HobbyKafe.com

Семейство: Многогодишни растения от семейство Liliaceae – Лилиеви. Името Hemerocallis идва от гръцки ἡμέρα (hēmera) „ден“ и καλός (Калос) „красиви“ тъй като цвета се отваря обикновено по изгрев слънце и увяхва със залеза. Има видове, които цъфтят нощно време.
Синоними: Daylily
Разпространение: от Европа до Китай, Корея и Япония.
Описание: Регистрирани са около 60000 хибридни сорта, някои са силно ароматни, а самия род Hemerocallis наброява около 25 вида. Хемерокалиса има богата коренова система, част от която представлява доста удебелени шнуровидни корени, които понякога образуват ластуни. Цветовете са големи, фуниевидни, малко приличат на тези на лилиума, оранжеви, жълти, розови, червено-кафяви. Шестделни, с неголяма чашка, на която са разположени цветовете – от два до десет. Едновременно се отварят от един до три цвята, като цялото храстче цъфти от 25 до 30 дни. Цветоносите могат да са няколко – безлистни или с листа по тях, на височина до 1.00 метра. Видовете се описват по дължината на цветоноста – ниските до 30 см., средните от 30 до 60 см., а високите – над 90 см. Плода представлява тристенна кутийка с малки черни и лъскави семена. Read the rest of this entry »

Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Родина: Централна и Южна Америка.
Описание: Родът Зефирантес (Zephyranthes) са многогодишни тревисти растения, наброяват около 35 вида и принадлежат на семейство Амарилисови (Amaryllidaceae). Името идва от Zephyrus – западен вятър и anthos – цвете. Растението е разпространено във влажните райони на Централна и Южна Америка. Луковиците са два вида – с къси и дълги шийки, яйцевидни или кръгли, не много големи, с диаметър от 2 до 3,5 см. Листата са тесни и дълги, линейни и тревисти. Цветовете приличат на тези на минзухара, единични, на дълги и тънки дръжки. На цвят са бели, жълти, розови, червеникави, има и двуцветни видове.
Цъфтеж: Ежегоден.
Светлина: Ярка. Зефирантесът е способен да понася преки слънчеви лъчи.
Температура: В периода на активен растеж 18-25 °C. В периода на покой е най-добре да се държи в прохладни помещения при 10-12 °C. Read the rest of this entry »

Азалията е цъфтящ храст от рода на Рододендрона. Отначало азалиите са класифицирани като отделен вид храст, но днес са познати като два от осемте известни подвида на рододендрона – Пентантера (листопадно) и Цуцужи (вечнозелено). Азалията цъфти през пролетта. Предпочита влажни планински райони, цъфти обилно, а цветовете увяхват няколко седмици по-късно. Това растение няма нужда от толкова много слънце, колкото останалите от рода на рододендрона. В естествени условия виреят в близост до дървета, нерядко и под самите тях.

Разлики: Основна разлика между азалията и останалите растения от рода на рододендроните е размера. Друга разлика е разположението на цветовете – при рододендроните цветовете са разположени на снопчета по стеблата, докато при азалията цветовете са връхни на клонките. През периода на цъфтеж стеблата са толкова многобройни, че се превръщат в огромна цветна маса. Цветовете на азалията се разтварят по едно и също време и имат трайност няколко седмици. Изключение прави една малка група азалии, която цъфти на „гроздове”. Азалия Satsuki, произхождаща от рододендрона indicum както и близките й подобни видове са много популярни. Read the rest of this entry »

Хойхера (Heuchera) от семейство Каменоломки е цъфтящо многогодишно за вашата градина , издържащо от слънчеви до полусенчести места. Издръжливо растение / – 20 С-+/, с умерени нужди от поливане. Подходящо за бордюр и алпинеумни и съчетания . Със своите ярки и наситени багри листнодекоративните хойхери могат да украсят всяка градина, а цъфтящите сортове придават лекота и елегантност на цветните композиции. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.
Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на 5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата.Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. По-добре е да оставим хойхерата гладна, отколкото да я прехраним. Същото се отнася и до поливането – крайностите трябва да се избягват. Read the rest of this entry »

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.

Read the rest of this entry »

Листопаден голям храст или малко дърво, което разгръща цветовото си великолепие само ако лятото е топло и слънчево, а есенните дни – златни. Цветовете, които в зависимост от сорта, са бели, розови, червени, виолетови и красиво накъдрени, се появяват само по върховете на дебели едногодишни стебла. Тъмнозелените листа са елипсовидни или продълговати, клоните четиристенни, а стволът блести като коприна. Цъфти от август до октомври .Иска пълно слънце и търпи суша.
Късно се разлиства , понякога се допуска грешка и смятайки го за измръзнал изрязват или изхвърлят храста.
В началните засаждания и първа зима е добре да бъде защитен поне с вестници и наелон около стъблото. Това ще позволи на дръвчето или храста да стартира през следващата пролет от по високо разположени клонки. Търпи резитби и формиране,.кората на дърветата е изключително декоративна-сивкава набраздена и впечатляваща.

Read the rest of this entry »

Родината на функията е Япония. Това е царицата на сенчестите градини. Наричат я още “Функия“ по името на нейния изследовател – немският ботаник H. Funk. Заради приликата на листата с живовляка, в Англия е позната и като лилия-живовляк.
Тя е многогодишно градинско растение с височина до 100 см, с големи тесни или закръглени и сърцевидни листа. Цветовете са  многообразни – бяло, жълто, зелено, синьо, изпъстрени с многобройни цветни жилки. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от джуджета (5 см) до гигантски, почти двуметрови растения. Средната височина на хостите е около 100 см.
Цъфти от юни до август. Цветовете са в съцветия, в бяло, виолетово или пурпурно, разположени на високи стебла над листата. Растението има силен аромат.

Read the rest of this entry »