Темата ви светна в червенко, видяхте в дясно Склери и решихте че тоя откачения пак е ходил на Метеора. Е, вярно че съм малко луднал на тая тема, но не чак толкова че да отида там през февруари. Там е най-красиво през май. Няма смисъл да влизам в лирически отклонения. Сещате се защо.
Сега в разгара на зимата, като гледам през прозореца слънцето навън не личи много да е зима, ама хайде . Та в разгара на зимата реших да ви покажа още някоя и друга непоказвана снимка от това вълшебно място. Ако още ви е интересна темата де. Ако не просто щракнете с мишката и отидете някъде където ви е по-интересно. Снимките са от миналата пролет.
За начало няколко снимки от Каламбака, градчето сгушено в полите на това природно чудо. / Някои снимки са правени през прозореца на автобуса или колата за това извинявайте за качеството. / / Още едни скоби - кликвайте върху снимките. Ще станат по-големи. /
Малко природа без манастири :
Панорамна гледка към четири от шестте действащи манастира. Най-долу, и най - в ляво е Св. Николай Анапавст, След него в дясно е малкият Русану /. След това най-в дясно е Варлаам, и най-високо най-големия - / Мегало Метеоро / Преображение Господне.
Останалите два действащи манастира :
Света Троица.
И Св. Стефан.
Ако можете не ходете на Метеорите в събота или неделя. Ще заварите това:
Искам да ви покажа и пътечката водеща до най-трудно достъпния от всички манастири - Св. Троица.
Тръгвате по алеята водеща в подножието на скалата.
Стигате до началото на стълбата.
В по-голямата си част стълбата е вкопана в скалата.
В горната си част пътеката минава по мостче което свързва двете скали.
На две места пътеката минава през такива любопитни тунелчета.
До тук всичко вече предполагам ви е до болка познато.
Имало е времена когато на Метеора е имало двайсет и четири манастира и още куп по малки обители. Сега по всички рекламни брошури пише че от тези двайсет и четири манастира са останали само шест. Само шест са действащите манастири. Освен тях има още два доста добре запазени които обаче не са обитаеми, а организираните групи не ги посещават защото са малко по - встрани. Искам да ви ги покажа.
Първият е Сретение Господне, познат още и като Ипапандис. За разлика от останалите манастири той не е построен на върха на някоя монолитна скала, а в една дълбока ниша в отвесната северна стена на една огромна скала. Ако отворите Уикипедия ще прочетете че манастира се намира в северната стена на скалата на която е най-големия манастир - Преображение Господне. Това не е точно така. Интересно че тази грешка се повтаря навсякъде. Вярно е че манастира е в ниша на северната стена, но не скалата на която е Големия Метеор , а на една скала доста по-на север. До манастира можете да стигнете по два начина. С кола или пеша. Ако не сте любители на дългите разходки трябва да знаете че пътя е по-скоро черен и е добре колата ви да е с повишена проходимост или достатъчно стара че да не държите много на нея. Тръгвате по пътя за Метеорите. Като излезете от селцето Кастраки в ляво от вас ще видите огромна скала. Това е Дуопиани. Веднага след нея в ляво има отбивка. Пътя е тесен, някога е бил дори асфалтиран. / Като ориентир . Петдесетина метра след тази отбивка има десен завой от който за първи път ще видите най-ниско разположения манастир - Св. Николай. / Ако уцелите отбивката трябва да знаете че сте грубо на километър и половина от Ипапандис. Малко преди това в ляво ще видите една кошара. Продължавате по пътя. След още двеста, триста метра ще стигнете втора кошара. Хубавият път свършва до там. По принцип път има и напред, но по-добре е да оставите колата там и да продължите пеша. До манастира има още не повече от двеста, триста метра.
Този маршрут можете да минете и пеша, ако оставите колата на някое уширение на главния път, но ако решите да се поразходите според мен е по-добре да ползвате пътеката която започва от паркинга пред Големия Метеор. Качвате се с колата до там. Намирате празно място където да паркирате, и издрапвате баира северно от паркинга. Няма ясно обозначено начало на пътеката. Няма и туристическата маркировка с която сме свикнали от нашите планини, но това не е голям проблем. Просто трябва да тръгнете нагоре и да намерите някоя пътека по която да тръгнете на изток. / Има няколко малки пътечки разположени една над друга, но всички се събират в началото на пътеката която ви трябва. На пътя между Големия Метеор и Варлаам / горе долу по средата / има едно местенце от където може да се слезе до една скала от която се открива хубава гледка към манастирите. Там има и беседка която може да ви служи за ориентир. Та точно срещу тази отбивка е най-добре да намерите място да изкачите склона на север. От там най-лесно ще намерите пътеката която ви трябва. Тръгвате по нея. Тя върви на изток, леко на североисток и изкачва склона. Точно на билото пътеката се разделя на две. Дясната продължава по билото, но тя не ви трябва. Тръгвате на ляво, и започвате леко да се спускате надолу и да навлизате в една гориста местност. След приблизително петстотин метра ще излезете на полянка в началото на една стръмна скала от която се открива чудна панорама. Можете да се отбиете за няколко минути. От тази полянка до манастира към който сте тръгнали ви остава още съвсем малко. Продължавате по пътеката. Наклона малко се увеличава, и скоро излизате на черен път. Ако тръгнете наляво съвсем скоро ще се окажете в подножието на скалата в която е разположен манастира. До манастира можете да се изкачите лесно по стълба построена в началото на двайсти век. Самият манастир обаче е необитаем и е въпрос на късмет дали ще можете да влезете в него. По време на най-активния сезон там има едно момче което посреща туристите, но няма гаранция че ще го сварите. Ако тръгнете на дясно пътеката ще ви изкачи до една поляна разположена на плоския връх на една по-ниска скала. На тази поляна има паметник на Тимиос Влахавас, гръцки хайдутин живял в края на деветнайсти век. Заловен и екзекутиран от турците. Национален герой за гърците. За гърците този герой може да е важен, но за нас къде къде е по-важна гледката която се открива от това място.
И след толкова много приказки ето ви две снимки от това място. Правени са от скалата на която е паметника на гръцкия хайдутин.
Растоянието от Големия Метеор до това интересно място е грубо километър, километър и нещо, но не повече от километър и половина. Ако ви води човек който вече е ходил ще стигнете за петнайсет минути. Ако сте сами ще вървите по-бавно защото ще търсите пътя, и ще ви трябват от двайсетина минути до половин час. Ако решите да се отбиете на онази панорамна полянка по пътеката за която ви споменах отделете още десетина минути за гледката която се открива от там.
На върха на скалата в която е Ипапандис, в югоизточната и част има останки от древен манастир който сега е в руини. Можете да ги видите докато вървите по пътеката, но са трудно забележими. Ако има с вас човек който вече е ходил може да ви ги покаже. / Не че са нещо кой знае колко интересно но все пак. /
Вторият необитаем манастир който искам да ви покажа също се не е построен на върха, а в нишата на една огромна скала. До него можете да стигнете по сравнително добър, но тесен асфалтов път. Както знаете Каламбака и Кастраки са две отделни селища, но на практика ако не внимавате трудно можете да кажете къде свършва едното и започва другото. Така че като излизате от Каламбака трябва много да внимавате. Буквално двайсетина метра след като излезето от Каламбака в дясно ще видите една отбивка. Пътя е тесен, и се изкачва стръмно нагоре. Асфалта е в доста лошо състояние, но е проходимо. Пътя заобикаля скалата от запад, завива на изток и буквално след двеста и петдесет метра стига до едно кръстовище. Ако продължите направо ще стигнете до Кастраки. Ако завиете на дясно след още сто и петдесет, двеста метра ще стигнете до малка православна църквичка. Оставяте колата там и продължавате пеша. След петдесет метра ще се изправите пред това :
В ляво от манастира в по-малки ниши в скалата ще видите останки от монашески килии.
Срам ме е да си призная, но не знам името на този манастир. За оправдание ще кажа че съм питал, но никой не можа да ми каже. Може би защото не знам гръцки, и не съм могъл да попитам правилните хора.
Ако пропуснете отбивката в края на Каламбака до това място можете да стигнете и от Кастраки. Като влезете в селото, някъде почти на центъра има отбивка в дясно която ще ви изведе до църквата на селото. Заобикаляте я от юг. Пътя завива на дясно, провира се между къщите и излиза в подножието на скалите. Много е красиво. В района има и туристически пешеходни пътеки които си заслужават да се извървят. От тази страна обаче без помощта на добра навигация трудно ще намерите пътя за това внимавайте за отбивката веднага след като излезете от Каламбака.
Едно предложение. Ако решите да се разходите до Ипападнис / Много е красиво и според мен си заслужава да се види / . Отворете Гугъл мапс. Минете в режим сателит, и вижте пътеката по която ви предстои да се разходите. Можете да си вземете Джи пи ес координатите на няколко контролни точки по маршрута и така ще сведете до нула вероятността да се загубите. То по принцип на това място трудно ще се загубите, но след като се помотаете известно време няма да можете да намерите манастира и ще се върнете. Не знам защо гърците не вземат да направят една елементарна маркировка на пътеката.
Като отворите Гугъл мапс и намерите Големия метеор. Гледайте на север от него. Ще видите една поредица от тесни скали подобна на гребен. Ипапандис се намира на северната стена на предпоследната скала от тази поредица. Последната скала е с плосък връх / зелена полянка / и на нея е хайдушкият паметник за който ви споменах. След това нагоре вече няма скали, а само гора.
Приятна разходка.