Цуга (Tsuga) Hemlock
Публикувано на: Ное 24, '16, 20:10
Род Цуга от семейство Борови (Pinaceae) съдържа 11 вида ,четири от които са разпространени в Северна Америка и шест в Източна Азия (Китай и Япония) и в Хималайската област . Последният 11 вид Tsuga longibracteata по- късно е отделен в отделен самостоятелен род който получава името Nothotsuga (Нодоцуга) и представлява естествена еволюция между родовете Цуга и Кетелерия .
В нашата страна се отглеждат като красиви паркови дървета два северноамерикански вида : Tsuga canadensis (Канадска цуга) и Tsuga caroliniana var.Engelmanii (Каролинска цуга) - вторият вид се отглежда само в парка Врана. От останалите 8 вида цуги : Tsuga chinensis (Китайска цуга) ; Tsuga diversifolia (Разнолистна цуга) ; Tsuga dumosa (Хималайска цуга) ; Tsuga forrestii (Тъмногорска цуга) ; Tsuga heterophylla (Западна цуга) ; Tsuga mertensiana (Планинска Аляска цуга) ; Tsuga sieboldii (Южнояпонска цуга) ; Tsuga × jeffreyi (Джефри цуга - подвид на планинската цуга ) във високите планински части на страната и подбалканските горски масиви може да се отглежда и вида Tsuga heterophylla (Западна цуга). Основните видове цуги са вечнозелени дървета с конусовидна или асиметрично яйцевидна корона - средни или високи дървета достигащи размери от 10 до 60 м. височина и с разположени привидно в две редици къси плоски иглици,които имат отдолу две белезникави светли линии . Иглиците се появяват една по една , живеят няколко години в двоен ред или се отклоняват радиално във всички посоки, плоски или линейно-копиевидни . Иглиците на Канадската цуга са дълги 1-1.5 см. и се стесняват от основата към върха , а на Каролинската цуга са дълги 1.5-2.5 см. и се разширяват от основата към върха. Цветовете на иглиците варират според различните видове от тъмно зелени до светло сребристи и светло зелени . Според нахождението си в смесени иглолистни гори се срещат и по ниски храстови форми а заедно с всички кристатни и вещерски форми наброяват около и над 130 сорта .
Цугите са бавнорастящи , сенкоиздръжливи и влаголюбиви видове които в редки случаи не понасят много сбити почви. Дървесината им е ядрова без смолни канали - лека мека и нетрайна . Кората на цугата е люспеста и често дълбоко набраздена , сцвят вариращ от сиво до кафява . Употребява се за добиване на танини , а от младите клонки се добива специално цугово масло . Шишарките на канадската цуга са дребни - дълги 2-2.5 см. и широки 1см. , а на каролинската - дълги от 3- 3.5 см. и широки 2-2.5 см. Според сортовете формата на джуджестите ниски храстови форми бива широко конична , пълзяща (почвопокривна) , стриктно колоновидна , гнездовидна , неправилно разлята и много други . Създадени са и множество вариегатни сортове . У нас канадската цуга показва задоволителен растеж навсякъде освен на сухи и припечни места , но няма стопанско значение поради ограниченото му отглеждане .
Един от най - често използваните сортове кандаска цуга в декоративното градинарство :Tsuga canadensis 'Jeddeloh' Канадска цуга ' Йедело' ///
Вариегатната форма Tsuga canadensis 'Gentsch White'
Tsuga canadensis 'Betty Rose'
Tsuga canadensis 'Cole’s prostrate'
В нашата страна се отглеждат като красиви паркови дървета два северноамерикански вида : Tsuga canadensis (Канадска цуга) и Tsuga caroliniana var.Engelmanii (Каролинска цуга) - вторият вид се отглежда само в парка Врана. От останалите 8 вида цуги : Tsuga chinensis (Китайска цуга) ; Tsuga diversifolia (Разнолистна цуга) ; Tsuga dumosa (Хималайска цуга) ; Tsuga forrestii (Тъмногорска цуга) ; Tsuga heterophylla (Западна цуга) ; Tsuga mertensiana (Планинска Аляска цуга) ; Tsuga sieboldii (Южнояпонска цуга) ; Tsuga × jeffreyi (Джефри цуга - подвид на планинската цуга ) във високите планински части на страната и подбалканските горски масиви може да се отглежда и вида Tsuga heterophylla (Западна цуга). Основните видове цуги са вечнозелени дървета с конусовидна или асиметрично яйцевидна корона - средни или високи дървета достигащи размери от 10 до 60 м. височина и с разположени привидно в две редици къси плоски иглици,които имат отдолу две белезникави светли линии . Иглиците се появяват една по една , живеят няколко години в двоен ред или се отклоняват радиално във всички посоки, плоски или линейно-копиевидни . Иглиците на Канадската цуга са дълги 1-1.5 см. и се стесняват от основата към върха , а на Каролинската цуга са дълги 1.5-2.5 см. и се разширяват от основата към върха. Цветовете на иглиците варират според различните видове от тъмно зелени до светло сребристи и светло зелени . Според нахождението си в смесени иглолистни гори се срещат и по ниски храстови форми а заедно с всички кристатни и вещерски форми наброяват около и над 130 сорта .
Цугите са бавнорастящи , сенкоиздръжливи и влаголюбиви видове които в редки случаи не понасят много сбити почви. Дървесината им е ядрова без смолни канали - лека мека и нетрайна . Кората на цугата е люспеста и често дълбоко набраздена , сцвят вариращ от сиво до кафява . Употребява се за добиване на танини , а от младите клонки се добива специално цугово масло . Шишарките на канадската цуга са дребни - дълги 2-2.5 см. и широки 1см. , а на каролинската - дълги от 3- 3.5 см. и широки 2-2.5 см. Според сортовете формата на джуджестите ниски храстови форми бива широко конична , пълзяща (почвопокривна) , стриктно колоновидна , гнездовидна , неправилно разлята и много други . Създадени са и множество вариегатни сортове . У нас канадската цуга показва задоволителен растеж навсякъде освен на сухи и припечни места , но няма стопанско значение поради ограниченото му отглеждане .
Един от най - често използваните сортове кандаска цуга в декоративното градинарство :Tsuga canadensis 'Jeddeloh' Канадска цуга ' Йедело' ///
Вариегатната форма Tsuga canadensis 'Gentsch White'
Tsuga canadensis 'Betty Rose'
Tsuga canadensis 'Cole’s prostrate'