Улица 5, номер 21

[маргото]

Честита Баба Марта, Радост!

[радост-31]

Нещото, което ни накара да надникнем в тази къща беше асмалъкът. Макар стар и изоставен, той спечели сърцата ни. Цяла година го гледахме такъв, но дойде и неговия ред. Този уийкен започна преобразяването му. Два дни труд бяха необходими за да го подмладим (малко, ще са ни нужни още поне година-две за да вкараме в релси лозите). Подменихме изгнилите подпори, изправихме огънатите тръби, изпънахме провисналите телове. Сега плаче за боя, но времето тези дни не е подходящо за подобни дейности. Вече чакам с нетърпение да се раззелени. (повече инфо и снимки има в блога)

[радост-31]

От днес вече си имам ново кътче за отмора, кафе и приятни занимания. Наричам си го на галено "Тайната градина", защото е на гърба на къщата, защитено от любопитни очи и уши. Не, не е перфектно- това е само началото, но аз обичам да наблюдавам силата на природата- поникващите стръкчета, отварянето на цветните пъпки и зреенето на плодовете. Кътчето ще се ползва може би целогодишно, защото е от южната страна на къщата - в студените месеци е щедро огряно от слънцето, а лятото асмите ще пазят сянка.





Дори и този следобед изпих първото си кафе на припек след пролетния дъждец.



Всъщност "Тайната градина" наистина е много тайна, защото е истинска градина само в главата ми, в момента е в работен вариант.



Има заложени доста растения и ги чакам с нетърпение да се разлистят. Тук е и розарската част от градината- налични са Еден, Крейзи фор ю, Аспирин, Пашмина, Мери ан , една от номерираните бяло със светло червено и Цветелина разбира се. Има и три безименни, но много цъфтеливи красавици. Сега остава да си намеря само малко рожец и аубриета, а останалото е въпрос на време и търпение.
Имам си и приятни изненади, останали от старата стопанка. Синчец! Така си мечтаех за тази синя пролетна прелест.





Оцелелите теменужки, пристигнали от балканската градина на Милена! Хиляди благодарности за този ароматно-мил жест!

[радост-31]

Сърцата на игликите вече не траят





Минзухарчетата се строяват



Едно объркано и закъсняло кокиче



И един общ изглед от парадния вход.

[Emilly1212]

Радост, чудесно е при теб. С удоволствие да си посядваш на новото местенце за кафенце.
Толкова цвят ще се отвори скоро, всичко вече напира..Обожавам да гледам как луковичките подават стъбълца и колко бързо растат. Пролетта е приказен сезон. Чакам да показваш още от твоята градина!

[greeneyed]

На мен ми харесва настроението, което създаваш, с разказа си за градинката!

[маргото]

Запролетило се е при теб, Радост!
Да ти честитя хубавия празник днес с пожелание за здраве, много любов и
успехи! И много цвят в градината!

[vanina_g]

Разгледах, прочетох, зарибих се, както казват "младите"
Страхотно е при теб, ей такива неща са вдъхновение за нас, новаците!

[радост-31]

И Бог каза: Да порасне от земята крехка трева, трева семеносна, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. От земята порасна крехка трева - трева, която дава семе според вида си, и дърво, което ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.



Здравейте Емили, Зеленко, Марго и Ванина! Благодаря ви, че отново ме посетихте. Тази сутрин кафето го пих в Тайната градина, макар че пролетния дъжд си ромолеше най-спокойно. Харесвам звука от падащите пролетни капки- те са тихи и спокойни и се търкалят по наникналата зеленина. Попаднали в земята те я размекват и помагат на крехките топлолюбиви стъбълца да видят мрачното пролетно небе, да заякнат преди парещите мартенски лъчи да изместят облаците.



Та слушах си ромоленето и четях. После оставих книгата и се взирах дълго в новия живот. И знам, че нищо от това, което виждам не е мое дело. Знам, че една по-висша сила кара светът да се движи. Аз просто си харесвам разни неща и се опитвам да ги събера близо до себе си.
Ванина, безспорно ние всички сме новаци и можем само да се зарибяваме по заобикалящия ни свят, да му се радваме, да му се възхищаваме с чисто сърце, защото ние сме само зрители. Нищо не е в нашите ръце.



Това парче земя, което сега наричам свое е било изоставено цели десетина години резултатът е това- прецъфтяващи кокичета и напъпили нарциси, зюмбюли, лалета, пръснати луковички синчец, диви теменужки и лапад. Има храна и за душата и за тялото. Има живот! Ето това означава много за мен! означава, че и преди мен и след мен животът го е имало и ще го има. Аз тук съм само на гости! Тук съм за да се радвам и за да помагам, не за да съдя и наранявам. Знам, че тази тема е малко странна и развлачена, особена и дори налудничева, но това е истината.

[радост-31]

Често хората казват "Не можеш да промениш света!", но те не знаят моята тайна. Аз промених себе си. Имам таланта да показвам на децата си тези малки чудеса и те ги виждат със сърчицата си. Е, още ли си мислите, че не мога да променя света? Та аз вече съм го променила! Промениих своя собствен свят и го подарих на децата си. Това ми стига.