Отглеждането на хеухери от семената, които сте събрали може да бъде много интересно занимание, тъй като повечето от порасналите семеначета ще изглеждат много различно от растението, от което са семената и никога не се знае, какво ще се получи. От семената на моята обикновена зелена хеухера покълнаха много различно оцветени семеначета – от червени до оранжеви. Някои индивидуални характеристики няма да се покажат докато растенията не станат поне на два месеца. Семена посяти през пролетта и държани под лампа ще станат достатъчно големи за да се засадят на вънка, когато времето се стопли.
Събирайте семената след като семнните кутийки изсъхнат, но преди да се разпукат.(Бел. прев.: тука ще пропусна да преведа няколко изречения тъй като е пределно ясно, как се събират семенните кутийки. Семената се изтърсват от тях като се хващат с отвора надолу и се разтъркат с два пръста, а аз лично ползвах една цедка за чай и с нея претрих семенните кутийки.) В резултат ще получите много сухи боклучета и семена смесени заедно. Никога не съм опитвал да ги разделям, но махам по-големите остатъци от кутийките. Поставете в хартиени пликове тази невпечатляваща смес, докато не сте готови за сеитба. Дръжте пликчетата на хладно и сухо. Пълният текст »
Най-известната едногодишна лаватера е Lavatera trimestris, Розовата, Royal или Regal Mallow, която е относително самостоятелен вид в рода на Лаватерите. Други едногодишни са L. mauritanica Durieu, вид от Северна Африка и Иберия, свързана с Tree Mallows, което също е едногодишно растение. Tree Mallow, L. arborea L., and Smaller Tree Mallow, L. cretica L. също се използват като двугодишни, но може да се отглеждат и като едногодишни, също както и Австралииската ружа – Australian Hollyhock, L. plebeia . Друга група от два вида свързани и с L. trimestris и храстовидните видове като L. olbia L. С едногодишен или двугодишен хабит, са видовете L. punctata All. and L. maroccanaMaire.
Lavatera trimestris L., синоними: Rose Mallow, Royal Mallow, Regal Mallow, Annual Mallow.
Разпространение: Lavatera trimestris се намира в региона на Средиземно море, от Мароко, Португалия, Испания и Южна Франция за Турция и Levant, включително Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и Гърция. Тя е натурализирана и в други места в Европа и на други континенти, включително в средния-запад и югоизток на САЩ.
Пълният текст »
Семейство: Кактусови(Cactus Family)
Научно име: Echinocereus scheeri – Ехиноцереус шеери
Произход: Мексико (Чихуахуа, Дуранго)
Описание: Растат на туфи, дребни кактуси, понякога пълзящи, със стебла които се разклоняват изобилно в основата.
Стебла: Достигат едва 10-15 см височина и до 3 см в диаметър, изправени, светло-зелени, леко червенеещи по ребрата.
Ребра: 8 – 10, ниски.
Ареоли: Малки, бледо-жълтеникави, 2-3 мм в диаметър.
Радиални бодли: 7-12,тънки, лъчевидно разположени, до 3-4 мм дълги.
Централни бодли: 1, дебел, надхвърлящи понякога 10 мм.
Цветове: Във формата на фуниики, изникват от страните на стеблата, в диаметър до 4-5 см, от 6 до 10 см дълги, огромни, пурпурни, с дълги мъхести гърла. Цъфти през нощта. Пълният текст »
Фаленопсисите са най-разпространените и най-благодатните орхидеи изобщо. ‘Фалчето’ привлича с големите си и дълготрайни цветове и несравнимо продължителния цъфтеж.
Отглеждането на този вид орхидея е сравнително лесно, ако се придържаме към някои принципи.
Светлина: Като цяло Фаленопсисите са силно светлолюбиви, но не трябва да бъдат излагани на преки слънчеви лъчи. Ако растението е държано на сравнително тъмно място, то няма да цъфти редовно. Начин да се познае дали растението получава достатъчно светлина е зеления цвят на листата. Ако са тъмно зелени,то светлината му е малко, ако са светлозелени към червеникави, значи получава повече светлина.
Темперaтура: Хибридните фаленопсисите растат безпроблемно на умерени темперетури. Нощни над 16 градуса, дневни до 30. За кратко време може да издържат и до 10 градуса, но е важно тогава да не са поливани.
При видовите темперетурите трябва да бъдат по-високи, поне нощните. За повечето видови фаленопсиси от значение за цъфтежа е високата темперетура-над 25 граудса.
Пълният текст »
Семейство: Кактусови
Научно наименование: Coryphantha elephantidens Lem.
Синоними: Mammillaria recurvispina, Coryphantha sulcolanata, Cactus sulcolanatus, Echinocactus sulcolanatus, Mammillaria sulcolanata, Mammillaria retusa, Coryphantha recurvispina, Cactus recurvispinus, Mammillaria bumamma, Coryphantha garessii, Coryphantha greenwoodii, Coryphantha bumamma, Cactus elephantidens, Echinocactus elephantidens, Mammillaria elephantidens
Естествен хабитат: Мексико (Мичоакан)
Температурни зони по USDA: 9b-11
Студоустойчивост: 26°F (-3°C), засушава се през зимния сезон.
Рода Coryphantha първоначално е описан от George Engelmann през 1856 г.като подрод на Mammillaria. През 1868 г. Charles Lemaire класифицира Coryphantha като отделен род, с два основни подрода – Neocoryphantha и Coryphantha. Името Coryphantha се състои от гръцките думи koryphe (глава) и anthos (цвете), и е описателно пояснение за цъфтежа на кактуса, на върха на растението, характеристика, която ги отличава от останалите Мамиларии. Пълният текст »
Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън 
Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.
от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Sulcorebutia arenacea – Сулкоребуция аренацея
Произход: Боливия, департамент Кочабамба.
Синоними:
• Rebutia arenacea
• Rebutia glomeriseta
• Rebutia candiae
• Rebutia menesesii
• Sulcorebutia muschii
• Sulcorebutia xanthoantha
Описание: Стебло: Сферично, леко сплескано, единично, кафяво-зеленикаво с хлътнал връх. Достига до 3 см на видочина и до 6 см в диаметър.
Ребра: Около 30, туберкуловидни, спирално разположени.
Ареоли: Продълговати, сиво-жълти
Бодли: 12-16, малки, до 4-5 мм дълги, жълтеникави, тънки гребеновидно разположени от двете страни на ареолата. Пълният текст »
Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).
Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.
Пълният текст »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Echinocactus ingens
Произход: Мексико (Hidalgo)
Синоними:
• Echinocactus platyacanthus
• Echinocactus karwinskii
• Echinocactus helophorus
• Echinocactus visnaga
• Echinocactus palmeri
• Echinocactus grandis
Описание: Това е бавно растящ и масивен ехинокактус, обикновено растящ самотен. В естествената си среда достига големи размери ( до 2,5 метра височина и 1,5 метра ширина). Може да живее повече от сто години. Този кактус може лесно да се разпознае по големия си размер, бъдейки най-големият от всички кактуси барели/варели.
Стебло: Кълбовидно до цилиндрично, леко плоско при върха, сиво-синьо до жълтиникаво-зелено, често с червеникави отенъци. Центъра на върха е покрит с жълтиникава четина.
Ребра: от 6 до 48, Повърхността е разделена на тъпи, туберкулярни и красиви ребра като малки, големите растения са доста оребрени, броят на ребрата нараства с възрастта на кактуса. Пълният текст »
Отглеждането на хеухери от семената, които сте събрали може да бъде много интересно занимание, тъй като повечето от порасналите семеначета ще изглеждат много различно от растението, от което са семената и никога не се знае, какво ще се получи. От семената на моята обикновена зелена хеухера покълнаха много различно оцветени семеначета – от червени до оранжеви. Някои индивидуални характеристики няма да се покажат докато растенията не станат поне на два месеца. Семена посяти през пролетта и държани под лампа ще станат достатъчно големи за да се засадят на вънка, когато времето се стопли.
