Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър
Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.
Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.
Read the rest of this entry »
Годжи беритата – плодовете на растението Lycium barbarum са особено популярни напоследък, макар и доста скъпи – топят целулит, силно стимулират имунната система, съдържат много повече витамин С от портокалите и повече желязо от сочна, дебела пържола, а всъщност това са плодчетата едно доста красиво хималайско растение. И това е най-хубавото – растението се отглежда лесно и с малко усилия, можем да се радваме на собствена обилна реколта.
Веднъж захванали се, годжи беритата са невероятно лесни за отглеждане. Растат във всеки вид почва и нямат нищо против бедната почва, тъй като идват от неприветливите склонове на Хималаите. Доста са сухоустойчиви и търпят и сянка, въпреки че на слъце, ще дадат повече плодчета.
Може да ги отгледате от семена, или да си купите млади растения, което е по-добрият вариант, тъй като семената лесно загниват, а после младите растенийца, се нуждаят от топли условия докато поотраснат поне година. Но в случай, че няма откъде да вземете млади растения, остава алтернативата със семената. Read the rest of this entry »
Глицинията или Вистерия – Wisteria е от семейството на граховите (pea family). Бобово (Fabaceae -бившето Leguminoseae) растение, чийто род включва десет вида листопадни катерливи лиани, две от които са с естествен хабитат Съединените Щати, а останалите – източна Азия. Наречена е в чест на професора по анатомия на Пенсилванския Щатски Университет Каспар Вистер – Caspar Wistar (1761-1818).
Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят. Read the rest of this entry »
Хортензия – Hydrangea е от семейството на Хортензиевите Hydrangeaceae. Родът е доста обширен и включва около 100 вида. Името на семейството произлиза от гръцките думи hydor – вода и angos – вместилище, съд, заради формата на семенните кутийки, а също и поради влаголюбивостта на растенията. Съществуват изправено растящи и лиановидни, листопадни и вечнозелени, студоустойчиви и топлолюбиви, дребни (джуджета) и дървовидни хортензии.
Произхождат от Хималаите, Северна и Южна Америка и Централна и Източна Азия.
Хортензиите са пренесени в Европа от Япония през 18 век и предизвикват истински фурор. За съжаление, били твърде топлолюбиви и се налагало да се отглеждат като саксийни растения. Последвалата интензивна селекция, довела до създаването на разнообразни сортове, които освен с декоративни качества се характеризират и със студоустойчивост. От 1900 г започват първите опити за селектиране, като това са били предимно малко устойчивите на студ видове хортензия – едролистна или градинска. Някъде около 60-те години на 20 век вече е имало около 100 нови сорта.
Листата от сентполия за вкореняване се вземат от здраво и младо растение, от втория ред отдолу на розетката. При пъстролистните сортове сентполии се избира най зеленото листо, защото съдържа повече хранителни вещества, които ще са необходими за изхранването на новите малки растения. Ако листото е леко завехнало или изгубило тугор, може да се натопи във вода и да постои, докато не се възстанови. За профилактична дезинфекция преди вкореняването, във водата е добре да се добавят няколко капки калиев перманганат, разтворен предварително в съд с гореща вода. Водата трябва да бъде леко розова, но в никакъв случай кристалите на калиевия перманганат да не се слагат направо при листенцата, защото ще ги изгорят. Подсушеното с мека хартиена салфетка листо се подрязва с остър и чист нож, за да не се смачка, а да се среже леко под наклон, с дължина на дръжката до 5 см. Така подготвено, листото от сентполия се слага в преварена, дестилирана или престояла вода, в която може да се добави активен въглен (продава се в аптеките), който предпазва от гнилостни процеси. Водата в която вкореняваме листото, не се подменя изцяло, а само се долива, ако се изпари. За да не се потапя цялото листо във водата, се опъва прозрачно домакинско фолио върху съда. С ластик се закрепва за чашката, прави се дупчица и листенцето се промушва през нея. Така водата не се изпарява толкова бързо и е удобно. Read the rest of this entry »
Семейство: Passifloraceae
Разпространение: Южна Африка, Ботсуана.
Описание: За първи път растението е описано от Шинц (Schinz) през 1892 г. Естествения му хабитат е Южна Африка и Ботсуана. Наречено е на град Аден в Южен Йемен. Повечето адении са катерливи, със зелен каудекс и клонки. Каудекса може да достигне в диаметър до един метър, а зелените части (клонките) до 3 метра. Цъфтят напролет, преди да се появили листата, цветовете са зеленикави или кремави.
Отглеждане: Предпочитат кисели или смесени почви, добре дренирани и отцедливи. През лятото (от средата на март до средата на ноември) се полива обилно и се поддържа влажна почвата, а през зимата се засушава напълно. Каудекса трябва да се предпазва от преките слъневи лъчи за разлика от листната маса.
Размножаване: Както чрез смена, така и с резници. Вкорененото от резник растение не образува винаги каудекс.
Особености при отглеждането: Сокът на аденията е отровен. Растението не издържа на отрицателни температури, минимална температура през периода на покой е 6 С.
