Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Родът NARCISSUS е съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. В нашата флора не се срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort.

Нарцисите предпочитат слънчеви или леко засенчени места. Не понасят варовити и заблатени почви – идеално се развиват на рохкава песъчливо-глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Растенията се нуждаят от обилно поливане без задържане на вода в почвата, особено след цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците трябва да става през втората половина на септември до началото на октомври, тъй като тогава започва началото на вегетацията след летния покой и под повърхността на почвата започва да расте нивият летораст. С настъпването на отрицателните температури растежът спира и се възобновява рано напролет. След цъфтежа през април – май листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой. Първото подхранване с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията, второто при появата на цветоносното стъбло и третото в края на цъфтежа. В началото по-интензивно е азотното торене, а след това калиевото и фосфорното. Поливките през вегетацията спомагат за увеличаване височината на цветоносното стъбло, удължават периода на цъфтеж и образуването на по-едри луковици. Нарцисите се размножават лесно чрез отделяне на новите луковички, които зацъфтяват на втората, третата година. Бебетата се отделят от майчината луковица през втората половина на лятото; в края на лятото по-големите се засаждат по-дълбоко, а малките по-плитко.

Според Кралското ботаническо дружество R.H.S., нарцисите се делят условно на 14 групи.

от Blue sky и erik1001» Пет Мар 05, 2010 7:36 am

Родът Lilium (лат.) дава името на семейство liliaceae.

ЛЕГЕНДИТЕ
Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума “Звезда на земята”.
Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
Там в Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана “градът на лилиите”.

Няма друго цвете, за което да са създадени толкова много легенди!

Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик ІХ. А Людовик ХІV пуснал в обръщение пари във формата на златни и сребърни лилии.

Едни автори от Ботаническа градина-БАН (Д. Венкова, д-р А.Дончева) считат, че името на цветето произхожда от думата “ли-ли”, която означава “бял-бял”. Авторите не са единни дали “ли-ли” е древнокелтска, или древногалска дума. (Тази подробност може наистина да е незначителна, колкото и “знаенето” на някои чужденци, че столицата на България е Букурещ.)
Други автори (инж.агр. М.Граматнички) приемат, че думата “лилиум” идва от гръцката дума “Leirion” – бял.

Известните повече от 100 вида диворастящи лилиуми се срещат в природата в страните от Северното полукълбо с умерен и субтропичен климат – Европа, Азия и Северна Америка.
До ХІХ век в Европа се внасяли множество диворастящи екзотични цветя от цял свят. Включително и диворастящи лилиуми. Пристигали основно от Далечния Изток, Китай и Япония. Техните цветове започнали да не се харесват на специалистите. И в началото на ХХ в. започнало създаването на нови видове с по-големи и по-разнообразни цветове. По това време, през 1903 г., в Китайски Тибет бил открит уникален диворастящ лилиум. Между всички диваци той бил огромен – 150 см. висок. Цветът му бил нещо невиждано до тогава. Дълъг към 15 см. Снежно бял с жълто гърло, отвън с леко розов оттенък. Тесния като тръба цвят се разширявал накрая и около него ухаело на нещо непознато и в същото време много познато. Смесица от всички аромати, които се разнасяли край пекарната на главния кралски сладкар. А луковицата му била невъобразима – грамадна, почти кръгла и лилава на цвят. Когато през следващата 1904 г. тибетският лилиум цъфнал за пръв път, всички специалисти единодушно му дали името Lililum Regalе. Това е мамината “Царска лилия”. Вече 96 години Lililum Regalе е единствения диворастящ вид, който е разпространен в цял свят.
За това време са създадени, казват, около 5000 сорта, групирани в 7 класификационни групи. У нас, до края на ХХ век, само на тесен кръг цветари са били известни хибридните лилиуми.

Истинска революция в селекционерството било създаването за пръв път на междугрупов хибрид – нещо като рожба от смесен брак. Тази рожба се появила в Америка през 1952 г. по времето на ежедневния, битов расизъм. От родителските хибриди – от групата “тръбести” Trupets и от групата “ориенталски” Oriental – разцъфтяла “Черната красота” Black Beauty!!!

Новите междугрупови хибриди образували нова, VІІІ класификационна група „ОТ“.
Ако някой знае, нека да каже има ли друго цвете, освен лилиума, при което видовете, хибридите и сортовете му да са групирани по толкова различни белези, че не можеш да му хванеш края. От първата написана дума все за този момент мисля – коя подреба да избера.
Накрая реших да избера тази подредба, която не срещнах никъде из нета, нито в цветарската преса. Но която е най-важна за нас, любителите, като клекнем да садим луковиците.

Колко дълбоко в земята трябва да се засаждат лилиумите?

По този критерий всички лилиуми се делят на две групи.
Лилиумите от едната група образуват корени на базата, дъното на луковицата. Луковичките-бебета излизат от луковицата-майка. За тези лилиуми утвърдения израз е “с базално вкореняване”.
Същото напълно се отнася и за лилиумите от другата група. Само че те образуват корени и на ІІ етаж. При повърхността на земята стеблата на тези лилиуми обрастват с корени. И с бебета! В този случай приетият израз в литературата е “стъблено вкореняване”. Аз употребявам “БОС – бебета в основата на стеблото.”

Не е възможно по външността на купената луковица да се познае дали тя е с базално , или със стъблено вкореняване. Ъпсурт!!!
В литературата за лилиумите две неща ме вбесяват и не се примирявам с тях. Едното е, че никъде не добавят в описанието на сортовете как се вкореняват. И няма да го прочетете на никоя опаковка. (Другото е от незнанието на някой преводач, който няма зрителна представа за думата “фес”. Трябва веднага да уточня. Фесът е пресечен конус. Изглежда като саксия, нахлупена на главата с дъното нагоре. Няма как подвитите нагоре венчелистчета на лилиум да приличат на пресечен конус и обърната с дъното нагоре саксия. Но на тюрбан, на чалма – да, приличат.)

А е много важно за жизнеността на всяка купена луковица да я засадим на необходимата и достатъчна дълбочина. Защото, ако в дупка с дълбочина за луковица със стъблено вкореняване, засадите луковица с базално вкореняване, пишете я бегАла! Тъкмо ще видите цветните пъпки и за седмица ще загине. Резултатът ще е същия и в обратния случай.

Луковиците с базално вкореняване се засаждат плитко – на 5 см.
Луковиците със стълбено вкореняване се засаждат дълбоко – на 15-20 см.

Ще се доверя на Книгата. Т.е., на “Експерт по градинските цветя” д-р Д.Д. Хесайон, ИК “Гея либрис”, 2003 г. Разпознавам цели пасажи от нея в авторски публикации по темата в цветарската преса (които съм напъхала в “джобове” в папка Лилиуми от 2006 г.). Че и в статията на Бимбарго в стария форум. (Но пък е похвално, че той е посочил имената на авторите под снимките на различни лилиуми.)

ВИДОВЕ ЛИЛИУМИ

А. Вкоренява се стеблото. Луковицата се засажда дълбоко 15 – 20 см.L. Amabile h 1.20 м., сади се през 45 см. Цветовете са с форма на чалма, с d 7.5 см. и са червени с черни петънца. Има неприятна миризма. Цъфти м.м. VІ – VІІ.
L. Auratum h 1.50 – 2.40, сади се през 30 см. Цветовете са с форма да кУпа, с d 20-25 см., бели с жълти ивици, с кафяви петъца. М.м. VІІІ -ІХ.
L. Henryi h 1.80 – 2.40 м., сади се през 45 см. Цветове с форма на чалма с d 7.5 см., жълти с тъмночервени петънца. VІІІ – ІХ.
L. Longiflorum h 0.75 – 0.90 м. Сади се през 22 см. Цветовете са тромпет, l 12-15 см., бели. Полуиздръжлив.
L. Pumilum h 0.30 – 0.45 м.. Сади се през 15 см. Цветовете са с форма на чалма, d 3.5 см. малиново червени. М. VІ.
L. Regale h 0.80 – 1.80 см. Сади се през 45 см. Цветовете са тромпет, l 12.5 см., бели с жълто гърло. М. VІІ – VІІІ.
L. Tigrinum h 1.20 м. Сади се през 45 см. Цветове с форма на чалма, d 7.5 см., оранжеви, с пурпурни петънца. М. VІІ – ІХ.

Б. Вкоренява се базално. Луковицата се засажда плитко 5 см.
L. Canadense h 1.20 – 1.80 м. Сади се през 30 см. Цветовете са тромпет, l 5 см., жълти с кафяви петънца. М. ІХ.
L. Candidum h 1.20 -1.50 м. Сади се през 22 см. Цветовете са тромпет, l 7.5 см., бели. М. VІ – VІІ.
L. Matragon h 0.90 – 1.50 м. Сади се през 30 см. Цветовете са с форма на чалма, d 3.5 см., пурпурно-кафяви с тъмни петна и с неприятна миризма. М. VІ – VІІ.
L. Pardalinum h 0.90 – 1.80 м. Сади се през 30 см. Цветовете са с форма на чалма d 6 см., тъмно оранжеви с пурпурни петна. М. VІІ.

Лошата новина е, че тук не става дума за хибридните сортове лилиуми, които се предлагат на пазара. Това са само ВИДОВЕ лилиуми, култивирани диворастящи, които се използват в хибридната работа на селекционерите и не се продават ва пазара. (Само Lilium Regale се продава.)

Малко е повече от нищо. Затова ще предложа на вниманието ви моите сортове лилиуми от описа им на ХН (хартиен носител), разпределени в двете групи.

ХИБРИДНИ СОРТОВЕ ЛИЛИУМИ

А. Вкоренява се стеблото. Луковицата се засажда дълбоко 15 – 20 см.

1. Brindisi Азиатски хибрид h 0.80 м. d 20 см.

2. Cancun Азиатски хибрид h 0.45 м. d 10 см. (саксиен сорт)

3. Cocktail Twist Азиатски хибрид, многоредови венчелистчета h 0.78 м. d 15 см.

4. Courier Азиатски h 0.95 м. d 17 см.

5. Gerrit Zolm Азиатски h 0.75 м. d 15 см.

6. Golden Splendor Тромпетен хибрид h 1.75 м. l 20 см.

Благодаря на Julie, която намери в руския сайт точните сортове на почти всичките ми лилиуми!

7. Landini Азиатски h 1 м. d 15 см.

8. Lollypop Азиатски h 40 см. d 13 см. (саксиен сорт)

9. Orange-Red Азиатски h 1.10 м. d 15 см.

10. Lilium Regale h 1.60 м. l 15 см.

11. Thunderbolt Тромпетен хибрид h 1.95 м. l 17 см.

12. Vermeer Азиатски h 0.75 м. d 14 см.

Б. Вкоренява се базално. Луковицата се засажда плитко 5 см.

1. Canca D’or Ориенталски, ароматен, h 1.04 м. d 18 см.

2. Centerfold Азиатски, h 0.50 м. d 13 см. (саксиен сорт)

3. Citronella Азиатски, с форма на чалма, h 1.10 м. d 9 см.

4. Elite Азиатски, с форма на чалма, h 0.90 м. d 15 см.

5. Gambetta Ориенталски, ароматен, h 0.70 м. d 22 см.

6. Gran Cru Азиатски, h 0.70 см. d 7 см.

7. Nove Cento Азиатски, h 0.60 м. d 15 см. (саксиен сорт)

8. Orania Азиатски, h 0.50 м. d 15 см. (саксиен сорт)

9. Pink Giant Азиатски, с форма на чалма h 0.75 м. d 12 см.

10. Top Gun Азиатски, h 0.80 м. d 20 см.

11. без определен сорт Тромпетен хибрид, ароматен, бял, с резедаво-жълто гърло, h l

12. Brasilia Ориенталски, ароматен (след градушка  ) h 0.80 м. d 20 см.

13. без определен сорт Ориенталски, ароматен, бели венчелистчета, с резедава лента в средата. Заразена, дребна, много млада луковица, единствен цъфтеж 2008 г. h 20 см. d 12 см. Вероятно загинала…

от s_t_m » Сря Фев 10, 2010 8:11 pm

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.

3. Почвопокривни рози: Създадени през 80-те години на 20 век, повторно цъфтящи, устойчиви на болести и разпростиращи се повече по хоризонтала, отколкото във височина. Обичайно са към 40-50 см високи, но някои сортове стигат и до 150 см височина. Селекционерските къщи постоянно разработват серии с общо име и различни цветове в серията – например CountY на Кордес, Flower Carpet и т.н. Ценното на тези рози е, че може да покриват наклон, стена, алпинеуми, качета, празни места в бордюра, цъфтят от май докато паднат слани и са устойчиви.

4. Патио рози: Преди са принадлежали към флорибундите, после са обособени в отделна група, която нараства като асортимент и сортове непрекъснато. Общо взето не надвишават по правило 45-55 см, стават за контейнери, стават и за градина. Цъфтят дълго и продължително, повечето повторно. Някои ги слагат към миниатюрните, други към флорибундите.

5. Мниатюрните розички: Ефектни, компактни, до 30-50 см височина, плитки чувствителни коренови системи, не особено лесни за отглеждане, поразява ги мана, петна, гниене, цъфтят на слънце и топло /южни и западни прозорци / обичат пулверизиране, почвата да засъхва между поливките, но не и прекомерно засушаване. Има разлика в двете т.нар школи с виждания по селекция и отглеждане на тези рози – американска и английска. В Съединените щати това са стайни растения и това е. В Англий ги развъждат на подложка, от там имат по-добри корени и се отглеждат и навън.

6. Катерливи и виещи се: Името им подсказва за какви рози става въпрос. Резитбата е особена /пестелива/, искат подпори, едни са добри за колони, други за парапети, трети покриват цели постройки. Лошото при тях е, че в голяма степен са загубили с годините селекции силната устойчивост на заболявания, а доста не достигат и до повторен цъфтеж. Имат своите фенове все пак, за които е прекрасно растение дълго 3-5-7 метра да цъфти примерно юни, или юли за няколко седмици. Групата е толкова шарена, че като си намерите в нея нужната роза, е добре да четете конкретики, тъй като всяко обобщение тук би било невярно.

7. Храстови рози: Тук е всичко останало, което не е флорибунда, чаен хибрид, мини или катерлива, т.е. в тази група има всичко: китайски, дамаски, ругози, центофолии, алби, бурбонски, английските на любимия Остин са тук, галики, модерните храстови, ноазетови, портландски, шотландски, японски и какво ли още не…. По-нататък ще се спра на подрязването и устойчивостта, защото граници и вариетети са безброй.

от dal » Нед Яну 24, 2010 3:22 pm

Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.
Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево,  различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.
Божурът е култивиран преди повече от 4000 г. Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.
Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.
Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см.
Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора. Или стрижете за вазите: 
Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.
Това твърди теорията.
Практиката – след преместване на ново място божурите могат да не цъфтят няколко години.
Прекрасни партньори с хостите, опитайте!
Друг челен опит за споделяне – ако им отделите лента в градината и ги засеете, можете да наредите отпред на лентата хризантемите. Когато божурът е в апогей и цъфти хризантемата тъкмо тръгва да разлиства. По късно, след като божурите ви прецъфтят, хризантемите скриват туфите листа , защото коренището не бива да бъде оставяно без листа , тъй като се изхранва през лятото. Докато поливате божурите, поливате и хризантемите. Това ми го каза една стара градинарка и аз преместих всичките 11 сорта божури, и ефектът е супер… 

от dal » Сря Фев 10, 2010 1:40 pm