отгоре на саксията.

Както виждате, няма нищо тайнствено, загадъчно, недостъпно за обикновените цветари-любители. Секрета при отглеждането на орхидеи – вашия лично събран опит, получената достоверна информация, разбиране природата и нуждите на орхидеите и най-важното – самозабравена, дълбока любов към тях. Успехите не зависят от цветарския стаж и биологическото образование. Възможно е веднъж купили своята първа орхидея и занимавайки се с нея не от толкова дълго време, да достигнете значителни положителни резултати. И, разбирайки потребностите на тези растения, вие без особен труд може да отглеждате в своите домове и градини възхитително красиви, редки растения. Орхидеите като че ли ще открият пред вас всичките тайни на Нейно Величество Природата.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 11:53 am

Bletilla e род земни орхидеи, съдържащ 9 вида, произлизащи от района на Китай, Япония, Тайван и Виетнам. Цъфтят през пролетта, началото на лятото в лилаво, бяло и жълто.
Блетилите имат репутация на лесни за отглеждане орхидеи за начинаещи. За разлика от повечето тропически епифитни орхидеи, това растение идва от умерените зони и расте в почвата, а не по дърветата и не се налагат извънредни грижи за да расте успешно. Могат да се отглеждат в градината в южните райони, с добра защита зимата могат да издържат и минусови температури. Предпочитат отцедливи влажни почви, които са с високо съдържание на органична материя и никога да не остават сухи. Изисква добър дренаж. Трябва да се поливат пестеливо в началото, а по време на растежа се поливат обилно. Лятото обича топло и полу-сянка, почти ежедневно поливане, почвата да не изсъхва между поливанията. Торят се на 10-15 дни с балансиран тор. Есента листата пожълтяват и опадват. Зимата се мести в хладно помещение с нощна температура не по-ниска от 9гр. През това време се полива много пестеливо, веднъж в месеца по съвсем малко вода. Подходящ субстрат: 2 части торф, 1 част почва за орхидеи(с кори), 2 части едър пясък, перлит и сфагнум. Ризомата на блетилата трябва да се засади на не повече от 5 см. дълбочина в почвата.
Източник: http://www.plantoftheweek.org/week391.shtml, http://www.tropicalgardens.it/bletilla.html, http://en.wikipedia.org/wiki/Bletilla

от Блеки » Чет Яну 28, 2010 5:27 pm

Stenoglottis fimbriata е един от шесте вида намерени в Южна Африка. Другите видове са S. macloughlinii, S. molweniensis, S. woodii и S. longifolia. Stenoglottis fimbriata и longifoliа са вероятно най-лесните за отглеждане орхидеи от Южна Африка.
Разпространени са в горите. Те са земни орхидеи, растат и върху скали (тогава се наричат епилити), а понякога са и епифити. Цъфтят през пролетта или лятото, с малки бели и розови цветове. Имат красиви зелени и петнисти листа.
Важно е да разберем жизнения цикъл на Stenoglottis за успешното отглеждане и поддържане на това растение. Не са трудни за гледане. Тези растителни видове имат активен растеж от пролетта до есента и кратък период на почивка през зимата.
Stenoglottis fimbriata могат да се отглеждат в оранжерии, в къщи или навън, с умерени температури, вариращи от 20-35ºС през лятото и не по-ниска от 6ºС през зимата. Те изискват умерена сянка 50-70% , умерена до висока влажност и добро движение на въдуха. През летните месеци е добре да са на открито с малко слънце сутрин.
Растенията трябва да се държат влажни по време на вегетацията(от пролетта до есента). Торят се на всеки 2 седмици през пролетта. През лятото поливането може да се увеличи до два пъти в седмицата.
Есента листата започват да жълтеят и умират. Те трябва да бъдат премахвани, тъй като може да се появи бактериално гниене. Растението е завършило своята лятна вегетация и ще почива през зимата. През периода на почивка поливането се намалява. От изключителна важност е да не се дехидратират напълно. За да се предотврати това, може да се полива на всеки 2-3 седмици и почвата да изсъхва добре.
Новите розетки от листа се появят в края на зимата и ранната пролет, при леко затопляне на времето.
Това е идеалното време за пресаждане в нов субстрат. Задължителен е добрия дренаж и отцедлива почва, състояща се от 30% речен пясък, 30% кори, 30% почва и 10% перлит. Не е необходимо да се пресажда всяка година. Смяната на субстрата и пресаждането в по-голяма саксия може да става на 2 години.

от Блеки » Сря Яну 27, 2010 6:29 pm

ВЛАЖНОСТ: Поддържайте висока влажност около 70% и осигурете висока въздушна подвижност. През горещите периоди поливането и влажноста трябва са се намалят, за да се избегне гниене на стъблото. Гниенето настъпва много бързо и опустошава новорастящите стъбла, а също така може да убие и цялото растение. Веднага щом температурите паднат, започнете да поливате растението нормално. Доста често през топлите периоди може да забележите връхчетата на листата да покафеняват или по тях да се образуват светли точки. Това е от стреса и ще спре, когато се нормализират условията.

СВЕТЛИНА: В природата масдевалиите растат както на много сенчести места, около 1200 лумена, така и на много добре осветени, до 3500 лумена. Растенията с по-дебели и плътни листа изискват повече светлина, а тези с тънки и меки, прведпочитат повече някое по-сенчесто място. Внимавайте през лятото особено, да не попадат преки слънчеви лъчи върху орхидеята.

ПОЛИВАНЕ: Както всички орхидеи и масдевалията предпочита чистата вода. Полива се веднага щом субстрата изсъхне.

ПОЧВА: Масдевалиите са епифитни и литофитни растения, но могат да се развиват добре и в почва.
Предпочитат субстрат 1:1 кори и сфагнум, който да поддържа висока влажност. Може и само кори, но не е желателно, защото много бързо изсъхват, особено през лятото.

ЛЮБОПИТНО: Родът Масдевалия е кръстен на испанския лекар и ботаник Хосе Масдевал.

от botan » Пет Ное 27, 2009 11:53 pm