Страница 34 от 80
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 14, '17, 12:59
от Гео, граф
Не помнех името на разказа, Миленски, но помня ясно силата на внушението му, освен ако не го бъркам. Героят трябваше да избяга от племето и реши, че най-сигурно ще бъде в най-тежката част от зимата и взе със себе си жената. Когато им свърши храната, тя му даваше своята, която беше крила по време на пътуването... Покъртителна история!
Сю, това трябва да е Талев - Железният светилник
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 14, '17, 17:21
от сюзан
Така е, Гео. Ти си пак на ход.
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 17, '17, 13:18
от Гео, граф
Вай, пак съм се омъглила
! Звинете ме, моля
''Каквото и да бе, чудовищно жълтото нещо префуча над главите им, раздра небесата с убийствен трясък и отскочи в далечината, а зеещите небеса зад него се събраха с такъв грохот, че ушите на хората се навряха чак в петите.
Появи се още едно такова нещо и направи абсолютно същото, само че по-гръмко.
Трудно е да се каже какво точно правеха хората в този момент на повърхността на планетата, защото и те самите не знаеха какво правят. Нямаше логика в ни едно от действията им — тичаха, за да се скрият в къщите, тичаха, за да избягат от къщите, крещяха нечуто сред адския шум. Улиците в градовете по целия свят се изпълниха с хора. Шумът връхлетя върху колите, те се наблъскаха една в друга, след това като приливна вълна заля хълмове и долини, пустини и океани и сякаш смаза всичко, върху което се стовари.
Един-единствен човек стоеше неподвижен и наблюдаваше небето с ужасна тъга в очите и гумени тампони в ушите. Много добре разбираше какво става — разбрал го бе още когато неговият Суб-Ета Сенс-О-Матик започна да премигва до възглавницата му предната нощ и го стресна в съня му. Именно това бе очаквал през всичките тези години, но когато дешифрира сигнала, седнал сам в полутъмната си малка стаичка, обхвана го хлад и нещо стегна сърцето му.
От всички същества в цялата галактика, които можеха да дойдат и кажат едно голямо „здравей“ на планетата Земя, тъкмо Вогоните ли се намериха!...
Огромните кораби висяха неподвижно в небето, над всички народи на Земята. Висяха неподвижни, огромни, тежки, непоклатими в небето над поруганата Земя. Много хора направо изпаднаха в шок, докато разумът се опитваше да осмисли това, което виждаха очите. Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.''
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 17, '17, 13:29
от maranta
Ааах, Гео
Това е
Пътеводителят на пътеводителите Благодаря за цитата!
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 17, '17, 14:29
от Гео, граф
maranta написа:Ааах, Гео
Това е
Пътеводителят на пътеводителите Благодаря за цитата!
Пцолютно, Маранта
! Изречението: ''Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат'' ме докарва до душевен екстаз
!!!
Давай, ти си
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 17, '17, 14:37
от maranta
Гео, за теб
:
— Всички правителствени служители — обясни Мелит — носят знака на властта, зареден с необходимото количество тесий — взривно вещество, за което може би сте чувал. Зарядът се управлява по радиото от Гражданската приемна. Всеки гражданин има достъп до нея, за да изрази неодобрението си към правителството. — Мелит въздъхна. — С това ще се запише неизличима черна точка в досието на бедния Борг.
— Позволявате на хората да изразяват неодобрението си, като взривяват държавните служители? — изстена уплашен Гудман.
— Това е единственият начин, по който се постига някакъв ефект — отвърна Мелит. — Контрол и равновесие. Както народът ни е подвластен, така и ние сме зависими от него.
— Ето защо той искаше да заема мястото му. Защо никой не ми каза?
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 17, '17, 14:41
от Гео, граф
Аааа, това е Шекли
!!! Обаче не мога да кажа откъде точно
... голяма обърквация
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 19, '17, 14:37
от ln_none
Влизам без ред, за да ви поздравя с нещо любимо, което препрочетох наскоро. Веднага се сетих за вас, защото благодарение на форума имам нагледна представа за Phlox и Campanula
"...вървя си аз една неделя по една улица в Лубенец, а насреща ми Клара; вие сигурно не я знаете, тя беше местният идиот, хем глухоняма, хем луда, скиташе се по улиците, ухилена най-блажено — не мога да разбера защо са толкова щастливи всички тия идиоти. И тъкмо се бях отдръпнал настрана, за да не връхлети да ме целува, когато забелязах, че тя стиска в ръчищата си букет; набрала копър и разни други буренаци, а между тях — какво мислите? Да ви кажа, на мене много нещо ми е минало през главата, но тогава като че ли гръм ме удари. Представете си, тая повлекана държеше в ръчищата си и една-единствена кичеста хризантема, и то синя! Можете ли да си представите, синя! На цвят подобна на Phlox Laphamii, със съвсем лек нюанс на аспид, с атлазено розов кант, отвътре в средата като Campanula Turbinata, гъста и кичеста, но това далеч не е всичко; цветът, представяте ли си, тоя цвят по това време (че и днес все още) беше съвършено непознат при многогодишната индийска хризантема!"
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 20, '17, 15:03
от Гео, граф
ln_none написа:Влизам без ред, за да ви поздравя с нещо любимо, което препрочетох наскоро. Веднага се сетих за вас, защото благодарение на форума имам нагледна представа за Phlox и Campanula
...
Ноне, много съм щастлива да те видя отново на линия
! Обаче не знам кой е автора, още по-малко книгата, въпреки, че знам какво са флокс и кампанула
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Публикувано на: Окт 20, '17, 19:49
от Албена
ln_none , знам я аз "Синята хризантема " на Чапек.
Препоръчвам за всички цветари.