Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън  Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.

от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm

Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).

Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.

Изисквания за отглеждане – има 5 категории изисквания – температура, поливане/влажност, светлина, въздушна циркулация и подхранване, които ще разгледаме:

Температура
Вандови растат най-добре при дневни температури по-високи от 65°F (18°C) . Това са едни от най-топлолюбивите орхидеи. Ще имат активен растеж по всяко време на годината, ако им се осигурят топло и ярка светлина. Най-ниските температури в никакъв случай не бива да падат под 55°F (12°C). Някои вандови могат да издържат и на ниски температури до 38°F (4°C) за 2-3 часа ако са сухи, като ще има поражения по корените и цветоносите (ако имат такива). Много е важно да пазим растението от течение и вятър в моменти на студ.

Светлина
Вандовите с лентовидни листа могат да се отглеждат в домашни или оранжерийни условия . С високата влажност изискват и висока осветеност, като при нужда се засенчва, за да се поддържат температурите в необходимия диапазон.
Теретните и полу-теретните обичат повече и ярка светлина. При осигуряването и, цъфтят направо целогодишно. Отглеждат се предимно на открито в субтропиците и ги ползват за оформяне на дворни пространства. Имайте предвид при отглеждане в домашни условия – те са най-топлолюбиви и най-светлолюбиви.

Въздушна циркулация
В домашни условия и оранжерийни, е важно въздушното движение – използват се вентилатори, особено лятно време – така се поддържат по-ниски температури и се избягват пораженията от жегите. При по-хладно време, вече споменахме –добре е да няма въздушно движение, за да не се преохлажда растението.

Вода/ Овлажняване
Високите нива на въздушна влажност са основно изискване – около 80%, особено през горещите слънчеви дни а и опръскването е добре дошло, за да може процеса на изсъхване на корените да е по-бавен. Оскъдно се овлажнява/полива през зимата, през облачни дни или след пресаждане. Другия съществен момент е растенията да са сухи преди падане на нощта.
Като допълнение към по-горните изисквания и препоръки, важна е и човешката намеса под формата на инсектициди, фунгициди, тор а в някои случаи и субстрат за садене. Искам да отблежа също, че в природата никой не тори и пръска против вредители и гъбички но и растенията имат съвсем друг естетически вид.

Торене
Вандови обичат добре да се хранят. В периода на нарастване, растението трябва да се тори с балансиран тор. При вандови не бива да се тори с високо съдържание на азот (N), тъй като това спира цъфтежа. Веднъж седмично е добре да се промива кореновата система на течаща вода, за да се отмият натрупаните соли. Растенията може да се торят и с малки количества ежедневно. Няма значение какво ще решите – дали ще торите еднократно през седмицата или всеки ден с малка доза – важното е да се придържате към установения режим.
За балансирано торене е добра формула 20-20-20 (N-P-K) с концентрация 1 чаена лъжичка на 1 галон (8 пинти) което е 4,55 литра. През зимата – в период на ненарастване, се прилага в същата пропорция, на всеки две седмици вместо седмично торене, като всяко трето торене е със 10-30-20 (N-P-K) което е формула за предизвикване на цъфтеж. В допълнение веднъж месечно се добава ¼ (четвърт) чаена лъжичка SUPERthrive® – концентрирани витамини и хормони на всеки галон (4,55 литра) с торен разтвор.

Отглеждане – а може ли и в саксия?
Тъй като корените на вандови са дълги и големи като обем – често по-дълги от самото растение, а също се нуждаят от въздух и проветряване, най-прилагания метод за отглеждане е по голи корени. Поставят се в кошнички от пластмаса или дърво (предпочитанията са към твърди дървесини – тиково дърво например). Понякога в кошничките се слагат малко кори, сфагнум или друг вид субстрат – това е въпрос на личен избор. Големината на кошничките се съобразява с големината на кореновата система и растението. Когато кошничката стане малка, по-удачно е, да не се вади от старата, тъй като е възможно да се натрошат корените, което е критично за оцеляването на растението, а да се постави както си е, в още една по-голяма кошничка. Преди това корените на растението се накисват буквално поне за час, за да станат пластични и гъвкави. Скоро „пресадените” растения е добре известно време да се държат на по-сенчесто, докато се възстановят. Никога не навивайте корените около малката кошничка преди да я поставите в по-голямата – оставете корените на въздух. При повредени корени, което е неминуемо при груби манипулации, накиснете за около 5 минути в описания по-горе разтвор на SUPERthrive® – така ше се стимулира растежа на нови корени.
Искам да отбележа, че има и метод за отглеждане на ванди и вандови в саксия – виреят добре в среда, в която корените могат добре да дишат – само едри кори или смес от кори с парчета дървесна папрат, въглен и късчета порест вулканичен камък, което осигурява добър дренаж. Този метод е малко спорен, но има селекционери и любители, които отглеждат ванди точно по този начин. Препоръчва се особено при малки растения да се отглеждат в рехав фин субстрат от нишки дървесна папрат и въгленчета. Малките растения не бива да се излагат на директни слънчеви лъчи и като цяло се държат на по-сенчесто от големите растения, но при същите температурни и подхранващи (торене) условия.
Подходящо време за пресаждане/ местене в по-голяма кошничка е късно на пролет и в началото на лятото, но като цяло би могло и целогодишно.

Снимков материал – лична колекция lila
Пожелавам успех на всички при отглеждането им 

от lila » Чет Дек 03, 2009 3:28 pm

Някои от популярните видове и сортове са:
- A. praecox – вечнозелен агапантус, особено необикновен с това, че на един цветонос, може да има до 3 отделни съцветия.
· A. ‘Midnight Blue’ сорт мини агапантус произхождащ от Ирландия, листата са тревисти, достига размери до 40 см., цветът е наситено тъмно син.
· A.campanulatus – студоустойчив, отделните камбанки с с размери около 3 см, цветоносът достига около 70 см.
· A.’Castle of Mey’
· A. ‘Lilliput’

Отглеждане
Агапантусът необича тежки, преовлажнени почви, както и такива, които лесно пресъхват, особено през периода на активна вегетация, когато растението изисква обилно поливане – ключов фактор за обилен цъфтеж. Всъщност растението може да оцелее след 6-8 месечно засушаване, но това силно се отразява на цъфтежа. Много хранителните почви също трябва да се избягват, тъй като се провокира свръх развитие на слаби листа, които са лесно податливи на студ. Предпочита ярко слънчево огряване. Не се напада от неприятели, освен в много редки случаи от щитоносна въшка и червен акар.
Размножаването е чрез разделяне на коренищата – за вечнозелените видове на всяка 4 година, веднага след прецъфтяване, новите растения зацъфтяват още на следващата година. Листопадните видове се пресаждат на пролет, преди да започне вегетацията, веднага след засаждането се поливат обилно и след това не се поливат чак докато не се появат листата. Тези видове агапантус не обичат разделянето, цьфтят най-добре когато корените им напълно обхванат саксията и обикновено зацъфтяват на втората или дори третата година след разделянето. Семенно размножените растения зацъфтяват на третата или четвъртата година.

* за по-експериментално настроените градинари на Българска територия. Във Великобритания е напълно студоустойчиво, моят екземпляр отглеждан в саксия не мръзне при –15, вече 5 години зимува на тераса, на която температурите са само с 5 до 10 градуса по-високи от външните.

Източници на инфо и снимки:

http://www.agapanthus.org.uk
http://en.wikipedia.org/wiki/Agapanthus

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:16 pm

Разлики: Основна разлика между азалията и останалите растения от рода на рододендроните е размера. Друга разлика е разположението на цветовете – при рододендроните цветовете са разположени на снопчета по стеблата, докато при азалията цветовете са връхни на клонките. През периода на цъфтеж стеблата са толкова многобройни, че се превръщат в огромна цветна маса. Цветовете на азалията се разтварят по едно и също време и имат трайност няколко седмици. Изключение прави една малка група азалии, която цъфти на „гроздове”. Азалия Satsuki, произхождаща от рододендрона indicum както и близките й подобни видове са много популярни.

Култивиране: Азалиите са култивирани в продължение на стотици години, а днес чрез генна модификация и кръстоски, и са познати над 10 000 различни вида. Размножават се също и чрез семена които биват събирани и изсушавани.
Растението се развива най-добре в дренирани почви, може в саксия, предпочитат сенчести и хладни места. Предпочитат почви със слаба киселинност от 4.5 до 6 pH. Повечето видове имат нужда от постоянно подрязване и леко торене. Известно е, че не обичат често пресаждане, корените им нарастват изключително бавно.

Заболявания: Кафявото гниене може да бъде фатално за листата на растенията през ранна пролет. Препоръчително е поразените листа да се премахнат ръчно и да се третира с фунгицид.

Любопитно: Това е цветето на астрологическия знак стрелец.
Азалията е отровна за конете, овцете и козите, но не и за котките и кучетата.
В Корея се произвежда традиционно алкохолно питие, наречено Tugyonju – в буквален превод „вино от гроздовете на азалия”.
В китайската култура азалията е позната като „мисъл за домашния храст” (xiangsi shu) и е обезсмъртена в поезията на Фу Ту.

Към наследените от българските градинари методи е редно да споменем прякото действие на прахообразната вар и на минералния тор суперфосфат (разлага голите охлюви само за 1-2 минути,на дървесната пепел и други подобни. С пепелта се препоръчва да се поръсват растенията и се гарантира,че те за известно време няма да се нападат от охлювите.
За сведение на любознателните,съществуват и средства за електрически и биологически контрол на охлювите. В някои от големите търговски мрежи с градински отдели се предлагат „електропастири“за охлюви, които представляват медни мрежи с протичащ изключително малък нисковолтов ток. Когато докоснат мрежата охлювите затварят веригата и токът ги кара да се отдръпнат. Наскоро в продажба бе въведен и венец за индивидуално предпазване на разстения и малки лехи,които се захранва със зареждащи се батерии.
От средствата за биологичен контрол по-популярна е субстанцията „Nemaslug“, в която са развъдени хищните нематоди Phasmarhabditis Hermafrodit. Те са потенциялни убийци на голите охлюви и са абсолютно безвредни за хората и околната среда. Разрежда се с вода и с лейка се поливат местата,които ще се засяват или засаждат. На обработените места голите охлюви загиват до една седмица, като едно поливане е ефективно за петнайсетина дни. Неудобството е само едно биорпрепаратът е със срок на годност 3-4 седмици от дата на производството му. Ще завърша с предупреждение, че хемеческата борба с охлювите е крайна мярка итрябва да се прилага с повишено внимание и по изключение. Не случайно Скипер 4Г вече е забранен, а за Мезурол Ш указания ще получите в агроаптеките.

от maili » Сря Яну 27, 2010 2:57 pm

от Blue sky » Пон Мар 29, 2010 7:48 am

Това е най-често използвания метод за размножаване на клематиси

Препоръки:

Резници с 2 възелчета
Субстрат без пръст – перлит + 5% дървени въглища за филтър
Ползват се 2 прозрачни чаши. На едната се пробиват малки дупчици. Отбелязва се черта на 3см от дъното и се пълни до там с перлит. Поставя се резника така, че долният край да бъде до чертата и се допълва с перлит. На втората чаша се слага черта на 2см. Налива се толкова вода, че когато чашите се поставят една в друга водата да е до чертата – това осигурява долният край на резника винаги да бъде 1 см над нивото на водата.

Лекота на отглеждане: Подходящо за начинаещи
Светлина: Силна светлина
Влажност на въздуха: Умерена

Въведение: Името на рода Kalanchoe произхожда от китайски. Той включва повече от 200 сукулентни растения, разпространени в тропическа и южна Африка, Мадагаскар, южна и югоизточна Азия до Китай и остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат от колекционерите обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка.

Каланхоето, известно още и като бриофилум (Bryophyllum), е популярно, стайно, сукулентно растение от семейство дебелецови с трайни и красиви цветове, което не изисква много грижи. На височина достига до един метър. Поради лечебните му свойства в Русия например го наричат „лекар”, а в Европа е популярно като „дървото на Гьоте”, тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и е открил много от тези лечебни свойства. С целенасочени грижи може да се предизвика цъфтеж на каланхоето по всяко време на годината и това го прави изключително полулярно за промишлено производство.

Инструкции за отглеждане

Климат: Каланхоето расте най-добре при сух и умерен климат. Но за бърз растеж се препоръчва отглеждането във влажна среда. Оптималните температури са около 20°C. Каланхоето се нуждае от много светлина и това е особено важно през зимата. За да се гарантира обилен цъфтеж и да се поддържа растението компактно, през зимата може да се доосветява.
Каланхоето е растение на късия ден, което означава, че цветоносите се залагат при къс ден, т.е. през зимния период. В домашни условия може да се прибегне и до затъмняване, така че да се симулира къс ден.

Стимулиране на цъфтеж: Каланхоетата могат да бъдат стимулирани да цъфнат на конкретна дата целогодишно. Както казахме, те са растения на късия ден, с критичен период на осветеност от 12.5 часа. За по-бърз цъфтеж се препоръчва 10 часов период на осветеност – това е и оптималния, критичен период на осветеност. Някои видове могат да произведат цветоноси и след само два последователни къси дни, но с увеличаването на броя последователни къси дни, се увеличава експоненциално и броя на цветовете, като оптималния брой къси последователни дни е между 14 и 21. При професионално производство на цветя, най-често се препоръчва този период да е поне 42 последователни къси дни (6 седмици). Цветните пъпки обикновено вече са видими в края на периода на затъмняване. Връщането на растението към период на дълги дни след приключването на периода на затъмняване има и допълнителното предимство, че намалява издължаването на цветоносите и резултатът е по-компактно растение.
В северното полукълбо каланхоето при естествени условия формира цветоноси между средата на октомври и средата на март. При тези естествени условия, каланхоето ще започне да цъфти през късния декември.
При затъмняване трябва да се използва абсолютно непропусклив на светлината кашон или плат, тъй като каланхоето е изключително чувствително към светлината.
При инициирането на цъфтеж има значение и периода от годината и възрастта на растението. Според направените изследвания, през зимата цъфтежът е по-дълъг.
Предполага се, че това се дължи на комбинираното влияние на разликите в температурата и количеството светлина. По-възрастни растения се нуждаят от по-кратък период на затъмняване, от по-млади растения.

Температура: Оптималните температури за отглеждане на каланхое по време на вегетативно развитие са между 18 и 20°С през нощта и 24-27°С през деня. По време на периода на къси дни, през нощта се поддържат 18 градуса. Температури под 17 градуса и над 24 по време на периода на затъмняване ще забавят цъфтежа. Това е проблем особено през лятото, когато температурите лесно се вдигат над 24 градуса при затъмняване. Интересно е, че каланхоетата са по-чувствителни към високи нощни температури в началото на периода на затъмняване и не толкова чувствителни в края на същия период. Този проблем лесно може да бъде избегнат с покриване на растението след 7 вечерта и премахване на покривалото късно сутринта.

Поливане: Каланхоетата по природа са сравнително устойчиви на засушаване, но това не означава, че трябва да се държат сухи. Не бива да се допуска да увяхват или да се засушават драстично. Количеството на водата е в зависимост от стадия на развитие и атмосферните условия. Почвата трябва да просъхва между две обилни поливания. Продължителен период на мокра почва може да доведе до загниване на корените и стъблото. При проветриви условия и отглеждане навън се наблюдават по-малко проблеми. Важно е при поливането да има регулярност. Редуването на сухи и влажни периоди може да доведе до проблеми с корените. При често мокрене на цялото растение има опасност от развиване на ботритис (Botrytis).

Торене: Желателно е каланхоето да се тори с разреден торов разтвор при всяко поливане. Формулата за торене силно зависи от вида на каланхоето и сезона, но най-общо се препоръчва формула на NPK 20-10-20, с редуване на калциеви торове за набавяне на нуждите от калций. По време на формиране на цветоносите, растението се нуждае от леко завишени дози на калия, но след оформянето на цветните пъпки е препоръчително да се спре торенето и да се полива с чиста вода.

Подрязване: По-възрастните растения се нуждаят от леко подрязване с цел да се стимулира разклоняване, да се намали размера на растението, и да се стимулира образуването на повече цветоноси. В повечето случаи видовете разпространени в търговската мрежа имат склонността да се разклоняват сами и подрязване между март и септември не е необходимо. Дори подрязване в този период забавя цъфтежа с около две седмици. Леко подрязване само на връхчетата е препоръчително между октомври и февруари.

Болести и неприятели: Каланхоето е лесно за отглеждане растение и лесно може да се предпази от неприятели и болести. Добре е обаче да следите за няколко неща. На първо място, внимавайте за трипси – те лесно разнасят вирусни заболявания между цветята. Също така внимавайте за гъбични заболявания и мана. Друг често срещан вредител по каланхоето е Duponchelia – това е малка пеперуда, чиято гъсеница изяжда каланхоето от вътре навън. Недостигът на цинк, към което каланхоето е особено чувствително, обикновено се изразява в бледи, дребни и деформирани млади листа. При продължителни влажни периоди се наблюдава едема – това са кафяви, твърди петна по листата.

Размножаване: Най-разпространено и лесно е вегетативното размножаване. Резниците трябва да бъдат с дължина 5-8 см и две двойки листа. Долните листа се премахват и оголената част се слага в пръст за вкореняване. Не са необходими хормони за вкореняване, тъй като каланхоето се вкоренява изключително бързо и лесно. Примерна почва, която би била добра за вкореняване, се състои от 1 част торф и 1 част перлит или пясък. Каланхоето развива слаба коренова система, така че може да се сади в малки саксии, но ако искате да си спестите пресаждане на по-късен етап, може и направо в големи саксии да се вкоренява. Препоръчително е опръскване на резниците по време на вкореняване, а не директно поливане. Поддържа се висока осветеност, но може да се наложи леко засенчване, ако вкоренявате късна пролет, през лятото или ранна есен. Температурата е желателно да бъде около 20-22 градуса, може да се сложи и електрическа възглавница отдолу или да се държи върху парно. Опръскването може да се намали след около седмица след залагането на резниците. След около 14-21 дни, растението би трябвало да е добре вкоренено.

Почва: Тъй като каланхоето е сукулент, почвата трябва да бъде силно водопропусклива, но все пак с достатъчно количество органична субстанция. Поради тази причина, подходяща почва е 50% торф и 50% перлит. pH-то на почвата трябва да бъде около 6.0-6.5. Каланхоето е чувствително към недостиг на цинк и тази чувствителност е още по-засилена при високи нива на фосфор. При поддържане на тези препоръчителни нива на pH, цинкът и фосфорът са в необходимите нива. При пресаждане на вкоренени резници, може да махнете почвата от повърхноста на вкоренения резник, за да се избегне загниване на стъблото.

Видове и вариации
Kalanchoe beharensis (Felt Plant, Felt Bush)
Kalanchoe blossfeldiana (Kalanchoe)
Kalanchoe bracteata
Kalanchoe crundallii
Kalanchoe eriophylla
Kalanchoe flammea
Kalanchoe gastonis-bonnieri (Donkey Ears, Life Plant)
Kalanchoe kewensis
Kalanchoe lateritia
Kalanchoe linearifolia
Kalanchoe longiflora
Kalanchoe manginii
Kalanchoe marmorata (Penwiper Plant)
Kalanchoe millotii
Kalanchoe orgyalis
Kalanchoe pinnata (Air Plant)
Kalanchoe rhombopilosa
Kalanchoe synsepala (Cup Kalanchoe, Walking Kalanchoe)
Kalanchoe synsepala f. dissecta (Cup Kalanchoe, Walking Kalanchoe)
Kalanchoe thyrsiflora (Paddle Plant)
Kalanchoe tomentosa (Panda Plant, Pussy Ears)
Kalanchoe ambrensis синоним на Bryophyllum uniflorum
Kalanchoe beauverdii синоним на Bryophyllum beauverdii (Sotre-Sotry)
Kalanchoe brachycalyx синоним на Kalanchoe synsepala (Cup Kalanchoe, Walking Kalanchoe)
Kalanchoe coccinea var. blossfeldiana синоним на Kalanchoe blossfeldiana (Kalanchoe)
Kalanchoe costantinii синоним на Bryophyllum beauverdii (Sotre-Sotry)
Kalanchoe daigremontiana синоним на Bryophyllum daigremontianum (Mother of Thousands)
Kalanchoe delagoensis синоним на Bryophyllum tubiflorum (Chandelier plant)
Kalanchoe dissecta синоним на Kalanchoe synsepala f. dissecta (Cup Kalanchoe, Walking Kalanchoe)
Kalanchoe englerii синоним на Bryophyllum fedtschenkoi (Kalanchoe Stonecrop, Lavender-Scallops)
Kalanchoe fedtschenkoi синоним на Bryophyllum fedtschenkoi (Kalanchoe Stonecrop, Lavender-Scallops)
Kalanchoe gentyi синоним на Kalanchoe synsepala (Cup Kalanchoe, Walking Kalanchoe)
Kalanchoe grandiflora синоним на Kalanchoe marmorata (Penwiper Plant)
Kalanchoe jueli синоним на Bryophyllum beauverdii (Sotre-Sotry)
Kalanchoe milloti синоним на Kalanchoe millotii
Kalanchoe nadyae синоним на Kalanchoe bracteata
Kalanchoe prolifera синоним на Bryophyllum proliferum (Blooming Boxes)
Kalanchoe scandens синоним на Bryophyllum beauverdii (Sotre-Sotry)
Kalanchoe somaliensis синоним на Kalanchoe longiflora
Kalanchoe thrysiflora синоним на Kalanchoe thyrsiflora (Paddle Plant)
Kalanchoe trichantha синоним на Kalanchoe synsepala (Cup Kalanchoe, Walking Kalanchoe)
Kalanchoe tubiflora синоним на Bryophyllum tubiflorum (Chandelier plant)
Kalanchoe uniflora синоним на Bryophyllum uniflorum
Kalanchoe verticillata синоним на Bryophyllum tubiflorum (Chandelier plant)
Kalanchoe zimbabwensis синоним на Kalanchoe lateritia

За някои видове

Kalanchoe beharensis Drake.
Многогодишно тревисто растение. Стеблата са разклоняващи се, голи и грапави на местата, където са растяли опадалите листа. Листата се запазват основно в горната 1/3 на клоните, дълги са около 10 см (до 20 см), широки са 5-10 см, имат клиновидна или триъгълна форма, назъбени, къдрави, покрити със сивкав восъчен налеп, месести. Съцветията се появяват на върха, дълги са до 50-60 см, имат чадъроподобна форма. Цветовете са до 7 мм, жълти, четирилистни. Цъфти през лятото. Родината му е остров Мадагаскар. Обикновено сред колекционерите се отглежда разновидността var. aureo-aeneus Jacobs. Отглежда се от 1903 г.
Kalanchoe blossfeldiana V. Poelln.
Kalanchoe blossfeldiana е най-разпространеното каланхое. То е малко по размери (до 30 см.) сукулентно растение, на което с годините клоните се вдървяват. Произхожда от остров Мадагаскар в Индийския океан. Расте в южната и югоизточната част на острова при полу-сухи условия с годишни валежи под 250-400 л на кв.м. Типичната растителността в тази област е пустинна и полу-пустинна. Името на вида blossfeldiana е в чест на Робърт Блосфелд, немски селекционер, който през 1932 година го представя в Потсдам.

Kalanchoe tomentosa Baker.
Със сребристо-сиви, гъсти, опушени листа, краищата на които са оцветени в кафяво.

Живораждащо каланхое
Kalanchoe daigremontiana Ham. et Perr. (Bryophyllum daigremontianum Berger.) За този вид са характерни издължените, тесни, яйцевидни листа с дължина до 20 см. и сиво-зелен цвят, отдолу с лилави петна. Във вдлъбнатините между зъбчетата на месестите листа се формират растежни точки, от които директно върху майчиното растение се образуват множество малки дъщерни растения с въздушни корени, които падат и се самовкореняват в почвата. Родината на това каланхое е остров Мадагаскар, където расте върху сухи, каменисти почви.

Kalanchoe kewensis hort.
Красиво каланхое със сочни, нарязани листа.

Kalanchoe pinnata Pers. (Bryophyllum pinnatum S. Kurz)
Голямо растение със здраво, изправено и месесто стъбло, високо до 1м. Подобно на Kalanchoe daigremontiana образува детки по ръба на листата, които падат в почвата и се самовкореняват. Родината на това каланхое е неизвестна, най-вероятно това е остров Мадагаскар. Широко разпространено е в тропиците и на двете полукълба. Живораждащите каланхоета преди са били отделени в отделен род Bryophyllum Salisb.

Kalanchoe tubiflora
Притежава тесни, свити на тръбичка листа в светло зелен-розов цвят с множество зелени петна, точки и чертички. На върха се образуват малки растения. При израстване над 90 см, растението губи декоративната си форма. Всички живораждащи каланхоета образуват не много големи камбанковидни цветове, които най-често са червеникави на цвят. За придаване на по-добър вид е добре да се подрязва върха (който може да се вкорени) – тогава растението пуска 3-4 странични клона и придобива по-храстовидна форма. Без подрязване растението няма да се разклони. Родината на това каланхое е Африка.

Kalanchoe fedtschenkoi R. Hamet et H. Perr. de la Bath.
Притежава матови листа и многочислени стъбла, които в долната си част образуват множество въздушни корени.

Kalanchoe manginii
Това каланхое има големи, месести листа и цветове с формата на камбанки. Препоръва се често пръскане, тъй като от влажността на въздуха зависи и продължителността на цъфтежа.

Личен опит 

от ravik » Вто Ное 24, 2009 10:15 am

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.

Нарцисите предпочитат слънчеви или леко засенчени места. Не понасят варовити и заблатени почви – идеално се развиват на рохкава песъчливо-глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Растенията се нуждаят от обилно поливане без задържане на вода в почвата, особено след цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците трябва да става през втората половина на септември до началото на октомври, тъй като тогава започва началото на вегетацията след летния покой и под повърхността на почвата започва да расте нивият летораст. С настъпването на отрицателните температури растежът спира и се възобновява рано напролет. След цъфтежа през април – май листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой. Първото подхранване с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията, второто при появата на цветоносното стъбло и третото в края на цъфтежа. В началото по-интензивно е азотното торене, а след това калиевото и фосфорното. Поливките през вегетацията спомагат за увеличаване височината на цветоносното стъбло, удължават периода на цъфтеж и образуването на по-едри луковици. Нарцисите се размножават лесно чрез отделяне на новите луковички, които зацъфтяват на втората, третата година. Бебетата се отделят от майчината луковица през втората половина на лятото; в края на лятото по-големите се засаждат по-дълбоко, а малките по-плитко.

Според Кралското ботаническо дружество R.H.S., нарцисите се делят условно на 14 групи.

от Blue sky и erik1001» Пет Мар 05, 2010 7:36 am

Спори се постоянно може или не може в България да бъде отглеждано това растение. Според мен и четено и споделено в Южна България е абсолютно безпроблемно да го имате в градината. В Северна България първите две години е добре да се тори с повечко калий след юни /това укрепва растенията за зимуването и ги прави освен обилноцъфтящи и много издръжливи/ , хубавия дренаж подпомага отводняването на кореновата туфа-това също спомага успешното презимуване . Липсата на излишна вода в корените препятства замръзване и повреди.
Друго, което в момента се сещам е , че е любимец на листите въшки и някои разсадници го гледали за да е притегателен център за вредителите , което за мен е малко съмнителен способ и аргумент , защото пръскането и здравите растения винаги са за предпочитане пред това да примамваш въшките из градината на по-отдалечени листа. 

Oще по темата ТУК.

от dal » Съб Мар 06, 2010 5:06 pm