Семейство Сарацениеви включва три рода: Сарацения (Sarracenia) – десет вида, Дарлингтония (Darlingtonia) – един вид и Хелиаморфа (Heliamphora) – шест вида. Разпространени са в южната част на Северна Америка, североизточната част на Южна Америка, в тропическия, субтропическия и умерен пояси. Всички представители на семейството са блатни растения и в голяма степен тяхната хищност е обусловена от недостатъчните хранителни вещества в почвата.
Описание: Сарацениите са многодишни тревисти насекомоядни растения, с фуниевидни листа-капанчета, израстващи от коренището. Листата са изправени, при някои видове дължината им достига до 1 м., а в диаметър до 8 см., кухи, вътрешността им е покрита с твърди власинки, насочени към дъното, ярко оцветени, обикновено с червени прожилки, които изпъкват още повече на слънчева светлина.
В зависимост от вида, вътрешността на тръбовидната каничка може да бъде разделена на три до пет зони:
Първа зона – капаче (operculum), втора зона – входната част на капанчето или оклоустното поле (peristomе), останалата част от входа на тръбовидната каничка, в зависимост от видовете, при някои са комбинирани зони три и четири, и петата зона, която присъства само при Сарацения пурпурея (Saracenia purpurea). Всяка от тези зони има специфични функции свързани с морфофизиологичните характеристики на растението.
Read the rest of this entry »
Едема (от англ. оток, подутина) е заболяване, което засяга гераниумите (geraniums), води до пожълтяване на листата и впоследствие те отмират. Смята се, че се дължи на неблагоприятните условия на околната среда. Поради това не се разпространява от растение на растение (не е заразно). Растенията с голяма коренова система са по-податливи на едема, в сравнение с тези с по-малка коренова система.
Симптоми: Малки жълти петна в областите между жилките често са първите симптоми, наблюдавани в горната част на листата. Дребни, прозрачни, воднисти мехурчета се наблюдават от долната страна на листата под пожълтелите места. Тези мехури и пожълтели области обикновено се появяват първо на по-старите листа. Мехурчетата постепенно нарастват и стават кафяви на цвят, с текстура на корк (кора). Листата пожълтяват, отмират и опадват. Целия процес наподобява донякъде на бактериално заболяване. Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »
Калифорнийската дарлингтония (Darlingtonia californica) е единствения представител на Дарлингтония, вид влизащ в семейство Сарацениеви (Sarraceniaceae). Дарлингтонията е насекомоядно растение, чиито листа наподобяват разперена качулка на готова за нападение кобра, откъдето идва и популярното и име Cobra Lily. Защитен рядък вид от Вашингтонската Конвенция. Дарлингтонията е ендемит, разпространен в ограничен район между американските щати Орегон и Калифорния. Растението е открито през 1841 г. от ботаника Уилям Бракендидж в планината Шаста. През 1853 г. Джон Тори дава името на рода Дарлингтония в чест на филаделфийския ботаник Уилям Дарлингтън (1782-1863).
Описание: Дарлингтонията е многогодишно тревисто хищно растение. Листата са големи – между 60-80 см. дълги, излизат от подземни ластуни, по които се образуват и корените. В домашни условия листата обикновено достигат до 15-20 см, зелени с пурпурни жилки, рисунъка напомня на змийска кожа. Долната част на листата е тясна, понякога листната пластинка е S-образно огъната. Read the rest of this entry »
Семейство: Акантови (Acanthaceae).
Родът Афеландра (Aphelandra R. Br.) включва в себе си около 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти от семейство Акантови, с естествен хабитат влажните тропически гори на Северна, Централна и Южна Америка. Името на този род произхожда от гръцките думи απλός - обикновен и άνθρωπος – мъж.
Описание: Афеландрата е вечно зелен, нискостеблен храст, с красиви декоративни пъстроцветни листа, големи и разположени срещуположно. Цветовете са големи, златисто-жълти или розови, събрани в класовидни, четириъгълни съцветия, достигащи до 12-15 см. Цъфтежа може да продължи 2-3 месеца, в зависимост от вида, през лятото или зимата. Венчелистчетата са с неправилна форма, прицветниците (брактите) и цветовете са жълти, с четири тичинки и един плодник. Красотата на афеландрата идва не от цветовете, а от техните прицветници. След като прецъфтят, съцветията обикновено се премахват. Ако не се отстранят, образуват плодове – двугнездни семенни кутийки, които узряват до края на зимата – февруари-март и съдържат по две семена във всяка.
Старите растения с времето придобиват неестетичен вид, издължават се, губят долните си листа и стеблата се оголват. Препоръчва се ежегодно подновяване на растението с резници.
Алое (Aloe) е род от около 400 вида цъфтящи многогодишни ксерофитни сукуленти. Най-известното от тях е Алое Вера (Aloe Vera) или истинско алое. Естествения му хабитат е Африка – Северна Африка, планините на тропическа Африка, също и съседните Мадагаскар и Арабския полуостров. Класифицирано е в семейство Asphodelaceae, в миналото е принадлежало към семейства Aloaceae и Liliaceae. Членове на близки родове са Гастерия (Gasteria), Хавортия (Haworthia) и Книпофия (Kniphofia), и които са също популярни и често погрешно наричани алое заради външни прилики на цветовете и листата. Ще отбележим, че много често бъркат Столетника – (Agave americana) с алое, но агавето принадлежи към семейство Агавови (Agavaceae).
Описание: Алоето има розетка с големи, дебели, месести листа, с ланцетовидна форма, заострен връх и назъбени по края. Цветовете са камбанковидни, издължени, най-често жълтооранжеви, бели, жълти или червени, събрани в гроздовидно съцветие на върха на единични или разклонени цветноси.
Много видове алое са с прикоренова розетка, развита на нивото на земята, други видове са с разклонени или неразклонени стебла с месести листа, с голямо цветово разнообразие на листата – от светлосиви през ясно зелени до петности или ивичести. Някои видове алое от Южна Африка са дървовидни.
Алоето най-често се отглежда като декоративно растение – градинско или стайно. Много видове алое са отглеждани от колекционери на сукулентни растения.
Read the rest of this entry »
Семейство Сарацениеви включва три рода: Сарацения (Sarracenia) – десет вида, Дарлингтония (Darlingtonia) – един вид и Хелиаморфа (Heliamphora) – шест вида. Разпространени са в южната част на Северна Америка, североизточната част на Южна Америка, в тропическия, субтропическия и умерен пояси. Всички представители на семейството са блатни растения и в голяма степен тяхната хищност е обусловена от недостатъчните хранителни вещества в почвата.
