Форум HobbyKafe.com

Не бих си позволила да показвам моята скромна градинка, но имам много въпроси, а ми се струва нахално само да искам и нищо да не давам, а много, ама много искам да питам. И за това срам не срам се престрашавам и почвам.
Една обикновена често срещана история.
Къщата, която моят мъж наследи ремонтирахме бавно и продължително няколко години, но дори и мисъл за градина не ме и спохождала. Единствено пред нея бях насадила няколко туфи с перуники, попаднали случайно в двора – някой ги беше изхвърлил край канала. /Смятам, че е кощунство да се изхвърлят цветята, които са те радвали и омръзнали вече. И до сега като видя изхвърлени цветя, ги прибирам и им търся място./
Началото беше, когато попадайки най-случайно във форума и четейки, реших да преместя 6-те туфи с перуники, насадени пред къщата и лятната кухня и да ги метна извън двора, пак пред къщата, но към улицата. Беше есента на 2014 г. - тогава насадих и първите 6 -7 рози и няколко други растения, вече не си спомням какви. Всичките рози бяха чаен хибрид, но любими и сега – Albrecht Durer, Double Delight, Frederic Mistral, Apricot Clementine /не знам защо не харесвам много флорибунди – а тя милата, след местене миналата есен, сега имаше над 20 -30 пъпки/. Е ... пепел ми на устата и на ръката дето ги пише тези недомислици – как да не я обичаш с толкова цвят.
Забравих Sombreuil катерача, който ме шокира пролетта, но това – после.
Мислех си 2014 г. горе долу това да бъде градината, но ме пипна болестта. А рози - защо се спрях на рози – защото мислех си, може да не ги поливаш постоянно и не изискват кой знае какви грижи. Боже, колко съм била наивна, да не кажа глупава, защото съм убедена че не съм. А сега–зазимяване, рязане поливане, торене, пръскане срещу въшки, мани, охлюви и какво ли не още.
Правех всичко без никакъв план, съобразявайки се с насадените лози, коловете около тях, овощните дървета, обратно на правила и без никакви, ама никакви знания за цветя, съчетания, композиции /какво ли пък е това/ и почти без ничия помощ и ми беше трудно. Вие си го знаете. Сега имам още рози, храсти, многогодишни, всякакви, но всичко е от година и половина и не е добре, въпреки че ми е мила всяка тревичка. Обичам всичко, което съм сътворила. И това го знаете. Мечтая и се надявам, да се гордея след 3-4 години.
Стига да сме живи и здрави както се казва!
Извинявам се, ако съм ви досадила!
Първите снимки от април 2016










И опита ми да направя нещо като скален кът:

След събиране на камъни из ливадите:












Ето и "изхвърлените" ми перуники


Малко снимки от май 2016:









Първите ми рози насадени ноември 2014:

Albrecht Durer


Double Delight

Последните розички купени м. март 2016 г. от първата ми поръчка /Боже какви съмнения, колебания, чуденки как ли да я направя, пък дали ще се съгласят момичетата да приемат поръчката ми и още веднъж благодарности към организаторките на поръчката на холандски рози 2016 г./
Annapurna и Polar Star
Annapurna е още мъничка, а звездата си е звезда и е вече цъфнала1


Звездата:

Още малко рози








Розите от есента на 2015, които в края на м. май не бяха много цъфнали.


Кладенецът на ММ още не е довършен.




Ето така пътуваме към село пролет и есен. Катуна се пренася – чак ме е срам на бензиностанциите.


А сега моля, извинете ме за въпросите:
1.Чемширът на свекърва ми – искам да го запазя, защото беше добра свекърва, а аз не толкова добра снаха. Знаете сигурно приказката - „Едно време какви зли свекърви имахме, а сега колко лоши станаха снахите„.
И как хората не ценят това което имат.
Кажете ми как да го оформя, защото е малко, много опърпан. Дали да го отрежа ниско долу, но не искам да го вадя, нито да го моря.


2. Какво става с моята Сомбрейл – много шишове, въпреки, че бях оставила 3 водещи клона след пролетното подрязване, а сега – стотици малки цветчета на грозд, нищо общо цвета на розата от книгите и от миналата година. Какво сбърках? Какво да правя?




3. Много ми се искаше около Сомбрейла да имам арка, /нали гледам вашите арки / , както се казва и аз „барабар Петко с мъжете”. Още от зимата подготвям ММ за това и той милият се съгласи да я направи, даже май месец, купи материали и ......аха, аха да я почне и аз го спрях – и той е човек, нека си почива.
Е ...не го спрях да си почива, просто започнах да чета повече за арките, растенията около тях и прецених, че буйно растящата роза, може да затвори пътеката, и аз както продължавам да пълнея няма да мога да минавам оттам. Все пак по-добре късно, нали? Сега се чудя къде да измисля място за арката. Някакви съвети?
Ще ви питам и още неща, но вече се изморих, а сигурно и вие, а и ще ви досадя, затова спирам.........но само временно.
Благодаря ви за всичко!

Еха, та то е взело вече да се оформя. Със съвети не мога да помогна, защото и аз съм с градина само от година и половина. По-опитните да помагат, а при теб има доста място и потенциал за развитие и съм сигурна, че ще успееш да подредиш красив двор. Нали вече си член на форума, пък това само по себе си действа стимулиращо.

Здравей Мариана и добре си дошла
много обич към цветята струи от думите ти, личи си че си грижовна към тях. А ирисите отвън на пътя са ти страхотно попадение, поздравления
И направо ме респектира - знаеш имената на розите, пък уж си новак Още поздравления от мен

подробности по нататък ще пиша, че буквално заспивам пред екрана, обаче Сомбрерото ти е за хвърляне, много съжалявам - избила е шипката отдолу, и то много клони, не знам ще можеш ли да ги очистиш. Но не ги режи в никакъв случай

Добре дошла при нас, Мариана!

Подмладяването на чемширите не става за една година.
Тази година изрежи от горе надолу 15-20 см. Ще порасте нагоре, но ще се появят и от долу нови леторасти, които са главната ти цел. И ще има достатъчно листна маса, която ще стимулира кореновата система.
На следващата година изрежи още 10-15 см. и ще видиш колко много ще се облисти долу.
На следващата година вече можеш да започнеш да оформяш фризурата на чемшира, който ще е напълно подмладен.
Отпадналия материал можеш да вкорениш, ако се нуждаеш от повече екземпляри. Най-успешно стана, като оголиш клечката, да няма нито едно листенце. Правиш в земята канал с повдигнати брегове по дължината и в двата края, в който нареждаш клечките. Засипваш с пясък и жестоко тъпчиш пясъка. Клечките да стърчат около 2/3 нас отъпкания пясък. Поливаш непрекъснато и в канала да се задържа водата, докато попие. Изчакваш добре да се облистят клечките, но и 1 година да изчакаш, ще имаш много добри корени за успешно разсаждане.
Може и в големи саксии, за да си ги местиш на различни места.
Успех!

Привет и добре дошла, Марианка! Много ми харесва градинката. Имаш и доста растения,
разнообразни и красиви. Но щом вече си тук, няма начин да не стане още по-красива. Тук има
доста идеи за оформяне. Ирисите на улицата са доста красиви, а и хубави рози имаш!
Относно чимшира - бих оформила на топка по- голямата част, а другата, по-малката - на факла.
Не го режи ниско, толкова бавно расте, кога ще достигне тези размери отново?! Но и предложението
на Мери е чудесно! И аз ще се възползвам от него, че моят го потроши падащия сняг от покрива на
къщата. Благодаря, Мери!

Закъснях с благодарностите,но тези дни бях заета с най-хубавите ми цветя -моите внуци.
Затова сега среднощно благодаря на всички, които ми писаха- благодаря им за насърченията, за вниманието, за хубавите, положителни думи и емоции.
Специални благодарности на Мария, която като учителка на първолак ми предаде урока за чемшира. Ще се постарая да го направя точно и на практика. Поздравления и с една страхотна песен:http://vbox7.com/play:05a16f29

Благодаря за клипа, Марианче! Компа ми е глухоням, но я "слушам" на ум, познавам изпълнението на Синатра - песента е емблематична за него!

Ирисите пред къщата са мечта! Приказно красиво! А на мен къщите са ми голяма слабост, а твоята много ми хареса
За розичката не мога да дам съвет, но чемшира си ми харесва така. Ако го искаш "по-дебел" , постригвай с ножицата отгоре по-редовно, и съвсеееем малко встрани, постепенноще се сгъсти. Ако поливаш и ториш, ще расте повече.
Аз имах едно малко чемширче от един не толкова близък приятел, но той за съжаление почина внезапно, и чемширът му винаги ми напомня за него. Иначе сигурно щях да забравя за нашето познанство. Затова и точно този чемшир най-стриктно следя как се развива. Все имам чувството, че този познат ме наблюдава отгоре как се грижа за храстчето му

Арката - на пътеката, къде другаде Остави си 2м , както и да се вихри розата, няма да пречи. Моята е 150см, но не се бода, въпрос на навик. Изрових една снимка отпреди 6 години http://lh6.ggpht.com/_bLRnegrIfc8/TAGHz ... 017170.JPG" onclick="window.open(this.href);return false; Сега между нея се вижда входа на къщата. http://prikachi.com/images/744/8822744B.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;