МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята
Публикувано на: Апр 26, '16, 09:29
ЧАСТ ПЪРВА - Пътуване към целта.
Метеора е едно от седемте чудеса на Гърция. Преди години гърците се опитаха да я пробутат за едно от новите седем чудеса на света. Въпреки че определено ми е любима дестинация да я обявиш чак за световно чудо мисля че е малко прекалено.
Ходил съм там два, три пъти, но в това място има нещо магнетично което те кара да се връщаш отново и отново. За това когато приятели ми предложиха да посрещнем Лазаровден и Цветница на Метеора не се колебах и секунда. Сложих четката за зъби и два чифта резервни чорапи в задния джоб, и в шест сутринта бяхме в автобуса. Пътят е доста, и ако отивате само до Метеора варианта екскурзия с автобус като че ли е най-добрия. Цената която плащате е това че пътувате по програма определена от друг, и вероятността да не видите всичко си е съвсем реална. От друга страна ако пътувате с кола имате възможност да ходите където искате, да спирате където искате, и да видите каквото желаете. Цената обаче е приблизително 1800 километрово изнурително шофиране. Най-добрия вариант е ако съчетаете Метеора с няколко дневна почивка в Гърция.
След почти шест часово пътуване спираме за малко по-продължителна почивка на Рупите. Кътче от рая паднало на земята. Като се замислиш не е нещо кой знае какво. Добре поддържан парк с зелена тревица и разлистващи се дървета. Има обаче и нещо друго което всекидневните ни сетива не могат да видят. То се усеща с душата. Ако мога да го определя с две думи то това е чувството за спокойствие и релакс. На мига забравяте за всекидневните си проблеми, или по-скоро усещате колко те са дребни и незначителни на фона на онова другото което се усеща само с душата.
Запалваме свещичка в църквата и на гроба на баба Ванга. Посядаме на сянка. Някак неусетно групата замлъква и всеки потъва в мислите си.
След час отново сме на път. До границата са броени минути. Следват няколко часа по гръцките магистрали и някъде към пет сме в Паралия Катерини където ще нощуваме. Малкото курортно градче, в което по време на активния сезон кипи живот двайсет четири часа в денонощието, ни посреща странно тихо и спокойно.
Притъмнява и отиваме да хапнем в таверната на наш познат, вече почти приятел, от предни идвания тук. Едно узо, богата гръцка салата, която с малко преувеличение може да се нарече огромна, пресен лаврак уловен сутринта и печен на дървени въглища, сериозна порция пържени картофи, бира, и за десерт някакво кремче подобно на крем карамел но с вкус на ванилия. Всичко това за скромните 12 евро. След месец, месец и половина, в разгара на туристическия сезон, толкова ще ви поискат само за лаврака. Сега обаче е извън сезон и цените са съвсем „ български”. / Един Гирос / дюнер но далеч по-вкусен от нашите / сега е само две евро, а в активния сезон е шест, седем. За да си оправим вкуса от странното кремче изпиваме още по две бири. Сервират ни ги придружени от някакво странно плетено панерче покрито с чиста салфетка и пълно с картофки изпъжени до степен чипс. Картофките са за сметка на заведението. Лягаме навреме защото сме предупредени че автобуса няма да изчаква успали се туристи.
Сутринта ни посреща слънчева. Покритите със сняг върхове на божествения Олимп блестят приканващо, но бързаме. Нашата цел е друга, и обещаваме някой друг път да се отпием на кафе при Зевс, Хера и останалите богове.
Когато говорим за Гърция и исторически паметници обикновено става дума за камъни и руини от Елинистичната епоха. В тази страна обаче има и по-„ нови” старини. Скоро минаваме покрай една такава забележителност – Замъкът, крепост Платамон.
Строен от кръстоносците на входа на долината Темпи някъде около хиляда и двестата година. Построили го на стратегически хълм върху руини от древна крепост. Играл важна роля в охраната на пътя свързващ Македония с Тесалия и северна Гърция. По - късно турците също оценили важността му и вложили много сили и средства за възстановяването му. За кратко са го владели и венецианците, но турците скоро си го върнали. Дори през Втората световна война той бил стратегически оценен от немските окупатори. Минаваме покрай крепостта от която са останали част от кулата и сравнително запазените стени без да спираме. Скоро навлизаме в тясната долина Темпи. Пролом с който река Пенеос разделя Олимп и планината Оса. Дългият едва десетина километра пролом е възхваляван от гърците като изключителна природна забележителност. Разбира се на тези думи може да повярва само човек който не е виждал Искърското дефиле, или поречието на река Чая покрай която се вие пътя от Пловдив за Смолян.
Долината Темпи не е нищо особено, но някъде по средата отбиваме от пътя и спираме. Повода е изворът на Афродита до който се стига по висящо мостче над реката.
Малко изворче, тип гьолче, на дъното на една десетина метра дълбока дупка в скалата която гърците наричат пещера. Легендата разказва че Афродита, която си падала малко палава по характер, след като цяла вечер се е забавлявала на Олимп идвала на сутринта да се изкъпе в извора. От извора излизала не само освежена и подмладена, но и отново девствена. Не знам дали заради подмладяването или заради онази дребна подробност от края на горното изречение, но опашката от жени желаещи да си налеят вода от изворчето е внушителна. Аз самия не стигам чак до изворчето притеснен до някъде от мисълта че освен подмладен мога да осъмна и с лека промяна в мекотата на китките и характера ми.
Входа към пещерата извор
Кандидат деви чакат на опашка
Надолу към извора
Близо до извора на Афродита в една скална ниша дълги години живяла сляпа отшелница на име Параскева. Била подложена на големи мъчения от турците но въпреки това не предала вярата си. Сега нейната ниша е превърната в църквичка, а самата Параскева е обявена за светица. В скалната църква има лековито изворче, но все пак за да ви помогне водата трябва искрено да вярвате и да се помолите.
Входа на църквата Света Парашкева. Снимането вътре е забранено.
Връщаме се към автобуса и на тясното мостче над реката се разминаваме с поредната порция жени отиващи към божествения спа център с цел подмладяване, и оная другата дребна процедура. С учудване в групата виждам пет, шест млади монахини. Веднага в грешното ми съзнание се появяват картини на това което може би се е случило зад манастирските порти, и заради което тези монахини имат нужда от ремонт. След две, три секунди обаче се сещам че те може би отиват да се поклонят на света Параскева, и засрамен им се извинявам на ум. Както по пътя към всеки храм и тук дори тясната пътечка е окупирана от търговците.
И отново на път. Благоразумно заобикаляме по околовръстното сто хилядната Лариса. Трикала е далеч по-малък град, и без да му цепим басмата минаваме за по напряко през центъра. След някакви си трийсетина километра най-накрая се появява целта на нашето пътуване.
Метеора е едно от седемте чудеса на Гърция. Преди години гърците се опитаха да я пробутат за едно от новите седем чудеса на света. Въпреки че определено ми е любима дестинация да я обявиш чак за световно чудо мисля че е малко прекалено.
Ходил съм там два, три пъти, но в това място има нещо магнетично което те кара да се връщаш отново и отново. За това когато приятели ми предложиха да посрещнем Лазаровден и Цветница на Метеора не се колебах и секунда. Сложих четката за зъби и два чифта резервни чорапи в задния джоб, и в шест сутринта бяхме в автобуса. Пътят е доста, и ако отивате само до Метеора варианта екскурзия с автобус като че ли е най-добрия. Цената която плащате е това че пътувате по програма определена от друг, и вероятността да не видите всичко си е съвсем реална. От друга страна ако пътувате с кола имате възможност да ходите където искате, да спирате където искате, и да видите каквото желаете. Цената обаче е приблизително 1800 километрово изнурително шофиране. Най-добрия вариант е ако съчетаете Метеора с няколко дневна почивка в Гърция.
След почти шест часово пътуване спираме за малко по-продължителна почивка на Рупите. Кътче от рая паднало на земята. Като се замислиш не е нещо кой знае какво. Добре поддържан парк с зелена тревица и разлистващи се дървета. Има обаче и нещо друго което всекидневните ни сетива не могат да видят. То се усеща с душата. Ако мога да го определя с две думи то това е чувството за спокойствие и релакс. На мига забравяте за всекидневните си проблеми, или по-скоро усещате колко те са дребни и незначителни на фона на онова другото което се усеща само с душата.
Запалваме свещичка в църквата и на гроба на баба Ванга. Посядаме на сянка. Някак неусетно групата замлъква и всеки потъва в мислите си.
След час отново сме на път. До границата са броени минути. Следват няколко часа по гръцките магистрали и някъде към пет сме в Паралия Катерини където ще нощуваме. Малкото курортно градче, в което по време на активния сезон кипи живот двайсет четири часа в денонощието, ни посреща странно тихо и спокойно.
Притъмнява и отиваме да хапнем в таверната на наш познат, вече почти приятел, от предни идвания тук. Едно узо, богата гръцка салата, която с малко преувеличение може да се нарече огромна, пресен лаврак уловен сутринта и печен на дървени въглища, сериозна порция пържени картофи, бира, и за десерт някакво кремче подобно на крем карамел но с вкус на ванилия. Всичко това за скромните 12 евро. След месец, месец и половина, в разгара на туристическия сезон, толкова ще ви поискат само за лаврака. Сега обаче е извън сезон и цените са съвсем „ български”. / Един Гирос / дюнер но далеч по-вкусен от нашите / сега е само две евро, а в активния сезон е шест, седем. За да си оправим вкуса от странното кремче изпиваме още по две бири. Сервират ни ги придружени от някакво странно плетено панерче покрито с чиста салфетка и пълно с картофки изпъжени до степен чипс. Картофките са за сметка на заведението. Лягаме навреме защото сме предупредени че автобуса няма да изчаква успали се туристи.
Сутринта ни посреща слънчева. Покритите със сняг върхове на божествения Олимп блестят приканващо, но бързаме. Нашата цел е друга, и обещаваме някой друг път да се отпием на кафе при Зевс, Хера и останалите богове.
Когато говорим за Гърция и исторически паметници обикновено става дума за камъни и руини от Елинистичната епоха. В тази страна обаче има и по-„ нови” старини. Скоро минаваме покрай една такава забележителност – Замъкът, крепост Платамон.
Строен от кръстоносците на входа на долината Темпи някъде около хиляда и двестата година. Построили го на стратегически хълм върху руини от древна крепост. Играл важна роля в охраната на пътя свързващ Македония с Тесалия и северна Гърция. По - късно турците също оценили важността му и вложили много сили и средства за възстановяването му. За кратко са го владели и венецианците, но турците скоро си го върнали. Дори през Втората световна война той бил стратегически оценен от немските окупатори. Минаваме покрай крепостта от която са останали част от кулата и сравнително запазените стени без да спираме. Скоро навлизаме в тясната долина Темпи. Пролом с който река Пенеос разделя Олимп и планината Оса. Дългият едва десетина километра пролом е възхваляван от гърците като изключителна природна забележителност. Разбира се на тези думи може да повярва само човек който не е виждал Искърското дефиле, или поречието на река Чая покрай която се вие пътя от Пловдив за Смолян.
Долината Темпи не е нищо особено, но някъде по средата отбиваме от пътя и спираме. Повода е изворът на Афродита до който се стига по висящо мостче над реката.
Малко изворче, тип гьолче, на дъното на една десетина метра дълбока дупка в скалата която гърците наричат пещера. Легендата разказва че Афродита, която си падала малко палава по характер, след като цяла вечер се е забавлявала на Олимп идвала на сутринта да се изкъпе в извора. От извора излизала не само освежена и подмладена, но и отново девствена. Не знам дали заради подмладяването или заради онази дребна подробност от края на горното изречение, но опашката от жени желаещи да си налеят вода от изворчето е внушителна. Аз самия не стигам чак до изворчето притеснен до някъде от мисълта че освен подмладен мога да осъмна и с лека промяна в мекотата на китките и характера ми.
Входа към пещерата извор
Кандидат деви чакат на опашка
Надолу към извора
Близо до извора на Афродита в една скална ниша дълги години живяла сляпа отшелница на име Параскева. Била подложена на големи мъчения от турците но въпреки това не предала вярата си. Сега нейната ниша е превърната в църквичка, а самата Параскева е обявена за светица. В скалната църква има лековито изворче, но все пак за да ви помогне водата трябва искрено да вярвате и да се помолите.
Входа на църквата Света Парашкева. Снимането вътре е забранено.
Връщаме се към автобуса и на тясното мостче над реката се разминаваме с поредната порция жени отиващи към божествения спа център с цел подмладяване, и оная другата дребна процедура. С учудване в групата виждам пет, шест млади монахини. Веднага в грешното ми съзнание се появяват картини на това което може би се е случило зад манастирските порти, и заради което тези монахини имат нужда от ремонт. След две, три секунди обаче се сещам че те може би отиват да се поклонят на света Параскева, и засрамен им се извинявам на ум. Както по пътя към всеки храм и тук дори тясната пътечка е окупирана от търговците.
И отново на път. Благоразумно заобикаляме по околовръстното сто хилядната Лариса. Трикала е далеч по-малък град, и без да му цепим басмата минаваме за по напряко през центъра. След някакви си трийсетина километра най-накрая се появява целта на нашето пътуване.