HobbyKafe.com

Азалията е цъфтящ храст от рода на Рододендрона. Отначало азалиите са класифицирани като отделен вид храст, но днес са познати като два от осемте известни подвида на рододендрона – Пентантера (листопадно) и Цуцужи (вечнозелено). Азалията цъфти през пролетта. Предпочита влажни планински райони, цъфти обилно, а цветовете увяхват няколко седмици по-късно. Това растение няма нужда от толкова много слънце, колкото останалите от рода на рододендрона. В естествени условия виреят в близост до дървета, нерядко и под самите тях.

Разлики: Основна разлика между азалията и останалите растения от рода на рододендроните е размера. Друга разлика е разположението на цветовете – при рододендроните цветовете са разположени на снопчета по стеблата, докато при азалията цветовете са връхни на клонките. През периода на цъфтеж стеблата са толкова многобройни, че се превръщат в огромна цветна маса. Цветовете на азалията се разтварят по едно и също време и имат трайност няколко седмици. Изключение прави една малка група азалии, която цъфти на „гроздове”. Азалия Satsuki, произхождаща от рододендрона indicum както и близките й подобни видове са много популярни. Read the rest of this entry »

Екосистемата в една градина е достатъчно многообразна и всеки представител на фауната в нея играе определена роля. В повечето случаи е трудно дадено животно категорично да се сложи в графата помощник или вредител. Така е и с охлювите,които безспорно са най-многобройните обитатели в нашите градини. От една страна, те изпълняват важна санитарна функция,преработвайки падналите и изхвърлени остатъци. В повечето случаи обаче нанасят невъзвратими вреди. Охлювите ядат практически всичко,което срещнат по пътя си, а лакомията им е толкова голяма,че за няколко минути могат да онищожат надземната част на млади и сочни растения до самия корен. Няма как да не причислим охлювите (черупкови и голи) към опасните вредители в градината.
Местообитание и размножаване. В топло и сухо време „квартируват“ на всевъзможни места, където недостигат слънчевите лъчи и е тъмно,прохладно и влажно. А през нощта, когато падне росата, или в дъждовно време излизат за пировото си угощение. Охлювите с черупки снасят яйцата си през есента, а на пролет от тях се появява невръстното потомство,което е „програмирано“ да яде още с излюпването си. Майката или таткото (те са хермафродити) ги снасят в малки ямки, които правят в рохкавата почва. Нерядко за родителското си задължение използват саксийте с цветя, които са изнесени на открито, сякаш разбирайки, че там условията за отглеждане на потомство са идеални. Голите охлюви снасят яйцата си през лятото и само за три седмици на бял свят се появяват малките. Числеността им може да прекрачи разумните граници при мека зима,влажна пролет и недотам хладно лято. Read the rest of this entry »

Алпинеумът е начин да пренесем в дома си дивата природа. Създавайки определени условия можем да се наслаждаваме на своя собствена планинска полянка и да отглеждаме с успех растения, които в естествени условия не могат да виреят в градска среда. В алпийски условия растенията се прислоняват в скалите които ги защитавят от вятъра и дъжда, и осигуряват добър дренаж за корените. Опитвайки да пресъздадете в максимална степен именно на тези условия, при които растенията се развиват в естествената си среда, те ще ви се отблагодарят с пищно развитие и обилен цъфтеж за вниманието към детайла. Според възможностите които мястото позволява, можем да изградим съвсем малко скално кътче или голяма каменно-цветна река, но и в двата случая, създаването на алпинеум е приятно хоби, което носи голямо задоволство. Read the rest of this entry »

Това е най-често използвания метод за размножаване на клематиси
Големите производители взимат резници от клематиси, гледани в оранжерии. При оптимални условия – температура на субстрата в който са поставени 22С, автоматично оросяване, вентилация и фунгициди пускат корени за около месец.
В любителски условия е бавно и несигурно. Държат като примадони – вкореняват се когато искат, малко ако се засушат, умират, ако се преполеят, изгниват, не трябва да са на прека слънчева светлина, но не трябва и да са на сянка.
Въпреки това, миналата година много хора във форума вкорениха успешно. А удоволствието да наблюдаваш как една клечица пуска корени, порасва и накрая цъфва е огромно. Read the rest of this entry »

Лекота на отглеждане: Подходящо за начинаещи
Светлина: Силна светлина
Влажност на въздуха: Умерена

Въведение: Името на рода Kalanchoe произхожда от китайски. Той включва повече от 200 сукулентни растения, разпространени в тропическа и южна Африка, Мадагаскар, южна и югоизточна Азия до Китай и остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат от колекционерите обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка.

Каланхоето, известно още и като бриофилум (Bryophyllum), е популярно, стайно, сукулентно растение от семейство дебелецови с трайни и красиви цветове, което не изисква много грижи. На височина достига до един метър. Поради лечебните му свойства в Русия например го наричат „лекар”, а в Европа е популярно като „дървото на Гьоте”, тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и е открил много от тези лечебни свойства. С целенасочени грижи може да се предизвика цъфтеж на каланхоето по всяко време на годината и това го прави изключително полулярно за промишлено производство. Read the rest of this entry »

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.

Read the rest of this entry »

Листопаден голям храст или малко дърво, което разгръща цветовото си великолепие само ако лятото е топло и слънчево, а есенните дни – златни. Цветовете, които в зависимост от сорта, са бели, розови, червени, виолетови и красиво накъдрени, се появяват само по върховете на дебели едногодишни стебла. Тъмнозелените листа са елипсовидни или продълговати, клоните четиристенни, а стволът блести като коприна. Цъфти от август до октомври .Иска пълно слънце и търпи суша.
Късно се разлиства , понякога се допуска грешка и смятайки го за измръзнал изрязват или изхвърлят храста.
В началните засаждания и първа зима е добре да бъде защитен поне с вестници и наелон около стъблото. Това ще позволи на дръвчето или храста да стартира през следващата пролет от по високо разположени клонки. Търпи резитби и формиране,.кората на дърветата е изключително декоративна-сивкава набраздена и впечатляваща.

Read the rest of this entry »

Plumeria или още Франджипани е малък род от само 7-8 вида с произход от тропична и субтропична Америка. Това са предимно листопадни храсти или малки дръвчета.
Най-популярни са червената плумерия P. rubra с цветове вариращи от жълто до розово според сорта, P. pudica и P. obtusa които са вечно зелени видове и цъфтят през зимата. Родът е от сем. Apocynaceae и това трябвада се има предвид, тъй като листата отделят бял, токсичен сок. Въпреки това обаче плумериите са разпространени в тропическите части по целия свят тъй като са изключително красиви и божествено ароматни. В Хавай, цветето се използва за направата на традиционните леи огърлици. Обичаят повелява такива огърлици да се поднасят в дар, като се поставят на крайбрежието, в ивицата на прибоя – по този начин се напомня че kamaaina /местните жители/ са както част от сушата, така и част от океана. Посетителите на острова също се даряват с леи, за да се завърнат отново в земния рай.
Плумериите са най-ароматни и съблазнителни през нощта, защото естественият им опрашител е вид нощна пеперуда. Измамена от силния аромат, пеперудата каца от цвят на цвят, но си остава само с празните надежди – всъщност цветовете не отделят нектар.

Read the rest of this entry »

Семейство: Papaveraceae, Макови

Това са група многогодишни или едногодишни растения от семейството на маковете, които се отглеждат заради прекрасните си сини цветове. Различните видове варират доста на височина – от 30 до 180 см. Листата са продълговати, мъхести, с назъбени краища. Цветовете са големи, сини, събрани в съцветия и се появяват през лятото. Произхожда предимно от Китай и Тибет, въпреки че някои от видовете се срещат и в Европа.
Външно растение. Меконопсисът се нуждае от хладно лято, в жегите страда доста. Предпочита влажна, богата на хумус и листовка, кисела почва и сенчесто или полусенчесто място. Размножава се от семена или чрез разделяне.
Най-често се отглеждат видовете:
M. betonicifolia – най-разпространеният вид и лесен за отглеждане, цветовете са небесно сини с диаметър 7-12 см, цъфти през юни и юли, на височина достига до 100-150 см;
M. Lingholm – естествено получен култивар през 1970 година – с по-едри и наситени цветове, многогодишник, сравнително лесен за отглеждане. Цъфти в началото на лятото.
M. grandis – двугодишен, наситено син, достига до 120 см. При отглеждане на максимално хладно и сенчесто място, расте като многогодишен вид.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:31 pm