Категория: Храст.
Размери: Височина до 3 м., вирочина – до 1.20 м.
Минимални температури: Около -5 °C загива, при 0 °C окапват листата и загива новият прираст.
Изложение: Частична сянка, светло, директно слънцеогряване.
Листа: Вечнозелени.
Цветове: Бели, червени, жълти, лила.
Размножаване: Много лесно – чрез резници или семена.
Токсичност: Внимание – всички части на това растение са токсични и могат да предизвикат гастроентерологични разстройства.
Цеструм (лат. Cestrum) е род от около 250 вида храсти от сем. Картофови (Solanaceae), храст, някои видове са катерливи, отглеждат се на открито в топлите региони. Read the rest of this entry »
Семейство Apocynaceae, Олеандрови
Аламандите произхождат от Централна Америка и обхващат около 15 вида лиани и храстчета. Култивират се основно видовете cathartica и violacea, от които са създадени множество хибриди, някои от които ароматни. Най-често цъфти в ярко жълто, но има лимонени и оранжеви нюанси, како има и червени, винени и кремави хибриди.
Листата са кожести, лъскави с дължина 12,5 см, леко извити в края. Цветовете са восъчни, с форма на тромпет и размер 5-7 – до 12 см за вида hendersonii и 15 см за вида “Grandiflora”. A. cath. ‘FLORE PLENA’ е с кичести цветове и лек аромат. Стъблата са вдървесинели и трява да се оформят навреме преди да загубят своята еластичност, редовното подкастряне не позволява да се оголят и допринася за по-обилен цъфтеж.
Read the rest of this entry »
Произход: Америка, храст с височина от 1,50 м до 6 метра, с тънки клонки. Листата са светло зелени, яйцевидни, дълги от 3 до 10 см, с назъбена периферия.
Цеанотуса е един от най-красивите храсти със сини цветове. Има много сортове, но никой не би издържал сурова зима. Цеанотусите от вечнозелената група са с малки листа и подобни на напръстник гроздове от дребни цветчета. Трябва да се засаждат винаги до стена с южно или западно изложение. Листопадните видове са по-издръжливи, с по-големи листа и с по-рехави гроздове.
Цеанотуса се сади само напролет.
Билка е, сваля високо кръвно. Укрепва свлачища и сипеи. Храни пчели и птици, събира пеперуди.
Цъфтеж: Oт май до юни, или от юни до септември, с дребни, сини , виолетови , розови или бели цветове, събрани в съцветия с дълги дръжки.
Плодове: Tриделни семенни кутийки.
Температура: Mладите клонки измръзват при -20°C, а някои сортове и при по леки застудявания. Нуждае се от пълно слънце, търпи суха, песъчлива и отцедлива почва.
Размножаване: От семена, които се стратифицират и през пролетта се засяват. Може да се използват и резници. При необходимост се залагат отводи, както за една година се получават готови растения.
Read the rest of this entry »
Вечнозелено растение, с твърди, бодливи листа, с цветове като четки. Расте сравнително бързо. Цветовете са трайни и падат след около 2 месеца. След тях остават твърди сиви плодници, изглеждащи като миниатюрни лещени зърна, налепени по клончето. Родината му е далечна Австралия, но е много разпространен храст из средиземноморието и топлите ширини. Обожава пряко слънце и отцедлива рододендронова кисела почва. Не търпи варовик при поливане, подхранва се с торове за азалии и рододендрони преди и по време на цъфтеж. Може да цъфти повторно, но е нужно изрязване на прецъфтелите или прекомерно израсли клонки.
Цветовете са в червено, розово, рядко виолетово или бяло като цвят на „четката“.
Младите растения се прибират след първото застудяване, а по-старите понасят температури малко под нулата. Държи се на светло и прохладно (при 5-10°С). Полива се на всеки 4 седмици, но туфата не трябва да изсъхва съвсем. През пролетта се пресажда.
Read the rest of this entry »
Категория: Храст.
