Едно време....
- Ава_и_мама
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1051
- Регистриран на: Яну 23, '17, 20:26
- Местоположение: гр. София
Re: Едно време....
А пък моите бяха синииии И със сините платненки
Карах ги на село!!! Много, много добра бях! Там беше спокойно и улиците бяха асфалтирани, А какъв асфалт имаше тогава, не като сегашния...
- Ава_и_мама
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1051
- Регистриран на: Яну 23, '17, 20:26
- Местоположение: гр. София
Re: Едно време....
А, сетих се за асфалта. Кметът асфалтира цялото село. Да съм била около 10 годишна. "Начетоха" го за асфалта.Изразходвал много и го уволниха по партийна линия! Човекът се притесни, поболя се и си замина. Светла му памет. Помня го! Цяло село го помни. Асфалтът още е здрав. Миналата година подменяха водопровода и след време положиха на разкопаното. КАКВА разлика само!!!
Re: Едно време....
Спомняте ли си какво еуфория беше кубчето на Рубик?
Нашите ми бяха дали 20 лв.(много пари за онези времена) и аз всеки ден ходех да м-н"Млад техник" да проверявам дали не са пуснали.
Бях се научил да го нареждам бързо, но вече съм забравил, скоро ми попадна кубче, стигам да някъде и не мога да се сетя как беше по нататък.
После имах и Змията, но цилиндър не съм имал.
Нашите ми бяха дали 20 лв.(много пари за онези времена) и аз всеки ден ходех да м-н"Млад техник" да проверявам дали не са пуснали.
Бях се научил да го нареждам бързо, но вече съм забравил, скоро ми попадна кубче, стигам да някъде и не мога да се сетя как беше по нататък.
После имах и Змията, но цилиндър не съм имал.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31691
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1034 пъти
- Получил благодарност: 2449 пъти
Re: Едно време....
Пращали сте си в час пибележки?
Например:
Пичпиапикпиапийпи пимпиепи писпилпиепидпи пичпиаписпиапи.
Например:
Пичпиапикпиапийпи пимпиепи писпилпиепидпи пичпиаписпиапи.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Едно време....
Да, пращали сме, само че на срички. Наричахме го на пилешки език.
"Пичапикай пиме пислед пичас."
Признавам си, че твоят вариант е по-труден за разгадаване.
"Пичапикай пиме пислед пичас."
Признавам си, че твоят вариант е по-труден за разгадаване.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Едно време....
Стига с туй едене на пасти Витоша и марципани!
Аз още от онуй време си падах по плодовете и зарзаватите, и баба ми знаеше къде да ме намери, ако зачезна- горе на черешата ,или на черницата.
Но може ли някой от нас да е забравил, или пък да не е изпълнил пионерското си поръчение-
да събере и предаде няколко килограма билки, отпадъчна хартия и желязо в най- близкия ни пункт- през лятната ваканция?
И трудовите дни - срещу подпис в малко ученическо книжле се отразяваха и предаваха в училище.
Аз ги отработвах в консервения цех, близо до нас - 10 дни чистене на ягоди от дръжките в щайгички, и цепене на кайсии.
Обичах много тази дейност... нещата все опират до келепира - ядене на плодчета на томбак!
....ех, минало- Незабравимо!
Аз още от онуй време си падах по плодовете и зарзаватите, и баба ми знаеше къде да ме намери, ако зачезна- горе на черешата ,или на черницата.
Но може ли някой от нас да е забравил, или пък да не е изпълнил пионерското си поръчение-
да събере и предаде няколко килограма билки, отпадъчна хартия и желязо в най- близкия ни пункт- през лятната ваканция?
И трудовите дни - срещу подпис в малко ученическо книжле се отразяваха и предаваха в училище.
Аз ги отработвах в консервения цех, близо до нас - 10 дни чистене на ягоди от дръжките в щайгички, и цепене на кайсии.
Обичах много тази дейност... нещата все опират до келепира - ядене на плодчета на томбак!
....ех, минало- Незабравимо!
Истината е като водата - винаги намира път!...
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31691
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1034 пъти
- Получил благодарност: 2449 пъти
Re: Едно време....
Нещо друго от едно време.
Професиите от едно време, които вече не съществуват.
Първо вие, а аз накрая само ще допълня. Ако остане нещо за допълване.
Професиите от едно време, които вече не съществуват.
Първо вие, а аз накрая само ще допълня. Ако остане нещо за допълване.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Едно време....
На първо време се сещам за професията "машинописка", май вече не съществува, и "телефонистка" вече няма.Мария Николова написа: ↑Мар 11, '18, 01:00 Нещо друго от едно време.
Професиите от едно време, които вече не съществуват.
Първо вие, а аз накрая само ще допълня. Ако остане нещо за допълване.
За друго не се сещам, има много такива изчезващи.....
Миналото лято на една сергия, продаваха дърворезби, фигурки и всякакви такива на доста ниски цени. После разбрах, че се правят CNC фреза а не с чук и длето . Това тотално обезценява труда на дърворезбарите и хората на изкуството.
Re: Едно време....
В детството ми имаше кюмюрджия /от кюмюр - въглища/ .Разнасяше с каруца по домовете въглища през есента ,а през лятото вар ,за да си белосват хората къщите. Била съм наистина много малка. Може би в детската градина. Спомням си ,че стоях навън ,докато ни стоварваха въглищата в двора. Тогава за първи път видях кон отблизо и той ме очарова и малко уплаши с пръхтенето си.
- Daniela Pargu
- Чист кофеин
- Мнения: 5275
- Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
- Местоположение: В.Търново
- Дал благодарност: 99 пъти
- Получил благодарност: 108 пъти
Re: Едно време....
И аз се сетих за една залязла професия- "кантонер"- отговарял е за определен пътен участък.
Неподдържани покрай пътя пространства е нямало. ММ все ми разказва,как бай Стоян- възрастен човек е бил,
постоянно обхождал участъка си и всичко почиствал, подстригвал ,зимата разхвърлял пясък по завоите!
Колко необходима професия ,но уви!!!
Неподдържани покрай пътя пространства е нямало. ММ все ми разказва,как бай Стоян- възрастен човек е бил,
постоянно обхождал участъка си и всичко почиствал, подстригвал ,зимата разхвърлял пясък по завоите!
Колко необходима професия ,но уви!!!