Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.
Read the rest of this entry »
Хортензия – Hydrangea е от семейството на Хортензиевите Hydrangeaceae. Родът е доста обширен и включва около 100 вида. Името на семейството произлиза от гръцките думи hydor – вода и angos – вместилище, съд, заради формата на семенните кутийки, а също и поради влаголюбивостта на растенията. Съществуват изправено растящи и лиановидни, листопадни и вечнозелени, студоустойчиви и топлолюбиви, дребни (джуджета) и дървовидни хортензии.
Произхождат от Хималаите, Северна и Южна Америка и Централна и Източна Азия.
Хортензиите са пренесени в Европа от Япония през 18 век и предизвикват истински фурор. За съжаление, били твърде топлолюбиви и се налагало да се отглеждат като саксийни растения. Последвалата интензивна селекция, довела до създаването на разнообразни сортове, които освен с декоративни качества се характеризират и със студоустойчивост. От 1900 г започват първите опити за селектиране, като това са били предимно малко устойчивите на студ видове хортензия – едролистна или градинска. Някъде около 60-те години на 20 век вече е имало около 100 нови сорта.
Семейство: Многогодишни растения от семейство Liliaceae – Лилиеви. Името Hemerocallis идва от гръцки ἡμέρα (hēmera) „ден“ и καλός (Калос) „красиви“ тъй като цвета се отваря обикновено по изгрев слънце и увяхва със залеза. Има видове, които цъфтят нощно време.
Синоними: Daylily
Разпространение: от Европа до Китай, Корея и Япония.
Описание: Регистрирани са около 60000 хибридни сорта, някои са силно ароматни, а самия род Hemerocallis наброява около 25 вида. Хемерокалиса има богата коренова система, част от която представлява доста удебелени шнуровидни корени, които понякога образуват ластуни. Цветовете са големи, фуниевидни, малко приличат на тези на лилиума, оранжеви, жълти, розови, червено-кафяви. Шестделни, с неголяма чашка, на която са разположени цветовете – от два до десет. Едновременно се отварят от един до три цвята, като цялото храстче цъфти от 25 до 30 дни. Цветоносите могат да са няколко – безлистни или с листа по тях, на височина до 1.00 метра. Видовете се описват по дължината на цветоноста – ниските до 30 см., средните от 30 до 60 см., а високите – над 90 см. Плода представлява тристенна кутийка с малки черни и лъскави семена. Read the rest of this entry »
Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »
Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).
Родина: Централна и Южна Америка.
Описание: Родът Зефирантес (Zephyranthes) са многогодишни тревисти растения, наброяват около 35 вида и принадлежат на семейство Амарилисови (Amaryllidaceae). Името идва от Zephyrus – западен вятър и anthos – цвете. Растението е разпространено във влажните райони на Централна и Южна Америка. Луковиците са два вида – с къси и дълги шийки, яйцевидни или кръгли, не много големи, с диаметър от 2 до 3,5 см. Листата са тесни и дълги, линейни и тревисти. Цветовете приличат на тези на минзухара, единични, на дълги и тънки дръжки. На цвят са бели, жълти, розови, червеникави, има и двуцветни видове.
Цъфтеж: Ежегоден.
Светлина: Ярка. Зефирантесът е способен да понася преки слънчеви лъчи.
Температура: В периода на активен растеж 18-25 °C. В периода на покой е най-добре да се държи в прохладни помещения при 10-12 °C. Read the rest of this entry »
Азалията е цъфтящ храст от рода на Рододендрона. Отначало азалиите са класифицирани като отделен вид храст, но днес са познати като два от осемте известни подвида на рододендрона – Пентантера (листопадно) и Цуцужи (вечнозелено). Азалията цъфти през пролетта. Предпочита влажни планински райони, цъфти обилно, а цветовете увяхват няколко седмици по-късно. Това растение няма нужда от толкова много слънце, колкото останалите от рода на рододендрона. В естествени условия виреят в близост до дървета, нерядко и под самите тях.
Разлики: Основна разлика между азалията и останалите растения от рода на рододендроните е размера. Друга разлика е разположението на цветовете – при рододендроните цветовете са разположени на снопчета по стеблата, докато при азалията цветовете са връхни на клонките. През периода на цъфтеж стеблата са толкова многобройни, че се превръщат в огромна цветна маса. Цветовете на азалията се разтварят по едно и също време и имат трайност няколко седмици. Изключение прави една малка група азалии, която цъфти на „гроздове”. Азалия Satsuki, произхождаща от рододендрона indicum както и близките й подобни видове са много популярни. Read the rest of this entry »
Семейство AmaryllidaceaeHaemanthus albiflos е най-популярният от трите вида Хемантус и със своите красиви листа, дълъг период на цъфтеж и червени плодове е прекрасен избор за сенчестите места в градината.
Хемантусът е изключително интересен, ендемичен за южна Африка вид, който се състои от приблизително 22 подвида, повечето от които се срещат в южна Африка, и особено в сухите райони на западния бряг на Южна Африка и Намибия, южен Мозамбик, Лесото и Свазиленд. Всички видове са луковични, с многогодишни месести корени и формират богати гроздове от червени, розови и бели цветове. Всички видове, произхождащи от западните райони на южна Африка растат през зимата и имат ясно изразен период на почивка през лятото. Видовете, произхождащи от районите с летен дъждовен период, са предимно лятно растящи и с период на почивка през зимата, но има и три вечнозелени вида от този район, а именно H. albiflos, H. deformis и H. pauculifolius.
Read the rest of this entry »
Хойхера (Heuchera) от семейство Каменоломки е цъфтящо многогодишно за вашата градина , издържащо от слънчеви до полусенчести места. Издръжливо растение / – 20 С-+/, с умерени нужди от поливане. Подходящо за бордюр и алпинеумни и съчетания . Със своите ярки и наситени багри листнодекоративните хойхери могат да украсят всяка градина, а цъфтящите сортове придават лекота и елегантност на цветните композиции. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.
Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на 5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата.Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. По-добре е да оставим хойхерата гладна, отколкото да я прехраним. Същото се отнася и до поливането – крайностите трябва да се избягват. Read the rest of this entry »
Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.
Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.
Read the rest of this entry »
