HobbyKafe.com » лиана

Плумбаго – Цератостигма – Plumbago. Отглеждане. Размножаване.

HobbyKafe — Thu, 03 Jun 2010 23:46:36 +0000

Семейство: Plumbaginaceae. Наброява около 10 вида растения. Рода носи името си от лат. Plumbum – олово. За плумбагото се предполагало, че действа като противоотрова при отравяне с олово. Сока на корените се използва като оцветител – в сиво-синята гама.
Описание: Вечно зелена храстовидна лиана. Листата на цератостигмата са дребни, почти без дръжка, ненарязани. Цветовете са дребни, в основата си имат дребни шипчета, тръбовидни , с пет венчелистчета. Плумбагото не е капризно за отглеждане растение, единствено изискване е осигуряване на по-ниски температури през периода на покой.
Произход: Тропическата и субтропическата област на Азия, Австралия, Африка, Америка, Средиземноморието .
Цъфтеж: От пролетта до есента. Прецъфтелите цветове и цветоносите на плумбагото (около пет сантиметра) се отстраняват рано на пролет.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, плумбагото вирее добре на пряка слънчева светлина, но през летния период се препоръчва засенчване. През есента и рано на пролет може да се доосветява. При недостиг на светлина, плумбагото изхвърля част от листата си. Новозакупените растения е добре да се аклиматизират внимателно, преди да се изнесат на открито.
Температури: Умерени, 18°С – 22 °С, но е задължителна добрата въздушна вентилация. През зимния период се препоръчва отглеждане в прохладни условия от порядъка на 8°С-12°С, в противен случай плумбагото страда и е възможно да опадат част или всичките му листа.
Поливане: Обилно през пролетно-есенния период, желателно е да изсъхва добре преди ново поливане. През есенно-зимния период се изчакват един-два дни след пресъхване, преди да се полее отново, тъй като има вероятност от гниене поради ниските температури. Водата да е престояла, със стайна температура.
Въздушна влажност: При умерени температури от 18°С – 22 °С не е от съществено значение. Цератостигмата се опръсква единствено в големи горещини.
Подхранване: Веднъж на две седмици, с комбинирани минерални торове. През зимния период не се тори.
Подрязване: Всяка година се подрязва, за да се оформи. При подходяща подпора, плумбагото може да се вдигне до 3-4 метра височина. Тя може да бъде решетка или друга, за която да може да се прикрепи растението, тъй като лианата няма шипчета или мустачета за прикрепване. Стеблата на плумбагото не са особено гъвкави.
Период на покой: От октомври до февруари.
Пресаждане: На пролет. Младите растения трябва да се пресаждат всяка година, а по-възрастните – веднъж на две-три години. Харесва богати леки почви, с добавка на пясък за по-добър дренаж, в които задължително се добавя суперфосфат.
Размножаване: От семена и резници. При температури от 20°C семената покълват на 10-12-тия ден, а цъфтеж наблюдаваме след пет – шест месеца. Размножаването от резници е по-лесно и по-често срещан метод. Практикува се рано на пролет или в началото на есента. При температури от 14°C – 16°C се вкореняват за около две седмици във вода. Цъфтежа при вкоренените настъпва след около 4 месеца.
Вредители: памуклийка, щитовидна въшка, акари.

Лейцестерия формоза – Leycesteria formosa. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Wed, 05 May 2010 23:36:59 +0000

Хималайските орлови нокти – Leycesteria formosa е Caprifoliaceae.

Общи сведения: хималайските орлови нокти – Leycesteria formosa е листопадно растение. През есента листата придобиват червеникав оттенък.
Възрастното растение е със среден размер, достига до 1.5 метра височина. Хималайските орлови нокти са храст, приличащ на малко дърво с изправени клони.

Отглеждане: лейцестерията – хималайските орлови нокти са градински растения и се отглеждат на открито целогодишно.
Понасят добре ниски температури и студени въздушни течния. За да се развива добре, разположете лейцестерията на място, където ще бъде изложена на слънце поне няколко часа дневно.
Преди да настъпят зимните месеци, желателно е корените да се покрият със слой пръст и сухи листа или мулч, за да се предпази растението от студовете.
Препоръчва се не много често поливане – само от време на време, но трябва да помним, че е добре почвата да изсъхва добре в дълбочина – на две-три седмици е достатъчно една-две кофи вода.
Видове хималайските орлови нокти, които са отглеждани в саксия, се нуждаят от повече поливане в сравнение с градинските сортове.
Същевременно те са по-чувствителни в температурно отношение – както и при много ниски, така и при много високи температури има опасност растението да развие коренови заболявания.
Пролетните дъждове и по-високите дневни температури, както и прекалено честите дъждове могат да доведат до гъбични заболявания
препоръчва се превантивно третиране със системен фунгицид през пролетта – сезона на новия прираст.
В края на зимата също превантивно е добре да се третира с инсектицид – против акари.
Трябва също да помним, че това трябва да се направи преди цъфтеж.

Размножаване: лейцестерията се размножава най-лесно чрез резници – ранна пролет или късно през есента. Друг често прилаган метод е чрез привеждане.

Почви и торене: този храст харесва неутрални, богати и добре дренирани почви. Лейцестерията трябва да се подхранва с тор често, практикува се редовно почвено торене от края на зимния период.
Подходящо също е подхранване с тор за цъфтящи на всеки 20-25 дни, когато поливаме.
Ако растението (храста) е голямо, или разположено на голяма площ, можем да ползваме гранулирани торове с формула за постепенно отделяне всеки 3-4 месеца.
Пролетното торене се тори с богато на азот (N) и фосфор (P) торове за да се стимулира новия растеж и цъфтежа.

Текомария, Tecomaria. Отглеждане

HobbyKafe — Wed, 07 Apr 2010 10:49:53 +0000

Текомарията е пълзящa лиана или увивен храст, с вечно зелени, насрещно разположени и перести листа с големина около 15 см.,назъбени и с дължина около 5 см. През есента и зимата растението цъфти с ярко червено-оранжеви до алени цилиндрични цветове, с големина до 5 см. Ако е подрязана във формата на храст, текомарията може да достигне 3 или повече метра на височина и до 1.5 м на широчина. Ако се остави да се развива като катерещо растение, може да покрие на височина стени от седем и повече метра. Както почти всички култивирани растения и тук има доста хибриди. Един от тях е ‘Apricot’ – по-малък и по-компактен, с оранжеви цветове. Друг култивиран вид, който се търси много е ‘Aurea’, цъфти с жълти цветове.
За родно място на Текомарията се смята района на Нос Добра Надежда в Южна Африка, където има повече ендемични растителни видове (местни видове, които не се намират другаде) от което и да е място на света. От там то се е разпространило и култивирало в райони като Хавай и Централна Флорида.
Светлина: Най-добре се развива когато е напълно изложено на слънце, но понася и шарена сянка.
Влажност: Нуждае се от дренаж (оттичане). Желателно е да се полива с мека вода. Текомарията издържа и на суша, когато е в покой.
Студоустойчивост: издържа до -15ºC.
Размножаване: Чрез резници, по всяко време на годината, както и от семена. Друга успешна техника за размножаване е с привеждане на клонки (лиани).
Може да се отглежда като увивно растение (нуждае се от връзване), жив плет, храст или да се ползва като покритие по стръмни склонове или скални насипи. Изключително привлекателни са, когато се използват като каскадни растения по стени или в саксии. Може да се използва и за градинска арка.
Привлича колибри и авлиги, цъфти предимно през лятото. Нараства много бързо. Има няколко подобни американски храста от сорта Tecoma, които имат подобни цветове и се използват по подобен начин.

от flowers.content » Вто Апр 06, 2010 10:05 pm