Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[greeneyed]

Da,Маранта, всичко съм му изчела и не ми е омръзнал този стил, освен това откъде ще научиш нещо за Ботсвана?

А, Гео, ние с теб никога няма да си разпознаваме загадките, ама лошо няма, хората са различни.

[maranta]

Da,Маранта, всичко съм му изчела и не ми е омръзнал този стил, освен това откъде ще научиш нещо за Ботсвана?

+1
А това откъде е?

Купихме си пътеводители, слънчеви очила, раници, манерки, бинокли, спални чували и една палатка. След като хамалувах още седмица и половина при моя приятел Стан, успях да се оттегля с чиста съвест, защото в града се появи един негов братовчед и веднага се съгласи да дойде да работи на моето място през лятото. Двамата с Барбър излязохме на прощална вечеря в Ню Йорк (сандвичи с говеждо в „Стейдж Дели“), след което се върнахме в апартамента към девет, защото възнамерявахме да си легнем в прилично време и на следващата сутрин да потеглим рано. Беше в началото на юли 1971 г. Бях на двайсет и четири години и имах чувството, че животът ми е в задънена улица. Докато лежах на канапето в мрака, чух, че Барбър отиде на пръсти в кухнята и оттам се обади на Кити. Не успях да доловя всичко, което каза, но очевидно я осведоми за предстоящото ни пътуване. „Няма нищо сигурно — прошепна, — но може да му подейства добре. Като се върнем, току-виж дотърчал да те види.“ Ясно кого имаше предвид. След като Барбър се прибра в стаята си, аз светнах лампата и отворих една бутилка вино, но алкохолът вече не ми действаше. На следващата сутрин, когато Барбър дойде да ме събуди в шест часа, бях спал не повече от двайсет-трийсет минути.

[Гео, граф]

Мълча. Защото не знам ...

[milena02]

Значи, първоначално го сбърках с "По пътя" на Керуак - заради хипарското звучене; после пък ми мина през ума Буковски - заради лежерния стил. Но не! Един Агент може да тръгне по грешна следа, но бързо попада на решаващата улика - името Барбър. С една дума - това е "Лунен дворец" от Пол Остър.
Ако авторът на загадката потвърди хипотезата, глейте къв бермудски триъгълник ще ви отвъртя.

[maranta]

Давай, адаш Ако ще потъваме, поне да е по-екзотично

[Гео, граф]

... глейте къв бермудски триъгълник ще ви отвъртя.

Е отвъртя ни ...

[milena02]

Ми нямах потвърждение, бре, Гео! Но няма и да го чакам. Ей го Бермудския триъгълник:

"Жената се казваше Пасук. Аз честно я купих от племето й, което живееше на крайбрежието, в края на един солен ръкав на морето. Тази жена не ми беше по сърце, нито си бях направил труда да я разгледам. Защото тя, кажи-речи, не вдигаше очи от земята и беше свенлива и плаха като всяка девойка, хвърлена в прегръдките на човек, когото никога не е виждала. Както казах, в сърцето ми нямаше място, където би могла да се промъкне, защото се канех да потегля на далечен път и имах нужда от някой, който да храни кучетата и да ми помага да греба през дългите дни по реката. Нали с едно одеяло може да се завият и двама; и аз си избрах Пасук."


Който разгадае загадката, е прочел един чудесен разказ.
Ето още малко подсказка:

"Но Пасук! Докато мъжът лежеше край огъня и плачеше, тя готвеше, сутрин ми помагаше да впрегна кучетата, а вечер Да ги разпрегна. И пестеше силите на кучетата. Винаги крачеше отпред, вдигаше плетените снегоходки и им утъпкваше пътя. Пасук… какво да ви кажа!… Тогава смятах, че е длъжна да прави всичко това, и над нищо не се замислях повече. Защото умът ми беше зает с друго, а освен туй бях млад и малко познавах жените. Едва по-късно, когато си спомнях за онова време, разбрах каква жена съм имал".

[сюзан]

Разказът е от Джек Лондон. Не помня точно как се казваше, но наистина е чудесен. Трябва да си ги препрочета отнова разказите му.

[milena02]

"Мъжеството на жената" е разказът Сузи. Ти си на ход!

[сюзан]

Ето нещо лесничко. Всички са чели тази книга.

"Пръснаха се всички из махалите, сетне започнаха да се стичат на малки дружинки към мястото, дето трябваше да се издигне новата църква. Надигали бяха мнозина копачки и лопати и какви ли не оръдия за градеж - кой каквото е намерил, та дори чукове, триони и мистрии, макар да беше още рано да се зидат стени, греди да се подрязват, да се набиват гвоздеи. Издълба се дълбока дупка, сложи се в нея основният камък, а двама свещеници прочетоха молитва. Сетне всички - мъже, жени, деца - се нахвърлиха да работят нетърпеливо и с голямо въодушевление. Нямаше оръдия за всички и някои ровеха пръстта с голи ръце. Трябваше отново да се разкопаят основите, да се разчистят за градеж. "