Хоята на Къминг.

А кой е той? Хю Къминг е известен английски колекционер и изследовател Hugh Cumming.
(Еднин любопитен факт за орхидеено изкушените. Неговото име носят и Podochilus cunmigii и Coelogyne_cumingii. А Vanda lamellata, Dendrobium anosmum, Dendrobium superbum, Grammatophyllum scriptum, Phalaenopsis ambilis var aphrodite са само част от видовите орхидеи въведени благодарение на неговия колекционерски труд.)
И така през 1835 г Хю Къминг започва експедиция на Филипините, и тук на о-в Миндоро открива и хоята, наречена по-късно от Decaisne в негова чест Cumingiana.( бел. В литературата може да се срещне изписана по два начина „cumingiana“ или „cumingeana“. Decaisne все пак я описва като cumingiana.)

На филипинските о-ви се срещат три близки вида: H. cumingiana, H. densifolia,H. golamcoiana.
Някои изследователи все още ги смятат като като различни форми на вида Hoya cumingiana.

Методичното унищожаване на филипинските гори , което ограничава жизненото пространство на повечeто растения и ги застрашава от изчезване не се е отразило на Хоя къмингиана.
Причината за това е високата плодовитост на тази хоя. Тя разпръсква многобройните си , изключително жизнеспособни семена , които могат да съхранят своята кълняемост в продължение на година.
Расте не като лиана, а като храст, опирайки дългите си клони на близките дървета.
Ако наблизо няма подходяща опора, тогава клоните й увисват.

Тази хоя е любимка на повечето колекционери, заради очарователните си ароматни цветове, а също и заради факта, че не достига големи размери.
Листенцата й са малки (2 – 3 см дължина и 1,5 – 2 см ширина) . Те израстват върху късите си дръжчици плътно едно до друго , като нанизани върху стеблото.

Цветовете се образуват непосредствено под листните възли.

Те са забележителни със своето контрастно оцветяване : златисто-жълти с пурпурна сърцевина.
Отделят силен мускусен аромат ( според някои колекционери аромата е цитрусов примесен с кокос).
Всяко съцветие има от 8 до 10 цветчета.
Издържат около седмица.След прецъфтяването цветоносите падат.
Обикновено Hoya cumingiana цъфти средата и края на лятото.
В естествената си среда Hoya cumingiana вирее на варовити почви.Затова се препоръчва при стайното й отглеждане в почвата да бъде вкарана вар (натрошени мидени черупки или раковини).
Hoya cumingiana трябва да бъде отглеждана на ярка светлина , без да се излага на пряко слънце.
Полива се умерено, понася кратки периоди на засушаване.
Оптимална температура 20-25 С. Зимата – около 10С.
Hoya cumingiana се отнася към групата Plocostemma.

Източник:
http://www.simones-hoyas.de

от Moria » Чет Фев 25, 2010 12:40 pm

Те достигат дължина 4- 5 см и ширина около 2 см, но могат да бъдат достатъчно вариабилни в това отношение. Разстоянието между листните възли е около 5 см. Стеблата й са изключително крехки и чупливи.
Цветовете са събрани в плоски съцветия, на брой около 20-30. Те са ослепително бели с червено-жълта сърцвина и имат чашковидан форма.

Излъчват силен тежък аромат. Задържат се около 10 дни.
Тази хоя цъфти предимно есен.
Както всички планински видове Hoya thomsonii страда от горещините. Затова тя не трябва да бъде отглеждана продължително време при температури по-високи от 25С. Зимата издържа мининимални t 10С.

Поставена на прохладно и добре осветено място тя бързо се разраства и цъфти редовно. Въпреки че власинките по дръжките и листата я предпазват от изгаряне, най-добре е тя да не се излага на пряка слънчева светлина.
Режим на поливане- почвата трябва да бъде винаги леко влажна, без засушаване.
Най-ефектно изглежда във висящи кошници и затова е подходяща за ампелно отглеждане.

Източник:
http://www.hoyor.net/en/species.php?page=a
http://www.simones-hoyas.de/Hoya%20thomsonii.html

от Moria » Нед Фев 21, 2010 4:42 pm

Тази интересна хоя е открита 1911 г. от A. F. D. Kerr в джунглите близо до Чианг Май (Сев. Тайлнад) на височина 390 м над морското равнище.
Още същата година W. A. Craib я описва в Kew Bulletin и я именова в чест на първооткривателя й. В своето описание, той посочва разликите между новоткритата хоя и подобната Н. obovata, а също така подчертава тясната родствена връзка между H. kerrii, H. obovata и H. densifolia.
През 1912, Константин, без всякакви обяснения отнася H. kerrii като разновидност на Н. obovata = H. obovata VAR. kerrii. Въпросът все още остава неизяснен.
Хоя Керии е има доста голям ареал на разпространение – освен в Северен Тайланд, където беше открита, тя се намира в Лаос и Камбоджа, Китай и Южен Виетнам и Индонезия (в Java). Този широк ареал предполага наличието на много сортове и форми.
Името Валентинка този вид получава отдавна заради сърцевидната форма на листата си.
Дебели, кожести, сочни. Те са толкова месести, че жилкуването почти не се вижда.
Въпреки това, при някои форми на Н. kerrii жилките по листата се открояват доста отчетливо.
При други разновидности листата са покрити с фин мъх, на допир се получава усещане като велур или кадифе.
Размер на листата 5 – 15 см на дължина и почти същата ширина. Листата на мъхестите форми имат малко по-голям размер.

Наскоро в Тайланд е открита вариегатна (пъстроцветна) форма на Н. kerrii – при нея краищата на листа са жълти а по цялото му протежение произволно са разпръснати петна. Тази форма се нарича H. kerrii VAR. albomarginata.

Много изследователи, включително и C. M. Бъртън, вярват, че всички пъстролистни форми на kerrii не са вариетети (var.), но само култивари (cv.).

Хоя керии расте бавно, въпреки това може да нарасне до солидни размери.
Тя е катерлива и изисква много място.

Бързо образува корени на резници, поставени във влажна среда. Въпреки това H. kerrii не обича постоянна влага. Тя понася засушаване и по-добре да изберем опръскване (особено в горещото време) , отколкото излишно поливане. Ако почвата е постоянно влажна или мястото на отглеждане е тъмно, листата и стъблата на керии ще омекнат много бързо.
Оптимални температури за отглеждане макс. 20-25, мин 12-15 (през зимата).
Цветове- мъхести ,събрани на гроздове от 15 до 25 броя. Окраската варира от бяло с лек оттенък на лимонено -жълт до жълто или бледо розово. Влияние върху нея силно оказва осветеността. Ако преместите същото растение на друго място, с различна осветеност, то може да ви зарадва с различна окраска на цветовете.

Венчелистчетата на напълно отворените цветове са извити назад. При стареенето на цветовете, окраската им се променя – първо те са розови, след това преминават в тъмно розово и накрая в червеникаво-кафяв цвят. Причината за това е обилното отделяне на тъмночервен нектар. Цветовете са с диаметър от около 1 – 1.4 см.
Цветоносните дръжки са 2 – 6 см дължина.

На слънчево и топло място хоя Керии разцъфтява без проблеми.
Цветовете се явяват всяка година на една и съща цветоносна дръжка , почти на всеки възел.

Обичайно около празника на Св. Валентин в цветарските магазини ще видите да се продва Хоя керрии –едно листо в саксия.

Понякога се налага доста дълго да чакате то да започне да расте. Въпросът дали може да се вкоренява Хоя керии от листо е доста спорен. Според опита на любители цветари –да, възможно е , но само тогава, когато листото е откъснато поне с мъничка дръжчица. В противен случай растението в саксията няма да се вкорени и дори да не изгние с течение на времето, вие ще имате само еднолистно растение, но не можете да очаквате от него да порастне.

Източник:
http://www.simones-hoyas.de/

http://flowers.bitrix.ru/forum/forum17/

Благодаря на Диа за снимките. 
Още нейни хои можете да видите Албум Хои

от Moria » Пет Фев 12, 2010 11:13 am