Сред пчели и ябълков цвят
Публикувано на: Апр 17, '21, 21:41
Ето ме и мен, Пчелица. Дълго мислих дали изобщо да правя тема, пък къде да я правя, че то нашите градини не са цветни като вашите, а предимно овощни. Но реших, че може пък на някого да му е интересно, ако ли не, аз ще си се чета сама...
Имаме късмет селото ни да е на един хвърлей от града. Една гола поляна са купили преди 30-тина година родителите на мъжа ми, а днес вече живеят там, пък ние добавихме съседните парчета и нали той е агроном - ето ви овощни градини. Има и зеленчукова, разбира се, и цветни лехи, там, където не достигат косачките . Няколко са градините - смесена, сливова и ябълкови, като най-младите ябълкови дръвчета са тригодишни. С годините добавяме към тях по някой ред за сметка на зеленчуковата градина и се опитваме да подхванем нашето си - производство на пастьоризиран ябълков сок. Ще ни се това да ни е основното занимание, но на този етап не би . Та да се върна на цветята - обичам всякакви цветя. Цветле ли е, каже ли ми "цъф" - не придирям - жълтурче, незабравки, лалета, рози - не мога да устоя. Апартаментът е пълен със сортови пеларгонии и разни зелении, а тук, на село, каквото харесам, гледам да му намеря място. Резултатът не е като вашите прелестни градини, аранжирани, подредени, но пак си ги обичам цветенцата. А и доскоро те не бяха моя територия, та тепърва ще почвам да подреждам и обогатявам.
Пролетта е любимото ми време. Всичко цъфти, а аз снова от цвят на цвят, от белите къдели на черешите до розовия захарен памук на прасковите, от най-, най-нежния ябълков цвят до наперените червени тичинки на крушите. Нарциси, лалета, зюмбюли, рози, иглики, момини сълзи, ириси, кандилки, хости и хойхери, всичко , всичко тичам да видя, да погаля, да му се умихна и да му кажа, колко го обичам...налудничаво звучи, но знам, че ще ме разберете. Сред толкова цвят жужат нашите неуморни помощнички - пчелите. До миналата година не смеех да наближа кошерите, че съм леко алергична към ужилване, но пандемията, да е жива и здрава ми даде време и възможност да съм почти всеки ден там. Така лека полека се престраших, първо подавах това-онова на мъжа ми, после ми стана интересно, купих си облекло и някак страхът изчезна и днес вече спокойно ги подхранвам сама. Правят ме толкова щастлива със своя удивителен и подреден свят и възможността да надникна в него. От скоро и малкият ни син /имаме два броя , които много, ама много ни помагат. Е големият вече е студент и е малко далеч, но още разчитаме на него като е тук./ е с мен край кошерите а аз тайничко вдигам поглед към небето да видя гледа ли ни дядо, дето откак се помня беше пчелар и той ни даде първите кошери.
Много е работата в градините, но е сладка. Всичко, що си докоснал с ръце, ти връща в тях плод. И как е сладък този плод, повече от умората! Там, при земята ни тегли, и ни е добре.
Разприказвах се, а си бях обещала да съм кратка. Трудно ми се получава, дано не съм досадила. Малко снимки ще ви покажа от днес/ще опитам да са малко, че с камера в ръка съм като луд с картечница /
Най-красивият цвят:
Не, не е сняг, черешата е цъфнала:
Красавици са крушовите цветлета, сякаш са си начервили устните:
Сливите в бяла премяна:
Ябълките почват да цъфтят:
Знам, че е за косене, но сърце не ми дава - пълно е с пчели, целите посипани с жълтия прашец на жълтурчетата, с натежали крачета, в това студено време нека събират храна, после ще му мислим косенето:
Къщичките на помощничките:
Имаме късмет селото ни да е на един хвърлей от града. Една гола поляна са купили преди 30-тина година родителите на мъжа ми, а днес вече живеят там, пък ние добавихме съседните парчета и нали той е агроном - ето ви овощни градини. Има и зеленчукова, разбира се, и цветни лехи, там, където не достигат косачките . Няколко са градините - смесена, сливова и ябълкови, като най-младите ябълкови дръвчета са тригодишни. С годините добавяме към тях по някой ред за сметка на зеленчуковата градина и се опитваме да подхванем нашето си - производство на пастьоризиран ябълков сок. Ще ни се това да ни е основното занимание, но на този етап не би . Та да се върна на цветята - обичам всякакви цветя. Цветле ли е, каже ли ми "цъф" - не придирям - жълтурче, незабравки, лалета, рози - не мога да устоя. Апартаментът е пълен със сортови пеларгонии и разни зелении, а тук, на село, каквото харесам, гледам да му намеря място. Резултатът не е като вашите прелестни градини, аранжирани, подредени, но пак си ги обичам цветенцата. А и доскоро те не бяха моя територия, та тепърва ще почвам да подреждам и обогатявам.
Пролетта е любимото ми време. Всичко цъфти, а аз снова от цвят на цвят, от белите къдели на черешите до розовия захарен памук на прасковите, от най-, най-нежния ябълков цвят до наперените червени тичинки на крушите. Нарциси, лалета, зюмбюли, рози, иглики, момини сълзи, ириси, кандилки, хости и хойхери, всичко , всичко тичам да видя, да погаля, да му се умихна и да му кажа, колко го обичам...налудничаво звучи, но знам, че ще ме разберете. Сред толкова цвят жужат нашите неуморни помощнички - пчелите. До миналата година не смеех да наближа кошерите, че съм леко алергична към ужилване, но пандемията, да е жива и здрава ми даде време и възможност да съм почти всеки ден там. Така лека полека се престраших, първо подавах това-онова на мъжа ми, после ми стана интересно, купих си облекло и някак страхът изчезна и днес вече спокойно ги подхранвам сама. Правят ме толкова щастлива със своя удивителен и подреден свят и възможността да надникна в него. От скоро и малкият ни син /имаме два броя , които много, ама много ни помагат. Е големият вече е студент и е малко далеч, но още разчитаме на него като е тук./ е с мен край кошерите а аз тайничко вдигам поглед към небето да видя гледа ли ни дядо, дето откак се помня беше пчелар и той ни даде първите кошери.
Много е работата в градините, но е сладка. Всичко, що си докоснал с ръце, ти връща в тях плод. И как е сладък този плод, повече от умората! Там, при земята ни тегли, и ни е добре.
Разприказвах се, а си бях обещала да съм кратка. Трудно ми се получава, дано не съм досадила. Малко снимки ще ви покажа от днес/ще опитам да са малко, че с камера в ръка съм като луд с картечница /
Най-красивият цвят:
Не, не е сняг, черешата е цъфнала:
Красавици са крушовите цветлета, сякаш са си начервили устните:
Сливите в бяла премяна:
Ябълките почват да цъфтят:
Знам, че е за косене, но сърце не ми дава - пълно е с пчели, целите посипани с жълтия прашец на жълтурчетата, с натежали крачета, в това студено време нека събират храна, после ще му мислим косенето:
Къщичките на помощничките: