Наши творби.

[Миша]

Миша, просълзих се
Поздрави детенцето и му пожелай от мое име много успехи

Благодаря,Пери!А аз цял ден се смея и плача!Всичко днес ми е щастливо!

[botan]

Прекрасни са!

[nikolica]

Миша, детето има талант и едва ли ти откривам топлата вода, публикувала ли е нещо? Това трябва да стигне до ценители, трябва да носи заряд на много хора.

[naska50]

БРАВО!

[Миша]

Благодаря ви! "Детето"вече е поотраснала госпожица и пише за любов Има няколко публикации в Рикчо,за по-нататък ще видим

[Мария Николова]

"Масово самоубийство на стадо китове."
из пресата.


Братя мои, морски великани,
кой на туй хоро мъртвешко ви покани?
Тъй трагично що ви недостига?
Волност, здраве, обич ли, или Родина,
та смъртта отчаяни избирате -
там, на оня браг с човешка мъка да умирате?

27 юни 1985 г.

s_t_m

[Миша]

Мария,

[Мария Николова]

"Умиращите на брега китове изпращат сигнали
за помощ. Идващите да помагат също сигнализират, преди да умрат."
из пресата.


Х Е К А Т О М Б А

Един млад кит беше различен -
саможив, замислен ироничен.
Такъв беше станал, откакто видя
една падаща, ярка звезда.
Пита, разпитва много сезони.
"Остави го, казваха, вятъра гони."
Преброди океани, морета подред
и стари легенди научи безчет.
Оная звезда, разбра най-подир,
е може би център на друг някакъв мир.
Но тя падна, угасна.
О, участ ужасна!
Със нея и други някакви моря, океани
и всичките риби, китове, медузи, рапани
умряха в незнайните звездни води.
И никога всичко отново не ще се роди!
"Значи, помисли си той, безкрайно самички
оставаме ний всички!"

И както си беше саможив и замислен
в рода на китовете малочислен,
заплува да търси някъде бряг.
И никой не си и помисли, че туй си е бяг.
Нещастен, отчаян бе младия кит.
Летеше към гибел самотен, толям, страховит.
На голия бряг със борба
до смъртта се добра.
Камъни, пустош, далечна вълна.
И никъде братска душа.
"Самичък в смъртта?!" Изпрати сигнала.
Уплашен, или разкаян. Миг пред финала.

И защото сред китовете,
също като в митовете -
глупав, крилат, или виноват -
кит за кита остава си брат,
прекъснали лов и любовни игри,
от всички дълбини, далнини, ширини
пристигаха китове - верни спасители.
Но късно. Самотен, без утешители,
лежеше младия кит на брега. Умрял.
Огромен, трагичен и бял.
И, без да знаят защо, да какво - панически
сред камъни остри на брега мъченически
след него сигнализираха
и всичките - предани, верни - бавно умираха.

О, боже! Добре, че в човешкия род
не е
/на смърт и живот,
познат - непознат/
брата тъй предан на брат!

1985 г.

s_t_m

[Blue sky]

Мария, невероятна изненада и неподозирани таланти направо се почувствах съпричастна

[Миша]

Мария, невероятна изненада и неподозирани таланти направо се почувствах съпричастна

Тъжно....и толкова човешко....докосна ме дълбоко, дълбоко....
Мария