HobbyKafe.com

Температура: Основното изискване на хибискуса е към топлината, най-общо казано ако на вас ви е добре, и на хибискуса ще му е добре. Най-добри резултати и много цветове се постигат при температури от 1 6 до 30 градуса. Кратки периоди на твърде топло или студено се отразяват обикновено в загуба на листа и цветни пъпки.
Ако температурата падне под 1 0 градуса особено през нощта, растежът и залагането на пъпки се забавят, цветовете силно издребняват и част от тях се деформира. Температура под 0 градуса силно поврежда хибискуса. Колко голяма ще е повредата зависи от това точно колко е студено и за какъв период, възрастта на растението и доколко е дихидратирано. Под нулата за няколко часа, особено на течение може изцяло да унищожи растението. Температура над 32 градуса, обикновено предизвиква опадване на пъпките, въпреки че цветето издържа до 50 градуса при положение, че му се осигури достатъчно вода.
Пълният текст »

Тиландзиите са бромелии, но не всички бромелии са тиландзии. Наричат ги още „въздушни” растения (Air pants). Въздушните бромелии растат и се отглеждат без почва, за разлика от повечето видове бромелии. Корените им имат основно прикрепващи функции.

Светлина: Тиландзиите изискват филтрирана светлина, като е добре да се избягват директните слънчеви лъчи, особено през лятото – периода от Април до Октомври. Могат да се отглеждат в домашни условия, срещу прозорец. Препоръчително е да има леко въздушно движение, но основното, което трябва да помним е ярката, но засенчена светлина. Внимавайте, ако ги окачвате по други растения и дървета – те може да изискват пряка светлина, а тиландзиите не трябва да се излагат на директно слънчево греене.
Пълният текст »

Амарилисите произхождат от тропическите гори на Южна Америка и имат ботаническо име Hippeastrum. Рода Amaryllis има един единствен вид Amaryllis belladonna. Той е есенно цъфтящ, с родина Южна Африка . Големите цветове и лекотата , с която те могат да бъдат доведени до цъфтеж ги прави популярни и търсени в световен мащаб. Съществуват много красиви сортове, с различни нюанси на червено, бяло, розово, жълто и оранжево. Има и много шарени и многоцветни хибриди.

Подготовка за засаждане: Корените на новозакупената луковица трябва да бъдат поставени в хладка вода за няколко часа. Самата луковица не трябва да се мокри. Аз лично това не го правя, а направо засаждам, като напудрям корените и половината луковица с някакъв прахообразен фунгицид. Ако не искате да я садите веднага, за да може да цъфне по-късно, я съхранявайте на хладно при температура около 10°С.

Засаждане: Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Аз поради липса на място(и наличие на много луковици) ги садя по 3 в една голяма саксия, така че почти се опират една в друга. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзид). На много места пише че почвата трябва да е лека, но аз съм привърженик на по-тежката, т.е. слагам много пясък и малко перлит.
Пълният текст »

Създадена е от Франсис Мейланд между 1935 – 1939 във Франция. Кръщава я на майка си Клавдия, По това време е било модерно жените да се представят с имената на съпрузите, затова името е Madame Antoine Meilland.
През юни 1939 г. е представена в Лион , където производителите на рози организират годишното си събиране. Розата се оказва истинска сензация. Цветът е огромен с нежни нюанси на жълто преливащи се в розово. Малко след това започва войната. Разтревожен за съдбата на своето творение, Мейланд изпраща материал за присаждане на приятели градинари в САЩ, Германия, Италия и Турция.
Неговият представител в Америка Роберт Пайл е възхитен от новата роза и започва да я размножава. През 1943 г. я регистрира под името Piece (Мир). Официалното представяне става на 29 април 1945г. в Пасадена, където се провежда годишно изложение на рози. Името Piece се оказва много подходящо, защото точно на този ден Берлин пада и войната с Германия практически свършва. Същата година, на учредителната сесия на ООН в Сан Франциско всички делегати получават по една такава роза с пожелание да им помогне в усилията да изградят вечен мир на земята. Така тя се превръща в символ на надеждата.
След войната Мейланд получава патент във Франция под първото име, което и е дал – Madame A. Meilland. По това време розата започва да се продава в Германия като Gloria Dei (Слава на Бога), а в Италия Gioia (Радост). Те, както и Piece са търговски имена и Франсис Мейланд не възразява на тяхното използване.
Световната федерация на розарите (World Federation of Rose Societies) и дава титлата
Favorite Rose of the World – любимата роза на света. Когато създават Алея на славата, първата роза поставена там е Piece/Madame A.Meilland.

Пълният текст »

Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина. Пълният текст »

Отглеждането на хеухери от семената, които сте събрали може да бъде много интересно занимание, тъй като повечето от порасналите семеначета ще изглеждат много различно от растението, от което са семената и никога не се знае, какво ще се получи. От семената на моята обикновена зелена хеухера покълнаха много различно оцветени семеначета – от червени до оранжеви. Някои индивидуални характеристики няма да се покажат докато растенията не станат поне на два месеца. Семена посяти през пролетта и държани под лампа ще станат достатъчно големи за да се засадят на вънка, когато времето се стопли.
Събирайте семената след като семнните кутийки изсъхнат, но преди да се разпукат.(Бел. прев.: тука ще пропусна да преведа няколко изречения тъй като е пределно ясно, как се събират семенните кутийки. Семената се изтърсват от тях като се хващат с отвора надолу и се разтъркат с два пръста, а аз лично ползвах една цедка за чай и с нея претрих семенните кутийки.) В резултат ще получите много сухи боклучета и семена смесени заедно. Никога не съм опитвал да ги разделям, но махам по-големите остатъци от кутийките. Поставете в хартиени пликове тази невпечатляваща смес, докато не сте готови за сеитба. Дръжте пликчетата на хладно и сухо. Пълният текст »

Най-известната едногодишна лаватера е Lavatera trimestris, Розовата, Royal или Regal Mallow, която е относително самостоятелен вид в рода на Лаватерите. Други едногодишни са L. mauritanica Durieu, вид от Северна Африка и Иберия, свързана с Tree Mallows, което също е едногодишно растение. Tree Mallow, L. arborea L., and Smaller Tree Mallow, L. cretica L. също се използват като двугодишни, но може да се отглеждат и като едногодишни, също както и Австралииската ружа – Australian Hollyhock, L. plebeia . Друга група от два вида свързани и с L. trimestris и храстовидните видове като L. olbia L. С едногодишен или двугодишен хабит, са видовете L. punctata All. and L. maroccanaMaire.

Lavatera trimestris L., синоними: Rose Mallow, Royal Mallow, Regal Mallow, Annual Mallow.
Разпространение: Lavatera trimestris се намира в региона на Средиземно море, от Мароко, Португалия, Испания и Южна Франция за Турция и Levant, включително Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и Гърция. Тя е натурализирана и в други места в Европа и на други континенти, включително в средния-запад и югоизток на САЩ.
Пълният текст »

Семейство: Кактусови(Cactus Family)
Научно име: Echinocereus scheeri – Ехиноцереус шеери
Произход: Мексико (Чихуахуа, Дуранго)
Описание: Растат на туфи, дребни кактуси, понякога пълзящи, със стебла които се разклоняват изобилно в основата.
Стебла: Достигат едва 10-15 см височина и  до 3 см в диаметър, изправени, светло-зелени, леко червенеещи по ребрата.
Ребра: 8 – 10, ниски.
Ареоли: Малки, бледо-жълтеникави, 2-3 мм в диаметър.
Радиални бодли: 7-12,тънки,  лъчевидно разположени, до 3-4 мм дълги.
Централни бодли: 1, дебел, надхвърлящи понякога 10 мм.
Цветове: Във формата на фуниики, изникват от страните на стеблата, в диаметър до 4-5 см, от 6 до 10 см дълги, огромни, пурпурни, с дълги мъхести гърла. Цъфти през нощта. Пълният текст »

Фаленопсисите са най-разпространените и най-благодатните орхидеи изобщо. ‘Фалчето’ привлича с големите си и дълготрайни цветове и несравнимо продължителния цъфтеж.

Отглеждането на този вид орхидея е сравнително лесно, ако се придържаме към някои принципи.
Светлина: Като цяло Фаленопсисите са силно светлолюбиви, но не трябва да бъдат излагани на преки слънчеви лъчи. Ако растението е държано на сравнително тъмно място, то няма да цъфти редовно. Начин да се познае дали растението получава достатъчно светлина е зеления цвят на листата. Ако са тъмно зелени,то светлината му е малко, ако са светлозелени към червеникави, значи получава повече светлина.
Темперaтура: Хибридните фаленопсисите растат безпроблемно на умерени темперетури. Нощни над 16 градуса, дневни до 30. За кратко време може да издържат и до 10 градуса, но е важно тогава да не са поливани.
При видовите темперетурите трябва да бъдат по-високи, поне нощните. За повечето видови фаленопсиси от значение за цъфтежа е високата темперетура-над 25 граудса.
Пълният текст »

Семейство: Кактусови
Научно наименование: Coryphantha elephantidens Lem.
Синоними: Mammillaria recurvispina, Coryphantha sulcolanata, Cactus sulcolanatus, Echinocactus sulcolanatus, Mammillaria sulcolanata, Mammillaria retusa, Coryphantha recurvispina, Cactus recurvispinus, Mammillaria bumamma, Coryphantha garessii, Coryphantha greenwoodii, Coryphantha bumamma, Cactus elephantidens, Echinocactus elephantidens, Mammillaria elephantidens
Естествен хабитат: Мексико (Мичоакан)
Температурни зони по USDA: 9b-11
Студоустойчивост: 26°F (-3°C), засушава се през зимния сезон.
Рода Coryphantha първоначално е описан от George Engelmann през 1856 г.като подрод на Mammillaria. През 1868 г. Charles Lemaire класифицира Coryphantha като отделен род, с два основни подрода – Neocoryphantha и Coryphantha. Името Coryphantha се състои от гръцките думи koryphe (глава) и anthos (цвете), и е описателно пояснение за цъфтежа на кактуса, на върха на растението, характеристика, която ги отличава от останалите Мамиларии.  Пълният текст »