HobbyKafe.com

Листопаден голям храст или малко дърво, което разгръща цветовото си великолепие само ако лятото е топло и слънчево, а есенните дни – златни. Цветовете, които в зависимост от сорта, са бели, розови, червени, виолетови и красиво накъдрени, се появяват само по върховете на дебели едногодишни стебла. Тъмнозелените листа са елипсовидни или продълговати, клоните четиристенни, а стволът блести като коприна. Цъфти от август до октомври .Иска пълно слънце и търпи суша.
Късно се разлиства , понякога се допуска грешка и смятайки го за измръзнал изрязват или изхвърлят храста.
В началните засаждания и първа зима е добре да бъде защитен поне с вестници и наелон около стъблото. Това ще позволи на дръвчето или храста да стартира през следващата пролет от по високо разположени клонки. Търпи резитби и формиране,.кората на дърветата е изключително декоративна-сивкава набраздена и впечатляваща.

Read the rest of this entry »

Родината на функията е Япония. Това е царицата на сенчестите градини. Наричат я още “Функия“ по името на нейния изследовател – немският ботаник H. Funk. Заради приликата на листата с живовляка, в Англия е позната и като лилия-живовляк.
Тя е многогодишно градинско растение с височина до 100 см, с големи тесни или закръглени и сърцевидни листа. Цветовете са  многообразни – бяло, жълто, зелено, синьо, изпъстрени с многобройни цветни жилки. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от джуджета (5 см) до гигантски, почти двуметрови растения. Средната височина на хостите е около 100 см.
Цъфти от юни до август. Цветовете са в съцветия, в бяло, виолетово или пурпурно, разположени на високи стебла над листата. Растението има силен аромат.

Read the rest of this entry »

С уговорката, че никога не е имало трайно и категорично разделение на сортовете по видове  и факта, че повечето рози са плод на селекции в древността и най вече последните 100-200 години и с трета уговорка, че модерните класификатори са от последните 20-30 години, все пак, да разделим розите някак  за пригледност:

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.
Read the rest of this entry »

Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м . В България се срещат три вида:
Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур).

Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.
Read the rest of this entry »

Повечето между нас отдавна са запалени, но на тези, които сега откриват света на клематисите, искам да повторя думите на голямия специалист – D-r John Howells: Attention! Clematis are addictive!

Казано с наши думи – Внимавайте! Купите ли си един клематис, спиране няма.

Трудно се устоява на такава хубост:

Prinssess Alexandra