"Да оцелееш като родител" или "Бързо, лесно, вкусно"
Публикувано на: Фев 11, '20, 18:32
Отварям тази тема с един чудесен разказ от книгата "Да оцелееш като родител" 
. Тъй като доста от нас ежедневно са принудени да изхранват доста гърла, явно е, че трябва да се готви, но по възможност с по-малко робство в кухнята. Нека тук публикуваме лесни, мързеливи, ефектни, бързи рецепти за салати, предястия, десерти, зимнини...
Ако никой не се престраши преди мен, след малко ще сложа първата си рецепта.
"...моето най-омразно начинание – готвенето. Само като изписвам думата и очите ми се насълзяват, защото се сещам, че ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ няма нищо за ядене и започвам да се чудя откъде да започна. Дали да не обеля юбилейния за живота ми 5 милионен картоф, или да туря един ориз, или пък да врътна една леща? Така или иначе, половината вкъщи няма да ядат каквото и да направя.
Затова искам да разоблича готвенето, но лишено от телевизионно лустро, мастър шефове и грандиозни глупости от сорта „средно мека сицилианска рикота, която можете да си набавите отвсякъде“. (Къде е това отвсякъде, кикиморо?). Да го разконспирира една майка на деца, които, щом им кажеш рикота, и започват да въртят очи, да си бъркат в устата, да имитират повръщане и да падат от столовете. Ето няколко горчиви истини:
Готвенето е неотменно. Можеш да оставиш изпраните дрехи да се трупат в един ъгъл, докато не станат толкова висока купчина, че да им сложиш на върха коледна звезда и да ги наречеш „елха“. Просторът може да се вее с дни с едни и същи дрехи, докато съседката отсреща не дойда да провери дали не си умряла. Можеш да не минаваш с прахосмукачка, докато не започнеш да си удряш коленете в трохи, но яденето е неизменно. Всички ядат всеки божи ден. И то не по един и по два пъти. Хората ядат досадно количество пъти. Ядат толкова много пъти, че ако готвиш в продължение на една година за 5 членно семейство, неминуемо ще изпиташ силно презрение към човешкия род.
След всички дребни картофи, които съм обелила, всички тиквички, които съм задушила, пържолки, които съм опекла в един неспирен процес, редовно разсъждавам над тенджерата какви същества сме ние, хората. Отвратителни и безполезни.
Ето на̀, вълците. Ходят в гората, разкъсат някое еленче, па си го изядат сурово и си го оставят там, където си е. Чиста работа. Нито един вълк не е казал на майка си „Еееееее, пак ли елееееен. Онзи ден ядохме елен!“ и да ревне. Освен това през ум не им минава, че това еленче може да стане на супа топчета – топчета, които овалваш безкрайно много време на ръба на нервна криза с лепкави пръсти. Нито на кекс, който в средата трябва да има шоколадов център, защото иначе е непригоден за домочадието. И да, за разлика от нас, вълците не са тъпи. Те не бродят из гората в търсене на буркани с каперси, не белят авокадо, не стриват каши от булгур. Ако кажеш на произволен вълк да прибави към елена една хубава салата със ситно нарязани репички, ситно нарязан лук и ситно нарязани краставици, марули, домати и натрошено синьо сирене, ще ти се смеят две недели и ще идат да си намерят сурова гъска, докато ти стържеш отчаяно пармезан върху пене.
Готвенето никога не може да задоволи всички. Всъщност, готвенето е една аналитична задача, която тормози денонощно многодетната майка. В нашата къща аналитичната задача звучи така:
„Ако Дете 1 и Дете 2 ядат кюфтета с бял сос, мъжът не яде кюфтета с бял сос, а Дете 3 МОЖЕ БИ ЩЕ ЯДЕ ТОЗИ ПЪТ, то не е ли по-добре да сготвя пиле с ориз, при условие че Дете 2 и мъжът го ядат, Дете 3 не го яде, а Дете 1 го яде, ако е сготвено така, както го готвят в детската градина.“
Защото в аристократичното, изтънчено семейство, където очевидно съвсем случайно е попаднала моята селска особа, нещата стоят така:
Мъж – не яде яйца, зелен боб, коприва, лапад, спанак, броколи, брюкселско зеле, патладжан, тиквички (освен пържени), не трябва да има домати в яденето, не трябва нищо да е застроено, картофите не са за предпочитане.
Дете 1 – Не яде никакви зеленчуци, пилешка супа, телешко варено, риба, грах, карантия.
Дете 2 – Не яде абсолютно нищо с изключение на домати, краставици и бисквити.
Дете 3 – Яде всичко, но в призволен момент. Ако не го уцелиш, не яде нищо освен ягоди и авокадо.
Майка – Няма значение.
Както сами разбирате, към тази сложна задача винаги трябва да прибавяме вездесъщия фактор, наречен „детска градина“. Там, за разлика от вкъщи, никой не се муси, не прави панаири, а яде каквото му дадат. Вкъщи е цял празник, ако успееш да навреш в устата на някой лъжица зелен боб, докато в детската градина дресираните питомци с радост поглъщат броколи със спанак, обилно поръсени с лук и копър и молят за допълнително. И решиш ли да се мериш с този връх на кулинарното майсторство, децата те поглеждат с крайно разочарование, гнусливо отместват с вилица половин картоф и ти заявяват безжалостно „Тая мусака изобщо не е като в детската градина.“ Каквото и да направя, никога няма да съумея да стигна майсторството на готвачката в ОДЗ-то.
Докато наблюдавам как децата с отвращение въртят лъжица в кускуса, който съм сготвила по книгата на Джейми Оливър, ми се иска да ѝ се обадя (на готвачката в ОДЗ-то, не на Джейми Оливър) и да ѝ кажа, че напускам и, ако обича, да дойде на мое място с казаните и тенекиените купички, а аз ще откарам оставащите ми години до някоя кофа, гризяща солети – щастлива и облекчена.
Готвенето има красиво лице и подла, черна душа – пуснеш ли телевизора, те заливат безкрайни шоу програми, в които, насред драматична музика в скъпо студио, граждани с бели престилки въртят крехки агнешки котлети, залети със сос от кафе и рикота, гарнирани с киноа и бейби спанак. Десетки велики готвачи в книгите си те убеждават как само за 11 минути на масата ще имаш апетитна салата от 7 компонента, свежо бурито с ухаещи пилешки флейки и гарнитура пресни картофи. Възрастни жени ти подхвърлят закачливо „Любовта на мъжа минава през стомаха„. Фитнес гурута ти обясняват как храненето е най-важното нещо за теглото и здравето и те подканят да започнеш страхотния си, енергичен ден с шепа малини и бърз омлет от три яйца с протеиново сирене.
Мразя ги всичките. Никой, който си бели грейпфрут сутрин, няма деца. Сутрин единственото, за което имаш време, е да хвърляш филии във въздуха, докато балансираш с пюрето на бебето, да крещиш отчаяно „Защо си без чорапи!??“ и да мечтаеш за деня, в който ще ожениш всички и ще ги изпратиш на друг главен готвач.
След третото си раждане, отидох на консултация при една фитнес инструкторка – корифей на отслабването, подмладяването и трансформирането в нимфетка. Изглеждаше ужасно слаба и пращеше от развита мускулатура, ако може нещо в това вейчесто тяло да пращи изобщо. Та, този образец на лайфстайл ми начерта диаграма на дъската, обясни ми, че да ям хляб е смъртоносно и заключи: „Ако решите, например, да правите пица, просто заменете тестото с каша от черен дроб. Почти същото е!!“
За миг си помислих, че това е скрита камера и ей сега отнякъде ще изскочи Магърдич Халваджиян заедно с Ути Бъчваров и всички много ще се смеем. После си рекох, че тя вероятно има време да си извае собственоръчно и леща от дроб и после с апетит да си я изсърба, защото си няма отбор деца, които реват, гънат се и пищят като заклани „Какво е товаааааааа??? То е гнусноооооо и кафявооооооо!!!“, дори когато им показваш половин домат.
И така, вечно приведена над тенджерата, тайно мечтая как един ден ще дойде диктатура и всички ще заминат в трудов лагер, където ще чукат камъни по цял ден, ще ядат сух хляб с вода, а вечер ще си говорят „Еххх, помниш ли разкошното пиле фрикасе на мама. Малко ставаше на буци, но колко беше вкусно. А ние му се подигравахме и го бутахме гнусливо и правехме физиономии, докато тя плачеше. Сега горко съжаляваме и бихме искали да ни прости, но няма как, затова ще чукаме камъни за назидание.“
. Тъй като доста от нас ежедневно са принудени да изхранват доста гърла, явно е, че трябва да се готви, но по възможност с по-малко робство в кухнята. Нека тук публикуваме лесни, мързеливи, ефектни, бързи рецепти за салати, предястия, десерти, зимнини... Ако никой не се престраши преди мен, след малко ще сложа първата си рецепта.
"...моето най-омразно начинание – готвенето. Само като изписвам думата и очите ми се насълзяват, защото се сещам, че ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ няма нищо за ядене и започвам да се чудя откъде да започна. Дали да не обеля юбилейния за живота ми 5 милионен картоф, или да туря един ориз, или пък да врътна една леща? Така или иначе, половината вкъщи няма да ядат каквото и да направя.
Затова искам да разоблича готвенето, но лишено от телевизионно лустро, мастър шефове и грандиозни глупости от сорта „средно мека сицилианска рикота, която можете да си набавите отвсякъде“. (Къде е това отвсякъде, кикиморо?). Да го разконспирира една майка на деца, които, щом им кажеш рикота, и започват да въртят очи, да си бъркат в устата, да имитират повръщане и да падат от столовете. Ето няколко горчиви истини:
Готвенето е неотменно. Можеш да оставиш изпраните дрехи да се трупат в един ъгъл, докато не станат толкова висока купчина, че да им сложиш на върха коледна звезда и да ги наречеш „елха“. Просторът може да се вее с дни с едни и същи дрехи, докато съседката отсреща не дойда да провери дали не си умряла. Можеш да не минаваш с прахосмукачка, докато не започнеш да си удряш коленете в трохи, но яденето е неизменно. Всички ядат всеки божи ден. И то не по един и по два пъти. Хората ядат досадно количество пъти. Ядат толкова много пъти, че ако готвиш в продължение на една година за 5 членно семейство, неминуемо ще изпиташ силно презрение към човешкия род.
След всички дребни картофи, които съм обелила, всички тиквички, които съм задушила, пържолки, които съм опекла в един неспирен процес, редовно разсъждавам над тенджерата какви същества сме ние, хората. Отвратителни и безполезни.
Ето на̀, вълците. Ходят в гората, разкъсат някое еленче, па си го изядат сурово и си го оставят там, където си е. Чиста работа. Нито един вълк не е казал на майка си „Еееееее, пак ли елееееен. Онзи ден ядохме елен!“ и да ревне. Освен това през ум не им минава, че това еленче може да стане на супа топчета – топчета, които овалваш безкрайно много време на ръба на нервна криза с лепкави пръсти. Нито на кекс, който в средата трябва да има шоколадов център, защото иначе е непригоден за домочадието. И да, за разлика от нас, вълците не са тъпи. Те не бродят из гората в търсене на буркани с каперси, не белят авокадо, не стриват каши от булгур. Ако кажеш на произволен вълк да прибави към елена една хубава салата със ситно нарязани репички, ситно нарязан лук и ситно нарязани краставици, марули, домати и натрошено синьо сирене, ще ти се смеят две недели и ще идат да си намерят сурова гъска, докато ти стържеш отчаяно пармезан върху пене.
Готвенето никога не може да задоволи всички. Всъщност, готвенето е една аналитична задача, която тормози денонощно многодетната майка. В нашата къща аналитичната задача звучи така:
„Ако Дете 1 и Дете 2 ядат кюфтета с бял сос, мъжът не яде кюфтета с бял сос, а Дете 3 МОЖЕ БИ ЩЕ ЯДЕ ТОЗИ ПЪТ, то не е ли по-добре да сготвя пиле с ориз, при условие че Дете 2 и мъжът го ядат, Дете 3 не го яде, а Дете 1 го яде, ако е сготвено така, както го готвят в детската градина.“
Защото в аристократичното, изтънчено семейство, където очевидно съвсем случайно е попаднала моята селска особа, нещата стоят така:
Мъж – не яде яйца, зелен боб, коприва, лапад, спанак, броколи, брюкселско зеле, патладжан, тиквички (освен пържени), не трябва да има домати в яденето, не трябва нищо да е застроено, картофите не са за предпочитане.
Дете 1 – Не яде никакви зеленчуци, пилешка супа, телешко варено, риба, грах, карантия.
Дете 2 – Не яде абсолютно нищо с изключение на домати, краставици и бисквити.
Дете 3 – Яде всичко, но в призволен момент. Ако не го уцелиш, не яде нищо освен ягоди и авокадо.
Майка – Няма значение.
Както сами разбирате, към тази сложна задача винаги трябва да прибавяме вездесъщия фактор, наречен „детска градина“. Там, за разлика от вкъщи, никой не се муси, не прави панаири, а яде каквото му дадат. Вкъщи е цял празник, ако успееш да навреш в устата на някой лъжица зелен боб, докато в детската градина дресираните питомци с радост поглъщат броколи със спанак, обилно поръсени с лук и копър и молят за допълнително. И решиш ли да се мериш с този връх на кулинарното майсторство, децата те поглеждат с крайно разочарование, гнусливо отместват с вилица половин картоф и ти заявяват безжалостно „Тая мусака изобщо не е като в детската градина.“ Каквото и да направя, никога няма да съумея да стигна майсторството на готвачката в ОДЗ-то.
Докато наблюдавам как децата с отвращение въртят лъжица в кускуса, който съм сготвила по книгата на Джейми Оливър, ми се иска да ѝ се обадя (на готвачката в ОДЗ-то, не на Джейми Оливър) и да ѝ кажа, че напускам и, ако обича, да дойде на мое място с казаните и тенекиените купички, а аз ще откарам оставащите ми години до някоя кофа, гризяща солети – щастлива и облекчена.
Готвенето има красиво лице и подла, черна душа – пуснеш ли телевизора, те заливат безкрайни шоу програми, в които, насред драматична музика в скъпо студио, граждани с бели престилки въртят крехки агнешки котлети, залети със сос от кафе и рикота, гарнирани с киноа и бейби спанак. Десетки велики готвачи в книгите си те убеждават как само за 11 минути на масата ще имаш апетитна салата от 7 компонента, свежо бурито с ухаещи пилешки флейки и гарнитура пресни картофи. Възрастни жени ти подхвърлят закачливо „Любовта на мъжа минава през стомаха„. Фитнес гурута ти обясняват как храненето е най-важното нещо за теглото и здравето и те подканят да започнеш страхотния си, енергичен ден с шепа малини и бърз омлет от три яйца с протеиново сирене.
Мразя ги всичките. Никой, който си бели грейпфрут сутрин, няма деца. Сутрин единственото, за което имаш време, е да хвърляш филии във въздуха, докато балансираш с пюрето на бебето, да крещиш отчаяно „Защо си без чорапи!??“ и да мечтаеш за деня, в който ще ожениш всички и ще ги изпратиш на друг главен готвач.
След третото си раждане, отидох на консултация при една фитнес инструкторка – корифей на отслабването, подмладяването и трансформирането в нимфетка. Изглеждаше ужасно слаба и пращеше от развита мускулатура, ако може нещо в това вейчесто тяло да пращи изобщо. Та, този образец на лайфстайл ми начерта диаграма на дъската, обясни ми, че да ям хляб е смъртоносно и заключи: „Ако решите, например, да правите пица, просто заменете тестото с каша от черен дроб. Почти същото е!!“
За миг си помислих, че това е скрита камера и ей сега отнякъде ще изскочи Магърдич Халваджиян заедно с Ути Бъчваров и всички много ще се смеем. После си рекох, че тя вероятно има време да си извае собственоръчно и леща от дроб и после с апетит да си я изсърба, защото си няма отбор деца, които реват, гънат се и пищят като заклани „Какво е товаааааааа??? То е гнусноооооо и кафявооооооо!!!“, дори когато им показваш половин домат.
И така, вечно приведена над тенджерата, тайно мечтая как един ден ще дойде диктатура и всички ще заминат в трудов лагер, където ще чукат камъни по цял ден, ще ядат сух хляб с вода, а вечер ще си говорят „Еххх, помниш ли разкошното пиле фрикасе на мама. Малко ставаше на буци, но колко беше вкусно. А ние му се подигравахме и го бутахме гнусливо и правехме физиономии, докато тя плачеше. Сега горко съжаляваме и бихме искали да ни прости, но няма как, затова ще чукаме камъни за назидание.“
. Междувременно сготвих, айде сега втори път. И като гледам Тутти сложила първа - мед, вода и лимон... Става! 
, май, за това писах каква трябва да е гъстотата, защото не мога да преценя колко е кашкавала 
Същата рецепта практикувам и с блат за пица.