Подуенската градинка

[Гео, граф]

Ми не знам, Гео. Това е най гадното слънце и има вероятност при високи температури (юли, август) да ги поизгори.

Ще докладвам, Пепеляш ! Но тъй като са ми много ценни, може и да не издържа да ги гледам как се мъчат в саксиите и да ги командировам на вилата, закъдето всъщност са предназначени, никога не се знае какво ще ми хрумне в следващия момент

...................................................

През 2017г. съм била щастлив притежател на първата туфа Brachypodium sylvaticum (Горски късокрак), трАвка, по която истински се захласнах и лекомислено оставих да се самосее волно и природно... до следващата година, когато навсякъде, ама разбирайте навсякъде се беше разпространила и войната с нея стана неизбежна. Добре поне че докато е младичка първата година, са ѝ плитки корените и лесно се отскубва заедно с тях, иначе до сега вече нямаше да има градина, а късокрака поляна



Към този момент съм я оставила заедно със стеларията да се вихри в най-дивата част към улицата, закривайки колкото може от капаците на ВиК. Зарязах ги там да правят каквото щат, то се видя, че тази част е бита карта - покрай междублоковата пътека са най-сериозните золуми, най-вече от човешкия вид

Горе-долу по това време вече съм обзавела и арка за Меркиния клемчовец, все още е светличко и слънчевко. Намираха се и още два клематиса - Варшавска Нике и някакъв Вагабонд май беше - споминаха се по-късно.





Но пък за сефте цъфна ругозата от клечка, за която също имам история в мой стил . Очарована от необикновените листа на тази роза, реших, че трябва да я имам. Отчувах я и зачаках цветове. Година, втора, трета... шеста, няма и няма, пуста ругоза не ще да цъфне барем да я видя какъв цвят е и това си е ! Попитах из темите за проблеми, обясних как съвестно я режа на педя от земята всяка есен и я загърлям като една ''истинска'' розарка... и ми бе обяснено, че тя не се реже, че цъфти на стари клони, че в Германия я садят между двете платна на магистралите и там никой никога не я пипа! За N-ти път пляяяяс по челото ... та на седмата година разгеле цъфна, след като не я рязах повече



Предишната година получих страхотен анонимен подарък няколко рози-мечталки, само че тутакси разконспирирах ''тайния'' обожател, защото само Ноел знаеше за тези ми мераци. До ден днешен те са си розите на Ноел !

Cinco de Mayo



Великолепната Augusta Louis



Grace



И невъзможната за снимане, но иначе прекрасна Nostalgia

[ljuboznatelna]

Как ме разсмя с тревата и розата!
Аз ей така си засадих от поляната една мъничка еуфорбия, много харесвам еуфорбии, а тази нежничка някаква....И сега я имам из цялата градина Вече не смея и декоративна да насадя!
И с розите имам подобен опит, два Едена насадих, продадени за чайни рози. И режа така, и като прецъфтят пак режа добре, и те цъфнаха втория сезон, и то веднъж. На третия пуснаха шишове, и се усетих, че може да са катерещи. А рязането го улучих по-късно, то направо може и да не се реже, защото цъфтят съвсем близо до прецъфтялото. Обаче такъв рекорд от седем години не съм имала

[Гео, граф]

Как ме разсмя с тревата и розата!
... Обаче такъв рекорд от седем години не съм имала

Люб, ш'ме 'звиняваш, ама се боря за носител на звание "Форумен идиот" , на моя фон ти дори не би могла да участваш в кастинга

...........................................

Да продължа с хронологията - 2018 и 2019г. е в общ албум, нататък също започнах да обединявам годините, за да е по-прегледно и по-лесно да намирам търсеното.

От този период датира поредния ми опит да цивилизовам дивата част, тази, която е към улицата и покрай която минава общата междублокова пътека. Много обичам животни, питайте Лили как се радваме взаимно с нейния Мечо, обаче за разлика от него повечето домашни любимци не се водят на повод и влизат и тъпчат, и акат, и рият... а минувачите ползват мястото за кошче за отпадъци - абе с две думи там е мазаляк! Почвата е пълна с камъни и боклуци, едва се копае, ама моя инат се оказва достатъчно тъп и упорит, за да продължа с опитите. Ту зарязвам, ту ме хващат лудите и разкопавам, засаждам, ограждам... после пак го съсипват и пак го зарязвам, и пак го засаждам... Шашава работа !
Снимките ми са у-жас-ни, телефона ми е бил с кошмарна камера, не ми придиряйте





Сортовете лалета се множат и успяват да покажат потенциал, защото цъфтят преди да се разлистят хубаво дърветата. Верно редички са, но и така е добре





Поредните хойхери - този път бяха бебешори от Витрофлора, които доотгледах. Светлата е Лайм Ричи да речем, оказа се абсолютно куче, разраства се и безпроблемно се прихваща всяко откъснато и забучено в съседство клонче. Обичам ги тия зелки



Едно растение, което лудо полудява в другите градини, а при мен едва-едва върви - стахиса. От тези разсадени коренчета в момента има оцелели само едно или две, а от саксифрага столонифера - нито една



Накрая на този пост пускам снимки, които е правила Ноел .
Страничното, непредубедено и обективно око вижда много повече от това на човека, който прави градината

[Гео, граф]

Намерих раннопролетни снимки с още голи дървета и прилична видимост, от които може да се придобие някаква представа за площите. На долната снимка се виждат половината от основната част с клена и филаделфуса (огряна от юг от слънцето в момента), северната по дължината на блока в дълбоката сянка и междублоковата пътека, по която минава по-сериозния трафик хора. Извън кадъра в ляво е т.нар. ''дива част'' към улицата.



Тук съм мръднала малко на дясно и се вижда цялата основна площ (и липата), нашия вход и в дъното най в дясно е ''сенчестата част'' към следващия вход.



Малко картички на рози







Сенчестата част под ореха





Ей такива дивотии има там - здравец, медуница и млечка от гората, арум от Калико, аюгата и ламиума пак от нея са извън кадър, но ги има, там оцеляват и даже по малко цъфтят два вида кампанули, но да не товаря чак толкова с детайли темата...



"Късокракият'' период



В късната есен на 2018г. Пепеляш ми изпрати няколко потресаващо огромни и великолепни стипи... които толкова се харесаха на кварталните котки за лежанки, че за година-две успяха да им видят сметката ...



Един от мнооогото опити да отчувам хризантеми... съответно неуспешен



Малко панорамки





... и фризиран жив плет



Дивата част





Тази разкошна хоста от МарианаГ, специално позиционирана до Пъна, също е история

[Гео, граф]

Имало е и такива моменти в ''скалния'' кът ! Ами удивителни са фонтаните на брахиподиума, как да не се поддаде човек на чара им!





Ех, имах и разкошен храст лоницера японика от Люси, дълги години я увивах по ствола на едната вишна (на междАта между нашия и съседния вход - накарах Шефа да я резне на 1,50-1,60 и я ползвах за основа на лоницерата). Докато след една зима не изсъхнаха и двете...



От кампануления ми период, който беше сериозно подпомогнат от Дунг . В интерес на истината повечето кампанули оцеляха и цъфтят до днес, но ей тази глезла, октопода и разни купешки кеки не се справиха.







Ха! И такъв клематис ли съм имала ?!?

[Гео, граф]

Имам малко време и ще го използвам, за да покажа част от 2020г.

Пролетните цветя се увеличиха значително и дори и на мен започва да ми харесва как изглеждат нещата









Тъмната градинка преди обилно разлистване има приличен вид...





... но седмица-две по-късно вече е зелено-мрачна



Това възрозово камъче не помня откъде го домъкнах, но продължава да си е там ни в клин, ни в ръкав



Пореден опит за зацветяване на площа към улицата. Резултат - клонящ към нула в края на сезона

[Гео, граф]

Сега ще видите галерия с най-красивите ми картички от този сезон, направо не мога да повярвам, че съм ги правила аз ! Явно съм уцелила случайно някаква възможност на камерата на телефона, която повече не можах да повторя. Засега. Кой знае. От себе си мога да очаквам дори и невъзможни неща

[Гео, граф]

Ми не знам, Гео. Това е най гадното слънце и има вероятност при високи температури (юли, август) да ги поизгори.

Ще докладвам, Пепеляш ! Но тъй като са ми много ценни, може и да не издържа да ги гледам как се мъчат в саксиите и да ги командировам на вилата, закъдето всъщност са предназначени, никога не се знае какво ще ми хрумне в следващия момент :nod

Засега хостите се чувстват отлично, Пепеляш, даже съм обърнала чинийките обратно, за да не изгният от толкова много вода



Пък като показвам днешни снимки, да взема да продължа с картичките, а хронологията по-нататък