Градината на Ема.
Публикувано на: Авг 16, '16, 19:36
Здравейте!
Ще приемете ли още един пишман градинар в редиците ви
От няколко месеца чета форума и сън не ме лови. За ядене, ям си. Да не се притесни някой за физическото ми здраве. Виж, за психическото, ще си носите отговорностите
Моята история. Ох, не знам откъде да започна. Преди около 20 г. по стечение на низ от обстоятелства купихме къща в едно софийско село. За съжаление селото не е от онези със старите къщи и каменни дувари, миришещо на тамян и здравец, а е село от по-нов тип, в което всички къщи са еднотипни, като близнаци, строени по времето на соца. Двуетажни, с двускатни островърхи покриви, едро пръскана мазилка в сиво, неподдържани, с една дума - грозни. Затова пък природата компенсира щедро за човешката намеса.
И къщата, и дворът бяха в окаяно състояние. Започнахме с двора. Наложи се (няма да влизам в подробности защо) да вдигнем висока ограда на мястото на прогнилата телена ограда. След това разчистихме терена от бурени и всевъзможни натурии. Мястото е с голяма денивелация, заварихме оформени с подпорни стени три нива на двора, които запазихме. След това затревихме и аз започнах да градинарствам. Направихме на мястото на селскостопанската постройка, която беше пред разпадане, една лятна кухня, сменихме покрива на голямата къща. Предстоеше саниране на основната къща и изцяло вътрешен ремонт. Но....съдбата беше решила друго. Останах сама стопанка на къщата. И.....желанието, и възможностите ми за поддръжка, камо ли за ремонти, се изпариха. И лека-полека къщата запустя, превърна се отново в онова, което беше преди да я купим, в капан за неосъществени мечти. В един момент дори я обявих за продажба, но бях сложила доста висока цена. Явно все пак не съм искала да я продавам, знам ли...И така допреди четири години, когато попаднах в едни теми на бг мама за интериор и преправяне на мебели. Въодушевих се, вдъхнових се, открих възможности с малко средства да постигам чудеса и започнах стая по стая да ремонтирам и преправям интериора на къщата, използвайки всички налични мебели и двете си ръце. Научих много, постигнах не малко. Разбира се и градината оживя. От райграса нямаше и помен, но никак не страдам за това. Честно да си призная, много по-симпатична ми е сегашната ливада, с паричките, жълтурчетата и дивата детелина. Откъм интериор имам работа за още поне 3-4 години. Фасадата на основната къща си е все така грозна, за да се вписва в общия селски пейзаж .
А за градинастването ми каво да кажа, всичко е проба-грешка. Мерак имам, но познания никакви. Действам емоционално, хаотично, все нещо садя и пресаждам. Преди да вдигнем високата ограда имаше един дядо, съсед (вече го няма), идваше на телената мрежа и с часове ме гледаше какво правя. И току няма и се провикне "ей, тая Ема бе, днеска го сАди, утре го кОпа". Под копа, разбирайте изкоренява. Та в това отношение и до днес нищо не се е променило, само дето няма кой да го констатира.
Сега, след като ви открих, смятам с ваша помощ да се образовам и малко по-професионално да подходя към нещата
С времето установих, че определени цветове ми действат дразнещо, а голямата шарения ме натоварва. И постепенно прекалено пъстрите кътчета започнаха да изчезват. Харесвам рози, но досега се плашех от тях, а сега, четейки тук, се престраших и си поръчах над 20 рози, преобладаващо пастелни тонове. Искам да ги впиша в зеленото пространство. Уикенда направих снимки, сега чертая схеми. Ще кача всичко тук, когато съм готова. И ще задавам въпроси
Засега приключвам. Надявам се, не съм ви досадила. И за да не са само голи приказки, няколко кътчета от градината. И не се подвеждайте, показвам ви само лицеприятните кътчета, засега
Ще приемете ли още един пишман градинар в редиците ви
От няколко месеца чета форума и сън не ме лови. За ядене, ям си. Да не се притесни някой за физическото ми здраве. Виж, за психическото, ще си носите отговорностите
Моята история. Ох, не знам откъде да започна. Преди около 20 г. по стечение на низ от обстоятелства купихме къща в едно софийско село. За съжаление селото не е от онези със старите къщи и каменни дувари, миришещо на тамян и здравец, а е село от по-нов тип, в което всички къщи са еднотипни, като близнаци, строени по времето на соца. Двуетажни, с двускатни островърхи покриви, едро пръскана мазилка в сиво, неподдържани, с една дума - грозни. Затова пък природата компенсира щедро за човешката намеса.
И къщата, и дворът бяха в окаяно състояние. Започнахме с двора. Наложи се (няма да влизам в подробности защо) да вдигнем висока ограда на мястото на прогнилата телена ограда. След това разчистихме терена от бурени и всевъзможни натурии. Мястото е с голяма денивелация, заварихме оформени с подпорни стени три нива на двора, които запазихме. След това затревихме и аз започнах да градинарствам. Направихме на мястото на селскостопанската постройка, която беше пред разпадане, една лятна кухня, сменихме покрива на голямата къща. Предстоеше саниране на основната къща и изцяло вътрешен ремонт. Но....съдбата беше решила друго. Останах сама стопанка на къщата. И.....желанието, и възможностите ми за поддръжка, камо ли за ремонти, се изпариха. И лека-полека къщата запустя, превърна се отново в онова, което беше преди да я купим, в капан за неосъществени мечти. В един момент дори я обявих за продажба, но бях сложила доста висока цена. Явно все пак не съм искала да я продавам, знам ли...И така допреди четири години, когато попаднах в едни теми на бг мама за интериор и преправяне на мебели. Въодушевих се, вдъхнових се, открих възможности с малко средства да постигам чудеса и започнах стая по стая да ремонтирам и преправям интериора на къщата, използвайки всички налични мебели и двете си ръце. Научих много, постигнах не малко. Разбира се и градината оживя. От райграса нямаше и помен, но никак не страдам за това. Честно да си призная, много по-симпатична ми е сегашната ливада, с паричките, жълтурчетата и дивата детелина. Откъм интериор имам работа за още поне 3-4 години. Фасадата на основната къща си е все така грозна, за да се вписва в общия селски пейзаж .
А за градинастването ми каво да кажа, всичко е проба-грешка. Мерак имам, но познания никакви. Действам емоционално, хаотично, все нещо садя и пресаждам. Преди да вдигнем високата ограда имаше един дядо, съсед (вече го няма), идваше на телената мрежа и с часове ме гледаше какво правя. И току няма и се провикне "ей, тая Ема бе, днеска го сАди, утре го кОпа". Под копа, разбирайте изкоренява. Та в това отношение и до днес нищо не се е променило, само дето няма кой да го констатира.
Сега, след като ви открих, смятам с ваша помощ да се образовам и малко по-професионално да подходя към нещата
С времето установих, че определени цветове ми действат дразнещо, а голямата шарения ме натоварва. И постепенно прекалено пъстрите кътчета започнаха да изчезват. Харесвам рози, но досега се плашех от тях, а сега, четейки тук, се престраших и си поръчах над 20 рози, преобладаващо пастелни тонове. Искам да ги впиша в зеленото пространство. Уикенда направих снимки, сега чертая схеми. Ще кача всичко тук, когато съм готова. И ще задавам въпроси
Засега приключвам. Надявам се, не съм ви досадила. И за да не са само голи приказки, няколко кътчета от градината. И не се подвеждайте, показвам ви само лицеприятните кътчета, засега