Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън 
Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.
от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Sulcorebutia arenacea – Сулкоребуция аренацея
Произход: Боливия, департамент Кочабамба.
Синоними:
• Rebutia arenacea
• Rebutia glomeriseta
• Rebutia candiae
• Rebutia menesesii
• Sulcorebutia muschii
• Sulcorebutia xanthoantha
Описание: Стебло: Сферично, леко сплескано, единично, кафяво-зеленикаво с хлътнал връх. Достига до 3 см на видочина и до 6 см в диаметър.
Ребра: Около 30, туберкуловидни, спирално разположени.
Ареоли: Продълговати, сиво-жълти
Бодли: 12-16, малки, до 4-5 мм дълги, жълтеникави, тънки гребеновидно разположени от двете страни на ареолата. Пълният текст »
Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).
Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.
Пълният текст »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Echinocactus ingens
Произход: Мексико (Hidalgo)
Синоними:
• Echinocactus platyacanthus
• Echinocactus karwinskii
• Echinocactus helophorus
• Echinocactus visnaga
• Echinocactus palmeri
• Echinocactus grandis
Описание: Това е бавно растящ и масивен ехинокактус, обикновено растящ самотен. В естествената си среда достига големи размери ( до 2,5 метра височина и 1,5 метра ширина). Може да живее повече от сто години. Този кактус може лесно да се разпознае по големия си размер, бъдейки най-големият от всички кактуси барели/варели.
Стебло: Кълбовидно до цилиндрично, леко плоско при върха, сиво-синьо до жълтиникаво-зелено, често с червеникави отенъци. Центъра на върха е покрит с жълтиникава четина.
Ребра: от 6 до 48, Повърхността е разделена на тъпи, туберкулярни и красиви ребра като малки, големите растения са доста оребрени, броят на ребрата нараства с възрастта на кактуса. Пълният текст »
Растение придаващо височина и въздушност на бордюрите. Високите безлисти стъбла, завършват с плоски съцветия от ярко лавандулово-пурпурно-лилави цветчета, които се появават в края на лятото – август-септември до първите слани. Това е многогодишно растение, което е гранично като зимна издръжливост в нашите условия и не живее много дълго, но лесно се размножава от резници, семена и дори се самозасява. Уместно е да се мулчира, за да не мръзне през зимата. Растението е наградено с престижната награда на Кралското градинарско дружество за принос в градината AGM – Award of Garden Merit. Растението е особено задължително като присъствие в градината ако обичате пеперуди – цветовете му ги привличат.
Традиционно се комбинира с треви като Foeniculum vulgare ‘Purpureum’ и Stipa gigantea, но всъщност отива на всичко. Пълният текст »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Нотокактус хаселберг – Notocactus haselbergii
Произход: Южните части на Бразилия (Rio Grande do Sul)
Синоними:
- Echinocactus haselbergii (F. Haage ex Rümpler 1885)
– Malacocarpus haselbergii (F. Haage ex Rümpler) Britton & Rose 1922
– Brasilicactus haselbergii (F.Haage ex Rümpler) Backeberg ex Schoff 1942
– Echinocactus elachisanthus (F. A. C. Weber 1904)
– Notocactus elachisanthus (F. A. C. Weber) Herter 1942
– Brasilicactus elachisanthus (F. A. C. Weber) Backeberg 1959
– Parodia elachisantha (F. A. C. Weber) F. H. Brandt 1982
Описание: Единични, понякога дават и странични издънки, бързорастящи, малки кактуси.
Стебло: Сферични, синкаво-сиви, до 10 см в диаметър, с плосък връх Ребра: 30-40, слабо изразени, състоят се от малки туберкули. Пълният текст »
Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.
Пълният текст »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Астрофитум каприкорне - Astrophytum capricorne
Произход: Северно Мексико, пустинята Чихуахуа. Планински склонове и долини, разположени на 1000-1500 м надморска височина, в области с варовити почви и много ниски годишни количества на валежите.
Описание
Стебло: Кълбовидно или леко издължено, зелено, без странични издънки, покрито с ръждиво-кафяви петна, които с времето избеляват. Отделни растения са достигали до 25 см на височина и 15 см в диаметър
Ребра: 9-8 остри и високи
Ареоли: Сиво-бели, разположени на 1,5-3 см една от друга. Пълният текст »
Името гастрохилус идва от гръцкото gaster – корем и cheilos – уста. Отнася се към формата на цвета, и по-точно на устната. Представителите на този род се срещат основно в тропическите и субтропическите части на Азия: Хималаите, Непал, Индия, Виетнам, Тайланд, Шри Ланка, Китай, Филипините и др. Систематиката им е още в процес на прецизиране. Преди са се отнасяли към род Saccolabium и все още може да се намерят под това име. Описани са 151 вида, но от тях са признати официално 52.
Имат моноподиален растеж и по външен вид приличат на смес от Vanda и Phalaenopsis. Повечето са с компактен размер, с няколко кожести листа. Корените са многобройни, дебели, голяма част са въздушни. Цветоносите са къси, излизат странично на стъблото. Цветовете са многобройни, оцветени предимно в жълто, оранжево, бяло и кафяво. Пълният текст »
