Форум HobbyKafe.com

Много често, някоя несбъдната мечта на родителите става идея фикс
е се прехвърля на децата.
Примери много.

Ето този може би:

" onclick="window.open(this.href);return false;

" onclick="window.open(this.href);return false;

" onclick="window.open(this.href);return false;

" onclick="window.open(this.href);return false;

Ненормална работа .
То костите му още "гумени",а тренира като голам.Баща му у за бой на това дете,ама някой с тояга по тъпата тиква да го налага
Това дете няма да се развие и физически и психически както трябва.

Когато детето възприема знанията под формата на игра и всичко е доброволно и забавно, без насилие, нещата не изглеждат чак толкова ужасни ... И не го казвам, защото съм географ

[video][/video]

Не изгледах всички клипчета, но какво ще кажете за родителите, които мъкнат децата си по конкурси за красота? Едни наши приятели яко са се вкарали в този филм и пътуват дори в чужбина, за да водят дъщеря си, и я гримират, фризират.....Не ходи още на училище момиченцето

Горкото дете ! Това с конкурсите за красота е не по-малко зловещо от детето-културист, Букетче. Дори малкия Моцарт е бил принуждаван от баща си да свири с часове и не случайно на 5 години вече композира. Обърнах вниманието към Лили, защото при нея знанието е получено под формата на игра, на забава и резултатите са впечатляващи ( макар и самоцелни ).

Това си е амбиция на детето, не е амбиция на тати, макар че и двамата Николаевци еднакво се кефят.

Мимка, фотките не се виждат ...

Тука без да гледам линковете нагоре предполагам , че контекстът е как някоя развилняна нереализирана тетка налага третокласник с цигулката по главата и го кара да свири пред гостите пицикато

Не че нещо , обаче в къщи децата не могат да свирят на пиано вероятно щото и аз самата не мога Немаме просто.
Та , чакай че ще си заг,убя мисълта , та : има извинение и логика някаква в това да опитваш на налееш в подрастващата лейка жизнен опит изводи клишета изстрадани аксиоми и причинно -следствени връзки , защото такъв е замисъла на колективния ум , зовът на кръвта и рода и еволюционния обмен вътревидов в рамките на програмата "петрол срещу храни "
Също така има и логика в това всяко следващо поколение да се тегли като магаре , да не признава авторитети , да вие врат извън " правия път" , да неще готови уроци и да не иска да барне акордеона на дедо от тавана и да не посяга към 25000 тома класици в библиотеката на майкя си , учителката Страшимирова с 37 години стаж в Гимназията за изучаване на космически технологии и мравкоброене из галактиките .
Та , оф пак склерозата , май най доброто решение , или пък щото в къщи други няма открити няма открити -оставяш го да си троши главата в рамките на контролирания взрив . От време на време му теглиш един шамар сред родителска . Скритом бършеш сълза като получиш смс " 6te sakusneya ,4akay me v drugiden ". Съмне мръкне-растат и без баш да те повторят теб , неповторимата и ценната!
Има риск винаги , но то вече кое е без риск? Ми като па не те повтори ще сбъдне своя си уникатност , не можеш да дондуркаш повече от 12-14 години....
Най страшното е да им досадиш с настойчива присъственост и поголовен контрол във всички начинания и смисли ....
Радвайте им се докато са малки

Ох.

Виждаха се. Дано сега останат видими.

Дал, напълно споделям мислите ти. И не от сега, а когато моите бяха колкото този "спайдермен". Най-важното за мен беше да растат самостоятелни и уверени в себе си. Никакви 12-14 години! Докато ги повивах (преди ерата на памперсите) знаех, че с появата на "другарката" в детската градина, ще мина на втори план. И дай боже да е читава, тогава ще трябва аз да съм в синхрон с нея. И акордеон имах в къщи, но не го провесих на раменете на децата си. Ако някое искаше, само щеше да си го вземе. И библиотека имах, но на никого не тиках в ръцете избрана от мен книга. Едното четеше по диагонала задължителните книги, друго си препрочиташе любимите книги. Различни от моите любими, което беше без значение.
Сега чете моите любими книги.

P,S. Виждат се!