Re: Деси, приятно ми е!
Публикувано на: Май 19, '17, 10:39
Страхотни сте, много ви благодаря за посрещането!
Гео, благодаря за помощта със снимките, не знам защо така се качиха - при мен изглеждаха съвсем ок Сложно ми се вижда качването, ама се наложи да избегна служебния компютър и да ги качвам от телефона и.. ето го резултата.
Селото е страхотно, случайно попаднах в него преди години и разхождайки се през зимата внезапно установих, че около мен мирише на дърва, камина - не на изгорели газове от коли. И се влюбих
Парцелът ми е доста голям, както май споменах е на мястото на извор, който при правенето на водопровода е бил "прекъснат" и парцелът се е заблатил. След като го дренирахме, отведохме водата от дренажа в езерцето, засипахме го с речни камъни и засадихме върбата, която се вижда на снимката с патките. Беше като клонче 2010 година )) Та езерото се пълни от дренажа, там е заустена и пречиствателната ни станция за отпадни води, и нататък се оттича в канавка, която си върви през селото. Хубавото е, че има високи подпочвени води и напояването не е проблем за никого в селото.
По отношение на зеленчуковата градина - ами имам две лехи, в които садя основно домати - с променлив резултат. Пробвала съм и чушки, и бамя, и патладжани - не вървят. Едни краставици ми ги изядоха охлюви преди две години и оттогава не съм опитвала. В процес съм на правене на градинка с подправки, имам два вида мента, маточина, салвия и чубрица. Една червена боровинка съм боднала там също, ама все още не се знае дали ще преживее, че май не се чувства много добре.
Патиците са безкрайно полезни животни - ядат всичкото охлюв, буболечка, носят яйца. Ядат и марули, защото не са оградени (нито патките, нито марулите). Сега водим една битка с тях да ги ограничим само около езерото, че не смея да си изнеса разсада навън... Ама без особен успех - не искаме висока ограда, защото не искаме да са като в затвор, а ниската, която сме направили, си я прескачат гадовете! Та сме в процес все още, както и май цялата градина.
По-миналата есен преместихме една уистерия, че ни трябваше за сянка над пейката с котките, лятото пусна листенца, тази пролет е умряла... Много тъжно.
Май длъжко писание се събра, ама нали не се познаваме... да се представя отвсякъде
Пак ви благодаря за топлото посрещане!
Гео, благодаря за помощта със снимките, не знам защо така се качиха - при мен изглеждаха съвсем ок Сложно ми се вижда качването, ама се наложи да избегна служебния компютър и да ги качвам от телефона и.. ето го резултата.
Селото е страхотно, случайно попаднах в него преди години и разхождайки се през зимата внезапно установих, че около мен мирише на дърва, камина - не на изгорели газове от коли. И се влюбих
Парцелът ми е доста голям, както май споменах е на мястото на извор, който при правенето на водопровода е бил "прекъснат" и парцелът се е заблатил. След като го дренирахме, отведохме водата от дренажа в езерцето, засипахме го с речни камъни и засадихме върбата, която се вижда на снимката с патките. Беше като клонче 2010 година )) Та езерото се пълни от дренажа, там е заустена и пречиствателната ни станция за отпадни води, и нататък се оттича в канавка, която си върви през селото. Хубавото е, че има високи подпочвени води и напояването не е проблем за никого в селото.
По отношение на зеленчуковата градина - ами имам две лехи, в които садя основно домати - с променлив резултат. Пробвала съм и чушки, и бамя, и патладжани - не вървят. Едни краставици ми ги изядоха охлюви преди две години и оттогава не съм опитвала. В процес съм на правене на градинка с подправки, имам два вида мента, маточина, салвия и чубрица. Една червена боровинка съм боднала там също, ама все още не се знае дали ще преживее, че май не се чувства много добре.
Патиците са безкрайно полезни животни - ядат всичкото охлюв, буболечка, носят яйца. Ядат и марули, защото не са оградени (нито патките, нито марулите). Сега водим една битка с тях да ги ограничим само около езерото, че не смея да си изнеса разсада навън... Ама без особен успех - не искаме висока ограда, защото не искаме да са като в затвор, а ниската, която сме направили, си я прескачат гадовете! Та сме в процес все още, както и май цялата градина.
По-миналата есен преместихме една уистерия, че ни трябваше за сянка над пейката с котките, лятото пусна листенца, тази пролет е умряла... Много тъжно.
Май длъжко писание се събра, ама нали не се познаваме... да се представя отвсякъде
Пак ви благодаря за топлото посрещане!