Род: Дионея (Dionaea muscipula)

Синоним: Венерина мухоловка, Venus Flytrap

Венерината мухоловка (Dionaea muscipula) е ендемит (биологичен вид, разпространен само в определена географска област) за крайбрежните части на щата Северна Каролина, САЩ. Вирее в оскъдни на хранителни вещества песъчливи почви с високо ниво на подпочвени води – висока влажност и се нуждае от интензивна осветеност.

Описание: Венерината мухоловка е малко растение, чуято структура може да бъде описана като розетка от четири до седем листа, излизащи от подземно грудкоподобно стебло. Всяко стебло може да достигне от три до десет сантиметра в зависимост от сезоните. По-дългите листа завършващи с капанчета се появяват след цъфтежа.  Едрите бели цветове са събрани във връхни съцветия. Плодовете са в кутийка, която се разпуква неравномерно, запълнена с десетки блестящи черни семенца, обгърната от пожълтелите венчелистчета. Добре развитите екземпляри венерина мухоловка могат да преживеят временно затопляне и засушаване без растението да се увреди.

Венерината мухоловка е член на малка група растения, способни на бързо движение на листата при стимулация на чувствителните им влакънца като Мимозата, Codariocalyx motorius, Utricularia.

Механизма на затваряне на капанчетата е в сложна зависимост от взаимодействие между тяхната еластичност, тургор и големината на растението. В нормално състояние капанчетата са разтворени широко, а в затворено формират кухина, изхода от която е препречен от влакънцата, обрамчващи капанчетата. При стимулация на тези влакънца, в резултат на движенето на калциевите йони се получава електрически импулс, който се разпространява по листото и стимулира клетките в краищата и средата на капанчето. Има две алтернативни хипотези за ефекта на този импулс. Първата теория е изложена от Е.В.Граве през 1958 г. и обяснява механизма на затваряне на капанчетата с двигателна стимулация чрез предаване на електрически импулс през листата, породен от допира им, вследствие на което протичат процеси, които се наблюдават при предаване на дразнение в нервно-мускулния апарат на животните. Клетките отделят хидроксилни йони, които предизвикват разхлабването и подуването им по осмотичен път, което предизвиква затварянето на капанчето.

Според втората хипотеза, веществата, извличани чрез жлезите от телата на насекомите са източник на химичен дразнител, предизвикващ затварянето на капанчетата. Клетките във вътрешния слой на крайната и средна част на листата отделят йони, също и вода в резултат на осмоза, което води до колапс и затварянето на капанчето. Ако жертвата не може да се освободи, тя продължава да стимулира вътрешната повърхност на листата, предизвиквайки увеличаване обема на клетките. Постепенно краищата на листата прилепват плътно, капанчето е затворено и оформя малко стомахче, в което протича процес на храносмилане. Вътрешността на капанчетата е осеяна с малки, червени жлези, отделящи храносмилателни езими. Катализатор са ферменти и мравчена киселина, които се отделят от жлезите по ръба на капанчетата. Храносмилането отнема приблизително десет дни, след което от насекомото остава само празната хитинова обвивка. След това капанчето се отваря и е готово да примамва нови жертви. През целия живот на капанчето в него средно попадат три насекоми. Никога не трябва да се провокира умишлено затваряне на капанчетата, чрез симулиране на хранене – докосване на вътрешността на капанчетата, тъй като това много отслабва растението.

Отглеждане: Венерината мухоловка се нуждае от ярка, но не пряка светлина. Трябва да се предпазва от директните слънчеви лъчи и сухия въздух.

При стайни условия отглеждането на венерината мухоловка е по-трудно, но не невъзможно. Отглеждащите дионеи твърдят, че в стайни условия те имат кратък живот, но това е по причина на грешките, които допускат любителите на екзотични растения. Ако се отглежда правилно, дионеята може да живее много дълго и да се размножава. Най-важното е влажността. Почвата трябва да е мокра, а въздуха около нея – с висока влажност също. За целта е най-добре растението да се отглежда в палудариум, терариум или аквариум с по-голям размер. Водата трябва да е мека – дъждовна, преварена или в краен случай дестилирана. Може да се използва и само филтрирана, но в този случай живота на венерината мухоловка е много кратък. Важно е водата в съда, в който е растението, да не застоява дълго.

Дионеята предпочита умерените температури, не по-високи от 22*С, ако в помещението температурите достигнат 30*С, дионеята спира да расте и в последствие много трудно се възстановява естественото и състояние. В нормални условия дионеята расте при температури от порядъка на  40*С, но въпреки високите температури на въздуха, почвата остава по-хладна.

През зимата настъпва период на покой, растенията преустановяват растеж, но е необходимо да се поддържа постоянна влажност.

Хранене: Най-голямата грешка при отглеждането на венерината мухоловка е че отглеждащите започват да хранят дионеите. Всъщност това унищожава растението – то трябва само да ловува. Ако прецените, че вашата любимка гладува, можете да подхранвате с бульон от рибно или костно брашно, но трябва да се полива само почвата.

Почва: Като повечето литофитни насекомоядни, венерината мухоловка расте в почви с недостататъчно азот каквито са блатните. Малкото количество азот е причина за появата на капанчетата – насекомите, които се улавят в тях са източник на азот, необходим за синтеза на протеини. Почвата трябва да бъде лека, нехранителна, рехава. Обикновено за субстрат се използват три части сфагнум и една част перлит. Може да се отглежда и само в сфагнум.

Описание: Сарацениите са многодишни тревисти насекомоядни растения, с фуниевидни листа-капанчета, израстващи от коренището. Листата са изправени, при някои видове дължината им достига до 1 м., а в диаметър до 8 см., кухи, вътрешността им е покрита с твърди власинки, насочени към дъното, ярко оцветени, обикновено с червени прожилки, които изпъкват още повече на слънчева светлина.

В зависимост от вида, вътрешността на тръбовидната каничка може да бъде разделена на три до пет зони:

Първа зона – капаче (operculum), втора зона – входната част на капанчето или оклоустното поле (peristomе), останалата част от входа на тръбовидната каничка, в зависимост от видовете, при някои са комбинирани зони три и четири, и петата зона, която присъства само при Сарацения пурпурея (Saracenia purpurea). Всяка от тези зони има специфични функции свързани с морфофизиологичните характеристики на растението.

Зона I – Капаче (operculum). При повечето видове покрива малка част от отвора, и предпазва от попадане на дъждовна вода, която може да изпълни каничката и в резултат на което сараценията може да загуби улова. Капачето също служи като примамка за насекомите с комбинация от цвят, аромат и ориентираните надолу власинки, които насочват насекомите към входа на капанчето.Някои видове сарацении (S. minor и S. psittacina) са с капаче ниско над входа на капанчето. Капачетата също имат частична липса на хлорофил на места и са прозрачни, което допълнително обърква насекомите в опитите им да намерят изход. Подобен, но много по-съвършен механизъм е развит при Калифорнийската дарлингтония (Darlingtonia californica).

Зона II – Околоустно поле (peristome). Сараценията улавя инсектите чрез каничката с нектар и с помощта на хлъзгавата повърхност около устната.В тази зона се отделя нектара, който примамва насекомите да кацнат и да се плъзнат по хлъзгавата повърхност около входа на капанчето. Тук също има восъчен налеп в горната част, която прави придвижването навън на насекомите невъзможно и те попадат в самото капанче.

Зона III – Намира се непосредствено под зона II и е осеяна с безхлорофилни участъци и фини власинки, насочващи насекомите надолу и не им оставят шанс за измъкване. Тук се намират и жлезите, секретиращи храносмилателните ензими – протеаза и други.

Зона IV – При повечето видове това е последната зона. Изпълнена е с храносмилателен сок и тук се абсорбират хранителните вещества, получени след разлагането на насекомите от ензимите и бактериите в каничката.

Зона V – Тази зона, която се намира под зона IV и е открита само при  Сарацения пурпуреа (S. purpurea) е гладка, без власинки и жлези и не усвоява хранителни вещества. Нейната функция не е изучена достатъчно.

Цветовете са единични, на дълъг цветонос, в диаметър достигат до 10 см., пурпурни или жълтеникави. Продължителността на живот на сараценията може да достигне до 30 години.

Растителен цикъл: Образуването на канички започва напролет, след прецъфтяване и продължава до късна есен. В каря на есента започва периода на покой и растението започва да образува листа без капанчета (phyllodia). Това се дължи на оскъдното количество насекоми през зимата както и на забавения метаболизъм в сараценията. Чрез този механизъм растението съхранява енергия за образуване на капанчета през следващия сезон.

Отглеждане: Несъмнено най-интересното в отглеждането на насекомоядните растения е да се наблюдава как ловуват. Сарацениите улавят предимно по-едри насекоми с хитинови обвивки – бръмбари, хлебарки както и мухи, Венерините мухоловки предпочитат мухи и комари, а росянките – дребни мушички и мравки. Сарацениите се отглеждат отдавна като култивирана култура. В Западна Европа се отглеждат на открито, а пурпурната сарацения се е аклиматизирала в блатата на Ирландия и Южна Англия. Съществуват множество хибриди на сарацения, различаващи се по формата на листата, окраската и големината на цветовете. Отглеждането на сарацениите е специфично, но не е сложно. Те чудесно се развиват в домашни условия без особени грижи. При засаждане е добре да се вземе саксия с кашпа, за да се поставят една в друга с подложка (пълнеж) от сфагнум, който ще осигури постоянна на влажност в почвата. Сарацениите често страдат от преполиване. За да се осигури добър дренаж могат да се използват керамични парченца – от саксия или керамзит, както и парченца стиропор. Почвената смес трябва да е рехава, отцедлива и нехранителна – промит кварцов пясък, накълцан сфагнум мъх, торф в съотношение 1:2:3 с добавени парченца дървен въглен. В естествени условия, сарацениите растат в блата, по бреговете на реки и езера. В домашната градина можете да засадите около изкуствен водоем. Почвата трябва да е влажна в дълбочина от около 10 см., но не подгизнала, за да се избегне загниване на корените. При отглеждане на открито през зимния период сараценията се покрива с мулч, за да се избегне измръзването така сараценията може да преживее зимни температури до -13° С. Оптималното разположение в дома е на перваза на прозореца. През есента сараценията започва да забавя растеж и в началото на зимата изпада в период на покой. Тогава е добре да бъде държана на хладно, при температури от 4 – 7 ° С. През зимата е допустимо понижаване на температурите до 0° С. През лятото може да се изнесе и отглежда на открито. В началото е добре да се засенчва от преките слънчеви лъчи, но след периода на аклиматизация сараценията ще се чувства добре и под  директните слънчеви лъчи. Целогодишното отглеждане на сарцении в орхидариуми, палудариуми и др. в условия на  повишена влажност и под изкуствено осветление не е необходимо. Въпреки, че в началото растенията се чувстват добре, биологичния им цикъл се обърква, по-бързо се развиват, впоследствие остаряват и загиват. Сараценията не бива да се подхранва допълнително с торове.

Светлина: Сарацениите предпочитат пряко слънцеогряване. За нормалния им растеж и развитие са необходими от осем до десет часа слънчева светлина. Ако се отглеждат у дома, най-добре да се разположат на южен или западен прозорец или да се доосветяват.

Поливане: Сaрацениите се поливат с дестилирана, обратно осмозирана или чиста дъждовна вода. Ако сараценията е засадена около естествен или изкуствен водоизточник, растението получава необходимата влага от почвата. Ако я отглеждаме в саксия, трябва да осигурим постоянно влажна почва. През зимата, когато растението е в период на покой, може да се намали поливането.

Пресаждане: При добри грижи сараценията нараства много бързо, кореновата система изпълва саксията и растението се нуждае от пресаждане. Най-добре да пресадим растението през пролетта, след периода на покой.

Размножаване: Сараценията се размножава от семена, които е удобно да се сеят в съд на Петри, върху торф. Впоследствие се пикират в саксийки. Жълтата сарацения се размножава и чрез делене на коренището.