През прозореца
Модератор: scleri
Re: През прозореца
Хихихи, айде да не показвам аз моя градски пейзаж. Но да, учим се докат сме живи (преди 15 години никога не бих заменила града за друго, нито исках двор), а и още сме живи, и пезажа има време да се промени
"Винаги правя нещо, за което не съм достатъчно добре подготвена. Как иначе ще вървя напред?"
Re: През прозореца
Освен живи , някои сте и млади и имате достатъчно време да промените пейзажа
По някакви науки съм учила, че целеполагането е много съществен елемент от успешната реализация и душевния комфорт на индивида.
Мога да си поставя за цел да имам гледката на Бреда и резултатът ще бъде ежедневно разочарование, че не мога да постигна целите си.
Затова си пия хапчетата и правя списъци за някога . Не съм щастлива от моята гледка, но не съм и нещастна - такъв е животът, много често не получаваш , каквото искаш . Примиряваш се с това , което е възможно, намираш хубавите му страни и не страдаш за нещата, които са извън твоите възможности. И знаеш , че винаги може да е и много по-зле, така че е хубаво да не предизвикваме господ/съдбата/късмета ..с излишно мрънкане.
Re: През прозореца
Оо, това беше прекрасно! Благодаря ти, Бреда, за тази наслада!
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31755
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
Re: През прозореца
Благодаря ти, Бреда, за тази красота!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: През прозореца
Лили, Лили, как добре си го казала, това трябва да си го татуирам на челото и в мозъка!!!! Че никак не се справям...ей на сега пак се ядосвах, че вече 10 години не се получават неща, планирани и искани и нищо не мога да направя по въпроса, а само се ядосвам и "хапя опашка", от което нищо положително не произтича, разбира се. Остарях и не се научих да бъда малко по-философ и да разбера, че не си помагам, като се навивам с отрицателен знак, ама се надявам някой ден да поумнея! Дали...?Lilly написа: ↑Май 9, '22, 15:45 ...такъв е животът, много често не получаваш , каквото искаш . Примиряваш се с това , което е възможно, намираш хубавите му страни и не страдаш за нещата, които са извън твоите възможности. И знаеш , че винаги може да е и много по-зле, така че е хубаво да не предизвикваме господ/съдбата/късмета ..с излишно мрънкане.