Форум HobbyKafe.com

Моят закъснял приятел отново ме радва

Нашите също се завърнаха Сутрин като си отворя прозореца гнездото им е пред очите ми
Постегнаха си дома, непрекъснато носят трева и клони.

Направо ви завиждам! Ние толкова години едни лястовици не можахме да примамим да си направят гнездо, вие си хортувате с щъркели.....

Galq 03 написа:Нашите също се завърнаха Сутрин като си отворя прозореца гнездото им е пред очите ми
Постегнаха си дома, непрекъснато носят трева и клони.

Ама, че идилия - Галя, завиждам малко И това колко време продължава? И след това сигурно виждаш и малките ?

Да Роза, виждаме ги, как в началото клатят неориентирано главички , зяпат с уста и чакат да ги нахранят наблюдаваме ги с часове от терасата с голямо нетърпение да разберем колко са, но явно мястото им харесва защото по-малко от 3 не са са люпили. По-миналата година бяха 5 бр
Относно лястовичките....имаме гнездо даже в котелното, лятото им оставяме вратата отворена и правят по 2 люпила

4.2013 / 07:30
Зелена светлина: 13 000 км любов



Вече 11 години на 24 март тя е там. На покрива на началното училище в хърватското село Бродски Варос. Чака го в гнездото, което двамата са свили. Знае, че той ще се върне, защото вече 11 години се връща при нея. Откакто тя не може да лети. Това е една история за безгранична любов, за вярност и истински чувства. Тя се казва Малена, а той Клепатан. Двойка щъркели, които гнездят в Хърватия.

В началото на 90-те италиански ловци простреляли женския щъркел. Местният ветеринар успял да й спаси живота, но крилото й не се възстановило. Оттогава тя не може да лети. През есента на злощастната година Клепатан отлетял на юг. Всички в селото смятали, че Малена няма да преживее зимата. Но тя оцеляла, а напролет започнала да чака своя „любим". И той се появил, на 24 март. Същото се повторило на следващата година. После пак. Всяка пролет Клепатан се връща в Бродски Варос, като прелита 13 хиляди километра.

"Той изчаква да свърши лошото време. Не бърза, знае, че има сигурно място, на което да се върне, където ще намери храна и където неговата „половинка" го чака. Тя наистина е любовта на живота му", разказва Степан Вокич.

Малена и Клепeтан вече имат 40 деца. Когато се родят малките, мъжкият ги учи да летят. Щом настъпи есента, Клепeтан заедно с малките отлита на юг. А Малена остава да го чака.

На 29 март 2013-та Малена продължаваше да стои на покрива на началното училище в хърватското село Бродски Варос. Сама! Вече бяха минали 5 дни, а Клепетан го нямаше.

"Появи се около 10 часа сутринта. Тази година той пристигна 5 дни по-късно от обикновено. В продължение на 8 години той се връщаше от Африка винаги на 24 март, но през последните 3 години все закъснява", разказва жител на селото.

Степан Вокич, който се грижи за прехраната и подслона на Малена през зимата, е наясно с причината за закъснението. Бурното време, силният вятър и по-ниските температури променят графика на Клепeтан.

Автор: Милен Атанасов, Биляна Бонева
Жалко че не мога да кача и клипчето,но тази история ме просълзи като я излъчиха

Снощи кацна на стълба до вкъщи и не успях да се сдържа нащраках няколко снимки.

Хайде Бабо Марто, стига си се лютила, вижда се края на зимата
Нашия съсед се завърна , все още не нощува в гнездото, но си го пази от завоеватели, днес го видях на комина на съседната къща
Дамата още не се е появила , но сигурно и тя ще дойде тези дни

Ура! Близо е пролетта щом щърковците са долетяли.

Ехааааа..
Много ги харесвам тези птици,днес си пожелах щъркел и ето го
Гале,снимай и госпожата като дойде.