Plumeria или още Франджипани е малък род от само 7-8 вида с произход от тропична и субтропична Америка. Това са предимно листопадни храсти или малки дръвчета.
Най-популярни са червената плумерия P. rubra с цветове вариращи от жълто до розово според сорта, P. pudica и P. obtusa които са вечно зелени видове и цъфтят през зимата. Родът е от сем. Apocynaceae и това трябвада се има предвид, тъй като листата отделят бял, токсичен сок. Въпреки това обаче плумериите са разпространени в тропическите части по целия свят тъй като са изключително красиви и божествено ароматни. В Хавай, цветето се използва за направата на традиционните леи огърлици. Обичаят повелява такива огърлици да се поднасят в дар, като се поставят на крайбрежието, в ивицата на прибоя – по този начин се напомня че kamaaina /местните жители/ са както част от сушата, така и част от океана. Посетителите на острова също се даряват с леи, за да се завърнат отново в земния рай.
Плумериите са най-ароматни и съблазнителни през нощта, защото естественият им опрашител е вид нощна пеперуда. Измамена от силния аромат, пеперудата каца от цвят на цвят, но си остава само с празните надежди – всъщност цветовете не отделят нектар.
Read the rest of this entry »
Семейство: Papaveraceae, Макови
Това са група многогодишни или едногодишни растения от семейството на маковете, които се отглеждат заради прекрасните си сини цветове. Различните видове варират доста на височина – от 30 до 180 см. Листата са продълговати, мъхести, с назъбени краища. Цветовете са големи, сини, събрани в съцветия и се появяват през лятото. Произхожда предимно от Китай и Тибет, въпреки че някои от видовете се срещат и в Европа.
Външно растение. Меконопсисът се нуждае от хладно лято, в жегите страда доста. Предпочита влажна, богата на хумус и листовка, кисела почва и сенчесто или полусенчесто място. Размножава се от семена или чрез разделяне.
Най-често се отглеждат видовете:
M. betonicifolia – най-разпространеният вид и лесен за отглеждане, цветовете са небесно сини с диаметър 7-12 см, цъфти през юни и юли, на височина достига до 100-150 см;
M. Lingholm – естествено получен култивар през 1970 година – с по-едри и наситени цветове, многогодишник, сравнително лесен за отглеждане. Цъфти в началото на лятото.
M. grandis – двугодишен, наситено син, достига до 120 см. При отглеждане на максимално хладно и сенчесто място, расте като многогодишен вид.
от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:31 pm
Родината на функията е Япония. Това е царицата на сенчестите градини. Наричат я още “Функия“ по името на нейния изследовател – немският ботаник H. Funk. Заради приликата на листата с живовляка, в Англия е позната и като лилия-живовляк.
Тя е многогодишно градинско растение с височина до 100 см, с големи тесни или закръглени и сърцевидни листа. Цветовете са многообразни – бяло, жълто, зелено, синьо, изпъстрени с многобройни цветни жилки. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от джуджета (5 см) до гигантски, почти двуметрови растения. Средната височина на хостите е около 100 см.
Цъфти от юни до август. Цветовете са в съцветия, в бяло, виолетово или пурпурно, разположени на високи стебла над листата. Растението има силен аромат.
Read the rest of this entry »
Произход: Америка, храст с височина от 1,50 м до 6 метра, с тънки клонки. Листата са светло зелени, яйцевидни, дълги от 3 до 10 см, с назъбена периферия.
Цеанотуса е един от най-красивите храсти със сини цветове. Има много сортове, но никой не би издържал сурова зима. Цеанотусите от вечнозелената група са с малки листа и подобни на напръстник гроздове от дребни цветчета. Трябва да се засаждат винаги до стена с южно или западно изложение. Листопадните видове са по-издръжливи, с по-големи листа и с по-рехави гроздове.
Цеанотуса се сади само напролет.
Билка е, сваля високо кръвно. Укрепва свлачища и сипеи. Храни пчели и птици, събира пеперуди.
Цъфтеж: Oт май до юни, или от юни до септември, с дребни, сини , виолетови , розови или бели цветове, събрани в съцветия с дълги дръжки.
Плодове: Tриделни семенни кутийки.
Температура: Mладите клонки измръзват при -20°C, а някои сортове и при по леки застудявания. Нуждае се от пълно слънце, търпи суха, песъчлива и отцедлива почва.
Размножаване: От семена, които се стратифицират и през пролетта се засяват. Може да се използват и резници. При необходимост се залагат отводи, както за една година се получават готови растения.
Read the rest of this entry »
Вечнозелено растение, с твърди, бодливи листа, с цветове като четки. Расте сравнително бързо. Цветовете са трайни и падат след около 2 месеца. След тях остават твърди сиви плодници, изглеждащи като миниатюрни лещени зърна, налепени по клончето. Родината му е далечна Австралия, но е много разпространен храст из средиземноморието и топлите ширини. Обожава пряко слънце и отцедлива рододендронова кисела почва. Не търпи варовик при поливане, подхранва се с торове за азалии и рододендрони преди и по време на цъфтеж. Може да цъфти повторно, но е нужно изрязване на прецъфтелите или прекомерно израсли клонки.
Цветовете са в червено, розово, рядко виолетово или бяло като цвят на „четката“.
Младите растения се прибират след първото застудяване, а по-старите понасят температури малко под нулата. Държи се на светло и прохладно (при 5-10°С). Полива се на всеки 4 седмици, но туфата не трябва да изсъхва съвсем. През пролетта се пресажда.
Read the rest of this entry »
Родът Lilium (лат.) дава името на семейство liliaceae.
ЛЕГЕНДИТЕ
Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума “Звезда на земята”.
Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
Там в Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана “градът на лилиите”.
Няма друго цвете, за което да са създадени толкова много легенди!
Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик ІХ. А Людовик ХІV пуснал в обръщение пари във формата на златни и сребърни лилии. Read the rest of this entry »
Камбанките или още Кампанулите са голям род от семейство Камбанкови, обхващаш около 300 вида едно-, дву- и многогидишни растения, всички с цветове приличащи на камбанки. В зависимост от климатичните особености в северните райони размерите им са от 5 см. височина до 2 м. в южните по-топли региони. Ботаническото име на рода Campanula идва от италианското ‘campana’ - камбана, описваща формата на цвета.
Естествен хабитат: Среща се в Европа, Средиземноорието, Средна Азия, някои части на Северна Америка.
Описание: Листата често са различни на едно и също растение, в основата на стеблото листата са по-широки, нагоре се стесняват. Краищата им могат да бъдат назъбени или гладки – понякога едновременно на едно също растение. Съцветията са сожноцветни, цветовете са камбановидни, най-често сини или лилави, по-рядко бели или розови. Плодът е капсуловидна кутийка, в която са събрани семената. Цъфтят през пролетта и лятото.
Ето никои видове кампанули
C. pyramidalis – стравнително по-топлолюбив вид, произхожда от планините на Южна Европа. Достига 1-1,30 м височина, и пирамидални съцветия от звездички с диаметър до 5 см. Цъфти в края на лятото, в бяло или синьо. Read the rest of this entry »
Грифиниопсисът е нов род, в семейство Amaryllidaceae, с произход Бразилия, и по-точно сенчестите гори в провинция Сао Пауло. Съдържа само два вида, G. blumenavia (преди наричан Hippeastrum blumenavium или Griffinia blumenavia, друго използвано име е Eithea), и един нов вид, G. Piracicabae. И двата вида имат, сравнително дребни, но много очарователни бяло-розови цветове. Те са с размери 6.5-7.5 см разперени и обикновено между 2-8 броя, стъблата са високи 13-18 см.
Растението предпочита влажна, добре дренирана почва и сравнително по-хладни условия на отглеждане, обилно поливане по време на активния период на нарастване и по-оскъдно по време на зимния относителен покой.
от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:38 am
Бомареите са род в семейството на Алстромериите и доста приличат на тях по листата, но цветовете им са значително по-зрелищни. В рода има повече от 100 вида, повечето от които са катерещи се лиани, други са почвопокривни, а има и такива които са ниски и компактни като храстчета. Разпространени са в Южна Америка от Мексико, чак до Андите и Патагония. Цветовете са събрани в съцветия като големи чадъри, като всяко от тях може да наброява 30-45 отделни камбанки, всяка от които има три външи и три вътрешни венчелистчета, често в контрастни цветове или изпъстрени с точки.
Размножават се от семена или делене на туберите и въпреки че в нашата страна не са достатъчно зимоустойчиви, могат успешно да се отглеждат в саксия.
Bomarea acutifolia е от Мексико и Коста Рика, по-малко зимоустойчива от останалите. Външните венчелистчета са ярко червени, вътрешните ярко жълти, потъмняващи до оранжево-червено, тичинките са наситено сини. Достига доста големи размери, до 4,5 м.
Bomarea hirtella е с по-малки размери, достига само 1,20 м. Широко разпространена в Мексико на 2500 м надморска височина. Обича зесенчени условия, богата почва и висока влажност.
Bomarea caldasii e вечнозелена лиана от северната част на Южна Америка, цъфти късна пролет/ранно лято.
Bomarea patacoensis произхожда от Колумбия и Перу. Външните венчелистчета са алени, а вътрешните първоначално се отварят жълти и постепенно преминават в ярко червено, със яркоизразени по-тъмни червени точки. Достига 2-3 м.
Bomarea salsilla е листопаден вид от Чили, цъфти късна пролет или ранно лято.
от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 9:15 am
Plumeria или още Франджипани е малък род от само 7-8 вида с произход от тропична и субтропична Америка. Това са предимно листопадни храсти или малки дръвчета.
