HobbyKafe.com

С уговорката, че никога не е имало трайно и категорично разделение на сортовете по видове  и факта, че повечето рози са плод на селекции в древността и най вече последните 100-200 години и с трета уговорка, че модерните класификатори са от последните 20-30 години, все пак, да разделим розите някак  за пригледност:

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.
Read the rest of this entry »

Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м . В България се срещат три вида:
Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур).

Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.
Read the rest of this entry »

Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.

Read the rest of this entry »

Семейство: Многогодишни растения от семейство Liliaceae – Лилиеви. Името Hemerocallis идва от гръцки ἡμέρα (hēmera) „ден“ и καλός (Калос) „красиви“ тъй като цвета се отваря обикновено по изгрев слънце и увяхва със залеза. Има видове, които цъфтят нощно време.
Синоними: Daylily
Разпространение: от Европа до Китай, Корея и Япония.
Описание: Регистрирани са около 60000 хибридни сорта, някои са силно ароматни, а самия род Hemerocallis наброява около 25 вида. Хемерокалиса има богата коренова система, част от която представлява доста удебелени шнуровидни корени, които понякога образуват ластуни. Цветовете са големи, фуниевидни, малко приличат на тези на лилиума, оранжеви, жълти, розови, червено-кафяви. Шестделни, с неголяма чашка, на която са разположени цветовете – от два до десет. Едновременно се отварят от един до три цвята, като цялото храстче цъфти от 25 до 30 дни. Цветоносите могат да са няколко – безлистни или с листа по тях, на височина до 1.00 метра. Видовете се описват по дължината на цветоноста – ниските до 30 см., средните от 30 до 60 см., а високите – над 90 см. Плода представлява тристенна кутийка с малки черни и лъскави семена. Read the rest of this entry »

Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Родина: Централна и Южна Америка.
Описание: Родът Зефирантес (Zephyranthes) са многогодишни тревисти растения, наброяват около 35 вида и принадлежат на семейство Амарилисови (Amaryllidaceae). Името идва от Zephyrus – западен вятър и anthos – цвете. Растението е разпространено във влажните райони на Централна и Южна Америка. Луковиците са два вида – с къси и дълги шийки, яйцевидни или кръгли, не много големи, с диаметър от 2 до 3,5 см. Листата са тесни и дълги, линейни и тревисти. Цветовете приличат на тези на минзухара, единични, на дълги и тънки дръжки. На цвят са бели, жълти, розови, червеникави, има и двуцветни видове.
Цъфтеж: Ежегоден.
Светлина: Ярка. Зефирантесът е способен да понася преки слънчеви лъчи.
Температура: В периода на активен растеж 18-25 °C. В периода на покой е най-добре да се държи в прохладни помещения при 10-12 °C. Read the rest of this entry »

Азалията е цъфтящ храст от рода на Рододендрона. Отначало азалиите са класифицирани като отделен вид храст, но днес са познати като два от осемте известни подвида на рододендрона – Пентантера (листопадно) и Цуцужи (вечнозелено). Азалията цъфти през пролетта. Предпочита влажни планински райони, цъфти обилно, а цветовете увяхват няколко седмици по-късно. Това растение няма нужда от толкова много слънце, колкото останалите от рода на рододендрона. В естествени условия виреят в близост до дървета, нерядко и под самите тях.

Разлики: Основна разлика между азалията и останалите растения от рода на рододендроните е размера. Друга разлика е разположението на цветовете – при рододендроните цветовете са разположени на снопчета по стеблата, докато при азалията цветовете са връхни на клонките. През периода на цъфтеж стеблата са толкова многобройни, че се превръщат в огромна цветна маса. Цветовете на азалията се разтварят по едно и също време и имат трайност няколко седмици. Изключение прави една малка група азалии, която цъфти на „гроздове”. Азалия Satsuki, произхождаща от рододендрона indicum както и близките й подобни видове са много популярни. Read the rest of this entry »