Семейство: Кактусови(Cactus Family)
Научно име: Echinocereus scheeri – Ехиноцереус шеери
Произход: Мексико (Чихуахуа, Дуранго)
Описание: Растат на туфи, дребни кактуси, понякога пълзящи, със стебла които се разклоняват изобилно в основата.
Стебла: Достигат едва 10-15 см височина и до 3 см в диаметър, изправени, светло-зелени, леко червенеещи по ребрата.
Ребра: 8 – 10, ниски.
Ареоли: Малки, бледо-жълтеникави, 2-3 мм в диаметър.
Радиални бодли: 7-12,тънки, лъчевидно разположени, до 3-4 мм дълги.
Централни бодли: 1, дебел, надхвърлящи понякога 10 мм.
Цветове: Във формата на фуниики, изникват от страните на стеблата, в диаметър до 4-5 см, от 6 до 10 см дълги, огромни, пурпурни, с дълги мъхести гърла. Цъфти през нощта. Read the rest of this entry »
Семейство: Passifloraceae
Разпространение: Южна Африка, Ботсуана.
Описание: За първи път растението е описано от Шинц (Schinz) през 1892 г. Естествения му хабитат е Южна Африка и Ботсуана. Наречено е на град Аден в Южен Йемен. Повечето адении са катерливи, със зелен каудекс и клонки. Каудекса може да достигне в диаметър до един метър, а зелените части (клонките) до 3 метра. Цъфтят напролет, преди да се появили листата, цветовете са зеленикави или кремави.
Отглеждане: Предпочитат кисели или смесени почви, добре дренирани и отцедливи. През лятото (от средата на март до средата на ноември) се полива обилно и се поддържа влажна почвата, а през зимата се засушава напълно. Каудекса трябва да се предпазва от преките слъневи лъчи за разлика от листната маса.
Размножаване: Както чрез смена, така и с резници. Вкорененото от резник растение не образува винаги каудекс.
Особености при отглеждането: Сокът на аденията е отровен. Растението не издържа на отрицателни температури, минимална температура през периода на покой е 6 С.
Нолината е сукулентно растение, обича много и пълна светлина – колкото повече, толкова повече. При нашите климатични условия, нолината е стайно растение, като лятото може да се вади навън, на слънце.
Почвата, която аз ползвам е за кактуси – т.е. с много песъчливи примеси, за да може да се оттича лесно водата. Като всяко сукулентно, нолината не обича задържане на вода около корените. Когато поливате, е добре да изчакате почвата да изсъхне напълно, дори може да засушите. След това обилно поливане. По принцип няма опасност да пресушите нолината, тя все пак живее в пустинни и полупустинни райони с дълги периоди на засушаване и пълна липса на дъжд. Поради тази причина, естествено удебеленият ствол служи за резервоар за вода. Лесно може да забележите кога сте пресушили нолината по характерното „свиване“ или „спаружване“ на стъблото. Все пак, не чакайте това да стане крайно видимо , ако леко си намали обема, значи е за поливане. След поливане, стъблото се изпъва и наедрява. Read the rest of this entry »
За почвата на сукулентите се носят митове, легенди, предания, пишат се романи, новели, повести. Това е защото хората си мислят, че едва ли не трябва крило от прилеп и език от жаба, за да се направи една нормална почва. Да, но ако се следват няколко основни принципа, рецептата ще стане строго индивидуална не след дълго.
Аридните и субаридните области са характерни с горещо и сухо време с редки, често обилни валежи. Това са силно неблагоприятни условия за развитие на едно нормално растение. За да се запълни свободната ниша в тези условия, някои растения се изхитрили и открили, че могат да съхраняват неимоверно големи количества вода между два влажни периода в тъканите си, като по този начин успяват с понижено потребление на влага, дебели стени и други еволюционни трикове, които са друга тема, да избегнат собственото си съсухряне. Така първото нещо, което се забелязва от едно сукулентно растение е, че то е месесто. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактусови(Cactus Family)
