Висящите градини на Ботан
Re: Висящите градини на Ботан
renimoss написа:Ето това е нашия Ботанbotan написа: Не съм сигурен дали градинарствам защото живея или живея защото градинарствам.
За едно съм сигурен обаче - градинарствам, значи съществувам!
Не може да се каже по-точно и ясно
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10776
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 243 пъти
- Получил благодарност: 460 пъти
- Обратна връзка:
Re: Висящите градини на Ботан
Благодаря на всички за топлите думи! Като ви чета и си мисля за този комикс :
- Знаеш ли, днес изглеждаш страхотно!
- ...
- Какво правиш?
- Тялото и мозъкът ми напълно спират да функционират като получа комплимент.
http://www.struma.com/lyubopitno/kon-za ... kon_56422/" onclick="window.open(this.href);return false;
- Знаеш ли, днес изглеждаш страхотно!
- ...
- Какво правиш?
- Тялото и мозъкът ми напълно спират да функционират като получа комплимент.
Цели 3 квадрата! Ама те хората коне си гледат на балконите, пък аз ли няма едни рози да отгледам.elena kirilova написа: абе колко квадрата е тоя балкон,че събра толкова флора ,че и фауна ще има
http://www.struma.com/lyubopitno/kon-za ... kon_56422/" onclick="window.open(this.href);return false;
Не харесвам комбинираните съдове. Всяко растение има свое мнение обикновено и накрая става какафония. Не е като да не съм пробвал, с пролетните цветя пробвах, но накрая минзухарите заспаха първи, лалетата и нарцисите бяха ошмулени, а мускарите дори не искаха да чуят за сън, а да не говорим че едни от нарцисите се оказаха заразени с вирус - нещо, което нямаше как да знам докато са заспали. През цялото време бях на тръни да не вземат другите луковични да се заразярт, а накрая се наложи да приспя всички независимо дали искаха или не, защото нямаше как да намаля поливките само за минзухарите, а да продължат с пълна сила за мускарите. Щях да бъда в пъти по-спокоен ако бяха в отделни саксии, заразените щях да изгоря моментално, другите щяха да си заспят естествено и да изхранят луковиците максимално. Продължавам да имам комбинирани съдове де, с едни сукулентчета, ама хич не съм очарован. Вероятно и за в бъдеще ще има, но това ще бъде когато съвсем ми свърши мястото, а до тогава ще се старая всичко да си е в собствена саксийка.Роза1924 написа:Мисля си обаче, защо не направиш няколко комбинации в общи съдове? С растенията, с които разполагаш, може да се получи страхотна картина.
Като изключим растенията със специфични нужди като хищни и орхидеи, субстратите по саксиите са ми комбинация между обикновен пясък, перлит, оборска тор, листовка, ливадна почва и торф. В различни съотнощения за различните растения. И на геснериевите слагам ливадна почва, но по-малко.katia написа:Я кажи ти тая почва като я мъкна на гръб за какво я ползва...за геснериеви ли?
Трудно е като са малко, когато са много си правят собствен микроклимат и тогава е осезаемо по-лесно.radoctina69 написа:Знам колко е трудно да гледаш цветя на тераса, сега правя разлика като си имам градинка.
Insta: ex_hort
- къщичка
- Кафе машина
- Мнения: 4945
- Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
- Местоположение: с. Николово, Русенско
- Дал благодарност: 128 пъти
- Получил благодарност: 67 пъти
Re: Висящите градини на Ботан
Какво да кажа, то всеки е написал много хубави думи и ще се повторя.
Но е прекрасно, че най-накрая си направи свое албумче и да споделяш с нас тези красоти.
Ти си истински ценител!
Но е прекрасно, че най-накрая си направи свое албумче и да споделяш с нас тези красоти.
Ти си истински ценител!
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10776
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 243 пъти
- Получил благодарност: 460 пъти
- Обратна връзка:
Re: Висящите градини на Ботан
Крайно време е за нов пост! Още от 25-ти се каня!
Джули, ето обещаната снимка:
Сребристото кръстато нещо било разпределител за душ, то ще бъде вързано към батерията и то ми определя накъде да се движи водата. Към малкият изход ще бъде вързан подвижен душ. Големият изход ще ползвам за маркуча. Към него ще бъде свързана черната джаджа, което било накрайник за кран с резба 3/4", към накрайника бърза връзка за 1/2" и 5/8" (частта над накрайника). Черните половини на бързите връзки ще държат маркуча, а втората бърза връзка е за свързване с пистолета. Ако ми се наложи да прибера маркучите, което едва ли ще се случи някога ще развия черният накрайник и на негово място ще завия сребристата капа 3/4"
На 25-ти открих първата си успешна пеларгониева кръстоска. Очите ми светнаха като видях плода! Минах през всичко де що имаще цъфнало пеларгониево и ги набарбоцах едни като в латино сериал. Добре че не всичко се оплоди.
Изключително красиви движения направи плода. Докато бяха още свежи венчелистчетата се обърна на долу, както е на снимката, за да не го посещават повече опрашителите, а когато те изсъхнаха и аз ги махнах, плодът се изправи отново нагоре. Сега зрее изправен и живот и здраве ще изкарам 4 семенца от него.
Майката е Occold Shield, а бащата е Mr. Wren, който ми е подарък от Ким.
Тази кръстоска я направих съвсем на шега, но сега ще може да видим как ще се унаследвят в поколението различни черти като цвят на листата, форма на зоната, брой венчелистчета и дължина на междувъзлията. Ако имам късмет може и някоя цветна химера да се заформи, но тук става въпрос вече за много голям късмет. Те се селектират и по-трудно, освен ако в самото начало не се образува хубава периклинална химера.
Другите кръстоски, които направих са:
Mr. Wren x Vectis Allure - стеларите всъщност са подгрупа на зоналните мушката и тяхната форма на листата се определя от рецесивна мутация. Тук вече имах по-голям успех и зреят 3 плодчета.
Mr. Wren x Kaliope Dark Red
А също така и вероятно някой цветен трипс се е вдъхновил, та сега зрее една самотна семчица на Vectis Allure.
Сега да видим дали ще изскочи от някъде химера, след като във всички мои кръстоски участва Mr. Wren Хубавото е, че чрез семенното размножаване няма да се прехвърлят вирусите, които са се натрупали с времето. Сорта е доста стар и със сигурност е видял много. Благодаря на Ким, тя беше първата, която ми прати мушката и подпали фитила (Либра пък за геснериевите, с няколкото теменужки, които ми хариза преди години)
Опрашването на мушкатата се оказа по-особено от другите растения, с които съм си играл. Там трябва да се издебне подходящо време когато прашниците са се отворили наскоро, иначе прашниковите държки след това изсъхват и поленовите торбички много лесно падат. Паднат ли после иди и ги гони, а дори и да ги намериш то повечето от полена успешно се е изръсил вече.
Понеже на един цветонос зреят плодчета опрашени от различни бащи, за да ги различавам използвах една техника научена от Dale Martens, която се занимава със селекция на геснериеви. За да остави плода във възможно най-естествено положение и да намали шансовете да го скърши без да иска тя мацва малка капчица боя върху чашелистчетата, различен цвят за всеки поленов донор. Аз тогава разполагах само с белият латекс за тавана та кръстоската със стелара е с бяла точка, а другата без точка. Доста по-елегантно е от висящи конци, табелки и други щуротии.
Като сме на мушкатена тема... моят любимец папратолистното мушкато преживя най-тежко транспорта и смяната на условията, но се съвзе и започна да пуска листа. Те освен впечатляващи със своята форма имат и странен аромат, който за мен е баш на бананови бонбони, но няма единодушно мнение по въпроса. Вече свикнах и с гадното му лепкаво стъбло.
Pelargonium denticulatum 'Filicifolium'
Изненадите с мушкатата продължиха и на 29-ти когато открих цветоноси на незнайно видовият пеларгониум, който си взехме с Къщичка. Тъкмо ги бях пресадил и си мислех как ще пуснат по-пищни листенца, пък те каква ми ги крояли! Останах шашнат! Само за 66 дни бяха станали полово зрели. Това може да значи само едно - в дивото се държи като едно-дву годишни растения. В домашни условия това им поведение може коренно да се промени, но задължително ще трябва да се съберат семена. За всеки случай.
Вече имам и сериозни подозрения за точният му вид. Очаквам да цъфне с кремаво жълти цветчета, и ако това стане то вероятно е Pelargonium elongatum. Нямам търпение!
Джули, ето обещаната снимка:
Сребристото кръстато нещо било разпределител за душ, то ще бъде вързано към батерията и то ми определя накъде да се движи водата. Към малкият изход ще бъде вързан подвижен душ. Големият изход ще ползвам за маркуча. Към него ще бъде свързана черната джаджа, което било накрайник за кран с резба 3/4", към накрайника бърза връзка за 1/2" и 5/8" (частта над накрайника). Черните половини на бързите връзки ще държат маркуча, а втората бърза връзка е за свързване с пистолета. Ако ми се наложи да прибера маркучите, което едва ли ще се случи някога ще развия черният накрайник и на негово място ще завия сребристата капа 3/4"
На 25-ти открих първата си успешна пеларгониева кръстоска. Очите ми светнаха като видях плода! Минах през всичко де що имаще цъфнало пеларгониево и ги набарбоцах едни като в латино сериал. Добре че не всичко се оплоди.
Изключително красиви движения направи плода. Докато бяха още свежи венчелистчетата се обърна на долу, както е на снимката, за да не го посещават повече опрашителите, а когато те изсъхнаха и аз ги махнах, плодът се изправи отново нагоре. Сега зрее изправен и живот и здраве ще изкарам 4 семенца от него.
Майката е Occold Shield, а бащата е Mr. Wren, който ми е подарък от Ким.
Тази кръстоска я направих съвсем на шега, но сега ще може да видим как ще се унаследвят в поколението различни черти като цвят на листата, форма на зоната, брой венчелистчета и дължина на междувъзлията. Ако имам късмет може и някоя цветна химера да се заформи, но тук става въпрос вече за много голям късмет. Те се селектират и по-трудно, освен ако в самото начало не се образува хубава периклинална химера.
Другите кръстоски, които направих са:
Mr. Wren x Vectis Allure - стеларите всъщност са подгрупа на зоналните мушката и тяхната форма на листата се определя от рецесивна мутация. Тук вече имах по-голям успех и зреят 3 плодчета.
Mr. Wren x Kaliope Dark Red
А също така и вероятно някой цветен трипс се е вдъхновил, та сега зрее една самотна семчица на Vectis Allure.
Сега да видим дали ще изскочи от някъде химера, след като във всички мои кръстоски участва Mr. Wren Хубавото е, че чрез семенното размножаване няма да се прехвърлят вирусите, които са се натрупали с времето. Сорта е доста стар и със сигурност е видял много. Благодаря на Ким, тя беше първата, която ми прати мушката и подпали фитила (Либра пък за геснериевите, с няколкото теменужки, които ми хариза преди години)
Опрашването на мушкатата се оказа по-особено от другите растения, с които съм си играл. Там трябва да се издебне подходящо време когато прашниците са се отворили наскоро, иначе прашниковите държки след това изсъхват и поленовите торбички много лесно падат. Паднат ли после иди и ги гони, а дори и да ги намериш то повечето от полена успешно се е изръсил вече.
Понеже на един цветонос зреят плодчета опрашени от различни бащи, за да ги различавам използвах една техника научена от Dale Martens, която се занимава със селекция на геснериеви. За да остави плода във възможно най-естествено положение и да намали шансовете да го скърши без да иска тя мацва малка капчица боя върху чашелистчетата, различен цвят за всеки поленов донор. Аз тогава разполагах само с белият латекс за тавана та кръстоската със стелара е с бяла точка, а другата без точка. Доста по-елегантно е от висящи конци, табелки и други щуротии.
Като сме на мушкатена тема... моят любимец папратолистното мушкато преживя най-тежко транспорта и смяната на условията, но се съвзе и започна да пуска листа. Те освен впечатляващи със своята форма имат и странен аромат, който за мен е баш на бананови бонбони, но няма единодушно мнение по въпроса. Вече свикнах и с гадното му лепкаво стъбло.
Pelargonium denticulatum 'Filicifolium'
Изненадите с мушкатата продължиха и на 29-ти когато открих цветоноси на незнайно видовият пеларгониум, който си взехме с Къщичка. Тъкмо ги бях пресадил и си мислех как ще пуснат по-пищни листенца, пък те каква ми ги крояли! Останах шашнат! Само за 66 дни бяха станали полово зрели. Това може да значи само едно - в дивото се държи като едно-дву годишни растения. В домашни условия това им поведение може коренно да се промени, но задължително ще трябва да се съберат семена. За всеки случай.
Вече имам и сериозни подозрения за точният му вид. Очаквам да цъфне с кремаво жълти цветчета, и ако това стане то вероятно е Pelargonium elongatum. Нямам търпение!
Insta: ex_hort
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10776
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 243 пъти
- Получил благодарност: 460 пъти
- Обратна връзка:
Re: Висящите градини на Ботан
А аз казвал ли съм ви колко съм впечатлен и влюбен в Rosa 'Alain Blanchard'?
Чашката, хипантия и голяма част от стъблото са покрити с жлезисти клетки и като прокараш пръсти по тях миришат много хубаво.
Това май й беше последното цветче за сезона.
Открих някаква дивачка, с която със сигурност ще се опитомяваме, тъй като има страхотен цвят:
Когато си купувах розите си мислех, че първата роза, която селектирам ще бъде от моя кръстоска, но ето каква изненада ми поднесе съдбата и то в София! Дано й понесе опитомяването.
Ебб Тайд пък обагри вече първата си пъпка, в розово...ествествено... Да видим как ще се представи на новото по-сенчесто място, на което преместих всички лилави. Очаква се и по-обилен цъфтеж на Диамантените очи.
Чашката, хипантия и голяма част от стъблото са покрити с жлезисти клетки и като прокараш пръсти по тях миришат много хубаво.
Това май й беше последното цветче за сезона.
Открих някаква дивачка, с която със сигурност ще се опитомяваме, тъй като има страхотен цвят:
Когато си купувах розите си мислех, че първата роза, която селектирам ще бъде от моя кръстоска, но ето каква изненада ми поднесе съдбата и то в София! Дано й понесе опитомяването.
Ебб Тайд пък обагри вече първата си пъпка, в розово...ествествено... Да видим как ще се представи на новото по-сенчесто място, на което преместих всички лилави. Очаква се и по-обилен цъфтеж на Диамантените очи.
Insta: ex_hort
Re: Висящите градини на Ботан
От самото начало чета тук и се възхищавам на твоята всеотдайност Ако не бях надникнала и днес, нямаше да знам, че има и такава мушка - Фелицифолиум Светът е пълен с изненади
Re: Висящите градини на Ботан
Страхотно ,Ботан! Нямам търпение да видя какво поколение ще се появи от твоите мушкатени сватби.
- макс
- Кафе машина
- Мнения: 3732
- Регистриран на: Ное 13, '13, 15:08
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 26 пъти
- Получил благодарност: 52 пъти
- Обратна връзка:
Re: Висящите градини на Ботан
Ботанчо ,знаех че си магьосник със цветята ама толкова красота не очаквах,розичките са ти прекрасни както всичко останало да ти е честита гадинката и много да се разцъфтява и да ти носи радост
Re: Висящите градини на Ботан
Ботане чета гледам и не всичко разбирам братко.Трябва да се поуспокоя и след седмица пак ще ти разгледам балкона.Аз не съм никаква цветарка пък имам самочувствие на такава пред дружките ми.Дано не попаднат на темата ти щото отидеми фалшивото реноме